Сегашно състояние на орнитофауната

6) населени места и други антропогенно повлияни територии и пр.

На територията на общината липсват видове, обитаващи най-високите части на нашите планини, характерни най-вече за алписките и субалпийските им части – в т. ч. видове птици от палео-ксерен, палео-монтанен и палео-ксеро-монтанен тип и видове, характерни само или почти изключително за високопланински иглолистни гори, каквито типове местообитания, поради недостатъчната надморска височина на планината Странджа, в нея липсват.

Тук няма да бъде даван целият възможен видов състав на орнитофауната, с цел да бъде избягнато, както излишното уголемяване на текста, така и за да не бъде изместено вниманието от конкретните в случая проблеми. Тук актуални са тези земи, чието предназначение е предвидено да бъде променено – с цел застрояване с жилищни сгради, хотели и хотелски комплекси, зелени зони, голф-игрища и пр., обезпечаващи отдиха и рекреацията в най-силна степен през основния курортен сезон – летния, но и през останалите сезони, макар и със значително по-малка интензивност. Благоприятното обстоятелство тук е фактът, че предвидените за застрояване земи в количествено отношение, представляват 1,315% от територията на общината в актуализирания ОУП). Земите, за които е презвидена промяна на предназначението им, са основно открити(негорски), а именно:

1. 
   Агроландшафти, в т. ч. Обработваеми (ниви, мери, овощни градини) и необработваеми(пасища, ливади) – преобладаващата част от земите (в землищата на селата Фазаново, Изгрев, Варвара, Синеморец, Резово, Кондолово, до северните части на с. Кости и с. Българи, на север до гр. Ахтопол);
   
2. 
   Горски участъци, проредени насаждения, храсталачни територии – предимно малки по площ участъци, в т. ч. и като обща големина на площта им (на юг до с. Синеморец, а на северо-запад от гр. Ахтопол – овощни градини);
   
3. 
   Вече застроени или частично застроени вилни зони (на север до с. Бродилово и с. Българи);
   
4. 
   Промишлени зони (на север до с. Българи);
   
5. 
   Територии в близост до морето, но незасягащи плажни ивици и непосредствени брегове – открити тревни и храсталачно-тревни територии, скалисти и каменисти участъци до морския бряг(на значителна част от бреговата ивица).
   

• 
  Бял щъркел(Ciconia ciconia (L.)) – предимно в населени места
  
• 
  Черен щъркел(Ciconia nigra (L.)) – по-многоброен по време на сезонните миграции
  
• 
  Чер­на ка­ня(Milvus migrans (Boddaert))
  
• 
  Малък крес­лив орел(Aquila pomarina Brehm) – по-многоброен по време на сезонните миграции
  
• 
  Малък орел(Hierraetus pennatus (Gmelin)) – по-многоброен по време на сезонните миграции
  
• 
  Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.))
  
• 
  Северен мишелов(Buteo lagopus (Ponto­ppidan)) – през есенно-зимния период
  
• 
  Белоопашат мишелов(Buteo rufinus (Cretzschmar)) – рядък
  
• 
  Голям ястреб(Accipiter gentilis (L)) – в гори
  
• 
  Малък ястреб(Accipiter nisus (L.)) – в гори
  
• 
  Късопръст ястреб(Accipiter brevipes (Severtzow)) – в гори – много рядък
  
• 
  Тръ­стиков блатар(Cir­cus aeru­gi­nosus (L.)) – по-многоброен по време на сезонните миграции
  
• 
  Ливаден блатар(Circus pygargus (L.)) – по-многоброен по време на сезонните миграции и през есенно-зимния период
  
• 
  Полски блатар(Circus cyaneus (L.)) – по-многоброен по време на сезонните миграции през есенно-зимния период
  
• 
  Сте­пен блатар (Circus macrourus (Gmelin)) – по-многоброен по време на сезонните миграции през есенно-зимния период
  
• 
  Со­кол-орко (Falco subbuteo L.)
  
• 
  Вечерна ветрушка(Falco vespertinus L.) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Черношипа ветрушка(Falco tinnunculus L.)
  
• 
  Пъдпъдък(Coturnix coturnix (L.))
  
• 
  Яребица(Perdix perdix (L.))
  
