§ 60. Защита срещу неправомерно упражняване на представителна власт

Ч` представит<sup>то</sup> се разширяват възможностите за задоволяване на потребностите на П<sup>те</sup> субекти и ч` действия на техни доверени Л. Но осъ­щ^то на представит^то крие и опаснос­ти за интересите на представляваните Л. Ако предс­тавителят не е достатъчно грижлив или опитен, той може да извърши неизгодно за представлявания П действие. Последният не може да осуети настъпването на П^те последици от такива действия в своята П сфера. От подобни на тях той може да се предпа­зи в бъдеще, като прекрати едностранно представит^та власт, ако законът допуска това.

В редица случаи представит^то П/О се съпътства с П задълж на представителя да действа в интерес на представлявания и да извършва П^те действия с грижа на добър стопанин. Такива задължения съществуват при отношения м` родите­ли и деца; в тежест на настойника; при трудови П/О м` представлявания и представителя; кога­то се уговарят с отделен договор. При липса на задължение за упражн^не на представит власт за пред­ставителя, когато последният започне да извършва П действия от името на представлявания, ч` тези действия той по конклудентен н/н поема възложената му поръчка и сп` нас той следва да я изпълнява с грижата на добър стопанин, както изисква ЗЗД. Във всич­ки случаи представителят ще носи отговорност за вредите, които виновно е причинил на представля­вания.

Най-голяма опасност за интересите на представля­вания са недобросъв^те действия на представите­ля, който злоупотребява с оказаното му доверие. Съзна­т^то извършване на действия от представител про­тив интересите на представлявания е признато за прес­тъпление по чл. 217, ал. 2 НК, което се наказва с лишаване от свобода до 3г. или с глоба. Престъпният х-р на деянието е признат заради значит^та степен на обществена опасност на подобно повед. Ч` на­казат^та отговорност на недобросъвестния предста­вител обаче не могат да се защитят в достатъчна сте­пен интересите на представлявания. Поради това в чл. 40 ЗЗД е уреден състав, при който недобросъвестно из­върш^то П действие е лишено от П последи­ци в П^та сфера на представлявания.

Сп` чл. 40 ЗЗД, ако представителят и Л<sup>то</sup>, с което той договаря, се споразумеят във вреда на пред­ставлявания, договорът не произвежда действие за пред­ставлявания. Прави впечатление твърде тясната буквална редакция на разпор<sup>та</sup>. Правилно в лит<sup>та</sup> се приема, че не е разумно действието на тази ПН да се ограничава само до договорите и ед­ностр<sup>те</sup> сделки. Тя следва да се прилага при извърш­ване на всяко П действие ч` представител, кога­то е възможно представителят да се споразумее с тре­то Л, спрямо което извършва това действие, във вре­да на представлявания.

За състава на чл. 40 ЗЗД е х-рно, че представи­телят действа съзнателно във вреда на представлява­ния, т.е. има намерение да го увреди. Това обаче не е дос­татъчно. Изисква се той да постигне споразумение с трето Л във вреда на представлявания. Това е предви­дено, защото чл. 40 ЗЗД пряко се отнася до сключване на договор и законодателят е счел, че не е оправдано с оглед интересите на насрещната страна той да се счита за недействит, когато тя е добросъвестна. При еднос­тр извършени П действия сп` нас чл. 40 ЗЗД следва да се приложи и при намерение за увреждане само у представителя, ако 3^то Л, което би се облагоде­телствало от П^то действие, е недобросъв, за­щото би трябвало да знае за злоупот^та с доверието на представлявания.

В чл. 40 ЗЗД се изисква споразум^то м` пред­ставителя и 3^то Л да създава опасност за увреждане на представлявания, ако П^то действие би породило П последици за него. Няма знач кого са целили да облагодетелстват със споразум^то си тези Л.

Сп` р. 1328/2000, Бюл. ВКС, № 5/2000, с. 41, ако при скл^не на дадена сделка е уговорена безполезна за пред­ставлявания престация при явно неизгодна цена, подлежи на изследване дали управителят не е действал във вре­да на представлявания.

Последицата от недобросъв^то повед на представителя и 3^то Л е, че П^то действие не поражда П последици за представлявания. То е нищожно. Буквалната редакция на чл. 40 ЗЗД създава невярното впечатление за относителна недействител­ност на П^то действие. Но то не поражда П последици не само спрямо представлявания, но и м` представителя и 3^то Л, защото представите­лят е действал от чуждо име. П^то действие е ни­щожно спрямо всички П субекти. Основанието за нищожността е противоречието на закона и на добрите нрави.

Поради недобросъвестността си 3^то Л не придобива вземане за обезщетение за вреди вследствие на недействит^та.

Чл. 40 ЗЗД може да се приложи както при доброволно­то, така и при задължителното представителство.

Чл. 40 ЗЗД урежда единствено нищож^та на конк­ретното П действие на представителя, но не и от­падане на представит^та власт. За да настъпи това, трябва да бъде осъществен някой от Ю^теФ, които водят до прекратяването й, напр. оттегляне на пълномощното, освобождаване на недобросъвестния настойник и заменянето му с друг, прекрат на тру­довия договор и др.
§ 61. Упълномощаване. Преупълномощаване
1. Понятие за упълномощаване

Представит^то, което се основава на волята на представлявания намира широко приложение в Г^то, търг^то и процес^то П. В значи­т брой от случаите при него представит^та власт се учредява ч` упълномощаване. Общите ПН за него се съдържат в чл. 36-43 ЗЗД. Спец^ниН за търг^то пълномощно установява ТЗ - чл. 21-29, за пълномощното в Г^я процес важат чл. 17, 20-24 ГПК. При липса на спец^ни Н за упълномощ^то в останалите отрасли на Ч^тоП се при­лагат общите правила за представит^то по ЗЗД.

В ЗЗД с термина упълномощаване се означ сдел­ката, с която представляваният овластява представи­теля да извършва правомерни П действия от него­во име, които пряко да го обвързват. В закона са устано­вени спец термини, с които се назовават стр^те по представит^то П/О: представля­ваният се нар. упълномощител, а представителят пълномощник или упълномощен. В законод^то се използват още термините пълномощие за оз­нач на представит^та власт, която упълномо­щ^то поражда - чл. 41 ЗЗД, и пълномощно като си­ноним на упълномощаване или за назоваване на докумен­та, в който е обективирана упълномощителната сделка чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 4 ГПК.

Сп`действащото Г законод^во упълномощ^то е едностр сделка, която се извър­шва от упълномощителя. Неговото волеизявл^е, за да породи желаните П последици, следва да бъде адре­сирано до пълномощника. Това означ да се извършат необх^те действия той да узнае съдърж^то на сд^та. Волеизявление от него не се изисква. По отме­неното Г законод^во упълномощ^то се уреждаше като договор, поради което съществуваха важни различия не само в сд^та като ЮФ но и в нейните П последици. По действащото ГП упълномощит^та сделка не може да по­роди сама по себе си П задълж за пълномощни­ка.

Упълномощ^то се различава от договора за поръч­ка по ЗЗД. Последният е двустранна сделка, поради кое­то за скл^то му се изискват волеизявл^я на 2^те страни - доверителя и довереника. Този договор поражда задължение за довереника да извърши безвъзмездно едно или повече П действия от свое име, но за сметка на доверителя. Само когато договорът за по­ръчка се съпътства с упълномощаване на довереника от доверителя, П^те действия се извършват направо от името на последния и възниква представителство.

Упълномощ^то се различ от воденето на чужда работа без натоварване - чл. 60 и сл. ЗЗД. Управите­лят на чуждата работа действа от свое име в чужд интерес, без да е овластен за това. Само след като заин­тересованото Л одобри управлението на неговата ра­бота, отношенията му с управителя се уреждат по пра­вилата на упълномощ^то - чл. 62 ЗЗД.

Упълномощаване може да извърши както Ф^о, така и ЮЛ. Л^то, което упълномощава, тр да е дееспособно, за да може да извърши действи­т сделка. Ограничено дееспос^те (непълнол, пост под огранич запрещ) за сд^те, кои­то не могат сами да извършат, при упълномощ^то се нуждаят от съдействието на родител или попечител, който извършва допълнит волеизявл^е, ако преце­ни, че упълномощ^то е в интерес на огранич деес­пособния. Упълномощ за сд^те по чл. 73, ал. 3 СК ще бъде нищожно.

Ю^теЛ могат да извършват упълномощ^не ч` представит<sup>те</sup> си органи в границите на П/способ<sup>та</sup> си или ч` пълномощници в граници­те на тяхната представит власт. Пълномощник може да бъде както Ф, така и ЮЛ. Макар изрично да не е предвидено в закона, Ф^тоЛ трябва да е дееспособно, за да може самостоят да извършва действит П действия. По изключ пълномощници могат да бъдат и Л навършили 16-год възраст, ако са назначени на длъжност, която включва възможност да се извършват П действия от името на работодателя, защото КТр допуска да се сключват трудови договори с такива Л.

В произв-вата по ГПК пълномощници на страни­те могат да бъдат само Л^та, изброени в чл. 20 ГПК. Това са адвокатите, родителите, децата и съпругът, юрисконсултите и др служители с Ю образо­в на Ю^теЛ, юристите от соц^но-П^ните кабинети при здравните заведения, проф^те съюзи и техните поделения спрямо работниците и служит^те и други Л, предвидени в закона.

Ю^теЛ като пълномощници действат ч` своите представит органи. Когато пълномощ­но е дадено на ФЛ^е, което участва в колегиал­ния представит орган, следва да се приеме, че овластяването се отнася до него като отделен П субект, а не до ЮЛ^е.

2.2. Ред за извършване на сделката

Упълномощ^то се извършва с волеизявл на упълномощителя. То може да бъде изразено изрично или ч`конклуд действия.

Упълномощаване ч` конклудентни действия ще възникне, само когато от повед^то на упълномощи­теля при конкретна обстановка по недвусмислен н/н следва, че той желае друго Л да извършва П дейс­твия от негово име, които да го обвързват. Такива са случаите, когато собственик на магазин не възразява едно Л, което той не е овластил изрично, да сключва сделки със стоките от магазина; едно Л присъства и не се противопоставя друг да сключи сделка от негово име; соб­ственик на заведение търпи Л^е, което не е назначил на работа, да приема за пазене вещи на клиенти на заведе­нието и др.

На практика се приема, че упълномощаване е налице и когато П действия се извършват при опред обстоятелства, от които може да се съди, че Л^то, което ги осъщ^ва, действа като пълномощник, без да се изискват конкретни конклудентни действия от упълномощителя. Самият факт, че заинтересованото Л допуска извършване на П действия при опред обстоят, се схваща като предполагаема воля за учредяване на представит власт. Но в тези слу­чаи представит^та власт може да се упражнява само при дадена обстановка, а не и без връзка с нея. Напр. пъл­нолетен син на собственика на обменно бюро извършва сделки в отсъствие на баща си или на служителя в бюро­то, без да е овластен за това. Счита се, че синът е упъл­номощен от баща си да извършва тези П действия,щом последният допуска това, но извън помещението на бюрото синът не е пълномощник на баща си за каквито и да било други П действия без изрично пълномощно. Волеизявл^то на упълномощителя опред ч` своето съдърж кое е упълномощ^то Л и какви П действия то може да извършва. С оглед на разл критерии може да се ограничи представит^та власт: вид и/или брой на П^те действия, терито­рия, на която може да се упражнява, срок на действие на упълномощ^то. Нашето законод^во допуска упълномощаване, действието на което не е ограничено по време.

Упълномощителят може изрично да овласти пълно­мощника да преупълномощава или да забрани това. При упълномощ^то не е достатъчно да се извър­ви волеизявление от упълномощителя, а се изисква още то да бъде адресирано до пълномощника. Упълномощите­лят следва да извърши действията, които са необходи­ми, за да може пълномощникът да узнае съдърж^то на неговото волеизявление. Упълномощ^то е едност­р сделка, която се нуждае от получаване. Това изискване може да се изпълни и ч` даване на публичност на упълномощ<sup>то</sup> ч` печата или ч` довеждането му до знанието на трети Л, които ще сключат сделки с пълномощника.

Волеизявление от пълномощника за приемане на упъл­номощаването не се изисква.

Формата на упълномощит^та сделка се урежда в чл. 37 ЗЗД. Сп` тази разпор упълномощ^то е формална сделка, когато за договора, за скл^то на който е дадено, законът предписва форма като условие за неговата действит. ЗЗД възприема принципа, че формата на упълномощ^то зависи от формата за действит, предписана за П^то действие, за което се учред представит власт. Въпреки, че изрично не е уточнено каква форма се има предвид в чл. 37 ЗЗД, разумно е да се приеме, че той се отнася само до формата, предвидена като условие за действит^ст. Редакцията на тази разпор е неоправдано тясна, когато се говори в текста само за договор. Това правило следва да важи и при упълномощ^не за П действие, което не е дог, или едностр сделка.

От чл. 37 ЗЗД следва заключ^то, че упълномощ^то е формална сделка, само когато представит^та власт включва П действия, за които се изисква фор­ма като условие за действителност. В тези случаи фор­мата за упълномощит^та сделка е същата като тази за П^то действие, за което се дава пълномощно. Ако обаче за сделката се изисква нотариална форма, упълномощ^то следва да се извърши писмено с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Когато упълномощ^то е формална сделка, то не може да се извърши ч` конклудентни действия или да се изведе от обстоятелствата, при които е извършено П^то действие.

Упълномощ^то поражда представително П/О м` упълномощителя и пълномощника. За последния възниква представителна власт да извършва от името на упълномощителя П действия, опреде­лени от съдърж<sup>то</sup> на сделката, които пряко да об­вързват упълномощителя. Огранич<sup>та</sup> в П/способ­<sup>та</sup> на упълномощителя автоматично огранич<sup>т</sup> и представит<sup>та</sup> власт на пълномощника, без да е необх те да са изрично предвидени. Напр. установе­ните забрани за придобиване на П<sup>а</sup> - чл. 185 ЗЗД, чл. 15 ЗППДОП, са пречка и за придоб<sup>то</sup> им ч` пълномощ­ник.

Упълномощителят не се лишава от възможността сам да извърши П^те действия, за които е дал пълно­мощно, той не ограничава своята дееспособност с овластяването на друго Л.

Действието на пълномощното не се ограничава по вре­ме, ако в него не е предвиден срок.

Упълномощ^то не поражда П задължние за пълномощника да упражнява учредената му пред­ставителна власт. Ако упълномощителят има интерес пълномощникът да се задължи да извърши определени П действия, той тр да сключи с него договор. В практиката в редица случаи упълномощ^то се съпът­ства със сключване на договор м` упълномощителя и пълномощника. С трудов дог, с дог за адвокат­ска защита, с комисионен дог или дог за Г<sup>ко</sup> дружество упълномощителят обвързва пълномощника с` опред възнаграждение или безвъзмездно да извършва опред П действия за него. Тези до­говори пораждат двустр Г^ки П/О, това са основни П/О, изпълнението на които се улеснява ч` упълномощаване. Разбира се, не е задължит при всяко упълномощаване да се сключ­ва и договор. Но когато те се съчетават, упълномощ^то създава възможност П^те действия да се из­вършват направо от името на стр^та, която ги въз­лага - работодателя по труд^я дог, клиента на адвоката, комитента по комисионния договор и др. В тези случаи упълномощит^та сделка следва да се от­личава от договора. Възможно е едната от тези сделки да е опорочена, а др^та - действителна. Договорите, които пораждат основното П/О, са каузални сделки, докато спрямо упълномощ^то не се пос­тавя ? за основание, защото с него не се извърш­ват имущ^ни престации.

Трябва да се държи сметка за различното П дейс­твие на тези сделки. Те пораждат различни по съдържание Г^ки П/О. Може да има разлика в тяхната продължителност. Спрямо договорното П/О се прилага погасит^та давност.

С основание проф. Таджер обръща внимание и в` връзката м` договорното П/О и упражняването на представит^та власт по упълномо­щит^та сделка. Представит^та власт се упражнява за изпълнение на задълж^та по договора и той определя нейния обем. От н/на на упражн^то й зависи дали задълж^то Л ще изпълни успешно възложените му по договора задачи.
4. Видове упълномощаване

Класиф^те, които са известни от лит^та и практиката, се основават на признаци, х-­ращи представит^та власт, която възниква при упълномощ^то.

Сп`обема на представит^та власт упълномо­щ^то бива общо (генерално) или специално.

При общото упълномощаване не се посочват конк­ретно П^те действия, които пълномощникът е ов­ластен да извършва. Обемът на представит^та власт или не се ограничава - отнася се до всякакви П дейс­твия от името на упълномощителя, - или се определя ч` по-общи х-рни белези, като напр. всякакви управи­телни действия спрямо вещи на упълномощителя. Извес­тна конкретизация може да има и при общото пълномощ­но, ако напр. П^те действия се свържат с една или повече конкретно изброени вещи на упълномощителя или с определени П.

При спец^то упълномощ обемът на овласт^то се опред конкретно ч` посочване на отделни П действия или на П^те последици, които след­ва да се породят, напр. да продаде или да замени опред недвижим имот, да учреди възмездно П на строеж и др.

П^то знач на тази класиф се проявява при извършване на П действия на разпореждане с недвижими имоти, при които в практиката се изисква специално упълномощ^не. Тя също има знач за вре­мето на действие на упълномощ^то, тъй като об­щото пълномощно може да действа продължит вре­ме, ако не е ограничено със срок, докато спец^то се прекратява с извършване на конкр^те П дейст­вия. По Г^ки дела за процесуални действия, които представляват разпореждане с предмета на делото, се изисква специално пълномощно - чл. 22, ал. 2 ГПК.

Пълном^то може да бъде еднократно или мно­гократно сп` това дали представит^та власт се отнася до едно П действие или до повече такива. Когато изрична ПН предвижда, че при извърш­ване на едно П действие пълномощното следва да се предаде на Л^то, пред което се извършва действието, пълном^то по необходимост трябва да бъде еднок­ратно. Общото пълномощно е многократно, докато спе­циалното може да бъде еднократно или многократно.

Упълномощ^то може да бъде срочно и безсроч­но. При първия вид представит^та власт се прекра­т за в бъдеще с изтичането на срока, предвиден в него. За безсрочното е х-рно, че действието му не е огра­ничено по време.

Сп` вида на П^те действия, за които се овластява пълномощникът, упълномощ^то може да бъде за действия на управление и за действия на разпореждане. Пълномощно за управление е за скл^не на догово­ри за наем до 3 год, за влог, за изпълнение на П задължение, за договор за ремонт на жилище и др.

Пълномощното за разпореждане трябва да предвижда конкретните П действия като напр. продажба, ипо­текиране на имот, учредяване П на строеж, сключва­не на договор за поръчителство и др.

В ЗЗД се предвижда необх^та интересите на упълномощителя да бъдат обслужени от друг предста­вител, овластен от пълномощника, когато той не може сам да се погрижи за това. В чл. 43 ЗЗД се урежда преупълномощ^то като възможност пълномощникът да учреди представит власт от името на упълномо­щителя и с действие за него. Такава възможност може да е предвидена изрично при упълномощ^то. Упълномощителят може сам да определи Л^то, което при нужда да бъде преупълномо-щено или да предостави това на пъл­номощника. В останалите случаи преупълномощаване се допуска, само когато извършв^то му е необходимо за запазване на интересите на упълномощителя. Това изис­кване ще бъде налице, когато пълномощникът е възпрепятстван поради болест, служебна заетост и др. сам да извърши П^то действие или когато прецени, че няма да може да го извърши по най-благоприятния за упълно­мощителя н/н. Необх^та от запазване на ин­тересите на упълномощителя ще предопредели и обема на представит^та власт - за еднократно действие или за опред срок. Поради това, че преупълномощ^то все пак крие рискове за упълномощителя, не трябва да се разширява ненужно неговата допустимост и П действие.

Ако упълномощителят изрично е забранил преупълномощ^то, то може да се извърши само с негово съгла­сие.

Спецификата на преупълномощ^то се състои в това, че първонач е извършено действит упъл­номощаване. Пълномощникът по възникналото предста­вително П/О от своя страна упълномощава едно трето Л. Ако задължителен представител като настойник, родител на малолетен или осиновител упъл­номощи друго Л, няма да има преупълномощаване.

При преупълномощ^то участват 3 П^ни су­бекта: упълномощител - този, който е извършил пър­воначалното упълномощаване, пълномощник, който съ­щевременно се явява и преупълномощител, защото из­вършва последващото упълномощаване, и упълномощено­то от него Л, което се нар. преупълномощен.

Ч` преупълномощ<sup>то</sup> въз осн на упълномощит сделка, извършена от пълномощника, се учредя­ва последващо представит<sup>но</sup> П/О м` упълномощителя и преупълномощения. Представит^та власт по това П/О е производна, защото се основава на представит^та власт на преупълномощителя. Ако той излезе извън границите на предста­вит^та си власт, няма да възникне представително П/О м` упълномощителя и преупълномо­щения, освен ако първият одобри преупълномощ^то.

За реда за извършване на преупълномощаване и фор­мата важи изложеното за упълномощаването.

Преупълномощ^то може да се придружава от оне­зи видове основни П/О, за които се спомена при упълномощ^то.

Когато преупълномощ^то е извършено по прецен­ка на пълномощника поради необходимост да се запазят интересите на упълномощителя, то е ЮФ, който поражда за пълномощника П^то задълж, уредено в чл. 43, ал. 3 ЗЗД. Преупълномощителят е длъжен незабавно да уведоми упълномощителя за преупълномо­щ^то и да му даде необход^те сведения за личност­та на преупълномощения. Като се има предвид гол^то знач на доверието м` представляван и предста­вител за интересите на първия от тях, възник^то на това задълж се обяснява с необх^та да се даде възможност на упълномощителя да се защити, ако сче­те, че преупълномощеният няма необх^те качест­ва. При неизпълнение на задълж^то, преупълномощи­телят отговаря за действията на преупълномощения като за свои действия. Това означава, че ако преупълно­мощеният причини виновно вреди на упълномощителя, той може да избира от кого от двамата да търси отго­ворност.

Преупълномощит^та сделка поражда представи­телно П/О м` упълномощителя и преупълномощения. Обемът на представит^та власт на последния зависи от изразената воля от преупълномощителя. Не е необх тя да се покрива по обем с тази на пълномощника. Напротив, когато пре­упълномощ^то се е наложило за защита на интере­сите на упълномощителя и представит^та власт на пълномощника е сравнително широка, напр. при общо пълномощно, логично е да се предполага, че овластяването на преупълномощения ще бъде с по-ограничен обхват.

Ако при упражняване на представит^та си власт преупълномощеният извърши действия, които я превиша­ват, потвърждаване ще може да извърши упълномощителят, а преупълномощителят, само ако тези П действия са в границите на неговата представителна власт.

М` упълномощителя и преупълномощения може да има и основно П/О, възникнало въз основа на договор, сключен от преупълномощителя. То може да съв­пада по съдържание с осн<sup>то</sup> П/О м` упълномощителя и преупълномощителя или да се разли­чава от него. П^та и задълж^та по него се осъщес­твяват пряко м` упълномощител и преупълномощен.

Преупълномощ^то не създава П/О^е м` преупълномощител и преупълномощен. Предста­вит^та власт на преупълномощения зависи от преу­пълномощителя и от неговата представит власт. Последният може да оттегли преупълномощ^то. Когато упълномощителят оттегли упълномощаването, това повлича прекратяване и на преупълномощ^то.

Общите основания за прекратяване на упълномощ^то бяха разгледани по-горе при представит^то.

Две от специалните основания при упълномощ^то са уредени в чл. 41, ал. 1 ЗЗД.

Действието на упълномощит^та сделка може да се прекрати с оттегляне. Това е едностр волеизяв­л на упълномощителя, с което се изразява воля да се прекрати за в бъдеще учредената представит власт ч` упълномощ<sup>то</sup>. То може да се извърши по всяко време. Сп` чл. 38, ал. 2 ЗЗД отказването от това СП, което е потестат^но по своята същ­ност, е недействит. Оттеглянето може да се извър­ши изрично или ч` конклудентни действия, като се изземе документът, в` който е изразена упълномощи­т^та сделка. Оттеглянето тр. да се разгласи, за да достигне до знанието както на пълномощника, така и на 3^те Л, за да може да им се противопостави - чл. 41, ал. 2 ЗЗД. В съдебната практика се приема, че разглас^то тр да се извърши по такъв н/н, че 3^те Л да са могли да узнаят. Публикацията в местен вестник не се счита за такъв н/н - р. 1279 на V г. о. на ВС, Б. 11/1994, №17.

Оттеглянето може да се отнася изцяло или само от­части до учредената с упълномощ^то представит власт.

ЗЗД не предписва форма за оттеглянето и в случаите, когато упълномощ^то е формална сделка.

Следващото спец^но основание за прекрат на упълномощ^то е отказът от него. Той представ­лява едностранно неформално волеизявл^е на пълномощ­ника. То също може да се отнася изцяло до действието на упълномощ^то или само до част от него. Практи­ч знач има отказът при пасивната представи­т власт, докато упражн^то на активната за­виси от волята на представителя.

Прекратяването на основното П/О не води автоматически до прекратяване на упълномощ^то.

Има и други спец основания за прекрат действието на упълномощ^то, които не са уредени в чл. 41 ЗЗД. Такива са: изрично предвиденият срок в пъл­номощното; извършване на П^те действия, за кои­то се отнася то; погиване или отчуждаване на вещта, когато представит^та власт се отнася само до П действия, свързани с тази вещ; сбъдване на прекратително условие, предвидено в упълномощит^та сделка; невъзможност да се упражнява представит^та власт.
7. Прекратяване на преупълномощаването

То може да настъпи като последица от смъртта на упълномощителя или преупълномощения. Прекрат^то на Ю^тоЛ има същото действие като смъртта. Смъртта на преупълномощителя не води до прекрат на предст^та власт на преупъл­номощения.

Постав^то под пълно запрещ на упълномощи­теля и постав^то под запрещ, независ от вида, на преупълномощения са също основание за прекрат. Но пост^то под запрещ на преупълномощи­теля не е основание за прекрат на преупълномощ^то.

Преупълномощ^то може да се оттегли както от упълномощителя, така и от преупълномощителя, а преупълномощеният може да се откаже от него. Оттегл^то на упълномощ^то от упълномощителя има за последица прекрат и на преупълномощ^то.

Останалите спец основания за прекратяване на упълномощ^то, които споменахме по-горе, важат и за преупълномощ^то.
8. Действие на прекратяването спрямо трети лица

В интерес на П^та сигурност и за защита на ин­тересите на трети добросъвестни Л прекрат^то на упълномощ^то или на преупълномощ^то не може да им се противопостави, ако те не са узнали за него, освен ако е подлежало на вписване, и то е извършено - чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Тъй като прекрат^то на упълномо­щ^то в Г^тоП не подлежи на вписване, то трябва да се разгласи достатъчно широко, за да се узнае от трети Л. Изземването на документа е ефи­касна мярка в тези случаи.

Сп` ТЗ както извършването, така и прекрат<sup>то</sup> на прокурата подлежи на регистрация във фирмения регистър в окръжния съд. Ако регистрацията е из­вършена, прекрат<sup>то</sup> може да се противопостави на всички Л. Даже ако погрешно е вписано, че пълномощ­ното е прекратено, спрямо третите добросъвестни Л то ще се счита за прекратено. Ако обратно, прекратя­ване е настъпило, но то не е регистрирано, ще се счита спрямо третите добросъвестни Л, че представители с прекратена представит власт са надлежни пред­ставители. Това следва от П<sup>то</sup> действие на впис­ването във фирмения регистър сп` чл. 493 ГПК.

Пълномощник, който знае, че е прекратена предста­вителната му власт, и въпреки това я упражнява, пос­тъпва неправомерно и виновно. Ако причини вреди на упъл­номощителя, ще дължи обезщетение за тях на деликтно основание.