О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.5.1.Разпределение и динамика на доходите.
- Динамика на реалните доходи на домакинствата (%) Период
- Относителен дял на основните елементи на доходите на домакинствата (%) ПЕРИОД
- Социални трансфери (пенсии, обезщетения, помощи, семейни добавки)
- Доходи от домашно сто- панство 27.6 22.6
- Графика 20
- Услуги и производства, извън селското стопанство
- ОБЩО (извън селското стопанство) 12,60%
- ОБЩО (свързани със селското стопанство) 4,80 %
|
*трудови злополуки през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието. **Коефициент на честота – брой трудови злополуки на 1000 наети. ◘ Незадоволителен е темпът на ограничаване на наемния труд без трудови договори. ◘ Незадоволително е и качеството на обучение в професионалните училища и висшите учебни заведения по въпросите на безопасността и здравето при работа. Няма система за запознаване и обучение на учениците в общообразователните училища с принципите за безопасност и изграждане култура за предпазване. Успешното решаване на проблемите на безопасните и здравословни условия на труд изискват предприемане на по-задълбочени мерки и подходи за: ♦ техническо и технологично обновление; ♦ подобряване на организацията на труда; ♦ предотвратяване и намаляване въздействието на рисковете на работното място и особено към новите психо-социални рискове /стрес, тормоз на работното място, СПИН, наркотици, алкохол и т. н./; ♦ повишаване на културата за превенция на рисковете и на всички участници в труда; ♦ повишаване на образованието и квалификацията на работещите и степента на информираност за възможните рискове и предприетите мерки за предотвратяването им. Безопасните и здравословни условия на труд са компоненти на съвкупната диференцирана среда, в която попадат всички работещи трудоспособни граждани и по презумпция не създават предпоставки за селекция на стандартите, в зависимост от големината на населеното място. Различията се проявяват според отделните форми на труд, равнището на модернизация на производството, степента на опазване на околната среда и качеството на прилаганите мерки за контрол върху параметрите на трудовата среда. Масовата заетост сред хората от малките селища е в сферата на земеделието, където повечето съществуващи форми на труд са непривлекателни. Локалният пазар на труда предлага заетост предимно за ниско образовани и без квалификация работници, каквито са преобладаващите характеристики на местната работна сила. Освен това, от гледна точка на ниското технологично ниво и „тежките” производствените условия /неблагоприятни метереологични фактори, активна алергенна среда, използване на опасни химически вещества, работа на открито, физически претоварващи дейности с кампаниен характер/, рисковете за човешкото здраве са високостепенни. Редица хронични заболявания са следствие от тези вредни въздействия, при това с комбиниран ефект, което допълнително комплицира предизвиканото здравно неблагополучие. Мерките по охраната на труда често се прилагат съвсем формално. Работниците в селското стопанство не рядко попадат в „черната” статистика на аварии, трудови злополуки, травматизъм, интоксикации и нерядко смърт. 3.5.Доходи и жизнен стандарт. 3.5.1.Разпределение и динамика на доходите. По БВП на глава от населението /6.890/ България се нарежда на 69-то място сред останалите страни, а по размерът на доходите, заработвани от жените - на 53-то място /данни на Глобалния доклад за човешко развитие на ПРООН, 2003 г./. Според типологизацията на българските общини /Национален доклад за развитие на човека на ПРООН, 2003 г./, координатите на Плевен за финансов облик (размери на: средна работна заплата, нетни приходи от продажба на жител, БВП – лева на глава от населението) поставят Общината на 21-во място сред останалите общини в България. Основните приходи на населението, по дефиниция, се формират от доходите по трудови правоотношения, пенсиите и социалните плащания. Работната заплата заема над 50% /според изследване на НСИ, 2004г./ от основните източници на доход в страната. На второ място е делът на пенсиите, като значителната му относителна тежест се предопределя от възрастовата структура на населението. Почти 18% са хората в пенсионна възраст.
През последните 10 години реалните доходи в страната нарастват. Това увеличение засяга в различна степен основните елементи на доходите -нарастват реалната работна заплата и пенсиите. През периода 2001-2004 г. /по данни на Институт за пазарна икономика, 2005 г./ най-висок номинален растеж на работните заплати е постигнат в секторите транспорт, складиране и съобщения /73%/, здравеопазване и социални дейности /68%/ и образование /49%/ - отрасли, в които броят на заетите от селското население е незначителен. Отраслите с най-нисък растеж на заплатите са: добивна промишленост /12%/; селско, ловно, рибно и горско стопанство /19%/; преработваща промишленост /22%/. Номиналният растеж на работните заплати не е достатъчен да компенсира натрупаната инфлация през периода - около 23% /по данни на Националния Статистически Институт, 2004г./, и по тази причина се наблюдава реално понижение на възнагражденията - Таблица 44.
По статистически данни, над 1.5 млн. домакинства /51.5% от всички български домакинства в селата и градовете/ стопанисват земя, отглеждат животни и/или притежават селскостопанска техника. Голяма част от домакинствата, които стопанисват земя /10.3%/ я обработват по стари технологии, с много труд и без да излизат на пазара. Средните параметри на стопанисваната земя за страната са малки – 6.4 дка на едно домакинство. Но фамилните стопанства обработват като цяло 28% от използваемата земеделска площ в България. Това голямо количество земя се използва само за задоволяване на лични нужди. Структурата на паричните приходи показва зависимост на хората в селските райони от натуралното стопанство и бюджетните трасфери. Привидно, в селата съществува друга “активност”, която доминира над доходите от селското стопанство. Според социологическите проучвания на ПРООН, по-голямата част от домакинствата в малките населени места /68.1%/ разчитат главно на приходи извън земеделието, въпреки че основният източник на заетост за тях е именно в селското стопанство. С изключение на 27.3%, дори регистрираните земеделски производители не разчитат особено много на доходи от селското стопанство. Очакванията на 38.2% селски домакинства са свързани с други източници. Всъщност “другата” икономика, извън селското стопанство е базирана на социалните плащания или на заетостта в публичния сектор. Както личи на Графика 20, делът на социалните трансфери в паричните доходи на хората от селата е с 12.51% по-висок, отколкото в градовете. 
Изследванията на ПРООН показват, че едва 22.4% от хората, живеещи в малките селища оценяват заетостта си по трудов договор за най-важен източник на приходи. Като цяло, възможностите за диверсификация на доходите в периферията са все още твърде ограничени. Според Националния доклад за развитието на човека на ПРООН /2003 г./, в структурата на паричните доходи на хората, живеещи в селата съществува следното разделение – Таблица 45.
Каталог: devedu -> resources resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност) resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г resources -> Конкурс "Можем да победим бедността" resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||