• 
  Горски бекас(Scolopax rusticola (L.)) – по-многоброен по време на сезонните миграции и през есенно-зимния период
  
• 
  Жълтокрака чайка(Larus cachinans Pallas) – вкл. в населени места
  
• 
  Малка черноглава чайка(Larus melanocephalus Temminck) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Речна чайка(Larus ridibundus L.) – по-многобройна по време на сезонните миграции и през есенно-зимния период
  
• 
  Полудив гълъб(Columba livia f. domestica (Gmelin)) – предимно в населени места и по скалисти морски брегове
  
• 
  Гургулица(Streptopelia turtur (L.))
  
• 
  Гугутка(Streptopelia decaocto (Friv.)) – вкл. в населени места
  
• 
  Гривяк(Columba palumbus L.)
  
• 
  Обикновена кукувица(Cuculus canorus L.)
  
• 
  Обикновена кукумявка(Athene noctua (Scopoli)) – в населени места
  
• 
  Горска ушата сoва(Asio otus (L.))
  
• 
  Блатна сова (Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период
  
• 
  Черен бързолет(Apus apus (L.))
  
• 
  Алпийски бързолет(Apus melba (L.))
  
• 
  Обикновен пчелояд(Merops apiaster L.)
  
• 
  Синявица(Coracias garrulus L.)
  
• 
  Папуняк(Upupa epops L.)
  
• 
  Зелен къл­вач(Pi­cus vi­ri­dis L.)
  
• 
  Го­лям пъс­тър къл­вач(Dendrocopos major (L.)) – в гори
  
• 
  Сирийски пъстър кълвач(De­n­­d­ro­­copos sy­ri­a­cus (Ehr.))
  
• 
  Малък пъс­тър кълвач(Dendrocopos minor L.) – в гори
  
• 
  Полска чучулига(Alauda arvensis L.г
  
• 
  Качулата чучулига(Galerida cristata (L.))г
  
• 
  Горска чучулига(Lu­llu­la arborea (L.))
  
• 
  Селска лястовица(Hirundo rustica L.)
  
• 
  Червенокръста лястовица(Hirundo dahurica L.)
  
• 
  Градска лястовица(Delichon urbica (L.))
  
• 
  Брегова лястовица(Riparia riparia (L.))
  
• 
  Горска бъбрица(Anthus trivialis (L.)) – многобройна по време на сезонните миграции
  
• 
  Полска бъбрица(Anthus campestris (L.)) – по-многобройна по време на сезонните миграции
  
• 
  Водна(пла­нинска) бъбрица(Anthus spinoletta (L.)) – през есенно-зимния период
  
• 
  Бяла стърчиопашка(Motacilla alba L.) – многобройна по време на сезонните миграции
  
• 
  Черноглава стърчиопашка(Motacilla flava feldeggi Michaheles)
  
• 
  Пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка(Motacilla cinerea Tunstall) – през есенно-зимния период
  
• 
  Обикновено(сиво) каменарче(Oenanthe oenanthe (L.))
  
• 
  Ръждивогушо ливадарче (Saxicola rubetra (L.))
  
• 
  Черногушо ливадарче(Saxicola torquata L.) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Домашна(скална) червеноопашка(Phoenicurus ochruros (Gmelin)) – главно в населени места
  
• 
  Южен славей(Luscinia megarhynchos C. L. Brehm)
  
• 
  Червеногръдка(чер­ве­но­шийка) (Erithacus rubecula (L.)) – в гори
  
• 
  Кос (черен дрозд)(Turdus merula L.) – в гори, вкл. и в населени места и вилни зони
  
• 
  Имелов дрозд(Turdus viscivorus L.) – в гори
  
• 
  Хвойнов дрозд(Turdus pilaris L.) – през есенно-зимния период
  
• 
  По­ен дрозд(Turdus philomelos C. L. Brehm) – в гори
  
• 
  Малък маслинов присмехулник(Hippolais pallida Hhempr.&Ehr.)
  
• 
  Чер­ног­ла­во коп­ри­вар­че(Sylvia atricapilla (L.)) – в гори
  
• 
  Oби­к­­­новено бело­гу­шо коприварче(Si­l­via communis La­tham)
  
• 
  Малко белогушо коприварче(Sylvia curruca (L.)) – в гори
  
• 
  Градинско коприварче(Sylvia borin (Boddaert)) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Елов певец(Phylloscopus collybita (Vieillot))
  
• 
  Гор­с­ки (бу­ков)пе­вец (Phylloscopus sibilatrux (Bechstein))
  
• 
  Бре­зов пе­вец(Phylloscopus trochilus (L.)) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Сива мухоловка(Muscicapa striata (Pallas))
  
• 
  Полубе­лов­ра­та му­хо­лов­ка(Ficedula albicollis semytorquata (Hommeyer)) – в гори
  
• 
  Черночела сврачка(Lanius minor Gmelin)
  
• 
  Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)
  
• 
  Червеноглава сврачка(Lanius senator L.)
  
• 
  Голям синигер(Parus major L.) – в гори, вкл. и в населени места и вилни зони
  
• 
  Син синигер(Parus caeruleus L.) – в гори, вкл. и в населени места и вилни зони
  
• 
  Лъскавоглав синигер(Parus palustris L.) – в гори
  
• 
  Жа­ло­бен си­ни­гер(Parus lugubris Temminck) – рядък – в гори
  
• 
  Дъл­го­опа­шат си­ни­гер(Aegithalus caudatus (L.))
  
• 
  Гор­с­ка зи­дар­ка(Sitta europaea L.)
  
• 
  Гра­дин­с­ка дър­во­лаз­ка(Certhia brachydactyla C.L.Brehm) – в гори
  
• 
  Сойка(Garrulus glandarius (L.)) – основно в гори
  
• 
  Свра­ка(Pica pica (L.))
  
• 
  Чав­ка(гар­га)(Corvus monedula L.) – в населени места
  
• 
  По­сев­на вра­на(Corvus frugilegus L.) – многобройна през есенно-зимния период
  
• 
  Си­ва вра­на(Corvus corone cornix L.)
  
• 
  Гарван-мършар(Corvus corax L.)
  
• 
  Авлига(Oriolus oriolus (L.)) – в гори
  
• 
  Обикновен скорец(Sturnus vulgaris L.) – често срещан в населени места
  
• 
  Домашно врабче(Passer domesticus (L.)) – в населени места
  
• 
  Испанско врабче(Passer hispaniolensis (Temminck)) – вкл. в населени места
  
• 
  Полско врабче(Passer montanus (L.)) – в населени места
  
• 
  Обик­но­ве­на чин­ка(Fringilla coelebs L.) – гори
  
• 
  Пла­нин­с­ка чин­ка(Fringilla montifringilla L.) – през есенно-зимния период
  
• 
  Зеленика(Carduelis chloris (L.))
  
• 
  Кадънка(Щиглец)(Carduelis carduelis (L.))
  
• 
  Ел­шо­ва ска­тия(Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период
  
• 
  Обикновено конопарче(Acanthis cannabina (L.))
  
• 
  Че­ре­шар­ка(Coccothraustes coccothraustes (L.))
  
• 
  Сива(полска) овесарка(Emberiza calandra L.)
  
• 
  Жълта овесарка(Emberiza citrinella L.) - през есенно-зимния период
  
• 
  Зеленогуша овесарка(Emberiza cirlus L.)
  
• 
  Черноглава овесарка(Emberiza melanocephala Scopoli)
  

Видовете от Списък 1, фигуриращи в Приложение No 2(на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно) на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, чл. 6, т. 4 (2) и (3)) са дадени в Списък 2 по-долу: Списък 2.

• 
  Бял щъркел(Ciconia ciconia (L.))
  
• 
  Черен щъркел(Ciconia nigra (L.)) – по-многоброен по време на сезонните миграции
  
• 
  Чер­на ка­ня(Milvus migrans (Boddaert))
  
• 
  Малък крес­лив орел(Aquila pomarina Brehm) – по-многоброен по време на сезонните миграции
  
• 
  Малък орел(Hierraetus pennatus (Gmelin)) – по-многоброен по време на сезонните миграции
  
• 
  Белоопашат мишелов(Buteo rufinus (Cretzschmar)) – рядък
  
• 
  Късопръст ястреб(Accipiter brevipes (Severtzow)) – в гори – много рядък
  
• 
  Тръ­стиков блатар(Cir­cus aeru­gi­nosus (L.)) – по-многоброен по време на сезонните миграции
  
• 
  Ливаден блатар(Circus pygargus (L.)) – по-многоброен по време на сезонните миграции и през есенно-зимния период
  
• 
  Полски блатар(Circus cyaneus (L.)) – по-многоброен по време на сезонните миграции през есенно-зимния период
  
• 
  Сте­пен блатар(Circus macrourus (Gmelin)) – по-многоброен по време на сезонните миграции през есенно-зимния период
  
• 
  Вечерна ветрушка(Falco vespertinus L.) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Малка черноглава чайка(Larus melanocephalus Temminck) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Блатна сова(Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период
  
• 
  Обикновен пчелояд(Merops apiaster L.)
  
• 
  Синявица(Coracias garrulus L.)
  
• 
  Сирийски пъстър кълвач(Den­­d­ro­­copos sy­­­­­­­ri­a­­­­cus (Ehr.))
  
• 
  Горска чу­­­­чулига(Lu­llu­la arborea (L.))
  
• 
  Брегова лястовица(Riparia riparia (L.))
  
• 
  Полска бъбрица(Anthus campestris (L.)) – по-многобройна по време на сезонните миграции
  
• 
  Полубе­лов­ра­та му­хо­лов­ка(Ficedula albicollis semytorquata (Hommeyer)) – в гори
  
• 
  Черночела сврачка(Lanius minor Gmelin)
  
• 
  Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)
  

От видовете от Списък 2 в предстоящите за промяна на предназначението им терени за сигурно и ежегодно гнездене може да се твърди, тъй като такова е регистрирано при посещения в района, само при 2 от видовете – сирийски пъстър кълвач и червеногърба сврачка. От тези 2 вида сирийският пъстър кълвач е най-многобройният вид кълвачова птица в населените места у нас(Янков, 1986) и в ниските части на страната(до 900-1000 m н. в.). Последният вид – червеногърбата сврачка – обитава и гнезди по ниска дървесна растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, в т. ч. и в населени места, вкл. и в гр. София. Този вид у нас е твърде многоброен, а освен това се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини, като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m и дори на близо 1800 m (напр. на връх “Мурсалица” и на съседния му на изток връх в Западните Родопи – съответно 1791,6 m и 1795,2 m – на 22.06.2006 г.). Личното ми мнение е, че мястото на тези 2 вида не е в Приложение 2 на ЗБР, в което би следвало да бъдат поставени само редки за страната видове, тъй като самият ЗБР е документ и по-конкретно Закон за биоразнообразието, но на територията на нашата страна, а не на целия субконтинент Европа, като същевременно иска ми се да вярвам, че попадането на тези два вида в Приложение 2 на ЗБР е плод на техническа грешка.

Промяната на предназначението на разглежданите територии, поради незначителната големина на територията им, спрямо тази на общината, не е в състояние да предизвика осезаеми негативни влияния на мигриращите през района видове по време на сезонните миграции, както и на обитаващите тук птици от останалите групи по присъствие – постоянни, гнездещи прелетници, зимуващи, летуващи. Тъкмо обратното – различни мигриращи видове, а също и постоянните и останалите групи по отношение на присъствието им – твърде бързо се ориентират към ползите, които застроените със сгради територии на населени места, курортни комплекси, вилни зони и пр. им предлагат – храни от естествен и изкуствен произход, укрития и пр. Тъй като ще бъдат засегната малка част(процент) от територията на общината и то преобладаващо открити територии, това няма да причини сериозно влошаване на хранителната база на хранещите се в такива територии видове, в т. ч. и мигриращите. Освен това при струпване по време на сезонни миграции едновременно на големи количества от видове птици, хранещи се в открити територии, при необходимост за част от индивидите няма да представлява проблем да се насочат към открити територии в съседство на запад, т. е. във вътрешността, а също и на северо-запад и север, каквито случаи многократно са наблюдавани в по време на сезонни миграции в района на Черноморието.

Интензивният туристопоток има сезонен характер – от втората половина на юни, юли и август, т. е. Това ще бъде времето на активно човешко присъствие – около два месеца и половина. През останалото време то многократно намалява, а с него и въздействието върху представителите на обитаващата и преминаващата през района фауна.

Културното наследство на областта включва различни исторически периоди, със запазени паметници и останки от античността.

Към културно - историческите наследство спадат всички запазени и до днес храмове съхранили вярата на българина през вековете – църкви, манастири, храмове, оброчища, параклиси. В Общината има голям брой археологични, исторически и архитектурни и др. паметници на културата.

В настоящия момент проблемите са:

- липсата на добре систематизирана актуална информация в подходящ вид и достъп до нея. Не са развити подходящи форми за популяризиране на паметниците на културата като обекти на локалното, национално, регионално и общочовешко богатство.

- липсата на единна система за информация относно пространствена ориентация (картиране) пренебрегването, на която води до вторични неблагоприятни въздействия поради слабата информираност относно разположението, характера и значимостта на обектите.

- липсата на ясна позиция по отношение съхранението, възстановяването и експонирането на културното богатство на територията на Общината, води до фрагментарно и изолирано третиране на отделните обекти, което постепенно води до намаляване на историческата и културната стойност на културно-историческото наследство и до подценяване на неговото значение за развитието на града и общината.

- физическо унищожаване на културните и исторически ценности в резултат на влияние на природните фактори на средата и безконтролно поведение на определени групи хора.

- липса на средства за реставрация, консервация и социализация на откритите най -вече археологическите паметници както и природната среда около тях.

Останки от антични и средновековни крепостни стени има в Ахтопол (с особена археологична стойност) и около селата Бродилово, Българи, Велика, Кондолово. Многобройни са селищните могили и некрополи, особено в землищата на Фазаново (53 могили), Българи, Кондолово, Бродилово, Синеморец. От значителен интерес са и останките от потънали селища, особено това край бреговете на Ахтопол. (Културно-историческо наследство на територията на Община Царево е посочено в Списък- актуализиран от общинската администрация.).

• 
  Съществуващи собствени подземни водоизточници – шахтови и тръбни кладенци. напорни резервоари за питейна вода - СОЗ – питейни водоизточници
  

Селата Бродилово, Българи, Кости, Кондолово и Резово се водоснабдяват от собствени подземни водоизточници – шахтови и тръбни кладенци. За с. Бродилово се извършва и речно водохващане от повърхностни води от р. Велека.

В границите на определените пояси на санитарно – охранителните зони около гореизброените обекти със специфичен – охранителен статус, регламентирания забранително - ограничителен и разрешителен режим от дейности се подчинява на изискванията заложени в, както следва : за пояс I – съгласно чл. 8 и чл. 9; за пояс II и пояс III – съгласно дейностите, посочени в приложения 1 и 2 към Наредба № 3 от от 16 октомври 2000 г.

• 
  Канализационните помпени станции и пречиствателните станции за отпадъчни води.
  

• 
  Съгласно Норми за проектиране на канализационни системи хигиенно-защитната зона (ХЗЗ) на КПС е 20 м.
  
• 
  Съгласно чл.6 т.7 на Наредба № 7 от 04.06.1992 г. за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда и Таблица 8.1 към Приложение № 8 на Норми за проектиране на канализационни системи ХЗЗ на ПСОВ с механично и биологично пречистване на водата и с механично третиране на утайките в закрити помещение при капацитет до 200 м³/дн е 100 м., а от 200 до 5000 м³/дн е 150 м. Площадката на ПСОВ Царево е съобразена с нормативните изисквания. Необходимите ХЗЗ ще бъдат съобразени при избора на площадки за КПС и ПСОВ на новопроектираните обекти.
  
• 
  т. 379 на Наредба № 7 от 04.06.1992 г. - ПСОВ за биологично пречистване на битови отпадъчни води със съвременни модулни с съоръжения, разположени в земята с ограничена открита повърхност – разстояние- 100м.
  
• 
  Гробищни паркове – спазени са нормативните изисквания за разполгането им на 300 м. от жилищни сгради (т. 363 на Наредба № 7)-
  

По отношение на здравния статус на жителите на дадена община основно значение оказват генетичното наследство, което населението притежава, и отклонения в здравословното състояние в резултат на емисии и вредни вещества от различни дейности в общината.

Климатът и другите природни дадености , както и липса на източници на значително замърсяване на околната среда (незначително количество емитирани замърсители в атмосферния въздух, вследствие на автомобилен транспорт, производства и изгарянето на твърди горива за отопление) са предпоставка за липса на отклонения в здравословното състояние на населението в резултат на вредни емисии.

Няма данни за остри респираторни и белодробни заболявания на населението на общината.

Промишлеността на територията на Общината е слабо развита

На територията на Общината няма зони с наднормен шум.

Сред възрастното население се наблюдава заболявания на сърдечно-съдовата система, остеопороза и др., които са характерни и за цялата страна.

Смъртността се дължи основно на болести на кръвообращението (миокарден инфаркт, мозъчни инсулти), на ракови заболявания и травми.

Едни от факторите за част от заболяванията са неправилния начин на живот, ниско здравно и хигиенно-битово самосъзнание и култура, лошите хигиенно-битови условия и хроничния стрес.

• 
  „Пасат” АД – производство на плавателни съдове и изделия от пластмаси
  
• 
  Държавно лисничейство- Царево;
  
• 
  Кости - дърводобив ;
  
• 
  „Странджа- автотранспорт” АД- Царево – транспорт;
  
• 
  ТПК- Царево
  
• 
  ТПК- Ахтопол;
  
• 
  РПК- Царево- търговия;
  

Генерираните отпадъци на територията на Община Царево в настоящия момент по групи сa:

• 
  Строителни отпадъци –
  

Към момента в Община Царево се генерират около 3100 т/год. строителни отпадъци. В Община Царево е изградено депо за строителни отпадъци находящо се в месността „Яручката” , в землището на с.Изгрев. Земята не попада в Защитена територия. Депото за строителни отпадъци е в експоатация от началото на 2003г. Построяването му се е наложило поради усиленото строителство в Община Царево, при което се отделят все повече строителни отпадъци .Липсата на регламентирано депо за такива отпадъци би довело до създаване на множество нерегламентирани сметища на територията на общината. Това е недопустимо , тъй като голяма част от територията на общината попада в ПП „Странджа”. Депото е с площ 20 дка. Около него има предпазна дига земни маси , оградено е с ограда , висока 4 м., с цел недопускане на замърсяване на околната среда. Има контролно пропускателен пункт и е назначено лице , което приема отпадъците , проверява съпровождащата ги документация, води отчетна книга и следи за недопускане на замърсяване на терена около депото. На депото има булдозер, който пробутва отпадъците. На този етап няма необходимост от закриването му , но когато това се наложи ще се вземат следните мерки:

-Осигуряване на достъп до отпадъците;

-Подравняване на строителните отпадъци;

-Запръстяване;

-Биологична рекултивация.

• 
  Неопасни отпадъци
  

В летните месеци дневните количества са до 2-3 пъти завишени в сравнение с зимния сезон.

Количества на отпадъците през зимен и летен сезон

2004г. – летен сезон 20696 м³- 8400 т - зимен сезон- 9546,8 м3- 4000 т

2005г. – летен сезон 16247 м³- 6800 т - зимен сезон- 6272 м3- 2400 т.

2006г. – летен сезон 19078 м³- 8000 т - зимен сезон- 8570,2 м3- 3600 т

Нормата на натрупване на битови отпадъци е 0,5 – 0,6 кг/ жит/ ден и е близка до тази на други общини със сходни характеристики.

Необходим е строг контрол и ефективно управление на отпадъците в Община Царево, Необходимо е да се предоставят програми за управление дейностите по отпадъците на всички действащите фирми(строителни, производствени и др.).

• 
  Опасни отпадъци –
  

Необходимо е в бъдеще да се засили строгият контрол и управление на всички отпадъци на територията на общината за свеждане до минимум на негативното им въздействие.

Всички селища в Община Царево влизат в системата на организираното сметосъбиране. Сметосъбирането и сметоизвозването се извършва от дейност “Чистота” при Община Царево.

В системата за организирано сметосъбиране се използват контейнери за смет тип “Бобър” с полезен обем 1.1 куб.м, контейнери с полезен обем 4,2 куб. м и кофи за смет с полезен обем 0,1 куб. м. Общият брой на съдовете за смет е около 1000 броя. Предстои премахването на контейнери 4,2 куб.м. и кофите за смет.

Извозването на ТБО от селищата с организирано сметосъбиране се извършва по определен график и маршрут , разработен от общината според сезона.

Машините с които разполага общината за събиране и извозване на ТБО са:Мерцедес, Волво и Ивеко – 2 бр.Всяка от колите се обслужва от 1 шофьор и 3 работника.През 2008г.ще бъде доставена нова сметосъбирачна и сметопочистваща техника.

Извозването на твърдите битови отпадъци става по следния начин:

В Царево и Ахтопол целогодишно отпадъците се събират всекидневно.За Лозенец извозването през зимния сезон е през ден , а за летния сезон всекидневно.Във Варвара и Синеморец извозването през лятото е всеки ден , а през зимата през ден.За селата Велика , Фазаново и Резово извозването е при повикване.

Голяма част от жителите изхвърлят селскостопанските отпадъци на селските сметища със собствен транспорт.

Събирането и извозването на ТБО и промишлени отпадъци от фирмите, разположени на територията на Община Царево, се осъществява от общинска дейност “Чистота”.

