Хоровото изкуство през вековете



Дата16.08.2017
Размер30.42 Kb.
Хоровото изкуство през вековете

Гръцки лирически хор има през 17 – 16 век пр. н. е.

В древна Гърция се създават хорови дружества обединени в „Съюз на певците и танцьорите„. За необразован човек се е считал този, който не пее в хор.

В древногръцката трагедия (античните драми на Софокъл, Еврипид, Есхил, Аристофан) хорът играе ролята на колективен персонаж, като думата хорос изразява синкретичността на античното изкуство между поезия, музика, танц, мимика. През тази епоха ръководител на хора е бил т.н. корифей (от гръцки corifeu), който осъществявал връзката между актьорите и хора, обобщавал чутото от монолога или информирал за появяването на нов герой и т.н.

Хоровото изкуство през 14 – 16 век изживява бурно развитие.

В Италия се появява строгия полифоничен стил. Оформят се две школи: Римска и Венецианска.



Римска школа – започва с Луиджи да Палестрина. Той оформя класическия изпълнителски акапелен стил /С, А, Т, Б /

Характеризира се с песенно начало, продължава развитието на акордово-полифоничния стил и пеенето акапела.

Основни изразни средства – динамично и тематично съпоставяне
Венецианска школа – Андриан Вилард, Андреа Габриели, Джовани Габриели

Характеризира се с пищност и монументалност. Нов концертно-изпълнителски стил.

Основни изразни средства – оформят се контрастите регистри, тембри, динамика. Орландо ди Ласо за първи път употребяват ефекта на ехото в мадригала „Ехо”.

През 14 -15 век мъжкото четиригласно хорово пеене се откъсва от църквата под влияние на светската хорова практика /четиригласен смесен хор без съпровод/

Мадрагалът се утвърждава и развива през 16 век. Характеризира се с мелодичност, хроматизъм, ритмическа гъвкавост. Проправя пътя на операта през 17 век.

Офомят се два типа пеене:

антифонно – редуване на два хора;

респонзорно – редуване на хор и солист.

Появяват се кантатата и ораторията.

Най-прочути мадригалисти през 16 век са: Лука Марецио и Клаудио Монтеверди – първия оперен реформатор.

През 16 век Папа Григорий I реформира църковното пеене. Църковните песнопения са преработени и подредени в едно произведение – Меса.

Месата през този период е едногласно циклично произведение в 5 части: Кирие, Глория, Кредо, Санктус, Бенедиктус и Агнус Деи.

Певческата школа при катедралата Нотр Дам в Париж, ръководена от Леонин и Перотин разделят хоровите партии според гласовите регистри. Съчетават мъжки и дитски момчешки гласове.

Ренесанса в хоровото изкуство се свързва с утвърждаването на ораторията и кантатата, които възникват възникват през 18 век в Неапол и Венеция на основата на мадригала и мотета.

Ораторията се характеризира с монументалност и епично повествование.

Кантатата е по-камерно третиране на жанра с лирико-драматично съдържание.
Протестантския хорал – хоров стил през 16 век.

Мартин Лутер – протестантски лидер. Той осъзнава, че хоровото изкуство за въздействие върху народа. През този период в хоровете започват да пеят мъже и деца. През 1715 – 16 година Йохан Матесон в Хамбургската Катедрала въвежда женски гласове в хора, вместо кастрати и детски гласове.


Свободен полифоничен стил – най-силно де проявява в творчеството на Г. Фр. Хендел и Й. С. Бах.
Виенските класици – високо професионално майсторство, достъпност, логически завършена форма, ясна изразителност на музикалния език. Майсторски използват хомофонно-хармоничния и полифоничен стил. Те създават нови по-съвършени музикални форми – соната, симфония. Популярни хорови произведения са ораториите на Хайдн, месите и Реквием на Моцарт, Миса солемнис на Бетовен, хоровите песни „Старецът„ „Настроения“ на Хайдн, Аве верум корпус на Моцарт, „Към природата„ и Пролетен призив„ на Бетовен.
Романизъм – 19 век. Водещ жанр е песента. Хоровата песен заема важно място в творчеството на Шуберт, Шуман, Менделсон, Брамс и т.н.

През този период се изграждат любителски дружества.

Германия – лидертафел

Франция – гогет



В Италия водещ жанр е операта – Верди, Росини, Пучини


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница