Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите

Според РДВ, приложение V 1.3.1, целите на наблюдателния мониторинг на повърхностните води са да се осигури информация за:

• 
  допълване и валидиране на процедурата по оценка на въздействията, детайлизирана в приложение ІІ;
  
• 
  ефикасното и ефективно проектиране на бъдещи програмиза мониторинг;
  
• 
  оценката на дългосрочни промени в естествените условия и;
  
• 
  оценката на дългосрочни промени в резултат от широкомащабна човешка дейност.
  

16

Трябва да бъде специално подчертано, че наблюдателния мониторинг не е предназначен за:

• 
  картографиране и анализиране на проблеми с качеството на водите;
  
• 
  проверка на ефективността на програмите от мерки;
  
• 
  получаване на детайлизиран или пълен поглед върху качеството на всички води.
  

Препоръчително е да се използват данните от мониторинга, които трябва да бъдат отчитани в съответствие с други европейски директиви и международни речни и морски конвенции (например, 76/464/EWG, Директивата за нитратите 91/676/ЕИО, OSPAR JAMP), когато е уместно.

Критериите за избор на точките за наблюдателен мониторинг са дадени в РДВ, приложение V 1.3.1. Трябва да бъдат обхванати по адекватен начин водните обекти вероятно в риск, вероятно не в риск и не изложени на риск от постигане на екологичните цели.

Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО, приложение V 1.3.1

Ръководен документ № 7 – МОНИТОРИНГ ПО РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ, 2.7.2
Точките за пробовземане трябва да включват главните реки, както и крайните точки по течението на подходящите водохващания.

Точките за вземане на проби за общите физико-химични параметри, допълващи биологичните елементи за качество, трябва да бъдат представителни за пробовземане от местата за биологични елементи (въпреки че се признава, че физическите характеристики могат да налагат известна гъвкавост в това отношение). За приоритетни вещества и други замърсители, могат да бъдат избрани други точки за вземане на проби.

Когато е възможно, се препоръчва да се създадат пунктове за наблюдателен мониторинг с фиксирани станции за наблюдение и автоматично за вземане на проби, позволяващи събирането на смесени проби. Ако не е възможно, трябва да се вземат точкови проби. Когато е възможно, трябва да бъдат регистрирани нивото и дебита на водите, както и рН, електропроводимостта и температурата, например чрез използване на подходящи сонди.

Ако водите са трансгранични, трябва да се проведат консултации между държавите-членки за пунктове за мониторинг на водния обект.

Пунктове за мониторинг, които се използват за оценка на замърсяването (през държавни граници и от вътрешни води в морето) трябва, когато е възможно, да включват представителен количествен, както и качествен мониторинг.

Представителни подходи, свързани с дифузни и обширни източници са често уместни в наблюдателния мониторинг. В такива случаи трябва да се предвидят достатъчно пунктове за мониторинг във водните обекти, с цел оценка на въздействието и товара. Резултатите могат да бъдат мащабирани с помощта на измервания на проби от флората и фауната или седименти от по-голям брой обекти.

Химическият мониторинг се състои от три категории параметри:

• 
  вещества, които трябва да бъдат оценявани по съществуващите стандарти за качество на околната среда (СКОС) в Европа;
  
• 
  други замърсяващи вещества, напр. специфични вещества за речния басейн, за които няма европейски СКОС и които следователно трябва да бъдат оценявани по националните, специфични за речния басейн СКОС;
  
• 
  първични физико-химични параметри, напр. хранителни вещества, кислород, температура, соленост, рН, които подпомагат интерпретацията на биологичните данни и такива, необходими за интерпретацията на резултатите от химическите измервания (напр. съдържание на Са, СНВ).
  

Оперативния мониторинг трябва да бъде предприет за да се (приложение V 1.3.2):

• 
  установи състоянието на тези обекти, които са в риск да не постигнат екологичните цели и;
  
• 
  оцени промяната в състоянието на тези обекти, в резултат на програмите от мерки.
  

Оперативната програма за мониторинг може да бъде променяна по време на плановия период (6 години), ако резултатите от мониторинга показват, че има причина за това. Честотата на мониторинг може да бъде намалена например, когато ефектът вече не се счита за значителен или натоварването е било елиминирано. Това се използва, когато е постигнато добро или по-добро химично и екологичното състояние. Веднага след като действително е постигнато добро състояние и не съществува риск от неуспех в достигането на екологичните цели, оперативния мониторинг може да бъде спрян и наблюдателния мониторинг ще е достатъчен. Ако оперативния мониторинг има за цел оценка на промените в състоянието на водните обекти в резултат на програмата от мерки, може да е оправдано да се намали честотата на контрол или да се прекрати наблюдението за определен период от време, доколкото не се очаква промяна в състоянието.

Критериите за избор на пунктове за оперативен мониторинг са дадени в РДВ, приложение V 1.3.2.

Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО приложение V 1.3.2

Ръководен документ № 7 – МОНИТОРИНГ ПО РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ, 2.8.2
18

Ако има значително химическо натоварване от точкови източници, трябва да бъдат избрани достатъчно места за оценка на големината и въздействието на тези точкови източници, в съответствие с приложение V към РДВ.

Ако има значително химическо натоварване от дифузни източници, избраният за оперативен мониторинг воден обект трябва да бъде представителен за появата на дифузно натоварване и за относителния риск от неуспех в достигането на добро състояние на повърхностните води. Все пак, трябва да се има предвид, че водните обекти могат да се групират когато вида и големината на натоварването са подобни.

Обобщаването на водни обекти е възможно, ако те са сравними по отношение на географията, хидрологията, геоморфология, трофичното ниво и степента на човешкото натоварване. В такива случаи, държавите-членки предоставят доказателства, че водният обект където се провежда мониторинг наистина е представителен за групата от водни обекти.

При условие, че липсата на местни източници е добре документирана, няколко водни проби от някои представителни обекти би трябвало да са достатъчни, за да се идентифицират безпроблемните области засегнати само от дифузно замърсяване, чрез пренос на далечни разстояния на замърсителите.
4.6.3 Избор на параметри за мониторинг

За да се оцени мащаба на химическото натоварване, на което са подложени повърхностните водни обекти, държавите-членки трябва да следят за всички приоритетни вещества и други замърсители, изхвърляни в значителни количества в съответния воден обект. В допълнение, трябва да бъдат измерени физико-химични параметри, които са от значение за надеждното тълкуване на резултатите от химичните измервания (напр. съдържанието на DOC, Ca, СНВ).

Изследователски мониторинг може да е необходим в отделни случаи (приложение V 1.3.3). Те са:

• 
  когато причините за някакво несъответствие (с екологичните цели) не е известна;
  
• 
  когато наблюдателния мониторинг покаже, че поставените от член 4 цели за воден обект вероятно няма да бъдат постигнати, а оперативен мониторинг вече е бил установен;
  
• 
  за да се удостоверят причините, поради които воден обект или водни обекти няма да постигнат екологичните цели;
  
• 
  за да се удостовери големината и въздействието на случайни замърсявания.
  

Изследователски мониторинг може също да се задейства когато водният обект е идентифициран като изложен на риск от неуспех в достигането на целите поради химическо натоварване, въз основа на оценката на биологичните елементи.

Отправната точка за изследователския мониторинг често е случаят, когато наблюдателният или оперативният мониторинг показват, че стойностите на СКОС са превишени, но причините за това са неизвестни или недостатъчно разбрани. Много трудно е обаче, да се дадат общи насоки за това, как да се процедира при изследователския мониторинг, тъй като разглеждането на всеки отделен случай е единственият път напред, за да се вземат предвид местните условия, вида натоварване, и конкретната цел на изследването. Това в повечето случаи изисква експертни познания и преценка. Необходимите пунктове за мониторинг, матрицата и параметрите, които трябва да бъдат наблюдавани, както и честотата на вземане на проби и продължителността на мониторинга трябва да бъдат отнесени до конкретен случай или проблем, който се изследва. Изследователския мониторинг се характеризира с гъвкави пространствено временни рамки за вземане на проби, което може да бъде преустановено след като причината за несъответствието се идентифицира. Когато една програма от мерки е в действие и ефектът й се очаква да бъде измерим, трябва да бъде установен подходящ оперативен мониторинг. В случай на инцидентно замърсяване, изследователския мониторинг може да бъде прекратен веднага след като големината на въздействието от случайното замърсяване е установено.

Преди започване на проучвателен мониторинг може да се изисква задълбочен анализ на натоварването. По-специално, важно е да се изясни, дали трябва да бъдат взети предвид точкови или дифузни източници като потенциална причина за несъответствието.

За да се идентифицират причините за превишение на СКОС във водния обект или водните обекти, държавите-членки трябва да следят приоритетното вещество(а) или другите замърсители, чиято концентрация във водата надхвърля СКОС.

Качеството на оценките, въз основа на резултатите от химичните анализи, зависи от качеството на вземане на проби и от знанията за присъщата изменчивост на средите от които са взети проби. Измененията на концентрациите на замърсителите във водните системи, често трудно се определят количествено и могат да бъдат по-големи от несигурностите, свързани със самите анализи. Освен това, трябва да се разгледа цялостната несигурност в оценката на данните при проектиране на представителната програма за мониторинг. Проектирането на програмата за мониторинг включва избор на матрица и точки за вземане на проби, както честоти на вземане на проби, както е описано в глава 4. Например в случай на водни проби, точното положение на пунктовете за вземане на проби, включително вземане на проби в дълбочина зависи от местните условия, например от параметри като вертикално и странично смесване, хомогенност и възможности за използване на подходящо оборудване за вземане на проби (виж ISO 5667-6 ).

Изключително важно е всички специалисти, участващи при вземането на проби да са достатъчно образовани и обучени в прилаганите процедури и да са напълно наясно с рисковете и последствията от неподходящи проби. Те трябва да разбират целите на програмата за мониторинг, по-нататъшното третиране на взетите проби и да имат определено разбиране за хидро-геохимичните процеси във водния обект. Вземането на проби трябва да включва рутинен доклад, достатъчно подробен за да документира това, като включва и наблюдения, подходящи за оценката на резултатите от мониторинга.
20

Необходими са процедури по качеството, за да се гарантира то при дейността на вземане на проби по програмата за мониторинг, включващи грижи за запазване на целостта на пробата (виж ISO 5667-14 и други насоки). Осигуряване на качеството на вземането на проби, включително избор на пробата, предварителната обработка, разделянето на пробата, опазването, съхранението и транспорта, е от съществено значение за качеството на крайните резултати от химическия анализ. Контролът на качеството на вземане на проби трябва да включва мерки, които да дават възможност за оценка на прецизността при вземането на проби. Други мерки могат да бъдат участие в пробовземане за сравнителни проучвания.

Указания за техниката на пробовземане могат да се намерят в ISO стандарта за Качество на водите – Пробовземане 5667 (www.iso.org), насоките от конвенцията по OSPAR (www.ospar.org) за Съвместни оценки и програми за мониторинг (СОПМ) или в наръчника HELCOM COMBINE (http://www.helcom.fi/groups/monas/CombineManual/en_GB/main/).

Серията стандарти на ISO 5667, части 1, 3, 4, 6 и 9

Указания от OSPAR JAMP: Хлорофил във вода, хранителни вещества и кислород

Наръчник за морски мониторинг по програмата на HELCOM COMBINE

Оборудването за вземане на проби се избира според вида на водния обект и изискванията към пробата (напр. размери и интегритет) за извършване на анализ по програмата за мониторинг. То не трябва да замърсява пробата както с материали от сондата (адсорбция и / или освобождаване на съединения), така и с материали от предишна употреба за вземане на проби в други водни обекти (памет ефекти).

Контейнерите за транспорт и съхранение на проби не трябва да внасят каквито и да било замърсявания или промени в химичните свойства на пробата. Трябва да се вземат някои предпазни мерки, в зависимост от естеството на замърсителите които ще се анализират, за да се избегне замърсяване на пробата. Материали от пластмаса, различна от политетрафлуороетилен (PTFE), не трябва да бъдат използвани за пробите, при анализ на хидрофобни органични замърсители (напр. РСВ, PAH). Проби, взети за анализ на органични замърсители трябва да се съхраняват в стъклени съдове, PTFE или неръждаема стомана. Проби, събрани за анализ на метали, могат да се съхраняват в затворени пластмасови или стъклени съдове. За живак, пробите трябва да се съхраняват в промито с киселина боросиликатно стъкло или в кварцови контейнери, тъй като живака преминава през стените на пластмасови контейнери. За органотини се препоръчва пробите да се съхраняват в стъклени съдове, но също са подходящи и контейнери от други материали като поликарбонат или алуминий.
21
Типът на контейнерите трябва да бъде избран след консултация с лабораторията извършваща анализите или те трябва да бъдат предоставени от тази лаборатория. В зависимост от параметъра, който трябва да бъде определен, може да е необходимо специфично кондициониране или почистване на контейнерите преди използване.

