Обществена дискусия по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на

Наистина моят призив е да се обръщате не към народните представители, а към госпожа Цачева – да направи тези законопроекти публични сега, преди ратификацията, за да се разбере… Понеже има въпроси към народни представители, те по-малко ще могат да Ви отговорят, отколкото госпожа Цачева. Това е укор и към организацията на днешния дебат от страна на Народното събрание. Много лоша организация. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз също смятам, че щеше да е по-добре, ако законопроектите бяха представени, така че да могат да бъдат обсъждани и те, заедно с Конвенцията, а най-добре да бяха приети законопроектите преди това, но нещата са такива, каквито са в момента. Така че си продължаваме дискусията.

Заповядайте.

МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, председател на Гражданско сдружение „Асоциация, общество и ценности“: Уважаема госпожо Манолова, скъпи гости и представители на неправителствени организации! Искам да поздравя управляващите, че има тази дискусия, че се води. Всъщност нямаше да я има, ако не бяхме подали сигнал за Истанбулската конвенция и ако не се бяха присъединили всички граждани и организации, които подкрепиха, и след това управляващи, които подеха темата в медиите. Затова аз съм благодарна и се радвам, че се води, че се говори, защото това щеше да мине и вече да е факт – трябваше да мине преди края на месец декември.

Ще кажа онова, което не се каза. Няма да повтарям становището на Гражданското сдружение. Интересно е, че на 16 януари, след като много хора тръбяха, че преводът е грешен, госпожа Олафин, която е представител на мониторинговия механизъм към Конвенцията, каза, че преводът е грешен и трябва да се промени. Не че това ще разреши ситуацията, но си казвам: какво обсъждаме в момента – обсъждаме българския вариант или обсъждаме оригиналния текст, който реално ще се гласува? Ако се сложат термините, които веднъж в чл. 4 са преведени като „пол“ и като „социален пол“, а друг път думата „джендър“ е преведена като „социален пол“, по различен начин ще ги четем.

Първо, имаме нужда от превод, защото депутатите какво ще четат, какво ще разбират, когато имаме грешен превод – това и отвън ни го казват.

Второто нещо, съгласни ли сме, че обяснителният доклад е важна част от тази конвенция – къде е той? Липсва на български език. Няма го никъде, той не е преведен. Там се съдържат важни понятия, които обясняват значението.

Ще си позволя да прочета нещо, на което госпожа Цачева не обърна внимание. В чл. 4, т. 3 от Конвенцията се казва: „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол – това е в нашия превод, раса, цвят на кожата, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст“ и така нататък.

В обяснителния доклад – на английски е… (изразът – на английски език), тук е „идентичност, основана на пола“ – се казва какво означава, в т. 53. Понеже това трябва да бъде осигурено и на хората, които се идентифицират – не хора с различна сексуална ориентация, те са защитени. Защитени са и онези, които са сменили вече пола си – също от нашето законодателство. Става въпрос за тези, които се идентифицират по различен начин.

Какво казва за тях обяснителният доклад към Конвенцията? Не е наша интерпретацията – това е добре да се преведе. Казва следното: „Някои групи от хора също могат да бъдат дискриминирани въз основа на тяхната полова идентичност“, което с прости думи означава, че полът, с който се идентифицират, не е в съответствие с пола, определен за тях при раждането. Това е интересно – определят ни пол при раждането, тоест ние се раждаме неутрални. Това включва категории лица като трансджендър и транссексуални лица, лица, обличащи дрехи, подходящи за противоположния пол, травестити и други групи лица, които не съответстват на онова, което обществото е определило като принадлежащо към мъжки и женски категории. Това трябва да се осигури от Конвенцията – нека четем внимателно.

Интересно е онова, което вече е залегнало в законодателството. Колегата преди мен беше прав – няма ги, има отказ да се дадат предложенията, които вече са направени, които вече са залегнали. Нямаме достъп до тях.

Но това, което госпожа Цачева отговаря на господин Николай Александров – народен представител: „Що се отнася до изготвените нормативни промени, свързани с въвеждането на изискванията на Истанбулската конвенция в българското законодателство, по-конкретно чл. 3, т. „в“ от нея, на този етап не предвиждаме разписването на изрична дефиниция за пол, а сме приели за достатъчно определението в Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация, където се включват случаите за промяна на пола. Счели сме за необходимо да допълним признаците, въз основа на които се забранява всяка пряка или непряка дискриминация в Закона за защита от дискриминация, като добавим и „полова идентичност“. Това вече влиза – и без Конвенция, това е на път да стане, хора.

Ние трябва да четем законите, трябва да се интересуваме какво се внася, какво се случва. Същевременно в началото на януари месец джендър политиките са били на масата. В медиите излезе това, че те просто са спрени по някаква случайност от господин Каракачанов, който е видял, че става въпрос за предучилищна.

Когато видим какво се случва в другите страни, какви джендър политики, че момиченцата се обличат като момченца и момченцата като момиченца, става ясно за какво полово объркване става въпрос. В Швеция на 6 годинки детето може да смени пола си, без да пита родителите си, без да говори с учителите – това е факт.

Какво искаме да се случи – нашият призив е: нека да има обществена дискусия върху преведени текстове, каквито са значенията, защото дори в обяснителния доклад се казва за джендър, че могат да бъдат и мъже, и жени. Тоест ако един мъж пребие и каже: „Това е моята социална роля“, това оправдава ли го, че в женската си социална роля е направил това нещо?

Тази конвенция няма да защити жените от насилие, когато това се редефинира – това е много ясно. Нашият призив е: нужно е да четем внимателно и нека да гласуваме за бъдещето, за децата, за семействата в България. Затова апелираме: гласувайте срещу ратификацията – България няма право да се въздържи според чл. 78 от тези дефиниции. Тя няма право да откаже. Конвенцията не е част от европейското законодателство и ние не сме длъжни да я ратифицираме. Нека приемем всички мерки, които ще защитят жените. Вместо това да се случва, ние виждаме – други неща са на масата.

Онова, което управляващите показвате – полова идентичност, онова, което показвате – джендър политики, но не виждаме нещата, които ги говорят в медиите. Къде са те? Къде са те? Нека те да влязат. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте, адвокат Бекирска.

ЙОРДАНКА БЕКИРСКА, изпълнителен директор на Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Здравейте! Нашата организация е изцяло против този консервативен бунт, който се наблюдава тук, защото ние защитаваме правата на жените и правата на децата, такива каквито те биват нарушавани.

Госпожа Манолова в своето изявление каза: „1 милион жертви на домашно насилие, следователно 1 милион насилници“. Е, това не е ли притеснително?

Ние като фондация и аз като адвокат правозащитник, който от 2005 г. работи основно в тази сфера – защита правата на жените, категорично се противопоставяме на възможността да не се ратифицира Конвенцията. Със сигурност следва да бъде ратифицирана във вида, в който като най-висш механизъм тя защитава правото на всеки един гражданин на ненасилие. Ненасилието е гаранция, която е дадена на всеки един от нас тук и всеки от нас трябва да може да живее свободно, трябва да може да взема сам решенията си къде да бъде, с кого да бъде и какво да прави. Защото в нашите български семейства, за съжаление, в голяма степен не е така – всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие според статистиките. Ето защо по отношение на това моля фокусът да бъде върху ненасилието на жените и децата, каквато е целта на Конвенцията и както е разписано в нейния преамбюл.

Да, наистина се говори за социален пол. Социалният пол съгласно нашата съдебна практика, каквато в момента вече съществува през всичките тези години, съществува и няма нищо общо с Истанбулската конвенция. Мога да Ви кажа, че лично аз в своята практика имам дела за промяна на пола на 10 човека. Тези 10 човека беше доказано пред съда чисто медицински, че техните хромозоми, гени са объркани, което се доказва на психиатрично ниво. Това е проблем, който е вътре в тях – не го избират те.

Децата на 3-годишна възраст според експертизите, които постъпват по делата, започват да се чувстват като деца от друг пол – не този, който им е бил даден в опаковката на тялото. Дори в момента нашето законодателство позволява промяната на пола да случва. Позволява тези хора да си променят идентичността само защото имат разстройство на половия идентитет. Това се нарича транссексуалност. Не е психично разстройство – няма да занимавам аудиторията повече.

Поради което искам да кажа, че ратификацията на Конвенцията няма да промени това – то така или иначе съществува, така или иначе в момента нещата се случват.

Моля, когато говорите от името на обществото, да имате предвид, че ние не сме съгласни. Заставам зад призивите на всички организации, които са за ратификацията на Конвенцията и за идеята да няма насилие, и това да бъде гарантирано на всеки човек, за равноправието!

А когато си говорим за равноправие, Вие замисляли ли сте се, че всъщност при изразена явна позиция на равенство между мъж и жена, към която се стремим, това автоматично означава равна отговорност в родителството, автоматично означава споделено родителство? Какво лошо има в това? Хората не би ли следвало да участват във възпитанието на децата равно и това равенство няма ли да доведе точно до възможността и бащата, и майката да участват равно? А не да се дава приоритет на един от двата пола.

И трети пол не съществува. Тези хора, за които Ви говоря, се самоопределят или като мъж, или като жена. Понятието „трети пол“ е абсолютно измислено и то не съществува!

Затова от името на Фондация „Български адвокати за правата на човека“ казвам, че ние подкрепяме Министерския съвет в това решение, ще работим по отношение на това да се ратифицира Конвенцията така, както започнахме да работим още в момента, в който през 2011 г. тя беше подписана в Истанбул! Този процес е дълъг. България беше осъдена още 2012 г. от Комитета на ООН по първото дело срещу България, и тогава ни казаха: „Хора, променете си стереотипа. В какъв свят живеете?“

Това е нещо, което в момента съществува. Тези хора съществуват – ние не можем да ги отречем. Аз не мога да кажа на този човек, че той не съществува. Те са малцинство – ние сме тук, за да подкрепяме и да бъдем толерантни.

Когато говорим за образование, аз пък искам да Ви кажа, че имам две деца, които възпитавам в толерантност. И им казвам, че когато някой е различен, този някой не следва да бъде виктимизиран – следва да му бъде дадена възможност да участва редом с моите деца в живота. Така както ако има увреждания, така както ако е от различен пол. Половата идентичност и социалният пол всъщност съгласно съдебната практика са нещо, което има приоритет. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте Вие.

ПЛАМЕН МИХАЙЛОВ, управител на Сдружение „Активни българи в гражданска държава“: Благодаря Ви, госпожо Омбудсман.

Уважаеми народни представители, ако искате да няма насилие срещу жени и деца, постарайте се да се спазват законът и Конституцията на Република България. Затегнете контрола в Министерството на вътрешните работи, вместо да създавате нов орган за доносничество под формата на така нареченото „GREVIO“.

С ратифицирането на Истанбулската конвенция Вие се съгласявате на всички образователни равнища и в медиите да се пропагандират, цитирам чл. 14, който не подлежи на ревизия, промяна или различно тълкуване: „Нестереотипни роли на социалния пол, насилие срещу жени, забележете, базирано на социалния пол, и право на лична неприкосновеност“. Тоест приемате децата ни да учат, че поведението определя пола.

Ако имам син, който се възприема сериозно, отговорно, осъзнато като Бойко Борисов например, то това ще е шизофренно психическо заболяване и аз имам право да го лекувам. Обаче ако спрямо това обучение в детските градини, в училищата разбере, че може да се възприема като жена, и се възприема като жена, то има право на лична неприкосновеност, аз нямам право да го лекувам. Може даже да ми бъде отнето.

Защо в учебните програми днес в България, уважаеми народни представители, които не присъствате тук, не включвате възпитание в християнските добродетели, както е било винаги в историята на народа ни до съветската окупация, за да се учат децата ни на смирена мъдрост, послушание в име Божие, търпение, кротост и миротворство? На волята да бъдат истински свободни с въздържание, благочестие, солидарност и любов към правдата? На самоотвержена обич, да са целомъдрени, милосърдни, братолюбиви и родолюбци? Нима това не са изконните общочовешки ценности и здрави основи на един цивилизован свят? Нима тези добродетели са фанатична религиозна доктрина? Нима е по-добре грехът и психическите отклонения да се превърнат в норма, подкрепена от закона, вместо християнската нравственост?

Човек не може да промени своя род, но може да го предаде. Ние не можем да заменим душата си, но можем да я погубим. 500 години робство не заличиха българския род, а както при османските зверства, така и при геноцида на атеистичния режим милиони православни българи опазиха вярата и душите си.

Днес шепа чуждестранни съветници искат от нас доброволно да погубим както рода, така и душите си. Не го позволявайте! Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

КАТЯ КРЪСТАНОВА, Фондация „Анимус“: Добър ден на всички! Последните 20 години посветих на подкрепата на жените – жертва на насилие, жените – жертва на домашно, сексуално насилие и трафик. Както аз, така и цялата организация сме видели всякакви трагедии. Заради тези трагедии и за да не се повтарят никога повече, разбира се, ние подкрепяме ратификацията на Конвенцията. Държа да кажа някои много важни неща, като например, че не е възможно промяна на парче на българското законодателство да помогне, така щото правата на жените – жертва на насилие, да бъдат защитени. Мога да дам примери.

Например координационният механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие бе завършен през 2013 г. До ден-днешен той не е подписан от Агенцията за социално подпомагане. Не е в сила. Попитайте ги.

Законът за социалните услуги четири пъти е отлаган, така че отново има работна група, която евентуално ще приключи в края на следващия октомври. Услугите за жените – жертва на домашно насилие, ще висят още доста време. Казвам всичко това, като напомням, че страната, както каза госпожа Манолова, има всичко на всичко 18 кризисни центъра, в 12 от които майките не могат да бъдат настанени, а се настаняват само децата – жертва на насилие, без право майките да ги придружават.

Държа да кажа, че няма случай Българската църква да е приела на територията на манастир или църква жена – жертва на домашно насилие, за която да сме потърсили помощ. Има един-единствен случай… (Реплика: „При отец Иван от Нови хан е пълно с такива. Не е вярно това“.)

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, господине! Нека да приключим мирно и с уважение един към друг.

КАТЯ КРЪСТАНОВА: Има един-единствен случай в Етрополския манастир, който прие жена – след това се оказа, че е нарушил правилата на работа и се наложи жената да бъде преместена.

Имаме големи нужди, свързани с услугите за жертвите на насилие – жени и деца. Няма как това да бъде решено на парче с промяна в Закона за социалните услуги само.

Държа да обърна внимание на още нещо, много съществено – в тази зала вероятно не знаете. На 26 юли миналата година Министерският съвет гласува План за изпълнение на Националната програма за превенция и защита от насилие над деца. Точка 1 е: „Привеждане в съответствие с Истанбулската конвенция на българското законодателство“. Значи Министерският съвет е приел този План през юли и не е вярно, че няма възможност за обществена дискусия и за намерение за ратификация на Конвенцията. Просто информацията очевидно не се следи от всички.

Казвам това, защото и сега има възможност да се дебатира – чудесно. Но нека не забравяме за кого е Конвенцията – за жените, които имат нужда от подкрепа, и за техните деца. Нека напомним – в момента начинът, по който работи системата, е бавен, не осигурява сигурност, не осигурява спешност, не осигурява изпълнение докрай на мерките по Закона за защита от домашното насилие.

Нека да го кажем – извършителите на домашно насилие нямат никакъв шанс за промяна, защото тези услуги в страната изобщо не са финансирани и изобщо не са структурирани. Как искаме да се промени някой, като не му даваме шанс?

Всичко това са аспекти на Истанбулската конвенция – добре е да бъдат прочетени. Аз се надявам, че всичко, което тук беше изговорено, ще бъде от полза. Но нека не забравяме темата за превенцията. Цялостната рамка на превенция включва това да не бъдем толерантни. Няма човек в тази зала, който да не е чувал как бият съседка, как унижават братовчедка и как дисквалифицират близка жена на семейството.

Сигурна съм, че колкото и да са затаени случаите на ранни бракове, а това са 6 хил. детски раждания през 2016 г., няма човек в тази зала, който да не е възмутен. Така че има какво да им даде Конвенцията.

Ние призоваваме тя да бъде ратифицирана.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Мисля, че договорката с ректора е до 14,30 ч. – не съм я правила аз, тя е на организаторите на форума. Ако изказващите се се съгласят да бъдат изключително кратки, може и да остане време за всички.

АРХ. МИЛОМИР БОГДАНОВ, изпълнителен секретар на Боянски клуб за подкрепа на българската държавност и нация: Госпожо Омбудсман, добрата дисциплина и спазването на регламента са гаранция за успех.

Днес много добре се открои кой подкрепя ратифицирането на Конвенцията и как, смея да твърдя, мнозинството от българския народ е категорично против. Няма да обсъждам това, че ни се предлага да наказваме престъпниците, вместо да ги накажем ефективно за това, което каза нашата гостенка от Стара Загора. За такива отвратителни престъпления – с цялата строгост на закона. Вместо това, да приемем още един документ, който пак няма да работи, както досегашните.

Няма да коментирам и други неща, но искам да обърна внимание – ние настояваме съгласно закона на България да бъде извършена оценка на въздействието на Конвенцията, която също ще бъде наш закон евентуално, ако се приеме, и тази оценка да бъде извършена преди гласуването.

Госпожа Валерия Велева беше тук – сподели, преждеговорившата също каза, че от юли има решение на правителството, че в момента се работи промяната на над 30 български закона. Оценката на въздействието, апропо – за тези, които не знаят, това е новият акт, как ще повлияе на съществуващото законодателство. Тоест ние да сме наясно кои закони, как ще ги променяме. Задължително – адв. Шейтанов го каза. Настояваме за това нещо!

И Ви моля, понеже няма друг, и като наш омбудсман, да настоявате за спазването на законовия ред.

Второ предложение. Когато виждаме силна обществена реакция от мюсюлманско изповедание, от православно изповедание, от нашите католици, от нашите протестанти, от международни общности, от най-десни хора – кръга около ДСБ, до БСП, реагират против, смятам, че най-добрият начин, за да преодолеем тази криза, е заглавието на Конвенцията, целият й текст, изчистен от всички термини, които ни притесняват, да бъде буквално вписан в един български закон за защита на жените от домашно насилие, той да бъде гласуван като такъв и с това да се приключи.

Не преводите важат – важи оригиналният текст на английски и френски, и (неразбираема дума), която е от 64 страници. Няма какво да се заблуждаваме.

Искам да предупредя най-отговорно нашите народни представители. Госпожа Манолова също е била – тя се е клела.

Вие помните Вашата клетва – „с всичките си действия ще работя за благото на народа“.

Искам да ги предупредя, че на тях ще им се търси отговорност, ако гласуват нещо, което явно българският народ не приема. Ние не сме разделени – в болшинството си мюсюлмани, християни, особено различни сексуално. Ще им се търси.

Българското правителство, българският парламент нямат мандат, ние не сме им гласували мандат да предават национален суверенитет! За това става въпрос. GREVIO е наднационален орган, който ще контролира. Те нямат такъв мандат. С това стават просто престъпници.

Примерът с Румъния. Три милиона румънци – в момента има подписка, три милиона! Положението е доста тежко.

Като влязох в залата, ми напомни атмосферата на 1989 година – началото на 90-те. Имайте предвид, че могат да се отключат страхотни турбуленции и процеси, които никой няма да може да овладее впоследствие. Защото днес политическите сили, идеологиите се делят на две – национална хуманна и антинационална, антихуманна. За този господин, който ми се смее.

Няма леви и десни! Как така ГЕРБ, БСП и СДС се обединяват по едни въпроси?! Има хуманна, национална идеология.

Затова персонално Вас, госпожо Омбудсман, Ви моля да инициирате референдум за приемане или отхвърляне на Конвенцията – Вие имате тази възможност, за да се преодолеят и предотвратят сериозни катаклизми.

Уважаеми дами, по примера на нашите видни немски приятели, уважаеми господа, уважаеми гейове, уважаеми лесбийки, уважаеми травестити, уважаеми трансджендъри, уважаеми джендъри, уважаеми без пол, уважаеми… (неразбираеми обръщения), уважаеми неопределящи се, уважаеми педерасти и уважаеми всички останали! Да ги изброявам ли до 76? Това е пародия.

Моля уважаемите гости да ме извинят, ако съм бил многословен, но настоявам за референдум и оценка на въздействието! Това са законни изисквания.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

За да не останете с впечатлението, че поемам ангажимента за иницииране на референдум и да има свърхочаквания, които да не изпълня, нека да кажа, че съгласно законодателството омбудсманът не може да инициира референдуми. Това могат да го направят граждани, народни представители, Министерският съвет, но не и омбудсманът. Така че не мога да поема такъв ангажимент.

Заповядайте.

Благодаря Ви.

МАРИЯНА КАЦАРОВА: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми сънародници! Прекарах последните 27 години като правозащитник – главно в горещи точки. Последно две години прекарах в Донецк, в Източна Украйна, където водех мисията на ООН по правата на човека. Там – така се случи, успяхме с моя тим, с моята команда да спасим повече от 150 човека – мъже и жени, момичета и момчета, отвлечени от бунтовниците, отвлечени и от военните – от другата страна. Затова бях наградена от Украинската православна църква с най-високия орден, който се дава на жени в православието – „Св. Варвара І ст.“ (Ръкопляскания.)

Виждам, че ръкопляскат хора от различните мнения – щастлива съм за това. Искам да Ви кажа, че съм верующ човек, но съм и правозащитник, и съм жена, която също е претърпяла насилие. За мен е тази конвенция, за мен и за всички други една от три жени в България – не са четири. Не знам колко жени сме в залата, но със сигурност една от всеки три е била, е или ще бъде жертва на една или друга форма на насилие.

Скъпи българи, сънародници, аз не получавам грантове в България – правя кампания, за която често вадя пари от собствения си джоб. Казва се: „1 милиард се изправят срещу насилието“. Тази кампания се казва „1 милиард“, защото в целия свят, ако преброите всички жертви на насилие, една от три правят 1 милиард жени.

Защо Конвенцията е важна за нас? Моят интерес тук е като жена, като правозащитник и като човек, който вярва в Бог, а „Бог е любов“ – той не е за омраза. Нали така, отче? Не може от името на религията, не може от името на благотворителността, на семейните, християнските ценности да се говори омраза. Може да се говори само любов.