20 юни 2011 г. Тема: здравеопазване

Първото починало часове след раждането, второто било седалищно разположено и се задушило, а третото било мъртво още в майката.

Окръжна прокуратура е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за смъртта на първите 2 бебета по сигнал на семействата, съобщи вчера говорителят й Снежана Стоянова.

И в двата разследвани случая ражданията водил д-р Симеон Атев и екипът му.

Такова нещо ми се случва за първи път, каза потресен той.

Първата родилка била от Сърница. Раждането приключило към 2 ч уж нормално. Няколко часа по-късно обаче бебето умира. Аутопсията установява, че детето е починало от тежки вродени малформации на белия дроб и диафрагмата.

По време на бременността жената била няколко пъти гледана на най-модерен 4D ултразвуков апарат, но малформациите не са били открити. Близките категорично се възпротивили на аутопсията по религиозни съображения, но я направили заради досъдебното производство.

Към 6 ч на същия ден екипът на д-р Атев започва второ израждане на жена от Пазарджик. Бебето се оказало напречно обърнато и докато го извадят, се задушава. Заради появилите се усложнения е извикан втори спешен екип начело със завеждащия отделението д-р Георги Стоянов. Когато той влиза в родилната зала, вече е късно. Спасена е само майката.

При третия случай става дума за мъртъв плод, обясни д-р Стоянов. Личен лекар е установил, че плодът на родилка от Велинград е мъртъв, и по спешност я насочил към пазарджишката болница заради опасност от натравяне на кръвта.

РПУ в Пазарджик веднага започва проверка. Когато отиват в болницата, полицаите не намират д-р Атев. Към 14 ч го откриват в дома му пиян и дрегерът показва 2,38 промила. Според колегите му той си е тръгнал изморен и смазан от случилото се. Микропедиатърката, която била в залата през цялото време1 твърди, че не са допуснати грешки.

Родилките от Сърница и Пазарджик обаче са подали жалби за грубо отношение на д-р Атев по време на ражданията. Те вече са в добро състояние и са изписани.

"Веднага след раждането на първото бебе се разбра, че не е добре. Беше с видими аномалии. Почина час и половина по-късно, без да успеем да направим нищо", разказа д-р Атев. По думите му във втория случай бебето било с дупето вместо с главата надолу.

"Докато тичахме около други родилки, ръчичката на детето изпадна от отвора на майката и разбрахме, че е разположено напречно", разказа гинекологът. Той се опитал да прибере ръчичката обратно вътре и да завърти плода, за да го извади. Не се получило и започнал да събира екип за секцио. Притеснил се да не би майката да получи руптура (разкъсване) на матката и нещата да се усложнят. Накрая извадили бебето със секцио, но то вече се било задушило. Пъпната му връв била притисната от коремчето в стената на матката, което е и причината за смъртта.

През 31-годишната си практика съм имал много тежки ситуации, но такова нещо ми се случва за първи път, каза Атев.

"Беше дисциплинарно уволнен преди 3 г.", спомни си завеждащият клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Св. Георги" доц. Владимир Ставрев. Тогава Кръстев бил специализант при баща му проф. Ставрев, който ръководел клиниката. Атанас започнал специализация по ортопедия, но я провалил заради измами, в една от които замесил и името на шефа си.

"Наско се издъни, когато взе 500 лв. от пациент, опериран от баща ми. Болният беше от Ямбол. А Кръстев изровил картона, видял адреса на близките му и с кола под наем отишъл направо там.

Казал, че за операцията проф. Ставрев лично е осигурил много скъпо лекарство и затова сега си иска парите. Неподозиращите измамата броили сумата на ръка", разказа доц. Ставрев.

Наско Лъжата, както е известен в лекарската гилдия Кръстев, жилил не само пациенти, но и свои колеги. Искаше по 200-300 лв., в повечето случаи не като заем, а измисляше всевъзможни сценарии, разказват в медицинските среди под тепетата.

"Поискал 1000 лв. от кума ми, който е доцент в "Пирогов". Казал, че е на магистралата и е закъсал с колата, трябвали му за "Пътна помощ". Кумът ми се обади, защото познавам Наско, а и бе чувал това-онова. Предложих да му каже, че има приятел в "Пътна помощ" и ще му го прати. Това на секундата отказало Наско да настоява повече за пари", смее се доц. Ставрев.

Д-р Кръстев започнал като джипи в ДКЦ-3, където работел няколко години. "Навсякъде разправяше, че е ортопед. Дори си бе направил визитки с тази специалност. И накрая реши наистина да я запише", си спомня доц. Ставрев. Когато бил уволнен дисциплинарно, всички сестри в клиниката страдали. "Беше обаятелна личност, идваше с мерцедеси под наем. Комбинативен, интелигентен, с голям потенциал", описва го пловдивският доцент.

Кръстев не бил престъпник в истинския смисъл на думата. Обичал лукса, но със скромната си стипендия на специализант не можел да си го позволи.

Заради тези завличания в прокуратурата било заведено дело. "Дори имаше издадена заповед за ареста му", каза доц. Ставрев. Вероятно, за да се спаси от властите, Кръстев заминал за Либия. От прокуратурата вчера не потвърдиха думите на доцента, щели да направят проверка в понеделник.

Снощи в 22,20 ч освободеният доктор трябваше да кацне на летище София.

В общината има 7 джипита и всички са сключили договори за неотложна по­мощ, но с център на 30-ина километра.

Затова на самообслуж­ване за инжекции били и в другите села в общината.

"Причината е, че джипи-тата са направили догово­ри за неотложна помощ със Смолян вместо с Рудо­зем" , каза кметът на Рудо­зем Николай Бояджиев. Целта била да не дават по­стоянно дежурства в минь­орския град.

Вариантите са или общи­ните да назначат фелдше­ри, или да предложат до­пълнителни стимули за доктори.

В областта има незаети 17 лекарски практики, ка­то най-зле са общините Бойница и Макреш, къде­то няма нито един общо-практикуващ. В Белоград­чик има 4 лекарски практи­ки, но селата Рабиша, Са-лаш и Стакевци имат нуж­да от кабинети, които да се намират в самите населени места. Спешна нужда от още един лекар има и в об­щина Ружинци.


Либийските служби питали българина за дипломат от списъка с досиетата
Голям бил интересът към хора от военното ни разузнаване и инженеринговите организации
Либийските специални служби са разпитвали д-р Атанас Кръстев за бъл­гарски дипломат, чието име бе обявено от коми­сията по досиетата през март тази година.

В списъците български­ят официален представи­тел, който вече е пенсио­нер, фигурира като агент на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската ар­мия.

Той бе на работа в посолството ни в Либия преди години, като част от мандата му бе по времето, докато течеше сагата с медицинските сестри, обви­нени по СПИН аферата в Бенгази.

Не е ясно кое е провоки­рало интереса на либий­ските контраразузнавателни органи към този български дипломат. Но едно от обясненията е, че властите в джамахирията са сравнили имената на те­зи, които през годините са работили на тяхна терито­рия, с тези, които се появи­ха в списъците на комисия­та по досиетата у нас.

Докато държали д-р Атанас Кръстев в различ­ни арести, либийците се интересували и от други имена, които не са били пу­бликувани в списъците у нас. Питали и за хора, свързани с български инженерингови организа­ции. Интересът им обаче бил насочен предимно към представители на българското военно раз­узнаване.

Според експерти по въ­просите на сигурността то­ва може да се обясни с фак­та, че Националната разуз­навателна служба сне ле­гендата на своя президент в Триполи още преди години и официално го представи на ръководството на ли­бийското външно разузна­ване като офицер за свръз­ка. Този ход бе предприет от ръководството на служ­бата при преговорите за съдбата на българските медсестри и имаше своя ефект. По онова време НРС и службата за външно разузнаване на Либия, оглавявана от Муса Куса, официализираха контак­тите си и бяха нещо като дискретен посредник между българския държавен глава и полк. Кадафи

Контактите между две­те разузнавателни центра­ли станаха по-редки с го­дините, за да се изчерпат окончателно, след като Муса Куса бе махнат от по­ста си и оглави диплома­цията на джамахирията. По-късно той избяга в Лондон, а постът външен министър бе даден на Аб-делати Обейди.

Според близки на семейството на д-р Атанас Кръ­стев майката на жена му е била приятелка на жената на Обейди. Вероятно по­ради тази причина съпру­гата му Боряна се е надява­ла, че могат да се справят сами с проблема. Затова и почти седмица мъжа й го нямало, а тя не се обадила на никого.

От Министерството на външните работи обясни­ха вчера, че имат инфор­мация за способите, които либийските специални служби са използвали при разпитите на д-р Атанас Кръстев, но само той мо­же да оповести подробно­сти, ако реши.

Пред медиите лекарят твърди, че с него са се отнасяли нормално. На кон­кретен въпрос дали не е имало тормоз, той уточня­ва, че либийските органи са се държали така, както по време на война.

Като се има предвид как­ви бяха методите им за раз­пити в мирно време, мо­жем само да се досетим за инструментариума за водене на следствени дей­ствия срещу обвинен в шпионаж при реална вой­на, коментираха от МВнР.

Според тях Кръстев има нерешени имуществени и финансови въпроси в Ли­бия и по всяка вероятност ще направи опит да се върне там при първи удобен случай.

Затова и не желае да се шуми около това, което е преживял последните три месеца в либийските аре­сти.

Докторът бе арестуван на 29 март, след като бил спрян за проверка от въо­ръжен пост на 120-километровия път между Три­поли и Мсалата. Снимки, карти, флашки и дискове, открити в колата и жили­щето на българския лекар засилили подозрението на либийските власти към него.

Според адвокат Осман Бизанти, нает от съпруга­та на д-р Кръстев, обвине­нията към него били мно­го сериозни. От кантората му уточниха, че нещата се развили бързо, иначе, ако трябвало да се следва ру­тинния път, на следстве­ния екип биха били нужни около 1200 часа, за да из­гледат огромното количе­ство дискове, иззети от къ­щата на доктора и прило­жени към делото.

Макар това да се оказаха безобидни филми, заради т.нар. снимки на стратеги­чески обекти д-р Кръстев бе обявен от дибийците за заплаха за националната сигурност и уличен в под­копаване на устоите на държавното устройство. Обвинения, достатъчни за смъртна присъда.

Информациите, че дължа пари на хо­ра в България, са клюки или недоразу­мения. Това заяви д-р Атанас Кръстев минути след като се прибра в България в събота вечерта. Той бе обвинен от Либия в шпионаж, и 3 месеца бе в аре­ста. Преди дни бе освободен от затвора „Джудейда".

Кръстев бе изненадан от изявленията на пловдивския ортопед доц. Владимир Ставрев, че е вземал пари назаем, но не ги връщал. Затова според доцента в родния Пловдив бил известен като На­ско Лъжата. Още повече бе шокиран от новината, че заради дълговете пловдив­ската прокуратура била издала заповед за ареста му. Не съм бил в България цели 7 г., поясни медикът.

Атанас призна, че няма защитена специалност по ортопедия, както твър­ди доц. Ставрев, но изтъкна, че никога не е твърдял това. Отрече също в Ли­бия да е бил шеф на ортопедично отде­ление в болницата в гр. Мсалата.

В безтегловност съм, в главата ми всичко е все още като на кино, съзна­вам какъв късмет имам, заяви д-р Кръ­стев след 48-часово пътуване от Тунис през Париж. На софийското летище той бе посрещнат от майка си, която за първи път видя 2-месечната си внучка.

В първите мигове репортерите обгра­диха брат му, който излезе първи, бу­тайки тежка количка с багаж.. Заблуда­та бе породена първо от това, че два­мата много си приличат. Основната причина обаче бе фактът, че за трите месеца в затвора д-р Кръстев видимо е отслабнал и доста се различаваше от снимките в медиите, правени много преди ареста.

Попитан дали са го измъчвали, бив­шият затворник каза: "Всички условия там са продиктувани от състоянието на война. Но хората запазиха човешкия си облик, независимо от всичко. Благода­ря им, защото те също помогнаха за моето освобождаване."

Нещата са несравними. Така Кръстев пък отговори на въпрос дали в затвора "Джудейда" е усетил това, което са из­питали българските медицински сестри.

През 2004 г. там бе задържан д-р Антон Ботев. Той бе обви­нен за лекарска грешка и срещу него бе повдигнат граждански иок за смъртта на възрастна либийка, но да напуска джамахирията. На 6 май съдът в Бенгази осъди петте български медицински се­стри на смърт по СПИН процеса.

Веднага след случая с д-р Бо­тев още 3-ма наши лекари и ед­на медицинска сестра получиха забрана да напускат страната.

Сред тях бе и проф. Петър Червеняков - баща на бившия министър на правосъден министър Младен Червеняков.

Той трябваше да свидетелства по дело, в което останалите бяха обвинени също за лекарска грешка. Нашите специалисти правили секцио на либийка, но забравили марля в нея.

След време марлята загноила и предизвикала инфекция.

Жената щяла да умре, но проф. Червеняков я оперирал спешно, спасявайки й живота. Проблемът идва, след като близки на жената искат изваде­ната марля като доказателство да заведат дело срещу българите. Проф. Червеняков обаче ус­пява да я скрие и изхвърли.

Така от спасител става свиде­тел по дело за лекарска грешка. След смъртните присъди и случаите с д-р Ботев и проф. Червеняков няколко наши специалисти от Мсалата обявиха, че обмислят да напуснат Либия заради надигащата се антибългарска кампания.

ГЕОРГИ МИЛКОВ


Тромавата Темида и 3 заблуди за парите и реформите

Бюджетни средства - срещу оценка по поне 6 точки
В България има поне три големи заблуди по отношение на бюджетите и реформите в публичния сектор.

Първата заблуда е, че начинът за подобряване на качеството на една или друга сфера е отпускане­то на много пари за нея.

Втората заблуда е, че колкото повече служите­ли има, толкова по-добри ще са резултатите.

И третата е свързана с вярата, че с „лесни" ре­шения можем да заобико­лим проблема. Анализът на бюджетите в сферата на правосъдието и въ­трешния ред категорич­но отрича и трите заблу­ди.

МВР по традиция има голям бюджет, а през по­следното десетилетие значително беше увели­чен и този на съдебната система (впрочем той се увеличава * значително по-бързо отколкото бю­джетите за здравеопазва­не, образование или со­циални дейности).

Така в момента страна­та ни е

на първо място в ЕС по отделяни ресурси за правосъдие и вътрешен ред

Но тази щедрост не до­веде до забележимо по­добрение на резултатите. По принцип наличието на голям бюджет в публич­ния сектор не решава проблемите - без добро управление и ефективност нищо не се получава. Един от проблемите, който се признава от са­мата съдебна система, е свързан с неправилното разпределение на ресурсите в съдебната система. В София и големите градове съдиите са свръхнатоварени и липс­ват достатъчно сгради за съдебната система

обратно, в много от по-малките населени места има твърде много маги­страти, които просто ня­мат достатъчно работа.
ВАЖНО Е!

Знаете ли, че България е една от страните с най-много прокурори на 100 хиляди души население? Говорим не за проценти, а за пъти повече, отколко­то в Западна Европа. Също така България има мно­го съдилища (като географски локации) - в повечето европейски страни броят на съдилищата на 100 хи­ляди жители е 30-50% по-нисък. Имаме много маги­страти, прокуратури, сгради и т.н. - но това не е до­вело до високо качество на услугата правосъдие.


Три заблуди...
Решението изглежда лесно - да се закрият слабо натоварени съдилища,

да се прехвърлят хора и ресурси към голе­мите градове. Лесно, обаче не се случ­ва.

Друг проблем са капиталовите разхо­ди. Може да има много служители в ед­но ведомство, но те ще бъдат много не­ефективни, ако нямат необходимите сгради, оборудване, превозни средства, компютри. За съжаление в България то­ва не се отчита - поради което има малко инвестиции и декапитапизация на цели министерства и ведомства. В кризата това също се забеляза, като всички ведомства отрязаха капиталови­те си разходи и влошиха още повече положението. Все още не се разбира, че често е по-добре да има по-малко служители в едно ведомство, но те да са добре заплатени и добре оборудвани е техника.

Когато преди няколко години за пър­ви път писах в „24 часа" за раздутия щат в МВР, много хора не вярваха, че е възможно да се постигне каквато и да е редукция. Обаче за последните няколко години щатът на МВР е намален с около 10%, а наскоро министерството се отказа от управлението на болницата на МВР и я прехвърли на друго ведомство, което вероятно ще я управлява по-добре. Първата крачка по дългия път на струк­турните реформи беше направена.

Говорейки за структурни реформи обаче, понякога те се разбират като съ­здаване на нови ведомства и други по­добни. Спомняме си създаването на ДАНС, на комисията „Кушлев", сега съ­здаването на Специализиран съд. От всяка от тези институции се очакваше едва ли не с магическа пръчка да ре­шат фундаментални проблеми. Естествено, това не се случи и няма как да стане по този начин. Очевидно борбата с престъпните пари не става чрез отделна бюрократична структура, а изисква системно координиране на действията на данъчни, полиция, проку­ратура и повече съвместна работа.

В крайна сметка най-голямата липса в българския публичен сектор е липса­та на насоченост към крайния резултат, а данъкоплатците се интересуват тъкмо от това. Програмните бюджети не се ползват ефективно, а повечето институ­ции не отделят достатъчно усилия в де­финирането на индикатори за оценка на дейността си.

А оценка може да се прави дори на институции от сфери като правосъдие и вътрешен ред. Например не е трудно да се следят индикатори като обществено доверие, време и сложност на процеду­рите, качество на обслужването, меж­дународни класации и индекси, брой престъпления и осъдени, брой осъди­телни решения срещу България в Евро­пейския съд и т.н.

