Новото разбиране на връзката в живота

7.ОБЩОТО БЛАГО

Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо. Но само при едно условие ­ когато ние учас­твуваме в това благо. Следователно когато ние не учас­твуваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в на­шето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да раз­берете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истин­ско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърх­нос­тен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои. Всички неща на Земята имат преходен харак­тер. И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото.

Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше бла­го. Но при какви условия? Ако всички хора участвуват в бла­гото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това бла­го ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с то­ва благо, макар че много са благата на Господа засега, те ня­ма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага. Сле­дователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното бла­го да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всич­ките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при свет­лината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дъл­боко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето кри­во разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действу­ва, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. То­зи въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш. Къ­дето ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Свет­лината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се бо­рим ­ храната ­ доброволно ще дойде, само ще си отвориш ус­тата, и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги ха­рес­вам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно пра­вило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближ­ни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му уда­риш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хва­не и ще ти каже: “Братко, много ти благодаря, че ми из­ва­ди ножа!” И той ще си извади ножа и ще почнете да къл­цате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник. А сега, след като хванеш ня­кого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вър­жеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак не­приятел. Каква борба е тази?

Туй е в обратна форма казано, за да се разберат някои ис­тини. Защото има една философия в живота, която ни пре­пятствува. Можем да говорим за любовта, без да имаме лю­бов. Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което чо­век притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се гу­беше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но тряб­ваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.

Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблужде­ние у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загуб­ването на свободата. Често в менажериите, където има лъ­во­ве, някой път ги изкарват и с такива прътове като поч­нат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хора­та някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че за­щи­щава себе си, казва: “Ти си причина за всичките ми не­щастия!” Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата. Един баща, който е родил няколко сино­ве и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа ­ то е невъзможно! Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата. Някои казват, че болестта е дошла по наследство. Болестта по наследство не може да се предаде.

По наследство друго трябва да разбираме. Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си. Болестта отпосле се развива. В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в на­следство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи бо­лестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществу­ва, не е животът. Животът е само това, което е единно в се­бе си. Никаква смърт! Животът е чист само по себе си. В жи­вота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот! А всич­ките отрицателни неща, дето ги има в света, са не­същест­вени, всичко това са посторонни* неща. Те са отпосле дошли. Тъй както калта влиза във водата отпосле.

* посторонен ­ книж. остар. страничен, външен.

Ние казваме сега: “Тъй лош е животът.” Не е така. Ние по­стъпваме зле. Казваме: “Нечиста е мисълта.” Не, мисълта не може да бъде нечиста. Ние туряме нещо нечисто. Казват: “Нечисти желания.” Не че желанията са нечисти, ние туряме не­що нечисто в желанията. Тъй седи въпросът. Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира!

По някой път казваме: “Едно време, преди 2000 години, как изгряваше Слънцето и как стопляше хората, а сега?” Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява. И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората ­ тогава разбираха не­щата по един начин, а сега разбират другояче. И след 2000 го­дини Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разби­рат по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм. В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било пре­ди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земя­та, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъпле­нието? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце. Ко­гато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той. Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всич­ките болни, нямаше да има никакво пре­стъпление в света. Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпле­нията? Защото хората са богати. Защо правят хората пре­стъп­ления? Защото имат знание. Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената при­чина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй огра­ничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи ­ хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни бо­лести и умствени болести. Навсякъде све­тът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпро­са: “Ка­къв е церът на тези болести?”

Четири неща има, които могат да изцерят човека: жи­вият хляб, който излиза от Бога, който не е пипан с човешка ръка (аз сега не говоря за хляба, който човешки ръце са го пи­па­ли); водата, в която кракът на никое органическо съ­щест­во не е влизал ­ чистата вода, в която не е влизало ни­какво животинче, тя е водата, която носи живота; онзи, чис­тият въздух, дето няма абсолютно никакъв прах, чистият въз­дух; и чистата светлина, която никога не се е пречупвала, ко­ято няма сянка в себе си. Тия 4 неща щом приеме човек, само те могат да го лекуват сега. В когото дойде хлябът, той ще изправи сърцето си; в когото влезе живата вода, ще се из­прави животът му; в когото влезе чистият въздух, ще се изправи мисълта му; когато влезе в него чистата светлина, тогава ще възкръснат неговата душа и неговият дух!

Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл. Но туй учение е забулено. Ние казваме, че външните условия са трудни. Условие е майка ти. Запри­мер, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.

Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас. И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно за­висима от нашите бащи и майки. Туй е по отношение на Зе­мята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог. Да се вър­нем при Него! Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново. Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират. А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.

Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувству­ваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено. Ти ще се чувствуваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш. И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така. След хиляди години ти ще видиш, че тази истина не се изменя.

А сега какво става с нас? Ти си млад, после ти поникнат мус­таки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал. Но въп­росът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал. Из­расне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Ста­неш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: “Ще се мре! Няма друг път!” Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по ко­ито старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мус­таци. Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае. Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо. Младият, като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият, като си тегли брадата, изгубва живота.

Тогава ще дадете друго възражение: ами жените, които ня­мат мустаци и брада? Те пък се занимават постоянно със сво­ите коси. Техните мустаци са още по-големи. И понеже те имат по два мустака отзад на гърба, а мъжът ги носи от­пред.

Това са пак символи. Ние обръщаме внимание на външ­ните неща. Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот. Трябва да знаем, че има един вътре­шен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния жи­вот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас. Да взе­мем съграждането на една къща. Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно не­щас­тие за него. Но ако знае как да гради, ако е умен отвът­ре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него.

Та, се иска едно разбиране. Не трябва да се търси живо­тът отвънка. Отвънка са условията. Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и от­вътре. Под думата “отвътре” аз разбирам закона на Любовта. От­вътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го позна­еш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те оби­ча. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е за­кон! Хората се познават, разговарят един с друг само при за­кона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един чо­век, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не мо­­жеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде терра инкогнита* за теб! Щом Го обичаш, Той ще бъде раз­крит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъм­ниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.

Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Ос­тави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те лю­би, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти тряб­ва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: “Просете и ще ви се даде.” Бог е вътре в нас. Следователно от­вътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.

Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш. Хля­бът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, тряб­ва да седнеш сам да ядеш ­ тогава ти ще познаеш докол­ко този, който ти е дал хляба, е добър. И тогава, след като изя­деш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се от­платиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се за­роди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземеш хля­ба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина.

* terra incognita (лат.) ­ непозната земя; прен. нещо напълно непознато.

Фур­наджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, ни­що не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се инте­ресуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: “Аз Съм живият хляб, слязъл от Не­бето. Който Ме яде, ще има живот.” Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари тряб­ва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъ­де, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей. От пося­тото зърно не излиза една семка, от него излизат 60­70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.

Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, на­половина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството свет­лината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази свет­лина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но от­вътре ­ по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но са­мият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Ис­тината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вест­ник, където се казва, че един човек, колкото по е недо­волен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички на­пред­нали същества страдали. Че, ако някой не иска да стра­да, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително амебите не страдат като хората. Но като човек той трябва да приеме страда­нията.

Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органичес­ките страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете. Физиолозите изяснявят този факт с това, че меж­ду вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следо­вателно има един недоимък в капилярните съдове и клет­ките, от които са направени тия артериални съдове, са недо­волни. Понеже клетките, от които е направен вашият органи­зъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това забо­ля­ват известни органи, няма достатъчно храна, доста­тъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоян­но пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира.

Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние кос­вено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много яде­не. Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно. Доб­ро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Изли­шъците, непотребното в нас внася известна отрова.

Този закон е верен и по отношение на човешките мисли. Мно­го пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разре­шават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които ни­каква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: За­що страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: “Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви! И като те обесят, пак ще живееш!”

Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят? Че, той ще суспендира* дишането си за 10­15 дена. Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти

* суспендирам (от лат.) ­ спирам, прекратявам.

да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат гла­вата? Не! По никой начин! Неговата глава никога не пада! Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат.

Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го по­гледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офи­цер: “През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.” Някой му ка­зал: “Този няма да го буташ!” Онзи, който живее в Лю­бовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има зна­ние, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата гла­ва никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете.

Вие ще кажете: “Ние тогава нямаме нужда от хората.” Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете ваша­та сила. Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно ус­ло­вие, за да проверите тази Истина, за да я изучите. Чрез ва­шите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближ­ни, силата ви ще остане непроверена. Та, ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове. С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, каз­ваме: “Нашите врагове са по-силни.” Ако ние им надвием, каз­ваме: “Ние сме по-силни.”

Но тогава, де са истинските врагове? Кой създаде мисъл­та, че някой си човек отвънка е твой враг? Ако аз съм един бо­гаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че ня­кой, който ме гледа, ще ме обере. И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава? Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: “Братко, ти се изкушаваш.” Ще извадя кесията си и ще му я дам. Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: “Идете при онзи, комуто дадох кесията си.” Аз ще ги заведа там, не­ка си ги делят. И ще кажа: “Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.” Ако пък нямам нищо, ще ка­жа: “Ето, бръкни в джобовете ми, да се увериш, че нямам нищо.”

Според мене хубавите мисли, хубавите желания и по­стъп­ки на един праведен човек, това е неговото богатство. Ка­то обереш един праведен човек, втори път не можеш да обе­реш. Това ще ти бъде последната кражба. Ти ще обираш греш­ните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, краж­бата ще престане, убийството ще престане, всичко пре­става. И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи пра­веден човек? Праведен човек значи край на всички пре­стъпления. Какво значи грешен човек? Грешен човек значи на­чало на всички престъпления. Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно. Така трябва да се разбира.

Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях! До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление: “Край!” И Пи­са­нието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога. И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат. Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления. И тогава, като видим ли­цето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме.

За новия живот казвам: Ако на един човек му проповяд­вам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповяд­вам за хубавата вода, за въздуха, “Къде ще бъде това?” Каз­вам му: Извън болницата. Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата? И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъ­деш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат ин­жек­ции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото ле­карят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не мо­жеш да бъдеш свободен. А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница. Ще хвърлиш всичките халати и ще се об­ле­чеш с други дрехи. Казвам: Когато болният излезе извън бол­ницата, той ще почувствува какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън.

Сега и вие питате: “Къде ще бъде новият живот?” Вън от тази болница, в която сега се намирате. Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен жи­вот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Как­во е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из бол­ни­цата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вра­тата, изпращат те от болницата навън и ти казват: “Няма как­во да живееш тук.” Ти плачеш. Какво ще се прави извън бол­­ницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болница­та има. В болницата всички братя са бамбашка*, с бе­ли дрехи са, но вътре са други дрехите им. А в света отвън­ка са [с] чер­ни, а отвътре са с бели. В болницата ще си платиш по 150­200 лева на ден. Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезнеш из болницата навън.

Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капи­тал и може да мислите, че ще успеете. При сегашните усло­вия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе. Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще пра­ви, ще струва и ще ви отнеме правата. Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение. И тогава казваш: “До­бър е Господ!” Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма поря­дък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болни­цата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, по­могне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази по­­мощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек? Ще

* бамбашка (тур.) ­ разг. особен, необикновен, съвсем различен.

ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание. Зна­нието не е при бедния човек. Търся сила. Силата не е в бедния човек.

Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на чо­века. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде си­лен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необ­хо­димо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази си­лата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е ед­на необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, зна­ние, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш си­лен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако ня­маш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш лю­бов. И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си по­знал Бога. Той е Вечното Начало, Което съдържа всич­ко в Себе Си.

Всеки човек трябва да се стреми да опита това. Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение. Във всич­ките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно усло­вие ­ да приложат Божественото. Според каквото те зна­­ят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в расте­нията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам: няма го в света ­ оне­зи, които го придобият туй благо, те излизат из света на­­вън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза на­­вън от болницата. И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън! (Си­­лен вятър духа и блъска силно прозорците на салона. Всич­­ки се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът по­казва, че трябва да се излезе из болницата навън.

Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да изме­ните порядъка на природата. Има нещо друго, което изме­ня. Но във вашата сила е да измените вашето положе­ние. Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Лю­бов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жиз­нени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живе­ете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен чо­век, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всич­ките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова мо­жем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един ви­ден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният чо­век е потребен. Силният, умният човек, е потребен. И само той може да свърши известна работа.

“Ще се похваля със своята слабост” ­ казва апостол Па­вел. После казва апостол Павел: “Аз съм слаб да правя пре­стъп­ления.” Но той беше силен, с кон ходеше той да гони Хрис­та и после казва: “Ще се похваля със своята немощ.” Ни­кой не е такъв, какъвто трябва да е. Той трябва да бъде си­лен в доброто, слаб в правене на престъпления. Апостол Павел казва: “Божията сила се показва в нас, когато преста­нем да правим престъпления.” И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: “Пра­вете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.”

Как ще се подобри животът ви? Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един чо­век. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, ко­гото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, ко­гото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мра­зи, ако го разбирате и обичате. Кой човек може да ви мра­зи, ако вие сте готов да правите всичко за него? Кой бо­лен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите жи­вота, ще ви мрази? Никой не може да ви мрази, но всеки чо­век, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази.

Всичката мъчнотия седи в туй, как да убедим хората, че ги обичаме. Най-първо ти трябва да убедиш себе си. Ти не мо­жеш да убедиш хората в любовта, докато себе си не убе­диш. Че, ако аз себе си не убедя, че обичам хората, как ще убедя другите?

Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият бълга­рин, другият арменец. Братът българин беше много ревнос­тен и много религиозен. Той искаше да изпълни Волята Бо­жия, но си казваше: “Нещо ми не достига.” Какво му не до­сти­га? Той казваше: “Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.” Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата жи­вееха в Бургас) и му казва: “Слушай, приятелю, какво си сед­нал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търго­вия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Сло­вото Божие на тия хора и да им покажем пътя.” Армене­цът казва: “Аз съм готов! Затварям дюкяна си.” На втория ден българинът казва на себе си: “Пеньо, чакай, чакай, така бър­зо не се решават нещата.” Арменецът го разрешил въпро­са в един ден. Българинът проповядва, а арменецът прилага. Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с “А”, а другият ­ с “Б”. Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята ­ българинът, а армене­цът е човек с “А”-то, туй “А”, то е минало вече през тази епоха.

Външният свят не може да се разбере, докато човек не раз­бере себе си. Външният свят може да бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в такова отношение, че да схващаме правилно работите. Схващане трябва. Хората може да ни обичат за нашия светъл ум, могат да ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъп­ки, каквото кажем, да направим.

Когато ние разберем и приложим в живота си туй час­тично, нашето бъдеще отчасти и до голяма степен зависи от това, зависи и от окръжаващите хора, с които ние живеем. Ние трябва да се свържем с всички добри хора по лицето на Зе­мята, защото човек, между каквито живее, той или ще се освободи, или ще се ограничи.

Аз не съм за онези къщи, направени от камъни ­ те не са хигиенични. Не съм и за тухлените къщи ­ и те не са хиги­енични. От хигиенично гледище дървените къщи са най-хи­гиенич­ни. Голямото богатство не е най-здравословно и голя­мата беднотия, и тя не е най-здравословна. Те са две крайнос­ти в живота. Животът е между голямото богатство и голяма­та беднотия. Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не раз­би­раш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разби­раш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разби­раш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка бо­гатството. Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: “Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слу­гу­вах на други господари! Искам вече Ти да ми бъдеш гос­подар!” Твоят Баща ще каже: “Радвам се, че си поумнял, до­бил си една опитност! Иди сега и работи. Отсега нататък ще имаш Моето благословение.”

Това е сега учението на Христа. Моето благо е това. Всич­ки трябва да се върнем да приемем своето наследство, за да работим тъй, както Господ изисква.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа и проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на Живота.

7-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 5.XI.1933 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.