В много случаи ще е необходимо консервиране на пробите, за да се избегне загубата или преобразуването на веществата в резултат на процеси на редукция, деградация на органичните съединения, утаяване на металите във вид на хидроокиси или изпаряване на летливи компоненти.

Ако пробите се анализират в рамките на 24 часа, а междувременно са съхранявани на тъмно, при 1-5⁰С, техния състав, а от тук и резултата от химическия анализ, няма да се променят значително. Примери за изключения са хранителни вещества в ниски концентрации. Съхраняване на проби под -20⁰С позволява пробата да бъде запазена за по-дълго време. Замразяването обаче, не е подходящо при летливи компоненти. Необходимо е също да се отстранят суспензираните вещества, водораслите и други микроорганизми чрез филтриране на пробата преди замразяване, за да се избегнат промени в концентрациите на разтворите в резултат на разрушаване на клетките например.

Лабораторията, извършваща химическите анализи трябва да е съгласувала процедурите за консервиране и съхранение на пробите.

Доклада за пробовземането трябва да включва основни данни като, датата, часа, местоположението и точката от мрежата, дълбочината, метода за консервиране и уникален идентификатор, заедно с всички особености, забелязани по време на полевата работа, които трябва да се включат при отчитането на резултатите от мониторинга.
5.3 Пробовземане от суспензирани твърди вещества (СТВ)

Анализът на силно хидрофобни органични вещества в СТВ може да бъде подходящ заместител на анализа на необработена вода. Отделянето на СТВ от водата може да бъде постигнато чрез подходяща филтрация (само за малки количества СТВ), центрофугиране или на място, или в лаборатория, или чрез утаяване. Често се използва филтриране през 0,45 µm дълбочинни филтри от стъклени влакна. Качеството и количеството на СТВ, отделено чрез центрофугиране, филтриране или чрез утаяване, се различават едно от друго. Нито една от тези техники не позволява събиране на цялото количество суспензирани частици. Ето защо, когато се анализира СТВ, трябва да бъде посочена и техниката за пробовземане.

Серията стандарти на ISO 5667, част 17

Указания та на OSPAR JAMP за оценка на приноса на реките за внасяне на РАН в Северно море и Североизточния Атлантик.
Този ръководен документ е насочен главно към вземането на проби от реките, но принципно може да бъде адаптиран и за други категории водни обекти. Следните фактори са от съществено значение при вземането на решение за режима на пробовземане:
22

• 
  Хоризонталните и вертикални вариации на суспензираните вещества;
  
• 
  Вариациите във времето и пространството на суспензираните вещества, особено сезонните вариации, при условията на базов и щормов поток, влиянието на приливите и първоначалното генериране на суспензирани вещества;
  
• 
  Обемът на пробата, необходим за минимизиране на грешката, в резултат от нехомогенностите във водния обект и отговаряща на изискванията на анализа.
  

По отношение на контейнерите за пробите и съхранението на пробите за СТВ, Вж. описанието в глава 5.4.

Серията стандарти на ISO 5667, части 12, 15 и 19

Указания та на OSPAR JAMP за Мониторинг на замърсители в седименти
Като цяло, процедурата за вземане на проби не трябва да променя свойствата на седимента (напр. чрез замърсяване или нарушаване на пробата). На разположение е широка гама от устройства за вземане на проби, особено за събиране на морски седименти. Изборът на оборудването трябва да се направи в зависимост от конкретните условия на мястото за вземане на проби, например, дълбочина на водата и вид на седимента. Препоръчват се боксови или други извличащи приспособления, които са в състояние да вземат проби от повърхността на седимента, без да се нарушава неговата структура. Когато се използват загребващи приспособления, трябва да се вземат всички предпазни мерки, за да се ограничи нарушаването на седимента. Ретроспективни времеви проучвания на тенденциите се включват задължително, когато за събирането на проби се използват боксови приспособления, гравитачни приспособления с голям диаметър или други еквивалентни приспособления. Като алтернатива, за плитки или приливни води, вземането на проба с ръка, може да се окаже подходящо.

Както бе предложено по-горе, добра практика е да се изготви доклад за вземане на проби, които може да включва общо описание на събраните проби, включително цвят, хомогенност (наличие или липса на стратификация), наличие или липса на животински видове (индикация за биотурбация), повърхностни структури, мирис и видими следи от замърсяване (напр. отблясъци от масло).

За предпочитане е повторното вземане на проби от седименти, веднага след вземане на пробата. Трябва да се вземат някои предпазни мерки, в зависимост от естеството на изследваните замърсители, за да се избегне замърсяване на пробата. Пробите, взети за анализ на органични замърсители трябва да се съхранява в стъкло, политетрафлуоретилен (PTFE) или в контейнери от неръждаема стомана. Седименти, събрани за анализ на металите могат да се съхраняват в затворени пластмасови или стъклени съдове. За живак, пробите трябва да се съхраняват в промито с киселина боросиликатно стъкло или в кварцови контейнери, тъй като живака преминава през стените на пластмасовите контейнери. Съхранение на пробите за органотини е за предпочитане да се прави в кехлибареножълти стъклени бутилки, но са подходящи също и контейнери от други материали като поликарбонат или алуминий. Ако програмата за мониторинг изисква анализ на фината фракция на утайка, пробата трябва да се пресее с подходяща техника за пресяване.
23

Проби, които се анализират в рамките на 48 часа след вземането им, трябва да се съхранява при температура 1-5 ° С на тъмно (краткосрочни съхранение). За по-продължително съхранение пробите трябва да се съхраняват в замразено състояние, при -20°C или по-ниска или изсушени. Лиофилизираните проби при ниска температура (напр. <10°C) са предпочитаната алтернатива пред замразяването, ако може да се гарантира, че анализираните вещества не се изпаряват в значителна степен.

Указания та на OSPAR JAMP за Мониторинг на замърсявания във флората и фауната

Наръчник за морски мониторинг по програмата на HELCOM COMBINE
За мониторинг на замърсявания във водни среди, обикновено се използват риби, миди и яйцата на морски птици.

Естествените вариации в пробите от флората и фауната трябва да бъдат намалени с подходящо планиране за вземане на проби, като се има предвид, че възрастта, размера, пола и сексуалната зрялост са критериите за хомогенност в даден клас, включен в извадката от флората и фауната. Вземането на проби от флората и фауната, трябва да се извършва само когато рибите и мидите са в стабилно физиологично състояние, и извън нормалния период за размножаване.

Рибите трябва да се събират от области, които се характеризират с относително ниска естествена променливост. Черупчести мекотели трябва да се събират за предпочитане от подприливни региони или от най-близката до същата дълбочина и експозиция (по отношение на действие на светлина и вълнение), доколкото е възможно, с цел намаляване на вариациите в усвояването на замърсяванията.

Рибите могат да се ловят или от изследователски, или от търговски кораби. И в двата случая трябва да се вземат някои предпазни мерки за намаляване на опасността от замърсяване. Чисти контейнери трябва да бъдат разположени на палубата, за да се държат пробите временно в тях преди да бъдат отнесени в лабораторията на кораба. Персоналът трябва да носи чисти ръкавици, без замърсявания от подлежащите на анализ замърсители, при пипане на мидите с ръка и когато рибата се изважда от мрежата. Където е възможно, образците от флората и фауната трябва да се изплакват с вода, за да се измие всеки прилепнал по тях материал. При събирането на миди от кораб може да се използва търговски трал за миди.

Замразяване на образците ще увреди меките тъкани. Поради това веднага след като бъде уловена, от рибата трябва да бъде взета вторична проба за анализ от определената тъкан, която да бъде дълбоко замразена. Мидите трябва да бъдат почистени преди съхраняване и анализ. Дисекцията трябва да се извършва при спазване на чистота, върху чиста работна маса, от обучен персонал, с чисти ръкавици и с чисти ножове от неръждаема стомана. Препоръчва се използването на остриета, изработени от керамика или титан, за да се намали рискът от замърсяване с Cr и Ni. Меките тъканни проби трябва да се анализират веднага или да се съхраняват при температури под -20°C.

Биологични проби, използвани за анализ на органични замърсители, трябва да се съхраняват в замразено състояние, например увити в предварително почистено алуминиево фолио, в подходящи съдове от стъкло, неръждаема стомана или алуминиев оксид. Пластмасови материали, с изключение на PTFE, не трябва да се използват.