Може би в тази посока трябва да се насочат най-много усилия - например Народното събрание и Министерството на финансите да изискват подробни ин­дикатори за оценка, преди да отпуснат бюджет на едно или друго ведомство. И още по-важно, след като се изпълни бюджетът за съответната година, да се анализира доколко има подобрение в дейността, със съответните санкции за неуспех и поощрения за постигнати ре­зултати. Това фундаментално" би проме­нило стимулите в системата.

Докладът „Цената на правосъдието в България" е достъпен на интернет страницата на институт „Отворено общество" - www.osi.bg


Докторът от Либия без диплома за ортопед
Освободеният от либийски затвор български медик Атанас Кръстев не може да практикува като ортопед в България. Не знам как в Либия е стигнал до поста завеждащ ортопедично отделение, обяви шефът на травматологията към болница "Св. Георги" доц. Владимир Ставрев. Той първи от пловдивските колеги на д-р Кръстев си спомни, че лекарят е заминал зад граница без завършена специализация. Причината е, че е бил уволнен дисциплинарно от специализираното отделение към Университетската болница под тепетата заради измами. Той има диплома за лекар, тъй като е завършил Медицинския университет, но няма специалност по ортопедия, категоричен е доц. Ставрев. Започнал е специализацията, която обаче е прекъсната на втората година, заради уволнението. В България или коя да е страна от Европейски съюз д-р Атанас Кръстев не може да работи като ортопед, заяви още специалистът. Категоричен е, че ако е искал да работи някъде в Западна Европа, всяка една клиника там би поискала справка за квалификацията му от българските колеги. Явно обаче в арабската страна нямат такава практика, коментира още доцентът.

Той дори си спомни, че заради серия от измами с пари назаем д-р Кръстев имал и заповед за задържане от прокуратурата. информацията не е потвърдена засега от държавното обвинение.

Люти спорове по въпроса се очакват на тристранка в четвъртък. Заради противоположните мнения финансовият министър Симеон Дянков допусна, че ще се наложи и второ заседание, което прави срока 1 юли нереален. Защото едва след постигането на съгласие кабинетът трябва да гласува постановление за новата заплата. До консенсус в тристранката обаче едва ли ще се стигне. Три от работодателските организации - БСК, БТПП и АИКБ, са твърдо против вдигането на минималното месечно възнаграждение от средата на годината. Според тях това е редно да стане от началото на 2012 г. заедно с новия бюджет.

В същото време членовете на тристранката са получили проекта на постановлението, с което вдигането на минималната заплата от 240 на 270 лв. става от 1 юли. Разчетите на финансовото и социалното министерство за ефекта върху бюджета също са направени от 1 юли. "Няма проблем по-високата минимална заплата да влезе в сила със задна дата. И без това възнагражденията се получават с месец по-късно", коментираха от КТ "Подкрепа". Според синдикатите има време през юли в парламента да минат и промените в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, с които да се коригират минималните осигурителни прагове под 270 лв.

Със сигурност вдигането на вдовишките пенсии ще стане от 1 септември, категорични са от екипа на Дянков. Вицепремиерът обясни пред БНР вчера, че забавянето е заради необходимостта от промяна в Кодекса за социално осигуряване, която също трябва да мине през тристранния съвет, правителството и парламента. Първата стъпка е парите за вдовци и вдовици да се увеличат от 20 на 27% от пенсията на починалия съпруг или съпруга.

Според разчетите на финансист номер 1 има ресурс за скока както на минималната заплата, така и на вдовишките добавки на близо 700 хил. пенсионери. Общо двете мерки ще струват допълнително на хазната между 90 и 150 млн. лв. в зависимост от това, кога влязат в сила. Дянков обяви, че няма притеснения за фискалния резерв. "Приходите вървят по план и той ще остане до края на годината над законовия лимит. Към днешна дата резервът е над 5,3 млрд. лв. - с 800 млн. лв. над планираните 4,5 млрд. лв.", съобщи финансовият министър.

Отвързването на минималната заплата от редица плащания като например таксата за посещение при лекар, е възможно да стане от началото на 2012 г. с приемането на новия бюджет, каза още Дянков. Сметките му показват, че за втората половина на тази годината вдигането на таксата за личен лекар и болничен престой ще натовари бюджета на домакинствата с още 1,3 млн. лв.

Повишаването на минималната работна заплата и вдовишките пенсии бе изрично поискано от Изпълкома на ГЕРБ. Миналия вторник той нареди на Дянков да намери нужните за това пари. От ръководството на ГЕРБ бяха категорични, че премиерът Борисов настоява минималната заплата да се вдигне колкото може по-рано.