Източник: Национелен статистически институт
Тенденцията на нарастването на обема на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната през периода 2007-2008 г. се усеща особено силно в Югозападния район - увеличава се делът на ПЧИ в сектори като търговия и транспортни услуги, строителство, банково и застрахователно дело, хотелиерство и туристически дейности. Водеща област по привличане на ПЧИ е област София (столица).
И през 2009 г. ЮЗР запазва водещото си място в структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции в страната по райони от ниво 2 с относителен дял от 67,9% от всички ПЧИ за България, но вследствие на започналата икономическа криза тенденцията на непрекъснато нарастване от 2000 г. насам е прекъсната и през 2009 г. чистата стойност на направените ПЧИ в ЮЗР възлиза на 1 019 360 хил. евро (за 2008 г. – 2 448 544 хил. евро). Тази стойност представлява намаление от 58,4% на годишна база спрямо 2008 г. Средно за страната ПЧИ за 2009 г. също намаляват - със 68,7% спрямо 2008 г. Намалението за област София (столица) за 2009 г. спрямо 2008 г. възлиза на 64,2%, като относителният дял на областта достига 90,5 % от инвестициите за района и 61,4% от общия размер на ПЧИ в България.
Таблица 4. Чуждестранни преки инвестиции с натрупване за периода 2007-2009 г. (в хил. евро)
-
Район, област
|
2007
|
2008
|
2009
|
БЪЛГАРИЯ
|
15 167 125
|
19 185 003
|
20 441 581
|
Северозападен район
|
425 802
|
500 961
|
495 574
|
Северен централен район
|
437 293
|
797 174
|
759 508
|
Североизточен район
|
1 460 035
|
2 053 309
|
2 083 919
|
Югоизточен район
|
1 472 216
|
1 639 288
|
1 857 192
|
Южен централен район
|
966 811
|
1 340 758
|
1 372 515
|
Югозападен район
|
10 404 969
|
12 853 513
|
13 872 873
|
Благоевград
|
134 446
|
215 233
|
252 672
|
Кюстендил
|
15 671
|
19 990
|
15 960
|
Перник
|
232 106
|
283 712
|
240 148
|
София
|
799 997
|
662 669
|
815 676
|
София (столица)
|
9 222 748
|
11 671 909
|
12 548 417
|
Източник: Национален статистически институт
През 2009 г. броят на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката в Югозападен район се е увеличил с 29,4% спрямо 2008 г. и възлиза на 134 146 (увеличението за страната е 19,6%). Увеличението се дължи на нарасналия брой на микро, на малките и на средните предприятия, като най-висок е темпът на прираст на микро предприятията (до 9 заети) – 33%. През 2009 г. най-голям брой от нефинансовите предприятия в България се намират в ЮЗР – 36,4%.
Таблица 5. Брой на нефинансовите предприятия по групи според броя на заетите в тях лица за периода 2005-2009 г.
-
Големина на предприятията
|
Предприятия
(брой)
|
Година
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
БЪЛГАРИЯ
|
252 519
|
257 950
|
283 444
|
307 831
|
368 229
|
Микро фирми(до 9)
|
225 222
|
228 039
|
251 834
|
273 853
|
335 929
|
Малки фирми(10-49)
|
21 949
|
24 125
|
25 472
|
27 559
|
26 463
|
Средни фирми(50-249)
|
4 576
|
4 980
|
5 309
|
5 573
|
5 071
|
Големи фирми (250+)
|
|
806
|
829
|
846
|
766
|
Югозападен район
|
73 886
|
74 319
|
92 829
|
103 680
|
134 146
|
Микро фирми(до 9)
|
64 501
|
63 994
|
81 588
|
9 1403
|
121 846
|
Малки фирми(10-49)
|
7 478
|
8 225
|
8 950
|
9 821
|
9 974
|
Средни фирми(50-249)
|
1 616
|
1 794
|
1 950
|
2 104
|
1 999
|
Големи фирми(250+)
|
|
306
|
332
|
352
|
327
|
Източник: Национален статистически институт