В Общината има вече установена система за разделно събиране на отпадъци. Предимствата на такава система са безспорни, тъй като при разделното сметосъбиране може да се постигне оползотворяване на отделните компоненти (хартия, пластмаса, стъкло, метали и др.), както и намаляване на количеството, респективно обема на отпадъците.

- Общината завършва закриване на нерегламентираните сметища и е в подготовка за депониране на отпадъците на РДНО Созопол. Въвеждат се необходимите мерки за изпълнение на разпоредбите на чл.16 от ЗУО.

2.2.3. Шум и вредни физични фактори

Основните източници на шум на територията на община Царево са :

• 
  транспортни потоци по съществуващата пътна мрежа;
  
• 
  локални източници (промишлени, комунално-битови обекти, спортни площадки и др. подобни).
  

• 
  Рубликански пътища: път II-99-Бургас, Созопол, Приморско, Царево, с.Изгрев, с.Кондолово, Малко Търново; път III-9901-Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Резово.
  
• 
  Общински (местни) пътища IV клас: път 90076–с.Лозенец, с.Велика, с.Фазаново; път 90079-Царево, с.Бродилово; път 90081–от път III 9901 през резерват „Солкосия”до с.Кости.
  

Състоянието на пътната настилка е недобро (лошо до средно), което води до нарастване на излъчвания от МПС шум в околната среда.

Общинските пътища осигуряват връзката между селищата от вътрешността на общината, но липсват добри връзки с активните центрове.

Водният транспорт по крайбрежието на общината понастоящем претърпява голям спад и не е фактор за формирането на акустичната среда на територията й.

В общината липсват големи индустриални предприятия. В близост до нея няма и значими замърсяващи производства.

Съществуващите понастоящем производствени дейности се упражняват от малки предприятия, предимно от хранително-вкусовата промишленост. В производствената зона на гр.Царево през последните години работи основно КЗ „Пасат”, но в момента заводът е преустановил дейността си. Добивната промишленост е представена от действуващата кариера край с.Изгрев. Дървопреработването се развива в малки предприятия предимно в гр.Царево и с.Кости. Производствени дейности и обема им, на територията на общината са свързани с развитието на туризма и необходимостта от изграждане и подновяване на жилищния фонд (строителство). В бъдеще ще се реализират и малки предприятия на хранително вкусовата промишленост.

Промишлената дейност е с местно значение и шумът, излъчван от нея в околната среда, е със силно изразено локално действие. Тази дейност не е решаващ шумообразуващ фактор на територията на общината.

Централно място в общината заема гр.Царево. За акустичната обстановка на територията на града и селищата по крайбрежието (с.Варвара, гр.Ахтопол, с.Синеморец) основен е транспортният шум и шумът, излъчван от сезонната дейност на локалните източници на шум (дискотеки, барове, открити заведения). Еквивалентното ниво на шум в близост до заведенията, използващи озвучителна техника, може да бъде в границите 70÷90 dBA.

Няма представени данни от измервания на нивото на шума на териториите на населените места на общината (вкл. гр.Царево), които да дадат по-конкретна информация за състоянието на шумовия им режим.

Понастоящем на територията на общината липсват съществени източници на шум (големи индустриални центрове, тежка инфраструктура, съседни големи промишлени замърсители), поради което на по-голяма част от нея шумовия фон е близък до естествения природен фон на средата (30-35 dBA).

Нарушаването на акустичната среда върху част от територията на общината (селищата и зоните за отдих по крайбрежието и вътрешността) е резултат основно от действията на транспортния трафик по улично-пътната мрежа и дейността на локалните източници на шум (дискотеки, открити заведения и др.).

Граничните стойности на нивото на шума в различните територии и урбанизирани зони са регламентирани в Наредба №6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда (МЗ, МОСВ) и са:

• 
  за жилищни зони и територии – ден - 55 dBA, вечер - 50 dBA, нощ - 45 dBA;
  
• 
  за територии, подложени на въздействие на интензивен автомобилен трафик – ден - 60 dBA, вечер - 55 dBA, нощ - 50 dBA;
  
• 
  производствено-складови територии и зони – 70 dBA за ден, вечер и нощ;
  
• 
  за зони за обществен и индивидуален отдих – ден - 45 dBA, вечер - 40 dBA, нощ - 35 dBA.
  

За района на община Царево са характерни следните рискови природни фактори: