20 декември 2011 г.
ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, АРХИТЕКТУРА, ИМОТИ
Съдържание:
В. 24 часа 2
В. 24 часа 3
В. 24 часа 4
В. 24 часа 4
В. 24 часа 5
В. 24 часа 5
В. 24 часа 8
В. 24 часа 10
В. 24 часа 10
В. Стандарт 11
В. Стандарт 11
В. Стандарт 12
В. Стандарт 12
В. Стандарт 12
В. Стандарт 13
В. Новинар 14
В. Новинар 15
В. Класа 17
В. Класа 18
В. Класа 18
В. Класа 19
В. Класа 19
В. Класа 19
В. Монитор 20
В. Монитор 24
В. Монитор 25
В. Монитор 25
В. Монитор 26
В. Сега 27
В. Сега 27
В. Сега 28
В. Сега 29
В. Сега 31
В. Сега 33
В. Дума 34
В. Дума 34
В. Дума 35
В. Дума 35
В. Дума 36
В. Дума 36
В. Труд 37
В. Труд 38
В. Труд 38
В. Труд 38
В. Труд 39
В. Труд 39
В. Труд 40
В. Труд 40
В. Труд 41
В. Труд 41
В. Труд 41
В. Труд 42
В. Труд 42
В. Труд 42
В. Труд 43
В. Труд 43
В. Труд 44
В. Труд 44
В. Труд 47
В. Земя 49
В. Земя 49
В. Земя 50
В. Земя 50
В. Телеграф 52
В. Телеграф 52
В. Телеграф 53
В. Телеграф 53
В. Телеграф 54
В. Телеграф 54
В. Телеграф 54
В. Телеграф 55
В. Телеграф 55
В. Телеграф 56
В. Телеграф 56
В. Телеграф 57
В. Телеграф 58
В. Капитал Daily 58
В. Капитал Daily 59
В. Капитал Daily 59
В. Капитал Daily 60
20.12.2011 г., с. 2
Продават земи на роми по 1,50 лв./кв. м
Властта разделена - да се рушат или узаконяват гетата
ТОНИ МАСКРЪЧКА
"Повече от 50 г. сме тук, а сега искат да ни бутат къщите! Къде да отидем, като нямаме други имоти? На никого не пречим. Пари сме дали
за тухли, керемиди, боядисваме ги. Ще легнем пред багерите, ако дойдат", гневят се ромите от кв. Кремиковци на гърменското с. Марчево. В последните месеци ДНСК издаде трийсетина заповеди за събаряне на незаконните постройки в махалата, вдигнати върху близо 60 дка общинска земя.
Около 130 са масивните къщи, като поне още толкова са бараките, сковани от дървени талпи и покрити с найлон или скъсани черги. Независимо от вида на жилището обаче, върху всяко има закачена сателитна чиния.
Преди няколко месеца общинският съвет в Гърмен взе решение да започне
продажба на парцелите под къщите на собствениците им. Обявени са около 130 парцела с големина от 200 до 500 квадрата. Направената оценка е 1,50 лв. на кв. м. Част от търговете са минали, като половината собственици на къщите са участвали и почти всички са платили земята след това.
"Реално ние започнахме да реализираме идеята на Цветан Цветанов, който е и председател на националния съвет по етническите въпроси", коментира кметът на община Гърмен Ахмед Башев. Той ще изпрати писмо до вицепремиера обаче с питане защо, след като националната стратегия за интегриране на ромите предвижда това, от своя страна ДНСК масово издава заповеди за събаряне на постройките. Башев уточни, че към общинските земи, върху които са вдигнати ромските жилища в с. Марчево, никой няма претенции. "Хората не пречат на никого. Главният архитект на общината издаде удостоверения за търпимост, направена е кадастрална карта с всеки имот и предвидените улици", допълни той. Категоричен е, че бараките трябва да се съборят, защото не са подходящи за нормален живот, но не и къщите, вдигнати от тухли.
"Това е голям социален проблем, и то не само при нас, а в цялата страна и не бива с лека ръка да събаряме жилища на хора, които няма къде да отидат. По-добрият вариант е да им се даде възможност да си ги узаконят и да си купят земята. Държавата също трябва да помогне", смята Башев.
Общината е изградила магистрален водопровод през махалата и всеки, който си плати за включване, може да си прекара вода до дома. Засега всички обаче се тълпят на единствената обществена чешма, откъдето пълнят кофи и туби. Семействата, които имат финансови възможности да се включат във водопровода, не го правели заради неизвестността дали няма да им съборят къщите.
Ромската махала на с. Марчево е на лично място. Такава няма друга в
страната, гордеят се обитателите на гетото. "Ромите в другите градове са в покрайнините, никой да не ги вижда как мизеруват. Ние обаче сме на главния път за курортните села Лещен и Ковачевица. Вдигнали сме си къщите от двете страни на шосето да ни виждат баровците, тръгнали на почивка", казват ромите от кв. Кремиковци. И наистина колоритът на живота в колиба впечатлява туристите. През махалата автомобилите се придвижват с не повече от 5 км в час, защото тълпи от деца търчат по шосето.
Общинските земи покрай шосето започнали да се населват още през 60-те години на миналия век. Според регистрите на община Гърмен сега там живеят около 700 души. Местните обаче смятат, че са поне 2000.
Снимка на две колони - Стратегията за интеграция на ромите се очаква да бъде одобрена утре от правителството.
Снимка на две колони - През кв. Кремиковци трудно се пътува с кола заради много играещи на улицата деца.
20.12.2011 г., с. 4
2014: с метро от Младост до летището за 5 мин
ДАРИНКА ИЛИЕВА
През 2014 г. софиянци ще стигат от Младост до летището за 5 мин. След пускането на участъка от бул. „Цариградско шосе" до аерогарата, чието изграждане ще стартира догодина, трафикът по булеварда ще намалее с още 6%, съобщи шефът на метрополитена Стоян Братоев.
130 проекта от 20 страни пък участваха в конкурса за архитектурното оформление на бъдещата станция №20 в Дружба 2. Международното жури начело с главния архитект на София Петър Диков отреди две първи награди и едно второ място. Според правилата проектите останаха анонимни за журито до последно, а пликовете с имената на отличените екипи бяха отворени вчера. Така по 8000 лв. грабнаха
проекти на пловдивски екип начело с арх. Александър Шинолов и лондонски проектанти, ръководени от Виктор Хименес. Второто място е за южнокорейски екип с ръководител Ки Чул Ли.
„Всички проекти са съвременни, нестандартни и оригинални. Това със сигурност ги прави и по-скъпи за изпълнение, но категорично ще обявим конкурси и за някои от 18-те станции на третия метродиаметър", обясни Диков.
Журито постави допълнителни задачи на екипите, грабнали първото място, за да избере по кой от тях ще се изгради станцията. Българският екип ще трябва да предвиди достъп за хора с увреждания и да остъкли атриума, предвиден за перона.
Снимка на две колони - Петър Диков (вляво) с членове на журито представя трите призови проекта за визията на бъдещата метростанция в Дружба 2.
20.12.2011 г., с. 8
€ 34,6 млн. за горски пътеки
ВИКТОР ИВАНОВ
34,6 млн. евро от оперативна програма " Околна среда" ще бъдат насочени към природните паркове. Това става ясно от обява на управляващия орган, който е към екоминистерството.
Помощта е предназначена само за управите на 11-те природни парка в страната - Витоша, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Рилски манастир, Русенски лом, Сините камъни, Странджа, Шуменско плато, Българка и Беласица. За да я ползват, те обаче трябва да подадат проекти за одобрение, като срокът е в следващите 3 години.
С помощта от еврофондовете може да се финансират проекти за посетителска инфраструктура - пейки, пътеки, беседки, информационни центрове, образователни програми и мероприятия за запазване на биоразнообразието на парковете. Това става ясно от обявлението на екоминистерството.
Договор за 28,6 млн. лв. от еврофондовете подписаха министърът Нона Караджова и кметът на Ихтиман Калоян Илиев. С тези пари ще се изгради напълно ВиК инфраструктурата и ще се направи пречиствателна станция за отпадни води.
20.12.2011 г., с. 8
В топ 3 на ЕС сме по спад на строителството
България е на трето място в Европейския съюз по спад на строителството през октомври спрямо същия месец на 2010 г. Това показват данни на Евростат, обявени вчера. Намалението у нас на годишна база е с 9,5%, по-голямо е само в Словения и Португалия. Средният спад на сградното строителство в ЕС е 2,2 на сто, а на промишлени и граждански съоръжения е с 0,6 на сто.
В Германия, Швеция и Полша пък е отчетен ръст в строителството, който стига до 9,4%.
Въпреки големия спад у нас на годишна база през октомври спрямо септември е отчетено увеличение с 0,1 на сто. Най-голямото месечно намаление на строителството в ЕС пък е в Словения - с 14,1 на сто. (24 часа)
20.12.2011 г., с. 12
РАЗВРЪЗКА
Държавата дава 78 дка на приюта в Нови хан
Незаконно построеното крило на приюта на отец Иван в Нови хан няма да бъде съборено, докато не бъде построена нова сграда, където да се настанят обитателите му. ДИСК преустановява процедурата по премахването на незаконната постройка. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова вчера на среща със свещеника и институциите, които имат отношение към проблема. Държавата е задвижила процедура за предоставянето на фондацията на отец Иван на държавен терен от 78 дка с постройки в местност край Ихтиман. Сградите ще бъдат ремонтирани и в тях ще бъдат настанени питомци на приюта. Те ще използват парцела за земеделие. Министър Павлова обяви, че ще стартира и национална кампания за набиране на средства за подпомагане на дейността на отец Иван. Софийската митрополия е превела 9000 лв. за такса за промяна на предназначението на друг терен край Нови хан, който отец Иван е купил преди време. Там ще се строи нова сграда за семейства, настанени в приюта. Теренът имал одобрен устройствен план, а МРРБ щяло да помогне за придвижването на документацията. Агенцията за социално подпомагане пък щяла да поеме таксите за детската градина на малките и да помогне за забавачка за 11 деца, за които сега няма места. Проверка и с участието на агенцията за закрила на детето установила, че всички обитатели на приюта са там доброволно, няма сираци и деца без родители и всички малчугани ходят на училище.
"Нищо няма да се събаря, преди да построим. Бог ще ни помогне. Това, което сме предвидили, ще се реализира. Ще направим образцов дом, който да покажем и на света, за да се види, че в България става нещо добро за бедните хора, на които сме длъжни да помагаме", подчерта отец Иван. Според него децата се успокоили, като разбрали, че домът им няма да се събаря. (24 часа)
20.12.2011 г., с. 13
Георги Ганев, икономист:
Концентрация на държавни пари през една банка към медии изкривява публичния дебат
Неокейнсианство по български значи забогатяване, вземайки пари от другите през държавата
В други страни по света държавни предприятия не си държат всичките яйца в една
кошница. Рисковано е!
Ако през 2012 г. Европа се спихне, няма как да не изпаднем в рецесия, ако не - ще вървим с бавни темпове нагоре
МИЛА ГЕШАКОВА
- Шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев казва, че трябва да се смени целта на модела на икономиката ни от неолиберален към неокейнсиански. Как да разчетем това послание, при положение че тъкмо КТБ, която г-н Василев ръководи, държи голяма част от парите на държавни предприятия?
- Не знам какво има предвид г-н Василев, защото за огромно съжаление и двете понятия - либерализъм и неолиберализъм, от една страна, и кейнсианство и неокейнсианство, от друга, започнаха много сериозно да се изтъркват откъм смисъл особено при дебата в България. Защото ги използват много
хора, които не знаят за какво става въпрос
Опасявам се, че за да отговоря на вашия въпрос, трябва да попитам самия г-н Василев какво разбира под неолиберализъм, къде го вижда този неолиберализъм в България, и какво разбира под неокейнсианство. Защото използването на такива термини в момента не дава яснота какво има предвид по отношение на конкретни действия.
Много е вероятно да става дума за често срещана идеологическа склонност у хора, чийто бизнес в много голяма степен зависи от държавата и от нейните политически решения. Обикновено
хора, които се справят в една конкурентна среда
благодарение на собствената си способност да предоставят услуги на други, равностойни на тях хора, разсъждават по-различно. Ако г-н Василев има предвид някакви държавни инвестиционни намеси, е едно, а ако има предвид някакво държавно стимулиране на потребление, е друго. Трето е, ако има предвид някакъв държавен стимул на износа. За да го разберем наистина, общото говорене за неокейнсианство или либерализъм в случая не може да ни помогне.
- Разследване на „24 часа" показа, че сектори като енергетика, пътно строителство, целият ни военно-промишлен комплекс и част от търговските дружества на Министерството на отбраната всъщност държат парите си в Корпоративна банка. Как оценявате такава практика?
- Теоретично е възможно те да държат парите си там, защото тази банка предоставя най-добри условия. От друга страна, тогава би трябвало да видим и много други предприятия, не само собственост на държавата, да са направили същия избор, ако наистина условията в тази банка са толкова прекрасни. В съотношението привлечени откъм държавни предприятия депозити спрямо такива, привлечени от граждани и други частни предприятия в КТБ,
делът на първите изглежда многократно по-висок, отколкото в останалите банки
Т.е. става очевидно, че стратегията на КТБ е да привлича парите именно на държавните предприятия.
- Но с част от тези пари КТБ финансира и медии.
- Да, така е. Много добре се знаят връзките на КТБ с различни медии в България - и печатни, и електронни. Това може да бъде разглеждано и откъм политикономическата страна на анализа, която няма много общо с кейнсианство и неолиберализъм, защото тези две школи са в макроикономическия анализ. А политикономията в момента е една доста единна дисциплина.
Та откъм политикономия се виждат една съвсем ясна връзка
и възможност чрез подобно поведение от страна на държавата да бъде регулирана медийната сфера, съответно публичният дебат, при това по не съвсем открит и прозрачен начин. Въпреки че, от друга страна, ние в България си знаем всичко. И някои медии въобще не могат да ни изненадат. Но от гледна точка на връзката между политическа система и икономика такава концентрация на държавни пари през една банка към медии създава възможност за известно изкривяване на публичния дебат.
- Не се ли създава по този начин, с тези пари една паралелна икономика в държавата?
- Да не забравяме, че става дума за държавни предприятия. И че в огромната си част парите на държавата са в БНБ. Разбира се, че държавата харчи много повече - на година милиарди отиват в обществени поръчки, също по най-различни програми и, разбира се, за социално подпомагане. Така че чрез тези канали държавата има много по-голяма възможност да влияе върху стопанските процеси в икономиката, отколкото чрез този конкретен канал, който е за неколкостртин милиона. Разбира се, от гледна точка на бизнеса на самата банка да имаш такава голяма експозиция към един-единствен собственик, какъвто е държавата, е леко рискова стратегия.
- Защо?
- Защото
държавата днес обича, а утре може и да не обича
- От всичко казано дотук какъв е все пак българският прочит на неокейнсианството?
- Много отдавна се занимавам с този въпрос и съм стигнал до някои изводи. Разбира се, някои от тях може и да не са верни - никое изследване не е съвършено. Но основната визия на неокейнсианството е в голяма хармония с душевността на много българи и макар днес да има видима поколенческа промяна, мисля, че този извод остава. А той е, че твърде голяма част от българите виждат пътя към успеха или към
забогатяването чрез преразпределение от останалите
Т.е. българите се опитват да преуспяват, вземайки от другите през държавата. В този смисъл кейнсианството е просто перфектната идеология за подобна житейска стратегия. . - Има ли други страни по света, където държавни предприятия да държат парите си в една банка?
- Поначало държавните предприятия в други страни не са чак толкова много и толкова важни, колкото у нас. Ако мислим за англосаксонския тип модели, в
Щатите например енергетиката не е държавна. А в България, общо взето, основно доминират суми от енергийните предприятия. За мен обаче е любопитно
какво е
финансовото им богатство,
къде са им били депозитите допреди няколко месеца и къде са те сега, ако не е търговска тайна. Ще се радвам да науча това. Но предполагам, че на други места, в самите държавни предприятия има известна диверсификация да не си държат всичките яйца в една кошница. Ще бъда изненадан да видя подобни пропорции като в КТБ и другаде.
- Ще се окаже ли спасителен за еврото новият фискален съюз, в който участва и България?
- Трябва да направим малко разграничение - фискалният съюз е дългосрочна мярка. А самият израз „за спасяване на еврото" означава някакви краткосрочни действия. Краткосрочният спасител на еврото може да е Европейската централна банка. Така че големият въпрос е доколко този фискален съюз, това съобщение за стратегическата насока на промяна на нещата в Европа (защото те драматично трябва да се променят в сравнение с това, което беше досега) ще даде основание на ЕЦБ да покрие текущата криза. Предстои да разберем отговора.
- Каква е икономическата ви прогноза за България през 2012 г.? Бившият социален министър Иван Нейков каза, че трябвало да се радваме, ако сме толкова зле, колкото през 2011 г.
- Тази мисъл на г-н Нейков е напълно разумна. 2012 г. е проклятието на прогностика, защото всяка разумна прогноза представлява някакво усредняване от възможните варианти. За съжаление обаче догодина възможните варианти са или ясен плюс, или ясен минус и нищо по средата. Така че, ако някой каже, че нещо ще стане догодина и то стане,
той просто е
залагал и е
играл хазарт
Аз давам два варианта. Те са доста ясно очертани и не може да има нещо по средата. Или в Европа няма да има криза, което означава, че може би ще се движим с малко по-добри темпове от тазгодишните. Защото последните данни показват известно съживяване на вътрешното потребление и намаление на спада във вътрешните инвестиции. Другият вариант е Европа да се спихне. Тогава няма как и ние да не изпаднем в рецесия.
CV
• Роден на 16 ноември 1967 г.
• Възпитаник на Първа английска езикова гимназия в София
• Получава бакалавърска степен по икономика и бизнесадминистрация в Грийсланд колидж в Айова и магистърска степен по икономика в университета „Сейнт Луис" във Вашингтон, САЩ
• От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на СУ
• От 2005 г. е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация
• Програмен директор на Центъра за либерални стратегии в София
•Член е на групата икономисти MacroWatch
Снимка на три колони – без текст
20.12.2011 г., с. 14
Две села със свое ВиК, недоволни от държавното
Сами си определят таксите, стигат за ремонти и за майстор
ТОНИ МАСКРЪЧКА
Да откриеш водомер в гърменското село Горно Дряново, се оказва непосилна задача. Не защото местните не ползват вода, а защото си имат нещо като свое ВиК. Демонтирали водомерите през 1992 г.
"Преди 20 г. бяхме възмутени от лошата услуга, която ВиК ни предлагаше. Често имаше аварии, а групите за отстраняване идваха понякога дори след седмица. Плащахме, а все имахме проблеми. Решихме всички да се откажем от държавната фирма",
спомнят си днес хората в селото.
Пратили тогавашния кмет Шукри Пендев при шефовете на клона в Гоце Делчев да предаде, че хората не искат повече да плащат. Ще се справим сами, отсекли 1000 жители и започнали да си свалят водомерите. Тогава от ВиК не проявили кой знае каква настоятелност и договорът бил прекратен.
Пак на събрание хората гласували единодушно да се плаща минимална такса на човек за година, която да се събира в кметството, и с нея да се поддържа мрежата. Всеки можел да харчи колкото вода иска. 15 г.
плащали по 6 лв. годишно на човек
Размерът на таксата се определял на събрание през януари всяка година. Сумата отивала за заплатата на водопроводчик и за текущи ремонти. Парите се държали на специална сметка към община Гърмен, всеки разход се оправдавал с документ, за да няма измами.
Когато през 2007 г. сегашният кмет Шукри Османчев бил избран за първи мандат, предложил вдигане на таксата на 20 лв., за да има пари, ако се наложи по-сериозен ремонт на водопровода.
"Само 1 г. обаче остана 20 лв., на следващата я свалихме на 15 лв., както е и досега", казва кметът Османчев.
„Нашият водомер май остана единствен
В двора е, затрупан от дърва и ламарини", казва 55-годишната Фатма Ходжова. Монтирали го в средата на 70-те, когато с мъжа си построили къщата.
Фатма и синът й внасят 30 лв. в кметството. "Не жаля водата, през лятото си поливам градината с
краставици. Други хора харчат много повече, но не се сърдим", казва жената.
В десетината заведения и магазини сега плащат по 20 лв. годишно независимо от броя на местата в кафенетата. Детската градина и училището пък са освободени от такса.
Напоследък обаче започнали да се появяват
дрязги между хората заради еднаквата сума. Имало къщи с по един човек, но пък с огромна градина, която се полива. На друго място пък живеели по 5-6 души, но нямало какво да поливат. Затова някои вече започнали да надават глас за поставяне на водомери. На събранията през
януари, когато се решава размерът на таксата, невинаги присъстват хора от всички фамилии. Предварително се разлепват съобщения за датата. Има и "щатен" викач, на когото плащат по 5 лв. "Ако някой случайно се окаже недоволен, но не е присъствал на събранието, няма право да се жали. Следващата година да дойде лично", казва кметът Османчев.
Имало десетина фамилии, които не плащали. Кметът подготвил багер и
обявил, че тръгва да реже тръбите от главния водопровод към къщите им. Още на разсъмване пред кметството пристигнали хората с парите. Останала само една къща с 8 души, на която спрели водата. Сега носели с туби и кофи от селската чешма.
Със сумата от 15 лв. на човек годишно за 7-8 г. са подменени външният водопровод от 4 км, както и 3/4 от вътрешната мрежа в селото, която вече е с PVC тръби.
Водопроводчикът Сюлейман Шакиров всъщност е най-важният човек в селото след кмета, защото местните много се страхуват да не останат без вода. Той е на минимална заплата и работи със собствени инструменти. Всяко сутрин първата му задача е да обиколи водоизточниците. Едната част на Горно Дряново се захранва от Църна река, на 4 км над селото. След това към тръбите се включва вода и от други два източника - Дълбокото дере и Пенсионерска майка. " Пенсионерска майка преди години е изграждана от пенсионерите в селото. Там се събират няколко поточета", обясняват хората. Дебитът сега е около 3-4 л в секунда -достатъчно за зимния период. Там има изграден и 300-кубиков резервоар, за да се събира вода и да се ползва при засушаване.
В другия край на селото пък е вторият водоизточник в местността Врис. Той е на около 2 км, а тръбите още не са сменени. Хората се надяват до 2 г. да съберат пари и за тях.
Водоизточниците са оградени с бодлива тел и заключени с катинар. Ако някъде има пробив по тръбите, Сюлейман се захваща да оправи проблема. Когато аварията е по-голяма, наемат за няколко часа багер, викат и хора от временната заетост да помагат, купуват се материали и тръби.
" Виждате, че с малко пари си поддържаме мрежата. Нашето ВиК работи безотказно", коментират в Горно Дряново. Няколко пъти в годината
носят проби за чистотата на водата,
досега отклонения от нормите нямало. Веднъж годишно се прави и дезинфекция. Кметът и водопроводчикът се допитват до специалисти какъв препарат и в какво количество да сложат. В последните години за дезинфекция вече не ползвали хлор, а специална белина, която била по-безопасна. "Хората засега са доволни от нашето си ВиК, но на мене хич не ми е лесно. Тези дни ще нося проби в София за пестициди и радиология. Все има нещо, което трябва да се върши. В началото на годината, съберем ли таксите, тръгвам да купувам материали, за да довършим подмяната", казва селският кмет.
Снимка на две колони - фатма Ходжова е доволна от таксата за водата, която плащат в Горно Дряново.
Снимка на пет колони - Водомерът на семейство Ходжови. може би единствен в селото, е затрупан от дърва и ламарина.
Сподели с приятели: |