20 юни 2011 г.
ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Смърт на 2 бебета за нощ в болница
С три мъртви бебета ще запомни 15 юни пазарджишката болница.
Първото починало часове след раждането, второто било седалищно разположено и се задушило, а третото било мъртво още в майката.
Окръжна прокуратура е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за смъртта на първите 2 бебета по сигнал на семействата, съобщи вчера говорителят й Снежана Стоянова.
И в двата разследвани случая ражданията водил д-р Симеон Атев и екипът му.
Такова нещо ми се случва за първи път, каза потресен той.
Първата родилка била от Сърница. Раждането приключило към 2 ч уж нормално. Няколко часа по-късно обаче бебето умира. Аутопсията установява, че детето е починало от тежки вродени малформации на белия дроб и диафрагмата.
По време на бременността жената била няколко пъти гледана на най-модерен 4D ултразвуков апарат, но малформациите не са били открити. Близките категорично се възпротивили на аутопсията по религиозни съображения, но я направили заради досъдебното производство.
Към 6 ч на същия ден екипът на д-р Атев започва второ израждане на жена от Пазарджик. Бебето се оказало напречно обърнато и докато го извадят, се задушава. Заради появилите се усложнения е извикан втори спешен екип начело със завеждащия отделението д-р Георги Стоянов. Когато той влиза в родилната зала, вече е късно. Спасена е само майката.
При третия случай става дума за мъртъв плод, обясни д-р Стоянов. Личен лекар е установил, че плодът на родилка от Велинград е мъртъв, и по спешност я насочил към пазарджишката болница заради опасност от натравяне на кръвта.
РПУ в Пазарджик веднага започва проверка. Когато отиват в болницата, полицаите не намират д-р Атев. Към 14 ч го откриват в дома му пиян и дрегерът показва 2,38 промила. Според колегите му той си е тръгнал изморен и смазан от случилото се. Микропедиатърката, която била в залата през цялото време1 твърди, че не са допуснати грешки.
Родилките от Сърница и Пазарджик обаче са подали жалби за грубо отношение на д-р Атев по време на ражданията. Те вече са в добро състояние и са изписани.
"Веднага след раждането на първото бебе се разбра, че не е добре. Беше с видими аномалии. Почина час и половина по-късно, без да успеем да направим нищо", разказа д-р Атев. По думите му във втория случай бебето било с дупето вместо с главата надолу.
"Докато тичахме около други родилки, ръчичката на детето изпадна от отвора на майката и разбрахме, че е разположено напречно", разказа гинекологът. Той се опитал да прибере ръчичката обратно вътре и да завърти плода, за да го извади. Не се получило и започнал да събира екип за секцио. Притеснил се да не би майката да получи руптура (разкъсване) на матката и нещата да се усложнят. Накрая извадили бебето със секцио, но то вече се било задушило. Пъпната му връв била притисната от коремчето в стената на матката, което е и причината за смъртта.
През 31-годишната си практика съм имал много тежки ситуации, но такова нещо ми се случва за първи път, каза Атев.
Д-р Кръстев бил плейбой, мами от любов към лукса
Като плейбой и любител на лукса, но не и като ортопед е познат из лекарските среди в Пловдив освободеният от либийския затвор “Джудейда” д-р Атанас Кръстев.
"Беше дисциплинарно уволнен преди 3 г.", спомни си завеждащият клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Св. Георги" доц. Владимир Ставрев. Тогава Кръстев бил специализант при баща му проф. Ставрев, който ръководел клиниката. Атанас започнал специализация по ортопедия, но я провалил заради измами, в една от които замесил и името на шефа си.
"Наско се издъни, когато взе 500 лв. от пациент, опериран от баща ми. Болният беше от Ямбол. А Кръстев изровил картона, видял адреса на близките му и с кола под наем отишъл направо там.
Казал, че за операцията проф. Ставрев лично е осигурил много скъпо лекарство и затова сега си иска парите. Неподозиращите измамата броили сумата на ръка", разказа доц. Ставрев.
Наско Лъжата, както е известен в лекарската гилдия Кръстев, жилил не само пациенти, но и свои колеги. Искаше по 200-300 лв., в повечето случаи не като заем, а измисляше всевъзможни сценарии, разказват в медицинските среди под тепетата.
"Поискал 1000 лв. от кума ми, който е доцент в "Пирогов". Казал, че е на магистралата и е закъсал с колата, трябвали му за "Пътна помощ". Кумът ми се обади, защото познавам Наско, а и бе чувал това-онова. Предложих да му каже, че има приятел в "Пътна помощ" и ще му го прати. Това на секундата отказало Наско да настоява повече за пари", смее се доц. Ставрев.
Д-р Кръстев започнал като джипи в ДКЦ-3, където работел няколко години. "Навсякъде разправяше, че е ортопед. Дори си бе направил визитки с тази специалност. И накрая реши наистина да я запише", си спомня доц. Ставрев. Когато бил уволнен дисциплинарно, всички сестри в клиниката страдали. "Беше обаятелна личност, идваше с мерцедеси под наем. Комбинативен, интелигентен, с голям потенциал", описва го пловдивският доцент.
Кръстев не бил престъпник в истинския смисъл на думата. Обичал лукса, но със скромната си стипендия на специализант не можел да си го позволи.
Заради тези завличания в прокуратурата било заведено дело. "Дори имаше издадена заповед за ареста му", каза доц. Ставрев. Вероятно, за да се спаси от властите, Кръстев заминал за Либия. От прокуратурата вчера не потвърдиха думите на доцента, щели да направят проверка в понеделник.
Снощи в 22,20 ч освободеният доктор трябваше да кацне на летище София.
Болни сами си бият инжекции в рудоземски села. Според кмета на Иваново и Равнината Емил Хаджиев местните нямат друг избор, тъй като от 10 г. нямат постоянен лекар, а не им се слиза за една инжекция до общинския център. В двете села живеят към 300 души, повечето пенсионери.
В общината има 7 джипита и всички са сключили договори за неотложна помощ, но с център на 30-ина километра.
Затова на самообслужване за инжекции били и в другите села в общината.
"Причината е, че джипи-тата са направили договори за неотложна помощ със Смолян вместо с Рудозем" , каза кметът на Рудозем Николай Бояджиев. Целта била да не дават постоянно дежурства в миньорския град.
Общини без доктор канят фелдшери
Целеви субсидии за здравеопазване за някои от отдалечените общини във Видинска област ще поиска областният управител Пламен Стефанов. В селищата няма достатъчно семейни лекари.
Вариантите са или общините да назначат фелдшери, или да предложат допълнителни стимули за доктори.
В областта има незаети 17 лекарски практики, като най-зле са общините Бойница и Макреш, където няма нито един общо-практикуващ. В Белоградчик има 4 лекарски практики, но селата Рабиша, Са-лаш и Стакевци имат нужда от кабинети, които да се намират в самите населени места. Спешна нужда от още един лекар има и в община Ружинци.
Либийските служби питали българина за дипломат от списъка с досиетата
Голям бил интересът към хора от военното ни разузнаване и инженеринговите организации
Либийските специални служби са разпитвали д-р Атанас Кръстев за български дипломат, чието име бе обявено от комисията по досиетата през март тази година.
В списъците българският официален представител, който вече е пенсионер, фигурира като агент на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия.
Той бе на работа в посолството ни в Либия преди години, като част от мандата му бе по времето, докато течеше сагата с медицинските сестри, обвинени по СПИН аферата в Бенгази.
Не е ясно кое е провокирало интереса на либийските контраразузнавателни органи към този български дипломат. Но едно от обясненията е, че властите в джамахирията са сравнили имената на тези, които през годините са работили на тяхна територия, с тези, които се появиха в списъците на комисията по досиетата у нас.
Докато държали д-р Атанас Кръстев в различни арести, либийците се интересували и от други имена, които не са били публикувани в списъците у нас. Питали и за хора, свързани с български инженерингови организации. Интересът им обаче бил насочен предимно към представители на българското военно разузнаване.
Според експерти по въпросите на сигурността това може да се обясни с факта, че Националната разузнавателна служба сне легендата на своя президент в Триполи още преди години и официално го представи на ръководството на либийското външно разузнаване като офицер за свръзка. Този ход бе предприет от ръководството на службата при преговорите за съдбата на българските медсестри и имаше своя ефект. По онова време НРС и службата за външно разузнаване на Либия, оглавявана от Муса Куса, официализираха контактите си и бяха нещо като дискретен посредник между българския държавен глава и полк. Кадафи
Контактите между двете разузнавателни централи станаха по-редки с годините, за да се изчерпат окончателно, след като Муса Куса бе махнат от поста си и оглави дипломацията на джамахирията. По-късно той избяга в Лондон, а постът външен министър бе даден на Аб-делати Обейди.
Според близки на семейството на д-р Атанас Кръстев майката на жена му е била приятелка на жената на Обейди. Вероятно поради тази причина съпругата му Боряна се е надявала, че могат да се справят сами с проблема. Затова и почти седмица мъжа й го нямало, а тя не се обадила на никого.
От Министерството на външните работи обясниха вчера, че имат информация за способите, които либийските специални служби са използвали при разпитите на д-р Атанас Кръстев, но само той може да оповести подробности, ако реши.
Пред медиите лекарят твърди, че с него са се отнасяли нормално. На конкретен въпрос дали не е имало тормоз, той уточнява, че либийските органи са се държали така, както по време на война.
Като се има предвид какви бяха методите им за разпити в мирно време, можем само да се досетим за инструментариума за водене на следствени действия срещу обвинен в шпионаж при реална война, коментираха от МВнР.
Според тях Кръстев има нерешени имуществени и финансови въпроси в Либия и по всяка вероятност ще направи опит да се върне там при първи удобен случай.
Затова и не желае да се шуми около това, което е преживял последните три месеца в либийските арести.
Докторът бе арестуван на 29 март, след като бил спрян за проверка от въоръжен пост на 120-километровия път между Триполи и Мсалата. Снимки, карти, флашки и дискове, открити в колата и жилището на българския лекар засилили подозрението на либийските власти към него.
Според адвокат Осман Бизанти, нает от съпругата на д-р Кръстев, обвиненията към него били много сериозни. От кантората му уточниха, че нещата се развили бързо, иначе, ако трябвало да се следва рутинния път, на следствения екип биха били нужни около 1200 часа, за да изгледат огромното количество дискове, иззети от къщата на доктора и приложени към делото.
Макар това да се оказаха безобидни филми, заради т.нар. снимки на стратегически обекти д-р Кръстев бе обявен от дибийците за заплаха за националната сигурност и уличен в подкопаване на устоите на държавното устройство. Обвинения, достатъчни за смъртна присъда.
Освободеният от „Джудейда" д-р Кръстев: Клюка е, че дължа пари
ЛЮБОМИР ДЕНОВ
Информациите, че дължа пари на хора в България, са клюки или недоразумения. Това заяви д-р Атанас Кръстев минути след като се прибра в България в събота вечерта. Той бе обвинен от Либия в шпионаж, и 3 месеца бе в ареста. Преди дни бе освободен от затвора „Джудейда".
Кръстев бе изненадан от изявленията на пловдивския ортопед доц. Владимир Ставрев, че е вземал пари назаем, но не ги връщал. Затова според доцента в родния Пловдив бил известен като Наско Лъжата. Още повече бе шокиран от новината, че заради дълговете пловдивската прокуратура била издала заповед за ареста му. Не съм бил в България цели 7 г., поясни медикът.
Атанас призна, че няма защитена специалност по ортопедия, както твърди доц. Ставрев, но изтъкна, че никога не е твърдял това. Отрече също в Либия да е бил шеф на ортопедично отделение в болницата в гр. Мсалата.
В безтегловност съм, в главата ми всичко е все още като на кино, съзнавам какъв късмет имам, заяви д-р Кръстев след 48-часово пътуване от Тунис през Париж. На софийското летище той бе посрещнат от майка си, която за първи път видя 2-месечната си внучка.
В първите мигове репортерите обградиха брат му, който излезе първи, бутайки тежка количка с багаж.. Заблудата бе породена първо от това, че двамата много си приличат. Основната причина обаче бе фактът, че за трите месеца в затвора д-р Кръстев видимо е отслабнал и доста се различаваше от снимките в медиите, правени много преди ареста.
Попитан дали са го измъчвали, бившият затворник каза: "Всички условия там са продиктувани от състоянието на война. Но хората запазиха човешкия си облик, независимо от всичко. Благодаря им, защото те също помогнаха за моето освобождаване."
Нещата са несравними. Така Кръстев пък отговори на въпрос дали в затвора "Джудейда" е усетил това, което са изпитали българските медицински сестри.
Наш лекар в Мсалата задържан и през 2004 г.
Случаят с д-р Кръстев е вторият сериозен инцидент с наш специалист в либийския град Мсалата за последното десетилетие.
През 2004 г. там бе задържан д-р Антон Ботев. Той бе обвинен за лекарска грешка и срещу него бе повдигнат граждански иок за смъртта на възрастна либийка, но да напуска джамахирията. На 6 май съдът в Бенгази осъди петте български медицински сестри на смърт по СПИН процеса.
Веднага след случая с д-р Ботев още 3-ма наши лекари и една медицинска сестра получиха забрана да напускат страната.
Сред тях бе и проф. Петър Червеняков - баща на бившия министър на правосъден министър Младен Червеняков.
Той трябваше да свидетелства по дело, в което останалите бяха обвинени също за лекарска грешка. Нашите специалисти правили секцио на либийка, но забравили марля в нея.
След време марлята загноила и предизвикала инфекция.
Жената щяла да умре, но проф. Червеняков я оперирал спешно, спасявайки й живота. Проблемът идва, след като близки на жената искат извадената марля като доказателство да заведат дело срещу българите. Проф. Червеняков обаче успява да я скрие и изхвърли.
Така от спасител става свидетел по дело за лекарска грешка. След смъртните присъди и случаите с д-р Ботев и проф. Червеняков няколко наши специалисти от Мсалата обявиха, че обмислят да напуснат Либия заради надигащата се антибългарска кампания.
ГЕОРГИ МИЛКОВ
Тромавата Темида и 3 заблуди за парите и реформите
Бюджетни средства - срещу оценка по поне 6 точки
В България има поне три големи заблуди по отношение на бюджетите и реформите в публичния сектор.
Първата заблуда е, че начинът за подобряване на качеството на една или друга сфера е отпускането на много пари за нея.
Втората заблуда е, че колкото повече служители има, толкова по-добри ще са резултатите.
И третата е свързана с вярата, че с „лесни" решения можем да заобиколим проблема. Анализът на бюджетите в сферата на правосъдието и вътрешния ред категорично отрича и трите заблуди.
МВР по традиция има голям бюджет, а през последното десетилетие значително беше увеличен и този на съдебната система (впрочем той се увеличава * значително по-бързо отколкото бюджетите за здравеопазване, образование или социални дейности).
Така в момента страната ни е
на първо място в ЕС по отделяни ресурси за правосъдие и вътрешен ред
Но тази щедрост не доведе до забележимо подобрение на резултатите. По принцип наличието на голям бюджет в публичния сектор не решава проблемите - без добро управление и ефективност нищо не се получава. Един от проблемите, който се признава от самата съдебна система, е свързан с неправилното разпределение на ресурсите в съдебната система. В София и големите градове съдиите са свръхнатоварени и липсват достатъчно сгради за съдебната система
обратно, в много от по-малките населени места има твърде много магистрати, които просто нямат достатъчно работа.
ВАЖНО Е!
Знаете ли, че България е една от страните с най-много прокурори на 100 хиляди души население? Говорим не за проценти, а за пъти повече, отколкото в Западна Европа. Също така България има много съдилища (като географски локации) - в повечето европейски страни броят на съдилищата на 100 хиляди жители е 30-50% по-нисък. Имаме много магистрати, прокуратури, сгради и т.н. - но това не е довело до високо качество на услугата правосъдие.
Три заблуди...
Решението изглежда лесно - да се закрият слабо натоварени съдилища,
да се прехвърлят хора и ресурси към големите градове. Лесно, обаче не се случва.
Друг проблем са капиталовите разходи. Може да има много служители в едно ведомство, но те ще бъдат много неефективни, ако нямат необходимите сгради, оборудване, превозни средства, компютри. За съжаление в България това не се отчита - поради което има малко инвестиции и декапитапизация на цели министерства и ведомства. В кризата това също се забеляза, като всички ведомства отрязаха капиталовите си разходи и влошиха още повече положението. Все още не се разбира, че често е по-добре да има по-малко служители в едно ведомство, но те да са добре заплатени и добре оборудвани е техника.
Когато преди няколко години за първи път писах в „24 часа" за раздутия щат в МВР, много хора не вярваха, че е възможно да се постигне каквато и да е редукция. Обаче за последните няколко години щатът на МВР е намален с около 10%, а наскоро министерството се отказа от управлението на болницата на МВР и я прехвърли на друго ведомство, което вероятно ще я управлява по-добре. Първата крачка по дългия път на структурните реформи беше направена.
Говорейки за структурни реформи обаче, понякога те се разбират като създаване на нови ведомства и други подобни. Спомняме си създаването на ДАНС, на комисията „Кушлев", сега създаването на Специализиран съд. От всяка от тези институции се очакваше едва ли не с магическа пръчка да решат фундаментални проблеми. Естествено, това не се случи и няма как да стане по този начин. Очевидно борбата с престъпните пари не става чрез отделна бюрократична структура, а изисква системно координиране на действията на данъчни, полиция, прокуратура и повече съвместна работа.
В крайна сметка най-голямата липса в българския публичен сектор е липсата на насоченост към крайния резултат, а данъкоплатците се интересуват тъкмо от това. Програмните бюджети не се ползват ефективно, а повечето институции не отделят достатъчно усилия в дефинирането на индикатори за оценка на дейността си.
А оценка може да се прави дори на институции от сфери като правосъдие и вътрешен ред. Например не е трудно да се следят индикатори като обществено доверие, време и сложност на процедурите, качество на обслужването, международни класации и индекси, брой престъпления и осъдени, брой осъдителни решения срещу България в Европейския съд и т.н.
Може би в тази посока трябва да се насочат най-много усилия - например Народното събрание и Министерството на финансите да изискват подробни индикатори за оценка, преди да отпуснат бюджет на едно или друго ведомство. И още по-важно, след като се изпълни бюджетът за съответната година, да се анализира доколко има подобрение в дейността, със съответните санкции за неуспех и поощрения за постигнати резултати. Това фундаментално" би променило стимулите в системата.
Докладът „Цената на правосъдието в България" е достъпен на интернет страницата на институт „Отворено общество" - www.osi.bg
Докторът от Либия без диплома за ортопед
Освободеният от либийски затвор български медик Атанас Кръстев не може да практикува като ортопед в България. Не знам как в Либия е стигнал до поста завеждащ ортопедично отделение, обяви шефът на травматологията към болница "Св. Георги" доц. Владимир Ставрев. Той първи от пловдивските колеги на д-р Кръстев си спомни, че лекарят е заминал зад граница без завършена специализация. Причината е, че е бил уволнен дисциплинарно от специализираното отделение към Университетската болница под тепетата заради измами. Той има диплома за лекар, тъй като е завършил Медицинския университет, но няма специалност по ортопедия, категоричен е доц. Ставрев. Започнал е специализацията, която обаче е прекъсната на втората година, заради уволнението. В България или коя да е страна от Европейски съюз д-р Атанас Кръстев не може да работи като ортопед, заяви още специалистът. Категоричен е, че ако е искал да работи някъде в Западна Европа, всяка една клиника там би поискала справка за квалификацията му от българските колеги. Явно обаче в арабската страна нямат такава практика, коментира още доцентът.
Той дори си спомни, че заради серия от измами с пари назаем д-р Кръстев имал и заповед за задържане от прокуратурата. информацията не е потвърдена засега от държавното обвинение.
Ели Куманова
Вдовишките пенсии скачат от 1 септември
Мъгла със заплатите
Надлъгване в тристранката откога да се увеличи минималното възнаграждение
От 1 юли или от 1 септември ще се увеличи минималната работна заплата от 240 на 270 лв.? Това е въпросът, чийто отговор ще търсят тази седмица кабинет, синдикати и работодатели. От завчера има и нова възможност - 15 юли. Допусна я лично премиерът Бойко Борисов.
Люти спорове по въпроса се очакват на тристранка в четвъртък. Заради противоположните мнения финансовият министър Симеон Дянков допусна, че ще се наложи и второ заседание, което прави срока 1 юли нереален. Защото едва след постигането на съгласие кабинетът трябва да гласува постановление за новата заплата. До консенсус в тристранката обаче едва ли ще се стигне. Три от работодателските организации - БСК, БТПП и АИКБ, са твърдо против вдигането на минималното месечно възнаграждение от средата на годината. Според тях това е редно да стане от началото на 2012 г. заедно с новия бюджет.
В същото време членовете на тристранката са получили проекта на постановлението, с което вдигането на минималната заплата от 240 на 270 лв. става от 1 юли. Разчетите на финансовото и социалното министерство за ефекта върху бюджета също са направени от 1 юли. "Няма проблем по-високата минимална заплата да влезе в сила със задна дата. И без това възнагражденията се получават с месец по-късно", коментираха от КТ "Подкрепа". Според синдикатите има време през юли в парламента да минат и промените в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, с които да се коригират минималните осигурителни прагове под 270 лв.
Със сигурност вдигането на вдовишките пенсии ще стане от 1 септември, категорични са от екипа на Дянков. Вицепремиерът обясни пред БНР вчера, че забавянето е заради необходимостта от промяна в Кодекса за социално осигуряване, която също трябва да мине през тристранния съвет, правителството и парламента. Първата стъпка е парите за вдовци и вдовици да се увеличат от 20 на 27% от пенсията на починалия съпруг или съпруга.
Според разчетите на финансист номер 1 има ресурс за скока както на минималната заплата, така и на вдовишките добавки на близо 700 хил. пенсионери. Общо двете мерки ще струват допълнително на хазната между 90 и 150 млн. лв. в зависимост от това, кога влязат в сила. Дянков обяви, че няма притеснения за фискалния резерв. "Приходите вървят по план и той ще остане до края на годината над законовия лимит. Към днешна дата резервът е над 5,3 млрд. лв. - с 800 млн. лв. над планираните 4,5 млрд. лв.", съобщи финансовият министър.
Отвързването на минималната заплата от редица плащания като например таксата за посещение при лекар, е възможно да стане от началото на 2012 г. с приемането на новия бюджет, каза още Дянков. Сметките му показват, че за втората половина на тази годината вдигането на таксата за личен лекар и болничен престой ще натовари бюджета на домакинствата с още 1,3 млн. лв.
Повишаването на минималната работна заплата и вдовишките пенсии бе изрично поискано от Изпълкома на ГЕРБ. Миналия вторник той нареди на Дянков да намери нужните за това пари. От ръководството на ГЕРБ бяха категорични, че премиерът Борисов настоява минималната заплата да се вдигне колкото може по-рано.
Сподели с приятели: |