§ 60. Защита срещу неправомерно упражняване на представителна власт
1. Необходимост от защита и правните средства за осъществяването й
Ч` представитто се разширяват възможностите за задоволяване на потребностите на Пте субекти и ч` действия на техни доверени Л. Но осъщто на представитто крие и опасности за интересите на представляваните Л. Ако представителят не е достатъчно грижлив или опитен, той може да извърши неизгодно за представлявания П действие. Последният не може да осуети настъпването на Пте последици от такива действия в своята П сфера. От подобни на тях той може да се предпази в бъдеще, като прекрати едностранно представитта власт, ако законът допуска това.
В редица случаи представитто П/О се съпътства с П задълж на представителя да действа в интерес на представлявания и да извършва Пте действия с грижа на добър стопанин. Такива задължения съществуват при отношения м` родители и деца; в тежест на настойника; при трудови П/О м` представлявания и представителя; когато се уговарят с отделен договор. При липса на задължение за упражнне на представит власт за представителя, когато последният започне да извършва П действия от името на представлявания, ч` тези действия той по конклудентен н/н поема възложената му поръчка и сп` нас той следва да я изпълнява с грижата на добър стопанин, както изисква ЗЗД. Във всички случаи представителят ще носи отговорност за вредите, които виновно е причинил на представлявания.
Най-голяма опасност за интересите на представлявания са недобросъвте действия на представителя, който злоупотребява с оказаното му доверие. Съзнатто извършване на действия от представител против интересите на представлявания е признато за престъпление по чл. 217, ал. 2 НК, което се наказва с лишаване от свобода до 3г. или с глоба. Престъпният х-р на деянието е признат заради значитта степен на обществена опасност на подобно повед. Ч` наказатта отговорност на недобросъвестния представител обаче не могат да се защитят в достатъчна степен интересите на представлявания. Поради това в чл. 40 ЗЗД е уреден състав, при който недобросъвестно извършто П действие е лишено от П последици в Пта сфера на представлявания.
2. Специална защита по чл. 40 ЗЗД
Сп` чл. 40 ЗЗД, ако представителят и Лто, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Прави впечатление твърде тясната буквална редакция на разпорта. Правилно в литта се приема, че не е разумно действието на тази ПН да се ограничава само до договорите и еднострте сделки. Тя следва да се прилага при извършване на всяко П действие ч` представител, когато е възможно представителят да се споразумее с трето Л, спрямо което извършва това действие, във вреда на представлявания.
За състава на чл. 40 ЗЗД е х-рно, че представителят действа съзнателно във вреда на представлявания, т.е. има намерение да го увреди. Това обаче не е достатъчно. Изисква се той да постигне споразумение с трето Л във вреда на представлявания. Това е предвидено, защото чл. 40 ЗЗД пряко се отнася до сключване на договор и законодателят е счел, че не е оправдано с оглед интересите на насрещната страна той да се счита за недействит, когато тя е добросъвестна. При едностр извършени П действия сп` нас чл. 40 ЗЗД следва да се приложи и при намерение за увреждане само у представителя, ако 3то Л, което би се облагодетелствало от Пто действие, е недобросъв, защото би трябвало да знае за злоупотта с доверието на представлявания.
В чл. 40 ЗЗД се изисква споразумто м` представителя и 3то Л да създава опасност за увреждане на представлявания, ако Пто действие би породило П последици за него. Няма знач кого са целили да облагодетелстват със споразумто си тези Л.
Сп` р. 1328/2000, Бюл. ВКС, № 5/2000, с. 41, ако при склне на дадена сделка е уговорена безполезна за представлявания престация при явно неизгодна цена, подлежи на изследване дали управителят не е действал във вреда на представлявания.
Последицата от недобросъвто повед на представителя и 3то Л е, че Пто действие не поражда П последици за представлявания. То е нищожно. Буквалната редакция на чл. 40 ЗЗД създава невярното впечатление за относителна недействителност на Пто действие. Но то не поражда П последици не само спрямо представлявания, но и м` представителя и 3то Л, защото представителят е действал от чуждо име. Пто действие е нищожно спрямо всички П субекти. Основанието за нищожността е противоречието на закона и на добрите нрави.
Поради недобросъвестността си 3то Л не придобива вземане за обезщетение за вреди вследствие на недействитта.
Чл. 40 ЗЗД може да се приложи както при доброволното, така и при задължителното представителство.
Чл. 40 ЗЗД урежда единствено нищожта на конкретното П действие на представителя, но не и отпадане на представитта власт. За да настъпи това, трябва да бъде осъществен някой от ЮтеФ, които водят до прекратяването й, напр. оттегляне на пълномощното, освобождаване на недобросъвестния настойник и заменянето му с друг, прекрат на трудовия договор и др.
§ 61. Упълномощаване. Преупълномощаване
1. Понятие за упълномощаване
Представитто, което се основава на волята на представлявания намира широко приложение в Гто, търгто и процесто П. В значит брой от случаите при него представитта власт се учредява ч` упълномощаване. Общите ПН за него се съдържат в чл. 36-43 ЗЗД. СпецниН за търгто пълномощно установява ТЗ - чл. 21-29, за пълномощното в Гя процес важат чл. 17, 20-24 ГПК. При липса на спецни Н за упълномощто в останалите отрасли на ЧтоП се прилагат общите правила за представитто по ЗЗД.
В ЗЗД с термина упълномощаване се означ сделката, с която представляваният овластява представителя да извършва правомерни П действия от негово име, които пряко да го обвързват. В закона са установени спец термини, с които се назовават стрте по представитто П/О: представляваният се нар. упълномощител, а представителят пълномощник или упълномощен. В законодто се използват още термините пълномощие за означ на представитта власт, която упълномощто поражда - чл. 41 ЗЗД, и пълномощно като синоним на упълномощаване или за назоваване на документа, в който е обективирана упълномощителната сделка чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 4 ГПК.
Сп`действащото Г законодво упълномощто е едностр сделка, която се извършва от упълномощителя. Неговото волеизявле, за да породи желаните П последици, следва да бъде адресирано до пълномощника. Това означ да се извършат необхте действия той да узнае съдържто на сдта. Волеизявление от него не се изисква. По отмененото Г законодво упълномощто се уреждаше като договор, поради което съществуваха важни различия не само в сдта като ЮФ но и в нейните П последици. По действащото ГП упълномощитта сделка не може да породи сама по себе си П задълж за пълномощника.
Упълномощто се различава от договора за поръчка по ЗЗД. Последният е двустранна сделка, поради което за склто му се изискват волеизявля на 2те страни - доверителя и довереника. Този договор поражда задължение за довереника да извърши безвъзмездно едно или повече П действия от свое име, но за сметка на доверителя. Само когато договорът за поръчка се съпътства с упълномощаване на довереника от доверителя, Пте действия се извършват направо от името на последния и възниква представителство.
Упълномощто се различ от воденето на чужда работа без натоварване - чл. 60 и сл. ЗЗД. Управителят на чуждата работа действа от свое име в чужд интерес, без да е овластен за това. Само след като заинтересованото Л одобри управлението на неговата работа, отношенията му с управителя се уреждат по правилата на упълномощто - чл. 62 ЗЗД.
2. Извършване на упълномощаване
2.1. Страни
Упълномощаване може да извърши както Фо, така и ЮЛ. Лто, което упълномощава, тр да е дееспособно, за да може да извърши действит сделка. Ограничено дееспосте (непълнол, пост под огранич запрещ) за сдте, които не могат сами да извършат, при упълномощто се нуждаят от съдействието на родител или попечител, който извършва допълнит волеизявле, ако прецени, че упълномощто е в интерес на огранич дееспособния. Упълномощ за сдте по чл. 73, ал. 3 СК ще бъде нищожно.
ЮтеЛ могат да извършват упълномощне ч` представитте си органи в границите на П/способта си или ч` пълномощници в границите на тяхната представит власт. Пълномощник може да бъде както Ф, така и ЮЛ. Макар изрично да не е предвидено в закона, ФтоЛ трябва да е дееспособно, за да може самостоят да извършва действит П действия. По изключ пълномощници могат да бъдат и Л навършили 16-год възраст, ако са назначени на длъжност, която включва възможност да се извършват П действия от името на работодателя, защото КТр допуска да се сключват трудови договори с такива Л.
В произв-вата по ГПК пълномощници на страните могат да бъдат само Лта, изброени в чл. 20 ГПК. Това са адвокатите, родителите, децата и съпругът, юрисконсултите и др служители с Ю образов на ЮтеЛ, юристите от соцно-Пните кабинети при здравните заведения, профте съюзи и техните поделения спрямо работниците и служитте и други Л, предвидени в закона.
ЮтеЛ като пълномощници действат ч` своите представит органи. Когато пълномощно е дадено на ФЛе, което участва в колегиалния представит орган, следва да се приеме, че овластяването се отнася до него като отделен П субект, а не до ЮЛе.
2.2. Ред за извършване на сделката
Упълномощто се извършва с волеизявл на упълномощителя. То може да бъде изразено изрично или ч`конклуд действия.
Упълномощаване ч` конклудентни действия ще възникне, само когато от поведто на упълномощителя при конкретна обстановка по недвусмислен н/н следва, че той желае друго Л да извършва П действия от негово име, които да го обвързват. Такива са случаите, когато собственик на магазин не възразява едно Л, което той не е овластил изрично, да сключва сделки със стоките от магазина; едно Л присъства и не се противопоставя друг да сключи сделка от негово име; собственик на заведение търпи Ле, което не е назначил на работа, да приема за пазене вещи на клиенти на заведението и др.
На практика се приема, че упълномощаване е налице и когато П действия се извършват при опред обстоятелства, от които може да се съди, че Лто, което ги осъщва, действа като пълномощник, без да се изискват конкретни конклудентни действия от упълномощителя. Самият факт, че заинтересованото Л допуска извършване на П действия при опред обстоят, се схваща като предполагаема воля за учредяване на представит власт. Но в тези случаи представитта власт може да се упражнява само при дадена обстановка, а не и без връзка с нея. Напр. пълнолетен син на собственика на обменно бюро извършва сделки в отсъствие на баща си или на служителя в бюрото, без да е овластен за това. Счита се, че синът е упълномощен от баща си да извършва тези П действия,щом последният допуска това, но извън помещението на бюрото синът не е пълномощник на баща си за каквито и да било други П действия без изрично пълномощно. Волеизявлто на упълномощителя опред ч` своето съдърж кое е упълномощто Л и какви П действия то може да извършва. С оглед на разл критерии може да се ограничи представитта власт: вид и/или брой на Пте действия, територия, на която може да се упражнява, срок на действие на упълномощто. Нашето законодво допуска упълномощаване, действието на което не е ограничено по време.
Упълномощителят може изрично да овласти пълномощника да преупълномощава или да забрани това. При упълномощто не е достатъчно да се извърви волеизявление от упълномощителя, а се изисква още то да бъде адресирано до пълномощника. Упълномощителят следва да извърши действията, които са необходими, за да може пълномощникът да узнае съдържто на неговото волеизявление. Упълномощто е едностр сделка, която се нуждае от получаване. Това изискване може да се изпълни и ч` даване на публичност на упълномощто ч` печата или ч` довеждането му до знанието на трети Л, които ще сключат сделки с пълномощника.
Волеизявление от пълномощника за приемане на упълномощаването не се изисква.
2.3. Форма
Формата на упълномощитта сделка се урежда в чл. 37 ЗЗД. Сп` тази разпор упълномощто е формална сделка, когато за договора, за склто на който е дадено, законът предписва форма като условие за неговата действит. ЗЗД възприема принципа, че формата на упълномощто зависи от формата за действит, предписана за Пто действие, за което се учред представит власт. Въпреки, че изрично не е уточнено каква форма се има предвид в чл. 37 ЗЗД, разумно е да се приеме, че той се отнася само до формата, предвидена като условие за действитст. Редакцията на тази разпор е неоправдано тясна, когато се говори в текста само за договор. Това правило следва да важи и при упълномощне за П действие, което не е дог, или едностр сделка.
От чл. 37 ЗЗД следва заключто, че упълномощто е формална сделка, само когато представитта власт включва П действия, за които се изисква форма като условие за действителност. В тези случаи формата за упълномощитта сделка е същата като тази за Пто действие, за което се дава пълномощно. Ако обаче за сделката се изисква нотариална форма, упълномощто следва да се извърши писмено с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
Когато упълномощто е формална сделка, то не може да се извърши ч` конклудентни действия или да се изведе от обстоятелствата, при които е извършено Пто действие.
3. Действие на упълномощаването
Упълномощто поражда представително П/О м` упълномощителя и пълномощника. За последния възниква представителна власт да извършва от името на упълномощителя П действия, определени от съдържто на сделката, които пряко да обвързват упълномощителя. Ограничта в П/способта на упълномощителя автоматично ограничт и представитта власт на пълномощника, без да е необх те да са изрично предвидени. Напр. установените забрани за придобиване на Па - чл. 185 ЗЗД, чл. 15 ЗППДОП, са пречка и за придобто им ч` пълномощник.
Упълномощителят не се лишава от възможността сам да извърши Пте действия, за които е дал пълномощно, той не ограничава своята дееспособност с овластяването на друго Л.
Действието на пълномощното не се ограничава по време, ако в него не е предвиден срок.
Упълномощто не поражда П задължние за пълномощника да упражнява учредената му представителна власт. Ако упълномощителят има интерес пълномощникът да се задължи да извърши определени П действия, той тр да сключи с него договор. В практиката в редица случаи упълномощто се съпътства със сключване на договор м` упълномощителя и пълномощника. С трудов дог, с дог за адвокатска защита, с комисионен дог или дог за Гко дружество упълномощителят обвързва пълномощника с` опред възнаграждение или безвъзмездно да извършва опред П действия за него. Тези договори пораждат двустр Гки П/О, това са основни П/О, изпълнението на които се улеснява ч` упълномощаване. Разбира се, не е задължит при всяко упълномощаване да се сключва и договор. Но когато те се съчетават, упълномощто създава възможност Пте действия да се извършват направо от името на стрта, която ги възлага - работодателя по трудя дог, клиента на адвоката, комитента по комисионния договор и др. В тези случаи упълномощитта сделка следва да се отличава от договора. Възможно е едната от тези сделки да е опорочена, а дрта - действителна. Договорите, които пораждат основното П/О, са каузални сделки, докато спрямо упълномощто не се поставя ? за основание, защото с него не се извършват имущни престации.
Трябва да се държи сметка за различното П действие на тези сделки. Те пораждат различни по съдържание Гки П/О. Може да има разлика в тяхната продължителност. Спрямо договорното П/О се прилага погаситта давност.
С основание проф. Таджер обръща внимание и в` връзката м` договорното П/О и упражняването на представитта власт по упълномощитта сделка. Представитта власт се упражнява за изпълнение на задължта по договора и той определя нейния обем. От н/на на упражнто й зависи дали задължто Л ще изпълни успешно възложените му по договора задачи.
4. Видове упълномощаване
Класифте, които са известни от литта и практиката, се основават на признаци, х-ращи представитта власт, която възниква при упълномощто.
Сп`обема на представитта власт упълномощто бива общо (генерално) или специално.
При общото упълномощаване не се посочват конкретно Пте действия, които пълномощникът е овластен да извършва. Обемът на представитта власт или не се ограничава - отнася се до всякакви П действия от името на упълномощителя, - или се определя ч` по-общи х-рни белези, като напр. всякакви управителни действия спрямо вещи на упълномощителя. Известна конкретизация може да има и при общото пълномощно, ако напр. Пте действия се свържат с една или повече конкретно изброени вещи на упълномощителя или с определени П.
При спецто упълномощ обемът на овластто се опред конкретно ч` посочване на отделни П действия или на Пте последици, които следва да се породят, напр. да продаде или да замени опред недвижим имот, да учреди възмездно П на строеж и др.
Пто знач на тази класиф се проявява при извършване на П действия на разпореждане с недвижими имоти, при които в практиката се изисква специално упълномощне. Тя също има знач за времето на действие на упълномощто, тъй като общото пълномощно може да действа продължит време, ако не е ограничено със срок, докато спецто се прекратява с извършване на конкрте П действия. По Гки дела за процесуални действия, които представляват разпореждане с предмета на делото, се изисква специално пълномощно - чл. 22, ал. 2 ГПК.
Пълномто може да бъде еднократно или многократно сп` това дали представитта власт се отнася до едно П действие или до повече такива. Когато изрична ПН предвижда, че при извършване на едно П действие пълномощното следва да се предаде на Лто, пред което се извършва действието, пълномто по необходимост трябва да бъде еднократно. Общото пълномощно е многократно, докато специалното може да бъде еднократно или многократно.
Упълномощто може да бъде срочно и безсрочно. При първия вид представитта власт се прекрат за в бъдеще с изтичането на срока, предвиден в него. За безсрочното е х-рно, че действието му не е ограничено по време.
Сп` вида на Пте действия, за които се овластява пълномощникът, упълномощто може да бъде за действия на управление и за действия на разпореждане. Пълномощно за управление е за склне на договори за наем до 3 год, за влог, за изпълнение на П задължение, за договор за ремонт на жилище и др.
Пълномощното за разпореждане трябва да предвижда конкретните П действия като напр. продажба, ипотекиране на имот, учредяване П на строеж, сключване на договор за поръчителство и др.
5. Преупълномощаване
5.1. Специфични белези
В ЗЗД се предвижда необхта интересите на упълномощителя да бъдат обслужени от друг представител, овластен от пълномощника, когато той не може сам да се погрижи за това. В чл. 43 ЗЗД се урежда преупълномощто като възможност пълномощникът да учреди представит власт от името на упълномощителя и с действие за него. Такава възможност може да е предвидена изрично при упълномощто. Упълномощителят може сам да определи Лто, което при нужда да бъде преупълномо-щено или да предостави това на пълномощника. В останалите случаи преупълномощаване се допуска, само когато извършвто му е необходимо за запазване на интересите на упълномощителя. Това изискване ще бъде налице, когато пълномощникът е възпрепятстван поради болест, служебна заетост и др. сам да извърши Пто действие или когато прецени, че няма да може да го извърши по най-благоприятния за упълномощителя н/н. Необхта от запазване на интересите на упълномощителя ще предопредели и обема на представитта власт - за еднократно действие или за опред срок. Поради това, че преупълномощто все пак крие рискове за упълномощителя, не трябва да се разширява ненужно неговата допустимост и П действие.
Ако упълномощителят изрично е забранил преупълномощто, то може да се извърши само с негово съгласие.
Спецификата на преупълномощто се състои в това, че първонач е извършено действит упълномощаване. Пълномощникът по възникналото представително П/О от своя страна упълномощава едно трето Л. Ако задължителен представител като настойник, родител на малолетен или осиновител упълномощи друго Л, няма да има преупълномощаване.
При преупълномощто участват 3 Пни субекта: упълномощител - този, който е извършил първоначалното упълномощаване, пълномощник, който същевременно се явява и преупълномощител, защото извършва последващото упълномощаване, и упълномощеното от него Л, което се нар. преупълномощен.
Ч` преупълномощто въз осн на упълномощит сделка, извършена от пълномощника, се учредява последващо представитно П/О м` упълномощителя и преупълномощения. Представитта власт по това П/О е производна, защото се основава на представитта власт на преупълномощителя. Ако той излезе извън границите на представитта си власт, няма да възникне представително П/О м` упълномощителя и преупълномощения, освен ако първият одобри преупълномощто.
За реда за извършване на преупълномощаване и формата важи изложеното за упълномощаването.
Преупълномощто може да се придружава от онези видове основни П/О, за които се спомена при упълномощто.
5.2. Правни последици
Когато преупълномощто е извършено по преценка на пълномощника поради необходимост да се запазят интересите на упълномощителя, то е ЮФ, който поражда за пълномощника Пто задълж, уредено в чл. 43, ал. 3 ЗЗД. Преупълномощителят е длъжен незабавно да уведоми упълномощителя за преупълномощто и да му даде необходте сведения за личността на преупълномощения. Като се има предвид голто знач на доверието м` представляван и представител за интересите на първия от тях, възникто на това задълж се обяснява с необхта да се даде възможност на упълномощителя да се защити, ако счете, че преупълномощеният няма необхте качества. При неизпълнение на задължто, преупълномощителят отговаря за действията на преупълномощения като за свои действия. Това означава, че ако преупълномощеният причини виновно вреди на упълномощителя, той може да избира от кого от двамата да търси отговорност.
Преупълномощитта сделка поражда представително П/О м` упълномощителя и преупълномощения. Обемът на представитта власт на последния зависи от изразената воля от преупълномощителя. Не е необх тя да се покрива по обем с тази на пълномощника. Напротив, когато преупълномощто се е наложило за защита на интересите на упълномощителя и представитта власт на пълномощника е сравнително широка, напр. при общо пълномощно, логично е да се предполага, че овластяването на преупълномощения ще бъде с по-ограничен обхват.
Ако при упражняване на представитта си власт преупълномощеният извърши действия, които я превишават, потвърждаване ще може да извърши упълномощителят, а преупълномощителят, само ако тези П действия са в границите на неговата представителна власт.
М` упълномощителя и преупълномощения може да има и основно П/О, възникнало въз основа на договор, сключен от преупълномощителя. То може да съвпада по съдържание с оснто П/О м` упълномощителя и преупълномощителя или да се различава от него. Пта и задължта по него се осъществяват пряко м` упълномощител и преупълномощен.
Преупълномощто не създава П/Ое м` преупълномощител и преупълномощен. Представитта власт на преупълномощения зависи от преупълномощителя и от неговата представит власт. Последният може да оттегли преупълномощто. Когато упълномощителят оттегли упълномощаването, това повлича прекратяване и на преупълномощто.
6. Прекратяване на упълномощаването
Общите основания за прекратяване на упълномощто бяха разгледани по-горе при представитто.
Две от специалните основания при упълномощто са уредени в чл. 41, ал. 1 ЗЗД.
Действието на упълномощитта сделка може да се прекрати с оттегляне. Това е едностр волеизявл на упълномощителя, с което се изразява воля да се прекрати за в бъдеще учредената представит власт ч` упълномощто. То може да се извърши по всяко време. Сп` чл. 38, ал. 2 ЗЗД отказването от това СП, което е потестатно по своята същност, е недействит. Оттеглянето може да се извърши изрично или ч` конклудентни действия, като се изземе документът, в` който е изразена упълномощитта сделка. Оттеглянето тр. да се разгласи, за да достигне до знанието както на пълномощника, така и на 3те Л, за да може да им се противопостави - чл. 41, ал. 2 ЗЗД. В съдебната практика се приема, че разгласто тр да се извърши по такъв н/н, че 3те Л да са могли да узнаят. Публикацията в местен вестник не се счита за такъв н/н - р. 1279 на V г. о. на ВС, Б. 11/1994, №17.
Оттеглянето може да се отнася изцяло или само отчасти до учредената с упълномощто представит власт.
ЗЗД не предписва форма за оттеглянето и в случаите, когато упълномощто е формална сделка.
Следващото спецно основание за прекрат на упълномощто е отказът от него. Той представлява едностранно неформално волеизявле на пълномощника. То също може да се отнася изцяло до действието на упълномощто или само до част от него. Практич знач има отказът при пасивната представит власт, докато упражнто на активната зависи от волята на представителя.
Прекратяването на основното П/О не води автоматически до прекратяване на упълномощто.
Има и други спец основания за прекрат действието на упълномощто, които не са уредени в чл. 41 ЗЗД. Такива са: изрично предвиденият срок в пълномощното; извършване на Пте действия, за които се отнася то; погиване или отчуждаване на вещта, когато представитта власт се отнася само до П действия, свързани с тази вещ; сбъдване на прекратително условие, предвидено в упълномощитта сделка; невъзможност да се упражнява представитта власт.
7. Прекратяване на преупълномощаването
То може да настъпи като последица от смъртта на упълномощителя или преупълномощения. Прекратто на ЮтоЛ има същото действие като смъртта. Смъртта на преупълномощителя не води до прекрат на предстта власт на преупълномощения.
Поставто под пълно запрещ на упълномощителя и поставто под запрещ, независ от вида, на преупълномощения са също основание за прекрат. Но постто под запрещ на преупълномощителя не е основание за прекрат на преупълномощто.
Преупълномощто може да се оттегли както от упълномощителя, така и от преупълномощителя, а преупълномощеният може да се откаже от него. Оттеглто на упълномощто от упълномощителя има за последица прекрат и на преупълномощто.
Останалите спец основания за прекратяване на упълномощто, които споменахме по-горе, важат и за преупълномощто.
8. Действие на прекратяването спрямо трети лица
В интерес на Пта сигурност и за защита на интересите на трети добросъвестни Л прекратто на упълномощто или на преупълномощто не може да им се противопостави, ако те не са узнали за него, освен ако е подлежало на вписване, и то е извършено - чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Тъй като прекратто на упълномощто в ГтоП не подлежи на вписване, то трябва да се разгласи достатъчно широко, за да се узнае от трети Л. Изземването на документа е ефикасна мярка в тези случаи.
Сп` ТЗ както извършването, така и прекратто на прокурата подлежи на регистрация във фирмения регистър в окръжния съд. Ако регистрацията е извършена, прекратто може да се противопостави на всички Л. Даже ако погрешно е вписано, че пълномощното е прекратено, спрямо третите добросъвестни Л то ще се счита за прекратено. Ако обратно, прекратяване е настъпило, но то не е регистрирано, ще се счита спрямо третите добросъвестни Л, че представители с прекратена представит власт са надлежни представители. Това следва от Пто действие на вписването във фирмения регистър сп` чл. 493 ГПК.
Пълномощник, който знае, че е прекратена представителната му власт, и въпреки това я упражнява, постъпва неправомерно и виновно. Ако причини вреди на упълномощителя, ще дължи обезщетение за тях на деликтно основание.
ГЛАВА XI
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Сподели с приятели: |