Световната икономическа криза оказа негативно влияние върху развитието на туризма в страната, в т.ч. и в Югозападния район, през 2009 г., въпреки това обаче през 2010 г. се отбелязва известна стабилност и даже слаб ръст в обема на реализираните нощувки и в стойността на туристическите приходи. Започналият през 2009 г. спад в размера на приходите от нощувки в ЮЗР (18,5% спрямо стойността от 2008 г.) продължава и през 2010 г., макар и в много по-ниска степен - 1,5% на годишна база спрямо 2009 г. Средно за страната през 2010 г. се регистрира нарастване на приходите от нощувки спрямо предходната 2009 г. в размер на 4,3%, което се дължи на увеличение на стойностите на Югоизточния и Североизточния район. В съвкупните приходи от туристически дейности Югозападният район запазва третото си място сред районите от ниво 2 в страната (след Югоизточния и Североизточния район) с реализирани приходи от нощувки в размер на над 140 млн. лв. през 2010 г. Делът на ЮЗР в общите приходи от нощувки за страната през периода 2008-2010 г. бележи постоянни стойности от около 21-22%. Стойността за 2010 г. възлиза на 21,5%, което се дължи основно на област София (столица) с приходи от нощувки в размер на близо 95 млн. лв. (67,4% от тези на ЮЗР) и област Благоевград с близо 31 млн. лв. (22% от тези на ЮЗР). Относителният дял на пренощувалите български граждани в средствата за подслон през 2010 г. (46% от общия брой пренощували лица) намалява с 8% спрямо 2009 г.
Таблица 6. Развитие на туризма в Югозападен район към 31.12.2010 г.
Райони и области
|
Средст-ва за подс-лон
(бр.)
|
Легла
(бр.)
|
Реализирани нощувки
(бр.)
|
Пренощували лица
(бр.)
|
Приходи от нощувки
(лв.)
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
БЪЛГАРИЯ
|
3 540
|
283 641
|
16 261 170
|
10 565 210
|
4 411 899
|
2 084 300
|
653 736 875
|
465 763 070
|
Северозападен район
|
177
|
8 168
|
367 556
|
49 521
|
205 274
|
21 299
|
11 401 870
|
2 323 271
|
Северен централен район
|
342
|
12 538
|
492 105
|
92 654
|
312 883
|
57 196
|
18 232 107
|
4 784 238
|
Североизточен район
|
647
|
83 075
|
5 133 831
|
3 967 972
|
1 006 432
|
633 552
|
189 455 740
|
154 572 894
|
Югоизточен район
|
1 176
|
109 008
|
6 414 888
|
4 853 214
|
1 056 553
|
668 213
|
238 087 669
|
194 381 372
|
Южен централен район
|
751
|
30 116
|
1 476 713
|
291 778
|
663 459
|
111 609
|
55 861 783
|
15 942 755
|
Югозападен район
|
453
|
40 736
|
2 376 077
|
1 310 071
|
1 167 298
|
592 431
|
140 697 706
|
93 758 540
|
Благоевград
|
207
|
17 757
|
734 639
|
368 251
|
316 149
|
133 513
|
30 882 667
|
15 584 647
|
Кюстендил
|
38
|
2 270
|
101 973
|
9 515
|
53 115
|
5 720
|
2 778 185
|
609 509
|
Перник
|
23
|
996
|
26 415
|
7 018
|
10 734
|
1 777
|
498 160
|
147 150
|
София
|
67
|
6 699
|
396 520
|
195 091
|
140 340
|
45 521
|
11 768 034
|
5 453 447
|
София - столица
|
118
|
13 014
|
1 116 530
|
730 196
|
646 960
|
405 900
|
94 770 660
|
71 963 787
|
Източник: Национален статистически институт
Разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в Югозападен район и през 2008 г. запазват тенденцията си от 2000 г. на непрекъснато нарастване и достигат 246 900 хил. лв. Нарастването спрямо предходната 2007 г. възлиза на 11,7%, като районът продължава да формира преобладаващата част от разходите за НИРД на страната с дял от 75,8% през 2008 г. Голямата концентрация на разходи за НИРД в ЮЗР се дължи в много по-голяма степен на разходите на правителството и учебните заведенията за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.
Таблица 7. Дял на разходите за научно-изследователска и развойна дейност от БВП за 2007-2008 г. (%)
Район от ниво 2
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
ЕС-27
|
1,83
|
1,82
|
1,85
|
1,85
|
1,92
|
БЪЛГАРИЯ
|
0,49
|
0,46
|
0,46
|
0,45
|
0,47
|
Северозападен район
|
0,12
|
0,11
|
0,14
|
0,15
|
0,12
|
Северен централен район
|
0,16
|
0,08
|
0,1
|
0,08
|
0,09
|
Североизточен район
|
0,21
|
0,2
|
0,26
|
0,2
|
0,22
|
Югоизточен район
|
0,1
|
0,08
|
0,15
|
0,16
|
0,18
|
Южен централен район
|
0,13
|
0,14
|
0,14
|
0,22
|
0,36
|
Югозападен район
|
1,01
|
0,94
|
0,85
|
0,79
|
0,77
|
Източник: Евростат
3. Анализ и тенденции в изменението на основни демографски показатели и показатели, характеризиращи пазара на труда в Югозападния район.
Икономическата криза дава отражение и в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението в страната. Показателите за социално и демографско развитие на Югозападния район го поставят в сравнително по-благоприятна позиция спрямо останалите райони от ниво 2, тъй като в столицата има повече възможности за заетост, а това от своя страна привлича по-голям контингент от младо население от други части на страната.
Югозападният район е най-големият район на ниво NUTS 2 в България по брой на населението - 2 199 712 души по данни от последното преброяване към 01.02.2011 г. Това представлява 30% от населението на страната, което основно се дължи на област София (столица), където живее 18,5% от общото население на страната. Сравнено с данните от преброяването на населението, извършено към 01.03.2001 г. населението на ЮЗР се е увеличило с 4,7%. Единствено в област София (столица) броят на населението нараства (с 15,8% или 185 532 души), в останалите четири области от района се регистрира спад.
Таблица 8. Брой и гъстота на населението към 01.02.2011 г.
-
Район, област
|
Брой на населението
(души)
|
Гъстота на населението
(д/кв.км)
|
БЪЛГАРИЯ
|
7 351 234
|
66,2
|
Северозападен район
|
835 587
|
43,8
|
Северен централен район
|
847 768
|
56,6
|
Североизточен район
|
953 359
|
65,8
|
Югоизточен район
|
1 059 359
|
53,5
|
Южен централен район
|
1 455 449
|
65,1
|
Югозападен район
|
2 199 712
|
108,3
|
Благоевград
|
324 110
|
50,3
|
Кюстендил
|
135 664
|
44,5
|
Перник
|
133 750
|
55,9
|
София
|
246 668
|
35,9
|
София (столица)
|
1 359 520
|
1008,5
|
Източник: Национален статистически институт
Гъстотата на населението в Югозападния район по данни от последното преброяване на населението към 01.02.2011 г. е 108,3 души на кв.км., докато за страната този показател е 66,2 д./кв.км. Високата стойност на показателя за района се дължи преди всичко на област София (столица), на чиято територия (най-малка от всички области в района), живеят 1008,5 д/кв.км. Най-ниска е гъстотата на населението в Софийска област - 35,9 д/кв.км.
В края на 2010 г. в градовете живее 82,5% от населението на ЮЗР, а в селата – 17,5%. Тези стойности са по-високи от средните за страната и за останалите райони от ниво 2.
Естественият прираст за 2010 г. на Югозападния район следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен (-5262 души или -2,5‰ спрямо -34652 д. или -4,6‰ за България). Водещо място по този негативен показател заемат област Кюстендил и област Перник с отрицателен прираст съответно -9,8‰ и -9,6‰. Най-нисък отрицателен прираст в района има област Благоевград (-1,7‰), а София (столица) е единствената област в България с положителен естествен прираст за 2010 г. – 0,1‰. В периода 2004-2010 г. естественият прираст, отчитан за област София (столица) намалява устойчиво - от -3,6‰ до 0,1‰. За останалите области той се запазва на относително постоянни отрицателни нива, а за Югозападния район като цяло намалява от -4,6‰ на -2,5‰. На годишна база за 2010 г. (спрямо 2009 г.) отрицателната стойност на естествения прираст в района се увеличава с 0,5‰.
Сподели с приятели: |