непосредствена зависимост от съдържанието на живота на учениците, от техните интереси и отношения, характерни за една или друга възраст.
Установено е чрез изследвания, че потребността от самовъзпитание възниква у учениците още от начална училищна възраст.
Експериментално е доказано, че формите на самоусъвършенствуване съобразно с възрастовото и индивидуалното развитие на учениците са твърде разнообразни и се
изразяват в приспособяване, подражание, ориентиране към възрастните, приятелите и колектива от връстници (11, 280).
Популярно е становището, че потребността от самовъзпитание е висша форма на развитие на личността. Тази потребност не възниква едновременно у всички ученици на една и съща възраст.
Целенасочеността и осмислеността на самовъзпитанието зависят преди всичко от идеалите, обществената
насока на дейността на ученика, от волевите качества на личността (11, 281).
Потребността от самовъзпитание се проявява особено през преходната възраст.
Появата на умение у учениците от горна училищна възраст да анализиран и преценяват реално своите качества и постъпки е един от съществените моменти на самовъзпитанието. Водещ компонент на съдържанието на самовъзпитанието е формирането на волеви и нравствени качества. Съществува тясна връзка между организацията на самовъзпитанието и самопреценката на съответните качества (11,
281).
Диалектиката на ръководството на самовъзпитанието се състои в превръщането на външните педагогически изисквания в изисквания, които учениците предявяват към самите себе си.
Взаимната връзка между възпитанието и самовъзпитанието е важно условие за преодоляване на отклоненията в развитието на личността.
Процесите на възпитание и превъзпитание са взаимно свързани.
Превъзпитанието е насочено към преустройство на неправилни възгледи, оценки, към преобразуване на отрицателни начини на поведение, които усложняват формирането на личността (11, 282).
Процесът на превъзпитание предполага (11, 282):
- установяване на съществените причини за отклоненията в нравственото развитие на учениците;
- определяне на пътищата и средствата за преустройство на създадения
стереотип на поведение;
- активизиране на позицията на учениците в обществено ценната колективна дейност, в учебната работа, в сферата на свободното време;
- разработване на система от изисквания и контрол, средства за поощрение и стимулиране.
Възпитателният процес,
както в теоретичен, така и в практически аспект винаги трябва да се разглежда в единство на възпитание, самовъзпитание и превъзпитание.
Сподели с приятели: