Общински план за развитие на община чепеларе 2014 – 2020 г. Проект

Във връзка с пастирския бит на рупците са и техните обичаи. Например в коледуването участват само малки момченца, които ходят по къщите, носят малка тояжка, но не пеят коледарски песни. В творчеството на рупците отсъстват баладно-величални песни. Специфично е и сурвакането–новогодишното пожелание не е със сурвакница, а с внасянето и оставянето на тежък камък в къщата, символ на «тежкото имане» на посетения дом.

Кукерските обичаи не са типични, на Сирни заговезни се палят заговезнишки огньове.

Лазарските обичаи също не са характерни. Празнуват се Гергьовден и посрещането на овчарите – няколко дни след това, както и изкарването на овцете на мандра – няколко дни преди Св. Константин и Елена (21 май).

Най-почитани от рупците са празниците:

• 
  Гергьовден – голям празник в местата за зимуване. Овчарите колят по няколко агнета за курбан, на който поканват големците на селото. След тържествата с песни, хора и борби, стадата отиват в родните планини;
  
• 
  Илинден – на някои места това е най-почитаният празник, правят се големи събори с хора, много песни, музика с гайди и кавали, както и традиционното «чевермьо» - месо, печено на шиш.
  

Голяма част от традиционните занаяти в община Чепеларе са живи и днес, поддържани като хоби от местните жители. Тъй като няма специализиран център на занаятите в общината, в който да се предлагат тези изделия, на практика е почти невъзможно туристите и гостите на града и региона да се сдобият с образци на местното занаятчийство.

Поддържаните понастоящем занаяти са свързани с местния бит:

• 
  дърводелство (изработване на съдове за вода, вино и ракия - бъкали (бърдучета), бъчви и буренца; изработване на съдове за домакинството – хаванчета, лъжици и др.;
  
• 
  дърворезбарство (изработване на богато орнаментирани геги с т.нар. овчарска дърворезба, изработване на картини с пирограф върху дърво; пана с дърворезба и др.);
  
• 
  плетачество – на една кука и на традиционни терлици;
  
• 
  билкарство – събиране на екологично чисти билки;
  
• 
  тъкачество (изработване на типичните родопски кичени халища, месали и торби);
  
• 
  самарджийство;
  
• 
  майстори на фелиграм - обшивки от метални нишки (фелиграм) на най – разнообразни предмети от бита и трудовото ежедневие на родопчанина.
  
• 
  Изработване на изделия от природни форми и материали - сувенири от тънки елови корени, от които се изплитат най–разнообразни и причудливи форми и предмети от традиционния родопски бит, в умален вид.
  

За осъществяване на своите функции музеят изпълнява следните по-специфични задачи: издирва и изучва пещерното природно богатство; регистрира, картографира, документира и опазва пещерите; събира, изследва, регистрира, документира и опазва постъпилите във фонда на музея природни образци; осигурява дермопластика на образци от живата природа и др.

Музеят на родопския карст се помещава в сграда - публична общинска собственост, със специално оборудвани помещения за експозиция, фондове, лаборатория и офиси за служители.

Експозицията, разположена на 470 кв. м., представя осем теми: геология, минералогия, петрография, повърхностни и вторични карстови форми, биоспелеология, пещерна палеонтология, пещерна археология, опазване на пещерите. В експозиционната част и фондовете на музея се съхраняват 4 044 бр. фондови единици.

1. 
   Минералогия - 1 363 фондови единици, от които 431 бр. са заведени в основен фонд; 872 бр. - в научно-спомагателен фонд; 60 бр. - в обменен фонд.
   
2. 
   Петрография - 133 фондови единици, от които 98 бр. са заведени в основен фонд; останалите 43 бр. – в научно-спомагателен фонд.
   
3. 
   Пещерна палеонтология - 1 032 фондови единици, от които 221 бр. са заведени в основен фонд; 747 бр. – в научно-спомагателен фонд; 64 бр. - в обменен фонд.
   
4. 
   Биоспелеология - 1 734 фондови единици, от които 52 бр. са заведени в основен фонд; 1 631 бр. – в научно-спомагателен фонд; 51 бр. в - обменен фонд.
   
5. 
   Пещерна археология - 176 бр. са заведени в основен фонд.
   

1. 
   Отдел „Геология, минералогия, петрография и палеонтология”;
   
2. 
   Отдел „Геоморфология на карста”;
   
3. 
   Отдел „Биоспелеология”.
   

Партньорство със сродни по мисия организации се осъществява от дълги години. Провеждани са експедиции в чужбина, изнасяни са доклади и презентации за развитието на спелеологията и музея на спелеоложки сборове на Балканския спелеоложки съюз в България, Гърция, Македония, Румъния, Черна гора, като това е реализирано както със спонсорство, така и с лични средства на участниците.

В Музея на родопския карст към настоящия момент работят следните специалисти: директор – 1; уредници – 2; екскурзовод -1. Допълнително са необходими двама уредници (геолог и археолог) и един фондовик. Поради спецификата на работа на спелеолозите-уредници са необходими и допълнителни средства за подходяща екипировка за работа под земята при неблагоприятни, вредни и опасни условия, за застраховки и командировки.

Издръжката на Музея на родопския карст (персонал, сграда и дейности) е изцяло от бюджета на Община Чепеларе. Нарастващите потребности за качествена и ефективна издръжка на културна институция от такъв вид става все по-невъзможно за общината.

• 
  Възникване и история на ски спорта в гр. Чепеларе;
  
• 
  Постижения на местни спортисти в зимните спортове.
  

Музейната сбирка разполага със ски от началото на развитието на ски спорта до най-новите модели, произведени във фабриката за ски в града; ски обувки и щеки; купи, медали, плакети и флагчета; информационни табла.

Културният живот в града е наситен със събития. Всяка година се провеждат традиционните Майски културни тържества в рамките на цял месец, тогава е и празникът на града 24 май - Ден на славянската писменост и култура. Община Чепеларе има традиции и в издаването на книги на местни автори. Заседателната зала на Община Чепеларе се оформи като изложбена зала.

Представят се книги, канят се театри, организират се концерти, отбелязват се подобаващо всички национални празници и годишнини с национално и местно значение.

Утвърдиха се два национални конкурса. Национален конкурс за поезия Усин Керим” и Национален конкурс за авторска и вокални и инструментални произведения на фолклорна основа „Нова българска музика в размер „7/8”, които се провеждат през месец октомври.

Особено значение за развитието на културата и реализацията на културните събития на територията на общината имат читалищата, където съществуват 9 читалища. Те са вписани и в Регистъра на народните читалища към Министерство на културата. Читалищата са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват задачи от държавната и общинска културна политика.

В читалищата постоянно действащите колективи са 10 и 1 временен, 1 школа и 5 клуба и групи по интереси. Ето и пълния списък на читалищата намиращи се на територията на община Чепеларе с тяхната материална база и състави.

Таблица 46 Читалища, материална база и състави на територията на общината

Интернет услуги, които се предоставят от: НЧ „Родопска искра 1880” - гр. Чепеларе, НЧ „Родопско бъдеще 1895” - с. Орехово и НЧ „Алеко Константинов 1880” - с. Павелско ще продължат да се осигуряват от читалищните работници.

Читалищната културно-просветната дейност е с дългогодишни традиции, които ще намерят своята реализация и през следващия програмен период в организиране на чествания, празници и участия във фестивали. Ще продължи събирането на материали за родния край, честването на важни за селищата от общината годишнини на местни краеведи, възпроизвеждането на типични обреди и обичаи са мероприятия, чиято важност и значение са неоспорими за запазване на местната родова памет.

В следващата таблица е представен и културния календар на общината по месеци:

Всички читалища на територията на община Чепеларе планират участие в национални и международни фестивали.

Неразделна част годишния културен календар са годишните програми на читалищата в община Чепеларе.

2. 
   
   Изтегляне 4.66 Mb.
   
   Сподели с приятели: