Няма нищо ново в тези лекции, нищо освен древни истини, повтаряни не един път



Pdf просмотр
страница6/7
Дата03.01.2022
Размер414.67 Kb.
#112307
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7
Ani Besant - Posveshtenie bg
Свързани:
Alis-Beili-Poslaniata-na-tibetetsa-02
ТЪРЖЕСТВУВАЩИЯТ ХРИСТОС
и делото на Йерархията
Дългият стръмен Път най-после е преминати този, който е преодолял, който е преминал през всички човешки изпитания и ги е победил, Този, който няма вече какво да учи в тази мирова система, който е претърпял агонията на самотата, който е преминал вратите на смъртта за последен път - Той стои тържестващ пред вратата напетото Посвещение, която се отваря пред него, а зад нея се простира безгранична слава. Той достига до Нирвана, както наричат на Изток онова състояние на съзнанието, което обгръща всичко. Той вече е унищожил своето нисше аз, нов същото време неговият Дух е достигнал пълно разширение. И когато той достигне това, когато почувства безграничната мощна новото състояние и е станал всемогъщ, от неговите устни излизат тържествените думи Ето, Аз съм този, който живее и който беше умрял, отсега нататък аз ще живея завинаги" Той сега е господар на живота и на смъртта, свободен от всяка връзка, която би могла да го спъва, владетел на пълната власт над небето и земята. Той е Съвършен Човек, Той е завършил човешкия цикъл, достигнал е до идеала на Божественото Мъжество, според източната терминология Той е освободеният, според западната - Той е спасеният. Този, за когото се казва, че роденият в него Христос е достигнал целия ръст и пълнота. И сега Той е в обществото на множество Братя, всред които Христос е „Първенствующия". Той е станал един от стълбовете в храма на моя Бог, от който никога вече не ще излезе. В християнските и еврейски Писания се срещат туктам загатвания за тези велики Мъже. Така в еврейския Стари Завет се говори заедно велико Същество, което патриархът Аврам срещнали за което е писано Без баща и без майка, без начало и край, създаден по образа на Сина Божи, Той си остава завинаги свещеник. Такъв е великият триумф на човека, който е постигнал човешкото Съвършенство. Дългото минало лежи зад Него със своите борби, неуспехи и успехи. Той е роден за последен път, смъртта няма вече власт над Него, Той е станал един от Учителите на Мъдростта, Той е достигнал Вечния живот.
Сега, когато Посветеният е завършил великото странстване, пред него се откриват седем пътя, които ще го отведат във величественото царство на свръхчовешкия живот. Седем пътя на слава и сила, от които всички, освен един ще го освободят завинаги от товара на човешката плът. В онова величествено царство, където материята е само послушен слуга на Духа, там влиза Той, за да работи в обширната Вселена, в която Той сега е Цари Свещеник. Но като разглежда тези седем пътя, Той открива, че само един от тях води назад към земята, която той е оставил зад себе си, където материалните грижи трябва пак да бъдат поети, където тежестта на физическата материя пак ще обременява пътя. Само този път води назад към работа в света, докато шестте други водят напред, далеч от нашата земя.
Докато Той стои там, сред най-упоителната музика, която го заобикаля, мъчителни викове и стонове го достигат от земята, която той е оставил след себе си. Той чува зована заробеното човечество, вижда блуждаенето на незнаещия, на немощния, на слепия. Вижда страданията, над които сее издигнал, слабостта, която в него сее превърнала в сила, немощта, която в него е станала могъщество. Неговата раса е едничката връзка, която все още има сила да задържи освободения Дух. Това са връзките на състраданието, връзките на любовта, на дълбоката симпатия към човечеството, на което той е цвят, към тези, които още не са потънали в мрака и сянката на смъртта, в това време когато Вечната Светлина радва неговото око със своя блясък. И той се връща назад в света. Вместо да отхвърли товара на плътта, той го нарамва отново и продължава да го носи, за да може да помагана човечеството. Тялото, което е било тяло на смирение и сега е станало тяло духовно и прославено, той все още е готов отново да го понесе, за да не губи връзка с човечеството, което обича. И тъй като запазва висшето си съзнание, което е придобили като се натоварва с тежката плът, той остава в света, когото има правото да напусне, за да бъде в контакт с

човечеството, което го зове на помощ. Той става един от тези, които ние наричаме Учители, един от тези освободени Духове, които се съгласяват още да носят товара на плътта. Именно той и тези, които като него са се издигнали над всяка човешка нужда и сила, съставят Окултната Йерархия, тази Йерархия, чиито членове са Пазители на света. Това са тези, които са решили да останат с нас, за да помагат, направляват, укрепяват и поддържат човечеството, за да не бъде то без водач по Пътя, по дългия и труден Пътна човешката еволюция.
Пътникът вече е станал Спасителна света. Той е добил правото и силата да помага, както слънцето разлива светлината и живота си върху света, и неговите лъчи оживяват всеки живот на земята, както топлината му кара семето да пусне корени, помагана растението да закрепи своето съществуване, дава сила и здравина на животното и прави възможен човешкия живот. Така и тези Велики Слънца на духовното небе, разливат върху земята силата и мъдростта си и стоплят скритите семена на доброто в човечеството, от което те бързо се развиват. Те не заемат нашето място, те не поемат върху себе си нашето несъвършенство, те не могат да ни заместват, но благодарение на сродството по природа, благодарение на висотата, на която те стоят над нас, те могат да изливат живота си, за да подтикват нашето растене докато нашата слабост се превърне в сила под действието на Тяхната мощ.
Така те помагат на света и му помагат по начин, който сега ще се опитам да изложа накратко. Има три главни пътища, по които великият живот на тази Йерархия се излива върху човечеството. Тяхната светлина слиза от висшите духовни сфери като всеобща благословия, както слънчевата светлина, с която току-що я сравних, осветява и благославя всичко без разлика. Всички вие може да се възползвате от нея, доколкото можете да откриете вашите сърца за нея, доколкото можете да я дишате, както дишате въздуха, който ви заобикаля. Както можете широко да разтворите прозорците си, за да пуснете благотворните лъчи на слънцето в жилището си, или пък да затворите капаците и така да им попречите да влизат ида ви носят животи здраве, така също можете да отворите или затворите сърцата си за всеобщата благословия и за живота на Учителите - благословия и живот, които съставят духовната атмосфера и се разливат като духовна Светлина. Отворете прозорците си и тяхната Светлина ще проникне, тя бие по капаците, Отворете ги и вашият дух ще бъде облян от тяхната светлина и сила.
Всяка велика организация, всяка религиозна община получава благословия и сила от някой Учител. Големите световни религии сакато съдове заизливане в тях водата на живота, като големи резервоари, които да се изпълнят и които да разпределят водата по множество тръби и така да се утоли жаждата за духовност в хората. В тези най-различни движения, организирани с цел да разпространяват духовните доктрини, един Учител излива своя животи вдъхновение, за да бъдат те разпределени сред тези, които са влезли в оградата им. Ето произходът на различните световни религии, с разните им тайнства или средства за благодат, приспособени към нуждите навремето, за което са дадени, към темперамента на народите, на които са дадени, за да бъдат приготвени и въздигнати специални цивилизации и така да бъдат ръководени расите и подрасите на човечеството.
Учителите на мъдростта помагат на света и потрети един начина именно като пращат в света мощни мисли на знание, красота и вдъхновение за тия гениални мъже и жени, които са достигнали до една точка, когато те могат да възприемат мислите и така да послужат за канали, по които те да бъдат разпространени по целия свят научни мисли за гениалния учен, мисли на красота за гениалния артист, патриотични и практични мисли за държавника, мисли на творческо вдъхновение за гениалния писател - за да ги изкаже той в проза или стихове. Тезиса даровете, които Учителите на мъдростта пращат, за да се помогне на хората по техния нагорен път. И всяко велико вдъхновение, което е посещавало ума или сърцето, всяка велика мисъл, която е осветявала цяло едно поле на познания, всяка една прекрасна форма на красота, която е пробивала своя славен път в земната атмосфера - всички са идвали от онази велика Йерархия, която живее, за да помагана хората, която вечно намира нови пътища, изработва нови планове, посредством които да се усили еволюцията и човечеството

да напредне по своя нагорен път.
Между тези Учители на мъдростта има такива, които взимат за ученици - по начин който вече ви дадох - такива хора, които искат да следват Пътя, който те самите са преминали, така че никога да не оредява Великата Йерархия и това ще следва, докато хората имат нужда от помощи ще продължи, докато съществува човечеството на нашето земно кълбо.
От това помагане на общества и индивиди, нека се обърнем към два велики отдела на човешкия живот, в които особено ясно се вижда работата на Йерархията и които лесно може да види всеки, който има очи затова. От тези два отдела на човешкия живот, за които е необходима специална помощ, единият е Управителният отдел, който направлява всяка естествена еволюция, променя лицето наземната повърхност, създава и разрушава континенти, приготвя нови раси, които мощно се развиват до най-висше стъпало и след това изчезват. Отдел, който контролира съдбата на народите, дава насока на цивилизациите, изравнява от времена време сметките между раси и народи и управлява външните съдбини на хората.
В този обширен Управителен отдел Окултната Йерархия е постоянно на работа и там Идеалният Човек - Ману, направлява дейността на този отдел, под надзора на висшия Началник на Йерархията, Господарят на нашия свят.
Вторият отдел е Училищният отдел, който изпраща всички религии, за да вдъхновяват и украсяват цивилизациите. Начело на този отдел стои Висшият Учител, който е две степени по-високо от Учителя - Учителят на ангелите и на хората, когото на Изток наричат
Бодхисатва, а на Запад - Христос. Това велико същество има задължението да бди над духовната съдба на човечеството, да направлява, благославя и поддържа световните религии, чиито общи очертания са били установени от Него самия. Той е, който поставя начело на всяка една от тях един Учител като ръководители покровител, а Неговата благословия се носи върху всички живи религии навремето. Той е, който, когато настъпи определеното време, се явява отново на земята, за да вдъхне някоя нова религия, да удари един нов ключ- тон, докато един подир друг бъдат ударени всичките тонове, които съставят великия акорд от религии на нашето човечество, и които тонове са различни помежду си, но във взаимно съгласие вкупом образуват едно мощно съзвучие.
Като хвърлим един поглед върху миналото на нашата раса, ние виждаме как Бодхисатва на ония далечни времена, тогавашния Христос, създава ранните религии на великата Арианска раса. Как Той изгражда най-напред Индуизма за расата-майка, как Той е учил под името Тот, по-късно наречен Хермес, в Египет. Как идва като Заратустра преди 31 хиляди години във великата персийска империя. Как под образа на Орфей, Той основава Орфеевите Мистерии в Гърция, от които произхождат всички други гръцки мистерии. Който е говорил за Неизвестната Мистерия под формата на Слънцето в Индия, на Светлината в Египет, на Огъня в Персия, на съвършената красота в музика и форми в Гърция. Който дава едно след друго на всяка голяма нация нейната собствена религия, полагана всяка една от тях основите на цивилизацията, на която религията трябва да даде окраската на вдъхновението. И който, след като извършва работата си, се явява за последен път в Индия, за да достигне просветлението като Буда и като завършва с Будизма древния цикъл религии, оставяна своя Приемник да положи началото на новия цикъл.
Защото когато Мировият Учител завършва своята мисия, когато Той се връща много и много пъти, за да образува една след друга великите религии, които Той трябва да разкрие тогава, когато един велик цикъл се привърша, Той идва за последен път, казва последната си дума, достига крайното си Просветление и напуска окончателно земята. Така Будизмът беше завършекът на древния цикъл, Е тази велика религия бе казана последната думана древния свят и Този, който бе учил, който бе просветлявал, Христос на оня древен свят, отмина по пътя напред, понеже неговото дело за човечеството беше завършено, задължението му изпълнено и Приемникът му готов да го замести.

Тогава се открива новият цикъл, новата ера на расовия живот. Старият цикъл е бил завършен, новият е трябвало да бъде започнати петата подраса, нашата Тевтонска, която води днес света, отваря новия цикъл, и в нея идва Бодхисатва, новият Христос, за да основе една още по-велика цивилизация. Той идва между еврейския народ да донесе своето послание ида посрещне съдбата си - да бъде отхвърлен от съвременниците си и убит от народа, от който Той бе взел тялото си. Все пак, от този по-видимому външен неуспех последва един чудесен резултат, от видимото пропадане на неговата мисия израства дървото, което днес покрива склоните си Европа и Америка.
Христос удря два ключ-тона от жизнено значение и двата отбелязващи началото на една нова ера и пътят, който трябва да се следва, когато дойде времето.
Всички велики цивилизации наминалото бяха съградени върху семейството, взето като единица. Човекът, беше казано в Индия, се състои от мъжа, жената и детето. Затова, когато погледнете назад в тия стари цивилизации, вие ще видите, че индивидът се зачита сравнително малко, а семейството е основата на държавата, че държавата е изградена от семействата и че гражданският дълг се счита за отличителен признак на висша моралност.
Нотата, която бе ударена в новата ера, е нота на индивидуалността, а не на семейството, на стойността на индивида, на нуждата да бъде усъвършенстван индивида, на мисълта -че човекът трябва да се научи да стои сам известно време, за да добие силата на уповаване в себе си. Благодарение на тази мисъл, заедно с всичко, което е било необходимо за нейното развитие, заедно със затварянето пред погледана хората на идеята за прераждането, а също с идеята за вечен ад и вечен рай, като едничък крайна този къс живот - всичко това е породило преобладаващото чувство за важността на настоящия живот, за цената на отделната душа, която мисъл Християнството е имало за първо задължение да прибави към мисълта на хората. Наистина, тази нова мисъл е значила борби, бури, понякога хаос, дори анархия, но без това бъдещето не би било възможно. Докато камъкът не бъде изваден от кариерата, докато той не бъде издялан като отделен камък, докато не бъде изработен в необходимата форма и не бъде полиран до съвършенство, докато това не бъде направено и отделните камъни не бъдат готови, то никакъв храм на Братство у хората не би бил възможен. Груба е работата на длетото и чука, пълен с прах и шум е дворът на бъдещия храм, но от тия прах и шум, от тия удари и блъскания излизат полираните камъни на самите индивиди, пригодни да бъдат сглобени в една постройка, пригодни да съставят едно мощно Братство. Защото, преди да изградите Братството, вие трябва да изработите братята. Тъй тази минала индивидуалистична борба е била необходима, за създаването на една помощна и по- щастлива раса.
Сред тази буря от индивидуализъм, сред този хаос от воюващи класи, Христос удря още един тон, който е бил изгубен в първите години, но който в скоро време ще застане на първо място и ще бъде висок мотив за дейност. Този втори тон, който Христос е дал редом с първия, е учението, че който е силен, трябва да служи на слабите, че съвършената сила трябва да бъде впрегната да служи, че мярката на силата е мяркана дълга и че първият трябва да бъде служител на всичките. Посредством християнството, тонът на себе- пожертване се разнесе мощно по света тъй, както никога преди не е бил разнасян от никоя друга велика религия на света. И макар изпърво да виждаме бурята на индивидуалността, тази буря се явява само като средство към целта - приготовление на индивидите за бъдещата велика работа. И тъй, от учението на Христос и от откриването на новия цикъл, произлезе една нова цивилизация, една тревожна и борческа цивилизация, нов която се роди социалното съзнание, признаването на човешките задължения и човешката отговорност. И когато индивидуализмът извърши своето дело, когато изпълни неизбежното си предназначение, тогава ще се яви Учителят отново, за да покаже как трябва да бъдат нагласени камъните. Той, великият Архитект на човечеството, ще се яви отново, за да основе една нова подраса, ида даде една всемирна религия. Наистина, Той ще дойде не да разрушава, ада изпълни, ида събере ведно многобройните вярвания на земята. Защото близък

е денят, когато ще се изпълнят думите, които Той е казал Имам и други овце, които не са в тази кошара. Трябва и тях да доведа и те ще чуят гласа ми и ще ме последват. И тогава ще има само едно стадо и един пастир. И този пастир ще бъде великият Мъж, който е Учител на Учителите, Върховният Учител, Учителят на Света, който стои начело на Учебния Отделна Окултната Йерархия, който е Началникът на всички религии по земята, който простира върху всички любовта и благословията Си и който ще ги съедини всички в едно.
Казах, че има също един голям Управителен Отдел, чийто Началник е Идеалния Човек. Работата на този Отдел следва между нас едновременно с по-нежната, по-скрита и по- духовна работа на Христа. Погледнете историята на човека и вижте, как тя все повече и повече проявява чертите на един велик План, в който всички раси, подраси и нации имат подходящо място, функции и задължения. Погледнете историята и вижте големите промени, които са изменили лицето на нашата земя. Спомнете си казаното от знаменитите натуралисти, за една епоха, когато обширният континент Лемурия сее простирал там, където се носят сега вълните на Тихия океан. Вижте как малко по малко науката е готова да допусне, че едно време е можело да се отиде по суша от Африка до Америка, и че един обширен континент сее простирал от изток до западна мястото, което днес заема Атлантическия океан, който пък е бил обитаван от една могъща раса, която е разпръснала своята цивилизация по голяма част от земното кълбо. Вижте как, при явяването на нашата велика раса, Арийската, тези два континента са изчезнали и лицето на сушата и водата са получили нова форма, където да обитава властващата днес раса. Хвърлете поглед напреди вижте признаците на създаването на един нов континент, вижте как нови острови изпъкват по лицето на обширния Тихи океан, как една необикновена вулканична дейност бърза с полагането на основите на един нов континент, където човечеството ще живее и преуспява, докато голяма част от сегашния наш континент ще изчезне. Нека разберем, че тези промени по лицето на сушата и водата стават едновременно със създаването на разни човешки типове, че Лемурийският континент имаше свой собствен тип, от който днес негрите са един размесен остатък. Че Атлантида имаше също така своята раса, четвъртата, чиито следи могат да се намерят у червенокожите в северна Америка, у старите египтяни и у милиарди в Китай и Япония, защото четвъртата раса днес е най-многобройна по лицето на земята. Вижте също как се повдига вашият собствен тип, типът напетата голяма раса, Арийската, който се разпръсва по всички населявани части наземното кълбо и се подразделяна много подраси, лесно различими, когато са чисти, както можете да различите Келтите от Тевтонците и Латинците от Скандинавците. Вижте как тази раса се разширява и расте, как завладява и владее, как колонизира и издига една мощна империя. Погледнете в бъдещето през няколко столетия и вие ще видите, как тази раса достига до своя връх, как устройва една мощна всемирна Империя, най-обширната, която някога хората са виждали, простираща се върху целия свят. Империя, в която ще се втичат силата и славата на народите, и в която ще се въплътят ония чудесни мощни умове, които се явяват от времена време във всяка раса в епохата на най-бляскавото й величие. Както в миналото, така те ще се родят в бъдещето, в голямата Тевтонска подраса, по времена нейния триумф. Вижте как тази подраса владее Запада, как заграбва тя Изтока, нека помним, че това разпространение има своята цел, че зад него стои неговият Ману, който ръководи и сформира мощната Империя на бъдещето. Нека помним, че всяка война и всяко завладяване имат своята цел, че когато един народ завладява другиго владее известно време, през това време и победеният народи победителят еднакво учат своя урок. Когато гърците завладяха някога част от Индия, те занесоха там изкуството си, което остави дълбок отпечатък върху индуското изкуство - отпечатък на пълна красота. Когато огромните монголски орди слязоха от високите планини на Централна Азия, за да завладеят Индия, те донесоха със себе си една нова форма на изкуството и с това обогатиха още повече завладяната страна. Всички тези последователни завладявания на Изтока от Запада и на Запада от Изтока влизат в необятния План и така съкровищата, които биха били затворени в тесните граници на само една страна, стават достояние на много народи.

Отворете очите си за по-широки хоризонти, вижте очертанията на един голям обширен План. Как една нация отначало бива изолирана, за да развие в себе си нещо ценно за човечеството и след това тя бива разпръсната нашироко, за да разнесе навред това, което е изработила в своите граници. Всички тези войни и завладявания, тези борби на народ против народна раса против раса, всички имат своето място във великия План. Те се направляват от Ману, който знае точно нуждите на всяка нация, на всяка раса и който предизвиква тези смесвания, благодарение на които човечеството прогресира. Вземете, например, последния голям конфликт, който стана между Русия и Япония, ще видите, че зад тези армии се сражаваха два големи идеала -източният и западният. Първият беше започнал бързо да губи своето влияние, източната мисъл не беше достатъчно уважавана. Понеже везните, които толкова често са се накланяли туна Изток, туна Запад, за дълго време бяха наклонени на Запад. Затова Изток и Запад бяха хвърлени един срещу друг в страшните бойни полета на
Манджурия. Временно един източен народ стана победител, не за себе си, а за човечеството, така че никой от великите идеали на Изток да не пропадне за земята. Итака ние разбираме, че където има борба, там ръководи Ману, че навред, където има смутове, могъщата ръка на Господаря на хората приготвя бъдещето. Колко страшен би бил за вас вида на един ледник, който пада от върха на планината и проорава своя път по нейните хълбоци или пък вида на една река, която отнася всички пречки по пътя си и наводнява и разрушава всичко в долината, като жертва дори човешки и животински животи. Но върнете се тук няколко века по-късно, върнете се в тая страна, когато са изтекли няколко хиляди години и същата тази долина, която сте оставили разрушена отпадането на ледника, ще блести от цветя и ще бъде покрита от златни жита. Вие ще видите там децата да се отдават навесели игри и човекът да живее щастливо. Разрушението означава възсъздаване, смъртта означава само нов живот. Благодарение на многобройните изпитания, човечеството се издига до мощен ръст и Йерархията работи и направлява крайното издигане на всички.
И така, когато се намираме всред буря, когато борбата между класите - по-страшна отколкото войната между нациите - опустошава нашата страна и всява страх в сърцата на хората, в този момент, когато изглежда, чене е възможно никакво лекарство, никакъв изход, понеже старата цивилизация се сгромолясва преди да сее очертала новата, спомнете си думите на Христос Нека сърцето ви не се смущава, защото сегашните страдания крият обещания за бъдещо щастие. Всичко е добре, където Окултната Йерархия, израсла и прославена из нашата плът и кръв, се крие зад войнствените воли на хората и прави така, че даже злото да работи за тържеството на доброто.
И аз бих желала дави оставяне с надежда, ас увереност, не със съмнение, ас пълна сигурност. Там, където Христос е Учителят, където Идеалният Човек е Царят, всичко върви към добро, в един свят, който Те обичат и пазят. Основи могат да се рушат около нас, това е само за да бъдат отново по-добре положени. Сгради могат да се превръщат в развалини около нас, това е защото теса изгнили и мощни храмове ще изникнат от техните развалини. Няма основание за отчаяние в една раса, която е дала един Христос и един Буда. Няма място за отчаяние ведно човечество, където навсякъде хората растат нагоре, към Бога.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница