УРОК 4: КНИГАТА НА ЗНАМЕНИЯТА (ПЪРВА ЧАСТ)

В Йоан 2 до 12 глава е изложено публичното служение на Исус. В тези глави Йоан разкрива Исус като Христос чрез седем знамения, които Той използва, за да потвърди Своето публично служение сред юдеите. В този урок ще се спрем на първата група чудеса в периода в Кана, а във втората част (Урок 5) ще анализираме Йоан 5 до 12 глави.

При установяването на новото творение на Христос в новата Кана, Исус е описан като изпълнението на надеждите на Израил. Чрез разговора с Никодим Йоан показва, че никой юдеин, независимо от своите привилегии, не е достоен да влезе в Божието царство. Разговорът с жената на кладенеца сочи, че благовестието навлиза в света на Самария, предвкусване на спасяването от Исус на злия свят.

1. Кана – хронология и новото творение

Йоан 1:19 и 2:11 е свързано хронологически и това е единствения пасаж в Йоан, където е налице хронология. Тези първи дни започват с официалното старозаветно свидетелство на Йоан Кръстител пред юдеите и завършват с първото знамение извършено от Исус, когато превръща водата във вино на сватбеното тържество на седмия ден.⁵⁴ Стиховете обхващат период от една седмица, през която Йоан поема старозаветната надежда представлявана от Йоан Кръстител и я отвежда до голямата кулминация на изпълнението в Христос на седмия ден, съботата, деня на есхатологичната почивка.

Първото знамение се извършва на сватба. В хронологията ап. Йоан споменава, че сватбата е на третия ден, деня на възкресението. Сватбеното тържество символизира голямото и последно сватбено тържество на Агнето (Мат. 22:1-14; 25:1-13; Откр. 19). Исус донася новото вино на благовестието (Марк 2:22; Мат. 9:17; Лука 5:37), заменяйки старото вино на юдаизма и очаквайки пълното благословение във времето на Месията.

Тези събития се случват в Кана. Единствено Йоан пише за служението на Исус в Кана, което изтъква в Йоан 2:1, 11, 4:46 и отново в Йоан 21:2. В Стария завет Кана е символ, който говори за Обещаната земя⁵⁵.

Темите в мотива за Кана, трите дни, които сочат към възкресението и превръщането на водата във вино на сватбеното тържество, са развити отново в Йоан 20 и 21 глава в края на служението на Исус. В Йоан 20 апостолът набляга, че възкресението на Исус става в първия ден от седмицата. Исус дъхва върху учениците (Бит. 2:7) като символ на новото творение и създаването на новата общност и яде с тях край галилейското езеро в Кана.

2. Книгата на знаменията (Йоан 2-12)

Исус използва седем мощни знамения, за да разкрие Своята слава на Израил. Знаменията започват с превръщането на водата във вино и завършват с великото седмо знамение – възкресяването на Лазар от гроба. Числото седем говори за изпълнение. В тези знамения свидетелството на Исус пред юдеите по отношение на Неговата личност и дело са завършени.

2.1. Служението в Кана (Йоан 2:1-4, 46-54)

Темата на служението в Кана е, че Исус заменя старите начини на юдаизма. В Него старото премина, ето, всичко стана ново (ІІ Кор. 5:17). На сватбата предишните знамения на очистване и умиване са заменени от новото вино на благовестието. В друго предишно знамение старият храм е очистен и по-късно напълно и завършено е заменен от смъртта и възкресението на Господа. Разговорът на Исус с Никодим учи, че въвеждането в новото царство става чрез новорождение отгоре като действие на Духа. На кладенеца на Яков Исус предлага нова, ефикасна, жива вода, която блика от Него, за да замени водата от кладенеца. Тези събития завършват с изцеляването на сина на благородника. В тази последователност старите средства на поклонение в Йерусалим се заменят от поклонение с Дух и истина.

2.1.1. Първото знамение (Йоан 2:1-11)

Чрез това първо знамение се осъществява надеждата за царуване на Месията. Исус показва Своята слава и учениците повярват. На сватбата виното свършва и майката на Исус Го моли да помогне. Исус превръща водата във вино. Въпреки, че това може да не изглежда особено велико чудо, то има дълбоко символично значение. Пророците използват образа на виното, за да погледнат към бъдещото благословение на Месианското царство, време, когато ще се лее вино (Ер. 31:12-14; Ос. 14:7; Амос 9:13-14). Като превръща водата във вино Исус предварително организира голямото сватбено тържество на Бога, което ще се случи в края на века.

Йоан споменава шест делви⁵⁶ за вода използвани за измиване. Вода, умиване и очистване са важни теми в евангелието (Йоан 3:25; Марк 7:3). В старото творение водата очиства церемониално. В Новия завет Исус очиства и дава новото вино на Месианското царство. Понеже знаменията продължават Той обещава да очиства чрез изпращането на Духа.

Понеже часът на Исус още не е дошъл напълно (часът е есхатологично понятие, което сочи към смъртта и превъзнасянето на Исус на кръста [Йоан 7:30; 8:20; 12:23, 27; 13:1; 17:1]), Исус демонстрира Своята слава публично отчасти. Славата Му виждат само Неговата майка, сервиращите и Неговите ученици. Исус трябва да отиде на кръста преди да може да започне великото сватбено тържество на Агнето.

Йоан нарича случката първото знамение. Думата първо може да означава първостепенно, защото въвежда новия век на благодат, изпълнение и новото творение (Carson, 175). В образа на сватбения пир се обобщава цялото служение на Исус. Първо може да означава и само първо в поредицата от седем знамения, които разкриват славата на Исус.

В Йоан 1:14 евангелистът казва, че в Исус виждаме Божията слава. Тази слава се открива чрез седемте знамения, със седмото кулминационно знамение, което сочи най-ясно към смъртта и възкресението на самия Исус, началото на новото творение. Учениците виждат първото знамение и повярват. Това е главната тема на книгата, която Йоан повтаря отново в нейния край (Йоан 2:11; 20:29). Апостолът пише евангелието, за да може читателят да види и да повярва (20:30-31). Той също така казва, че след възнесението на Исус, ще има поколения от последователи, които няма да са видели с очите си събитията, но въпреки всичко ще вярват в Христовата слава.

2.2. Исус – истинският храм (Йоан 2:13-25)

Второто знамение е очистването на храма и обещанието той да бъде изместен от собствената Му смърт и възкресение. Храмът е най-големият старозаветен религиозен символ и мястото, където се намира Божието присъствие с Израил. Това е мястото, където всичките народи ще отидат и ще се поклонят на Бога (ІІІ Царе 8:41-43). Храмът е разрушен по време на вавилонския плен, когато грехът на Израил кара Бог да оттегли Своето присъствие от тях. Заради Божието оттегляне Израил е победен и отведен в плен. Храмът в последствие е построен отново от Зоровавел, а по-късно възстановен от цар Ирод Велики, непосредствено преди идването на Исус.

По времето на Исус истинското поклонение на Бога е опорочено. В резултат на греха храмът вече не е център на поклонение – религиозните водачи го използват за свой личен щаб на политическа и финансова сила. Дворът за езичниците и мястото за тяхното поклонение се използва за търговия с животни и обменяне на пари. Храмът вече не е молитвен дом за всичките народи (Ис. 56:7).

Исус пристига по време на Пасхата⁵⁷. Пасхата, празникът на седмиците и празникът на шатроразпъването са трите ежегодни празници на поклонниците в Ерусалим (Вт. 16:16). Всички юдеи отиват в Ерусалим да празнуват (Изх. 12:14-20, 43-49; Лев. 23:4-8; Вт. 16:1-8). Йоан споменава Пасхата в Йоан 2:13; 6:4 и 11:55. Пасхата може би е спомената и четвърти път в Йоан 5:1. Идеята, че Исус идва, за да изпълни и замени юдейските празници е друга значима тема в евангелието на Йоан.⁵⁸

Като наказание Исус изгонва търговците на животни и обменителите на пари, защото те оскверняват храма. Той заповядва Вдигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом дом на търговия (Йоан 2:16) (виж също Зах. 14:21; Мал. 3:1, 3). Идването на Исус е осъждение (Ез. 10:15-19; 11:22-23). Той е изпълнен с ревност за дома на Своя Баща: Учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за твоя дом ще Ме изяде” (Йоан 2:17, Псалм 69:9). Основната загриженост на Исус е в поклонението на Бога да има ревност и чистота. Храмът, мястото, където се срещат Бог и човекът, трябва да е чисто. Оскверняването на храма означава спиране на достъпа до Бога и оттам отнемане от Неговото име.

Вместо да се смирят от изобличението на Исус юдейските водачи Го предизвикват да им даде знамение, за да докаже Своята власт. Отговорът на Исус е много изкусен, затова първоначално не е схванат нито от юдеите, нито от Неговите ученици. В действителност учениците разбират Неговия отговор чак след възкресението Му, след като Той вече е прославен и е изпратен Духа.

Исус обещава на юдеите знамение с думите Разрушете този храм и за три дни Аз ще го издигна (Йоан 2:19). Буквалният прочит е „[Вие] разрушете... и Аз ще го издигна” (Carson, 181). Исус им казва, че: 1) храмът ще бъде заменен от собственото Му тяло, 2) те ще унищожат Неговото тяло, но 3) след три дни Той ще го издигне (вдигне, възстанови, възкреси). Неговото пророчество не се отнася до храма (ст. 19), а до собственото Му тяло. В Исус Словото става плът и пребивава в шатра или обитава сред тях (Йоан 1:14, 18, 51). Скинията и храмът насочват към истинската скиния на Бога, която вече е в Исус. Бог вече обитава сред хората, които са в Него. „В този ‘храм’ ще се принесе последната жертва. След три дни смърт и гроб истинският храм, Исус Христос, ще възкръсне от мъртвите.”⁵⁹

Тази част играе ролята на преход. Слага край на частта за храма и ни води към глави 3 и 4, където Исус ни показва, че познава най-съкровените мисли на двама души напълно различни един от друг.

Исус не храни никакви илюзии относно ефективността на знаменията. Ние виждаме, че след като виждат знаменията, мнозина повярват в Него, но Исус не им се доверява, защото знае, че хората са впечатлени от външните прояви без да разбират вътрешното им символично значение. Юдеите гледат към храма, но не разбират, че той говори за Христос, мястото, където се срещат Бога и човека. Юдеите имат нужда да положат вярата си върху действителното значение на храма според словото на Исус. Както ще видим Никодим също е видял знаменията, но не проумява това, което те обозначават.

Исус не се интересува от събиране на огромен брой ученици. Той намира онези, които истински вярват в Неговите думи. Когато хората виждат типове и вярват, че те сочат към Неговата личност и дело, тогава знаменията произвеждат истинска вяра.

Тази част също така показва, че Исус знае какво има в сърцето на човека, защото по свръхестествен път познава истинските, вътрешни скрити мотиви. Можем да наблюдаваме умението, което използва, когато подхожда към неновородения Никодим (Йоан 3:1-15), начина, по който определя греха на самарянката (Йоан 4:1-26) и начина, по който води царския чиновник истински да повярва в Него (Йоан 4:43-53). Познаването на вътрешното състояние на хората от страна на Исус също доказва, че Той притежава Божиите атрибути: Еремия заявява Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му (Еремия 17:10). Исус е Господ, Който познава всички хора.

2.3. Никодим – първенецът/ представителят на Израил

В пролога ап. Йоан предупреждава Израил, че е необходимо да бъде отново роден от Бога. В тази част той използва Никодим като представител на това, което се смята за каймака на Израил – юдеин, фарисей и учител, за да внуши нуждата на Израил. Ако храмът е център на юдейското поклонение, тогава Никодим е най-големият пример на юдейската религия, човек от духовния елит на Израил. В Исус настъпва Божието царство. Той казва на Никодим, че за да види Божието царство трябва да се роди отгоре, с вода и Дух, което предполага, че макар и Никодим наистина да е примерен юдеин, той няма право автоматично да влезе в царството, никой няма такова право.

Никодим отива при Исус през нощта, което говори за неговото духовно и навярно емоционално състояние (Йоан 3:2( 9:4; 11:10; 13:30). Той признава, че знае, че Исус е учител, дошъл от Бога, но не изповядва, че Исус е Христос, Божия Син.

Исус реагира. Бързо става ясно, че Никодим не знае истинското значение, което стои зад знаменията и символите на Стария Завет. Христос му казва, че Той е отгоре, а Никодим от долу. Никодим трябва да се роди от горе преди да може да види и да влезе в Божието царство. Исус е от горе, такова е и Неговото царство (Йоан 18:36). (Това е едно от петте споменавания на царството в евангелието от Йоан.) Юдеите вярват, че царството ще сложи край на века. Исус учи, че Божият Месия донася царството от горе, от небето, че то има небесна, духовна същност и стремежи. Понеже царството е от горе, човек трябва да се роди с вода и Дух, да се роди от горе, за да влезе в него.

Тази вода и Дух е едно от големите духовни обещания за века на Месията. Старият завет ни казва, че Духът действа при първоначалното сътворение (Бит. 1:2; 2:7) и че Той е жизненоважен за установяването на новото творение (Йоил 2; Деян. 2:16-21). Той ще очисти хората и ще им даде покорни сърца (Езек. 39:29), ще ги отвърне от идолопоклонството и непокорството (Езек. 11:19-20; 36:26-27). Връзките между водата (напр. изливана при кръщение) и Духа може да са както, че и двете могат да се изливат, така и че очистващите атрибути на водата символизират очистването на Духа от оскверняването на греха (Числа 19:17-19; Пс. 51:9-10; Ис. 32:15; 44:3-5; 55:1-3; Ер. 2:13; 17:13; Езек- 47:9; Йоил 2:28-29; Зах. 14:8).⁶⁰

В Езекиил 36:25-27 пророкът свързва водата и Духа. Водата символизира очистването от нечистота, а Духа дава на вярващия ново сърце. Духът дава новото раждане, очистване и обновяване, за да може човек да участва в есхатологичното царство на Исус. Големият урок тук е, че за да може някой, юдеин или езичник, да влезе в есхатологичното царство на Исус, той трябва да се новороди. В царството на Месията хората ще имат нови сърца, очистени и изпълнени с Духа (Ер. 31:28 и сл.; Езек. 36:25-27) и така ще са в състояние да влязат в царството.

Изводите от учението на Исус пред Никодим са: 1) Не съществува никакво автоматично или наследствено право за влизане в царството на Христос. 2) Човек не може да направи нищо, за да спечели достъп в царството. 3) За да влезе в царството, човек трябва да се новороди в Духа, основополагащо събитие подобно на физическото раждане. Новорождението е коренна промяна от смърт към живот. Без раждането няма живот. Същото се отнася и за небесното царство, където за да влезе човек трябва да се новороди. 4) Със Своето идване Исус установява Своето царство, въпреки че 5) то не настъпва изцяло. Царството ще се прояви напълно, когато Неговият цар Христос дойде с власт и слава да съди, да пресътвори небето и земята и след това да зацарува.

Само Святият Дух може да даде ново духовно естество, подходящо за новото творение. В идването на Исус настъпва новият духовен век. Духът се излива чак след Неговата смърт и възкресение (Йоан 7:39; 20:22).

Исус учи, че новорождението не може да се контролира и управлява от хората. Духът работи както пожелае. Той не се вижда, макар хората да виждат ефектите от Неговото действие. За да опише Духа, Исус използва едно сравнение с вятъра, идея извлечена от Стария завет. Както невидимият вятър кара тревата и дърветата да се движат, така и Духът въздейства на човешките действия. Ще виждаме плода на Духа в живота на Неговия народ.

И еврейската дума rûaḥ, и гръцката дума pneuma могат да означават дъх, вятър, както и дух. Това, че вятърът духа, където си пожелае, внушава идеята, че духовното новорождение съответства на Божия ум. Както казва Йоан в своя пролог, тези които приемат Христос се родиха, не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога (Йоан 1:13). Новорождението е суверенно дело на Бога, а не на хората.

И никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от небето, т.е. Човешкият Син, Който е на небето. (14) И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син (15) и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот (Йоан 3:13-15).

Исус говори за слизане и възкачване от небето (виж стълбата на Яков в Йоан 1:49-51). Това е главна Йоанова тема, която е илюстрирана от факта, че Исус, Словото (Йоан 1:1), е от небето. Той идва от небето на земята, за да открие Отец (Йоан 1:14, 18). По същия начин, Духът слиза от небето (Йоан 1:32-33). По-късно Исус нарича Себе Си хлябът, който слиза от небето (Йоан 6:33, 38, 41, 42, 50, 51, 58) и във времето, се връща в небето.

Исая казва, че страдащият слуга ще бъде издигнат в Своето прославяне (Ис. 52:13 – 53:12; особено 52:13, в превода на Септуагинта). В Йоан „да бъдеш издигнат” е богословски термин, който включва както разпятие, така и възвеличаване.⁶¹ Исус е издигнат на кръста в страдание, но все пак кръстът е начина, по който Той е издигнат в слава, която е Неговото възвеличаване (Йоан 8:28; 12:32, 34). Неговото възвеличаване на кръста привлича хора към Него: И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си (Йоан 12:32). Кръстът е едновременно унижение и възвеличаване за Него. Христовите ученици се затрудняват с тази идея. Дори Никодим разбира онова, което му казва Исус, чак след като вижда Исус физически издигнат в смъртта. Чак тогава той осъзнава, че смъртта на Исус чрез разпятието е пътят към Неговото възвеличаване.

Исус предизвиква Никодим да повярва и набляга на Божията суверенност като казва, че човек не може да получи нищо, докато не се новороди. Същевременно Исус предизвиква Никодим да повярват кой е Исус, какво е извършил и какво ще направи.

2.3.1. Първият разширен коментар (Йоан 3:16-21)⁶³

В Йоан 3:15-21 ап. Йоан обяснява спасителната мисия на Сина от гледна точка на любовта на Бог Отец: Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). Исус идва, защото Го изпраща Неговият Отец. До кръста отвежда любовта на Отец. Мисията на Сина произтича от любовта на Бога: Отец обича хората толкова, колкото и Синът ги обича. В старозаветната сянка от Авраам се изисква да даде своя единствен син: Вземи сега единствения си син, когото обичаш (Бит. 22:2) и да го принесе в жертва. В последния момент синът на Авраам е пощаден, когато Бог осигурява друга жертва на негово място (Бит. 22:1-24). По много по-велик начин от любов към грешните Бог предава Своя собствен Син, без да Го пощади. Той принася Христос като жертва на мястото на падналия и грешен свят (Йоан 3:19), за да може светът да бъде спасен.

Свят: Този пасаж, особено Йоан 3:16, показва, че Божията любов е насочена към целия свят, както юдеи, така и езичници. Той също така показва любов към хората, въпреки че светът е нечестиво място, в бунт против Бога.⁶⁴ Тук Бог проявява Своята двустранна позиция спрямо света. От една страна, светът е под осъждение, но от друга – Бог все така го обича и дава Своя Син, за да го спаси.

Даде: Идването на Сина е безрезервен дар от Отец.

Единороден Син (виж Йоан 1:14): Той е единственият Син на Отец.

Всеки, който вярва: В Йоан 3:1-8 Йоан е говорил за нуждата от суверенно предизвикано духовно новорождение, но в 3:12-18 фокусът се измества към задължението на човека да повярва. Както преди Йоан съчетава темите за божествената суверенност и човешката отговорност.

За да не погине: Хората няма да бъдат осъдени, защото не вярват в Исус – всички вече са осъдени. Ако отхвърлят единствения Спасител Исус, те просто потвърждават своята присъда. „Човешкият Син идва в един вече изгубен и осъден свят. Не се появява в неутрален свят, за да спаси едни, а да осъди други. Той идва в изгубения свят... за да спаси някои.”⁶⁵ Въпросът за вината и невинността няма да се решава в Съдния ден, защото той вече е решен. Всички вече са осъдени и ако не приемат предлаганата благодат в Христос, няма да имат друг изход.

Йоан обяснява същността на осъждението като използва образа на светлината и тъмнината. Исус е светлината и идва на света, но хората обичат тъмнината, а не светлината. Проблемът не е в това, че не познават или не разбират светлината - те я отхвърлят, защото делата им са зли. Предпочитат да останат осъдени, вместо да отидат при светлината, защото светлината излага на показ тяхната вина. Светлината свети, предлага им надежда, но същевременно показва наяве греха им и ги осъжда. Тяхното желание да вършат зло и да скриват нечестието си в тъмнината им пречи да отидат при Божията светлина.

За разлика от това, тези, които имат истината (Йоан 3:33) идват при светлината. Бог е поставил истината в техните сърца, за да отидат при Него. Карсън отбелязва: „Единият следва своя курс, защото неговите дела са зли. Другият следва своя курс, не защото делата му са праведни, а защото копнее да покаже, че делата му са извършени чрез Бога.”⁶⁶

2.3.2. Христос е по-велик от Йоан Кръстител (Йоан 3:22-30)

Чрез своето описание на юдейското служение, което е уникално за евангелието от Йоан, апостолът разкрива, че Исус е по-велик от Йоан Кръстител (Йоан 1:6-8, 15, 19-30).

По това време и Йоан Кръстител, и Исус кръщават в Енон близо до Салим, където има изобилие от вода. В Йоан 4:2 апостолът обяснява, че кръщенията не се извършват от самия Исус. Ап. Йоан свързва водното кръщение със старозаветните ритуали по очистване.⁶⁷ Идеята за очистването с вода се появява в Йоан 2:6 и Евреи 6:1-2. Учениците на Йоан Кръстител са обезпокоени, че Исус започва да отдалечава хората от техния учител и изтъкват това пред него. Йоан Кръстител е верен настойник, който изпълнява поръката си от небето. Той не се стреми да прослави себе си, а по-скоро вярно и признателно изпълнява своя дълг даден му от Бога.⁶⁸ Той е голям пример как един човек може да насочва други към Христос. За разлика от своите ученици, които са притеснени, че той губи популярността си пред Исус, Йоан Кръстител се радва на ролята си на свидетел. Реакцията му е противоположна на това, което е нормално в света: Той ликува, че славата на Исус нараства. Обратното, светските фарисеи смятат Исус за сериозна заплаха за собствената им власт и чест (Йоан 12:19). „Йоан Кръстител описва своята роля на „кум”, на „най-добрият приятел на младоженеца” (3:29), който се радва с него (Исус) без никакво чувство на съперничество и състезателен хъс. Както ще разкрие евангелистът в края на книгата си, този урок трябва да научат всички ученици на Исус (в това число Петър и самия Йоан [Йоан 21:15-23]).”⁶⁹

Йоан Кръстител описва своите отношения с Исус като използва традициите в юдейската сватба. Той не е младоженецът, а е приятелят на младоженеца. Понеже е само приятелят, той помага и служи на младоженеца. Йоан Кръстител разбира, че в служението му настъпва промяна. Служението на Исус вече се разраства. Следователно ролята на Йоан трябва да намалява.

Този въпрос е повече от личен – той е краят на функцията на Йоан Кръстител като старозаветен свидетел и началото на новозаветното служение на Исус. Полага се ново начало в историята на изкуплението. След като Исус и новото вино са дошли, Йоан Кръстител и старозаветните сенки трябва да преминат.

2.3.3. Вторият разширен коментар (Йоан 3:31-36)

Онзи, Който идва отгоре, е над всички; който е от земята, земен е и земно говори. Който идва от небето, е над всички. (32) Каквото е видял и чул, за него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му. (33) Който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил с печата си, че Бог е истинен. (34) Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка. (35) Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка. (36) Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него (Йоан 3:31-36).

Исус е отгоре, от небето. Той е над всичко и затова може да даде свидетелство за небесните истини. Обратното, тези, които са от земята, могат да говорят само за земни неща. Въпреки че е велик пророк, Йоан Кръстител все пак е от земята.

Исус е истинският свидетел за небето, но никой не приема свидетелството Му. Ап. Йоан често повтаря най-отхвърляното свидетелство на Исус (Йоан 1:10, 11; 3:11). Има някои, които приемат Неговото свидетелство и те потвърждават, че Бог е истинен. Исус говори от името на Бога и за разлика от пророците, които притежават известна част от Духа, Той върши Своето дело с неограничена мярка от Духа.

Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка. (36) Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него (Йоан 3:35-36).

От любов Отец дава всички неща на Сина и постановява, че във всичко Исус има пълната подкрепа и власт на Отец. Синът вече е центърът на Божието откровение и който повярва в Него, ще има живот. Онези, които не вярват, са непокорни, защото продължават в тъмнина и се намират под Божия гняв.

2.4. Жътвата в Самария (Йоан 4:1-32)

Исус тръгва от Юдея към Галилия, където среща самарянката. В тази част Йоан прави две неща: първо, изгражда контраст между Никодим и самарянката. „Тя е необразована, без влияние, презряна и способна само на народна, проста вяра. Той е мъж, юдеин, управник; тя е жена, самарянка, морално отхвърлена. И двамата се нуждаят от Исус.”⁷⁰ В Исус спасението е за всички.