Обща теория на правото (Помагало) от проф. Владимир Захаров
При правовъзстановителната
Изтегляне 2.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 25. 7. 2. Обстоятелства, изключващи юридическа отговорност.
- 2. Малозначителност на деянието.
- 5. Неправомерна заповед.
- 7. Крайна необходимост.
- 8. Непреодолима сила (форс мажор).
- 9. Оправдан стопански риск.
При правовъзстановителната юридическа отговорност положението е друго. Тук съществува възможност една от страните (потърпевшият гражданин или лицето, което има право да търси онговорност) по всяко време да освободи другата страна, правонарушителя, от юридическата отговорност въобще. Това правило не действува по отношение на държавните организации и други колективни субекти, които могат да освободят другата страна от отговорност само със специално решение на компетентния орган, и ако това е предвидено в закона. 25. 7. 2. Обстоятелства, изключващи юридическа отговорност. Ако в предишния случай (особождаване от юридическа отговорност) се разглеждат обстоятелства, които правят нецелесъобразно изтърпяване на наказанието при вече реализираната юридическа отговорност, то тук става дума за обстоятелства, които не дават никакво основание да се търси въобще каквата и да е правна отговорност. Правният субект не е извършил правонарушението, неговите действия законът признава за изцяло правомерни, или лицето не притяжава необходимо качество, което го прави способен да понесе отговорност. Това са следните обстоятелства. 1. Казус (случай). Казусът изключва юридическата отговорност, тъй като отсъствува необходимата причинна връзка между действията на субекта (на лицето) и настъпилия вредоносен резултат. Връзката между деянието и резултата е случайна . Юридическата отговорност не настъпва поради това, че лицето няма вина за настъпилия резултат. Чл. 15 от НК постановява:”Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). 2. Малозначителност на деянието. Отговорността не настъпва поради явна незначителност на обществената опасност на деянието. ”, т. е. отсъствува фундаменталното основание на наказателната отговорност - престъплението “Не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. ” (чл. 9, ал. 2 от НК ). Посоченият член не изключва юридическата отговорност въобще, а само един нейния вид - наказателната юридическа отговорност. Деянието по чл. 9, ал. 2 не е престъпление, то е малозначително в смисъл на наказателното право, но то може да бъде противоправно деяние от друг вид и да води само до гражданскоправна, административна или дисциплинарна юридическа отговорност или въобще да не предизвиква никаква отговорност. 3. Недееспособност. Недееспособността като обстоятелство, свързано с личността на правния субект изключва по принцип гражданско-правната юридическа отговорност ., разбрана в широкия й смисъл, т. е. включително отговорност в областта на семейното и наследствено, търговското и др. отрасли на частното право . Най-същественото в понятието дееспособност, както вече стана дума, е способността на лицата чрез своите действия да придобиват права и да се задължават ( чл. 2 от ЗЛС)., т. е. “със свои лични постъпки да извършват сами правомерни правни действия, чрез които по силата на правната норма да придобиват, да поемат, да изменят и да погасяват права и задължения” (подчертано от автора). 4. Невменяемост. Някои оприличават невменяемостта с юридическо качество дееспособност., което е напълно погрешно. Приликата е само външна, това са различни понятия, макар че между тях има много общи допирни точки. . Невменяемостта като юридическа категория е свързана повече с вина и деликтоспособност, но последната се разбира в по-широк смисъл. . В правната наука понятието невменяемост се използва почти изключително в наказателното право и съдебната психиатрия. От съдържателната й страна тя (невменяемостта) е биологически продукт на болестните процеси в организма на човека, които водят до психически разстройства в неговото съзнание и парализират способността му да оценява правилно от обществена гледна точка свойството и значението на действията си и обществените последици от тях., и да ръководи своите постъпки. С други думи, в поведението на невменяемия липсват, като правило, и двата основни компоненти на вината - интелектуален и волеви . На това основание наказателният закон изключва юридическата отговорност на невменяемите. Според член 33, ал. 1 “не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си” 5. Неправомерна заповед. Неправомерната заповед освобождава от юридическа отговорност нейния изпълнител само в случаите когато тя е издадена по установения в нормативен акт ред, по отношение на служебно подчинено лице и не съдържа явно престъпление. Така, чл. 16 от НК разпорежда:”Не е виновно извършено деянието,което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление” 6. Неизбежна отбрана. Чл. 12,ал. 1 от НК. :”Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели”. Ал. 3 допълва: “Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. ” 7. Крайна необходимост. чл. 13, ал. 1 от НК ростановява:”Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените”. 8. Непреодолима сила (форс мажор). Форсмажорно обстоятелство освобождава от отговорност в гражданско право . Непреодолимата сила е неочаквано извънредно събитие, което не може да се предвиди и да се отсрани с никакви достъпни средства или възможни мероприятия. Това са, например,природни явления от стихиен характер - наводненеие, буря, земетресение, ураган, жесток студ и пр. 9. Оправдан стопански риск. . В съответствие с чл. 13-а от НК “не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск -за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици. ( ал. 1 и. 2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване”. 10. . Давност . Давността заличава възможна, но не реализирана по едни или други причини юридическа отговорност, която с течение на времето става обществено нецелесъобразна. Правонарушението губи своята първоначална острота и търсенето на правна отговорност при тези условия може да има обратен ефект, с оглед стабилността на обществените отношения. Изключването на тази отговорност може напротив да мобилизира и дисциплинира правните субекти. Съответните давностни срокове за целесъобразната и ефективната юридическа отговорност са предвидени в наказателното, гражданското и други отрасли на правото. 11. Реабилитация. На пръв поглед това обстоятелство не би трябвало да се причислява към условията, които изключват юридическа отговорност, тъй като тя вече е реализирана. Актът на реабилитация зачертава обаче изцяло,особено ако осъждането има противоправен характер, предишната правна отговорност с всички нейни юридически последици. . Така, чл. 85, ал. 1 от НК постановява: “Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдъще последиците,които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. ”(1) (1). Вж. по-подробно Д. Михайлов. Реабилитация по НК на НРБ. Във:Лекции за следдипломна квалификация на юристи, т. 11., 1974 . ; В. Боянов. Развитие на института на реабилитацията в светлината на преустройството на правната система. Сп. Д и П, 1989, N 12 Изтегляне 2.86 Mb. Сподели с приятели:
|