Образователни системи

Върху проблемите на анкетния метод и на анкетирането има значителна по обем литература, главно от социологическа гледна точка.
В областта на педагогическите изследвания е необходимо да се обръща внимание на специфичните изисквания и особености на приложението на този метод в обучението и възпитанието.
В обобщен вид тези особености са следните (2, 170):
- за разлика от анкетирането на възрастните при подрастващите е необходимо значително по-заострено внимание на предварителната подготовка и особено на изпробването на първия вариант на въпросника. Особено внимание трябва да се обърне при провеждане на анкета в началните класове, тъй като децата не познават този метод и ефектът на новото може да ги смути и по този начин получената информация да не бъде обективна;
- присъствието на учителя или на класния ръководител в процеса на анкетирането също така може да окаже неблагоприятно отражение.
В такива случаи трябва да се гарантира анонимността на данните.
В сравнение с другите методи на педагогическите изследвания анкетата е разработена в методическо отношение достатъчно пълно.
Натрупан е също така опит от подготовката и провеждането на масови изследвания, в които анкетата има водещо място.
Форми на анкетата. Могат да се посочат следните основни форми на анкетиране, а от тук и на метода (1, 271-273):
-
стандартизирана анкета - тук отделните въпроси и техните възможни отговори са дадени предварително и в определена последователност;
-
частично стандартизирана анкета - въпросите и тяхната последователност са дадени предварително, но от анкетирания се изисква при някои въпроси сам да конструира отговорите си;
-
нестандартизирана анкета - при тази форма не са дадени нито формулировката на въпросите, нито е определена последователността на тяхното задаване. Ето защо тя се нарича още свободна анкета, интервю.
По отношение точността на получените отговори анкетите се делят на устна анкета (свободен разговор и интервю) и писмени
анкети. Макар че при свободния разговор анкетиращият работи по предварително уточнена програма, той не използва готови въпроси и отговори, а в зависимост от конкретната се опитва да достигне до дълбочина, да обхване мотивите, отношението и др. на анкетираните от него лица. По този начин се обхващат по трудно измерими явления, намират се обяснения или тълкуване на редица прояви на анкетираните лица.
Интервюто може да се характеризира като свободен разговор, който протича по стандартизирани въпроси и условия, провежда се бързо, получените резултати могат да се обработят количествено.
Освен това интервюиращия в личен контакт поставя устни въпроси и

получава устни отговори, като съхранява неутрална позиция през време на интервюирането.
Интервюто има редица сфери на приложение: в разузнавателните изследвания - за уточняване на проблематиката и за разработване на основата за анкета; за контрол на информацията, получена чрез други методи - особено чрез анкета, експеримент, наблюдение; основен метод при малки извадки; незаменим метод, когато не е възможно приложението на писмена анкета - например при изследване на девиантно и аномално поведение, при интимни теми, при неграмотни и малки деца; като допълнителен метод при редица други методи - експеримент, анкета и т. н. (7, 118).
В зависимост от степента на стандартизация интервюто бива: стандартизирано (категоризирано), частично (полустандартизирано), нестандартизирано (неформално) (7, 119).
Съществените въпроси на техниката на интервюирането са няколко: определяне на мястото на провеждане (да не е най-близко до тематиката); темп - вариращ, според вида и трудността на въпросите; поведение на интервюиращия, начин на регистрация на данните (7,
120).
Процесът на интервюиране кратко може да се представи в следните три фази (7, 121):
1.
Установяване на контакт. Дружеска атмосфера. Кратки, обосновани, уверени уводни думи - съобщаване на целта, гарантиране на ононимността, удостоверяване на личността. Понякога - маскиране на истинските цели. Предизвикване на интерес и желание за сътрудничество. Делова официалност, без интимничене и надменност.
2.
Основна фаза. Да не се злоупотребява с активността на интервюиращия. Да няма неловки паузи, търсене на въпроси и т. н.
3.
Завършване на интервюто. Благодарност, извинение за безпокойствието. Да не се бърза с раздялата.
Най-широко място в педагогическите изследвания заемат
писмените анкети, които се провеждат по два начина (1, 272):
- анкетните карти се изпращат за попълване по пощата или по друг начин, след което се връщат за обработка и анализ в центъра;
- при вторият начин самото попълване става под наблюдението на специално подговени за целта анкетьори.
Анкетирането по пощата намира широко приложение при провеждането на масови изследвания. Наред с очевидните си предимства, то има съществени недостатъци (1, 272):
- броят на върнатите в изследователският център анкетни карни е непостоянен и се движи между 5 и 20%. Извадката при такава анкета почти никога не е представителна по отношение на генералната съвкупност, от която тя е взета, тъй като анкетните карти се попълват само от онези, които се интересуват от темата;

- също така трябва да се има предвид и възможността за обсъждане на отговорите с други лица, главно родители на анкетираните ученици;
- няма възможност за контрол върху провеждането на анкетата по места - макар че въпросите и тяхната последователност са дадени, отговорът може да бъде даден в друга последователност.
Някои специални форми на анкетата (1, 273): анкетиране по телефона, комбинация между устна и писмена анкета (напр. анкетиране с ученик и интервю-разговор с неговите родители по отношение на професионалната насоченост и др.), панелна анкета
(неколкократно провеждане на анкета с една и съща група в определени интервали от време с цел обхващане на възможни изменения на професионалната или друга насоченост), групови анкети
- дискусии (разговор по определена тема - напр. избор на професия, който се записва и след това се анализира).

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: