Урок 10 Кръстът и Божията правда Урок 11 Кръстът примирение и мир Урок 12 Кръстът умилостивение и изкупление



страница1/10
Дата15.01.2018
Размер1.43 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Богословието на ап. Павел

Втора част

п-р Джулиън Зъг, магистър по богословие, доктор по богословие (МСМ)

Международна семинария Маями

14401 Old Cutler Road, Palmetto Bay, Miami, Florida 33158

За контакти:

Jzugg@mac.com

Zugg.org


Tel US 281 506 2833

Website: www.mints.edu



СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

Въведение

Урок 10 – Кръстът и Божията правда

Урок 11 – Кръстът – примирение и мир

Урок 12 – Кръстът – умилостивение и изкупление

Урок 13 – Синовство

Урок 14 – Единение с Христос

Урок 15 – Новият възкресенски живот

Урок 16 – Законът в Христовото царство

Урок 17 – Неспирната борба

ПРЕДГОВОР

Този курс е предаден като дипломна работа в съответствие с изискванията на МСМ за докторат и е въведение в богословието на ап. Павел поместено в 17 урока. Първите два урока очертават метода на Павел, а останалите петнадесет предлагат подробно разглеждане на различните аспекти от неговото богословие. Курсът е предназначен да бъде един от ключовите курсове.

Според правилата на МСМ курсът е представен във формат, който дава възможност да се преподава за бакалавърска степен, но е специално съставен да бъде част от програмата и за магистър. Той е един от трите курса в магистърската програма върху Новия завет. За да изпълни изискванията на МСМ за преподаване, курсът е преподаван в Презвитерианската богословска семинария в Белийз и в Центъра на МСМ в Гренада.

Това е оригинален труд, който се стреми да даде принос в изучаването на ап. Павел като развие рамката на историята на изкуплението.

На Бог да бъде цялата слава. Нека този труд бъде благословение за невястата на Христос.

Искам специално да благодаря на д-р Андрю Чарлз за неговата помощ и на моите редактори Шели Джонсън и Елън Мур. Без вас нямаше да се получи.

Този труд е посветен на Майк и Бренда Зъг.

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият курс е написан, за да помогне на автора да разбере Павловото богословие. Години наред съм се мъчил да го разбера. В първите години, след като повярвах, съм учен да подхождам към Библията според модела на шотландската Реформация и пуританството. Този модел набляга на единството на Писанието и изследва книгите чрез подхода на систематичното богословие. С времето осъзнах, че макар изучаването на систематиката под различни „теми” и „текстове” да е важно, правилно и полезно, същият процес е опасен, ако неговата рамка се наложи върху текста, без оглед на историческото развитие на Писанието. Когато започнах да съзирам трудностите на този подход, потърсих нова херменевтика, нова рамка, която да ми помогне за разбирането на ап. Павел. Този труд е плод на моите търсения.

Междувременно авторът откри и получи помощ от херменевтиката на историята на изкуплението на Вос и Ридърбос (множеството препратки към Ридърбос в текста доказват приноса му тук) и като цяло този труд върви по стъпките на холандската традиция в историята на изкуплението. Също така открих много общи неща с Дон Карсън и Дъглас Муу.

След шест години вярвам, че съм намерил прост и последователен начин за изучаване на Павел и ако се следва, този метод го прави лесен за разбиране – едно дръзко твърдение, за което вярвам, че имам основание. Ако човек проумее изложените в този текст принципи, трябва да е в състояние да разбере всичките послания на ап. Павел, защото се използва проста линия на мисълта. Изложил съм тази основна рамка в Урок 1 и 2, а след това съм я разгърнал в следващите уроци.

Съзнавам, че в този труд отправям предизвикателство към общото разбиране на Павловото богословие на шотландската Реформация и пуританството в полза на холандската реформирана традиция. Правя го с неудоволствие. Това беше система, която контролираше и собственото ми мислене дълго време и аз вярвах, че това е най-добрият систематичен подход към богословието. Но той се оказа, че не е най-добрият библейски подход. В много отношения критиката не е справедлива, тъй като реформаторите не се опитват да развият специфично Павлово библейско богословие, въпреки че много от техните последователи само използват систематичната рамка, за да тълкуват Павел. Определено съм открил, че самото сравняване и съпоставяне на двете системи е ценно средство, което изяснява множество въпроси. Не отхвърлям тези системи, тъй като това са системите, от които произхождам, които познавам и обичам. По-скоро се стремя да ги реформирам и прочистя.

Настоящето е написано, за да помогне на студентите в Международната семинария Маями. Понеже е мисионерска книга, тя е представена най-опростено и ясно, колкото е по силите на автора. Включил съм диаграми, защото студентите винаги споделят, че те са им много полезни. За да направя текста възможно най-достъпен и за да е с поносим обем, съм се опитал да пиша възможно най-ясно. Някои от най-подробните въпроси, съм бил принуден да напиша под линия. Студентите трябва да внимават, когато използват бележките под линия. Фактът, че един конкретен въпрос е в бележки под линия с положителна оценка, не означава, че одобрявам всичките книги на конкретния автор. В много случаи съм цитирал странни бележки, ако някой е казал нещо добре, дори да не приемам голямата част от неговото богословие.

Първите два урока развиват богословския метод на ап. Павел, а останалата част разработват приложенията на тази структура за старото творение, идването на Христос, църквата и очакването на второто идване на Христос.

съдържание на курса

Курсът е разделен на 17 урока. Първите два урока предоставят макрорамката за разбиране на мисленето на Павел, особено богословието за двете творения и двамата Адам. Уроци от 3 до 7 проследяват същността на старото творение. Уроци от 8 до 17 разглеждат същността и приложенията на новото творение. Заради обема на материала не съм разгледал доктрината на апостола за църквата, тайнствата и есхатологията, тъй като те ще бъдат отделен курс.

Като допълнителна литература за магистърската и докторската степен, от студентите се изисква да прочетат материали, които ще им бъдат представени по време на лекциите.

цели на курса

Да се изучават книгите на Павел заедно с други студенти;

Да се постигне подробно познаване на богословието на Павел;

Да се развие по-дълбоко разбиране на Новия завет;

Да се научи богословието на Павел, за да се използва за проповядване, поучение и пастирско съветване;

Да се използва материала, за да се напише коментар за магистърската степен.

Да се осигури основно четиво за програмата за доктор по богословие.

структура на курса

Този курс е подреден в 16 последователни урока. Уроците следват основна линия и затова трябва да се преподават последователно.



изисквания на курса

  1. Участие в 15 лекционни часа

  2. Изпълнение на дадените задания след избраните уроци.

  3. Прочит на указани книги.

  4. Написване на изложение върху Галатяни или Римляни в рамките на 7 страници за бакалавърската степен и на 12 – за магистърската.

  5. Полагане на двата изпита върху Павел въз основа на въпросите в края на уроците.

оценяване

  1. Посещение на лекциите (15%). Дава се по 1 точка за всеки посетен час лекции.

  2. Домашна работа (30%). Дават се точки за отговарянето на въпросите в края на всеки урок.

  3. Прочит (10%). Студентите получават точки за прочита на определените книги.

  4. Задание (20%). Студентите ще трябва да подготвят екзегетични бележки за проповед или урок.

  5. Изпит (25%). Студентите ще положат два изпита съставени от въпросите в края на всеки урок.

ползи от курса

Този курс цели да обясни богословската рамка на ап. Павел, неговата херменевтика с убеждението, че ако студентите могат да разберат Павловите методи, те ще са по-способни да разберат посланията и след това да пишат и поучават върху Павел за добруването на църквата. Този курс ще подготви студентите да напишат коментар за Проект 66 и той е основен материал за магистърската степен на МСМ. Освен това се изисква като прочит за докторската степен за онези, които ще пишат в областта на библейското богословие, систематичното богословие и изучаването на Новия завет.

Курсът е за магистърската степен на МСМ, но може да се използва и за бакалавърската, ако не се разполага с друг материал.

УРОК 10: КРЪСТЪТ И БОЖИЯТА ПРАВДА

Изучаването на покорния живот на Христос ни отвежда до доктрината на ап. Павел за кръста. Грехът и грехопадението водят до множество последствия и затова кръстът постига редица цели за премахване на ефектите и от двете. В първата част на този урок ще се спрем на цялостната същност на кръста, а после ще насочим своето внимание към кръста като част от откриването на Божията правда.



1. Кръстът – едно събитие с много аспекти

С едно-единственото събитие при смъртта Си на кръста Христос постига редица цели: оправдание, изкупление, помирение и умилостивение. Широкият спектър на ефекти от кръста се вижда от начина, по който Павел ги свързва в редица пасажи в Посланието към римляните.

В Римляни 3:21 и сл. и 5:9-10 той казва, че кръстът води до оправдание, изкупление и представлява умилостивение чрез Неговата кръв.

Но сега отделно от закона се яви Божията правда... тоест Божието оправдание чрез вяра в Исус Христос... (24) но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус. (25) Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в опрощаването на греховете, извършени по-напред (Римл. 3:21-25).

В Римляни 5:9-10 ап. Павел говори за това да бъдеш оправдан чрез кръвта на Христос и го сравнява с това да си примирен чрез Неговата смърт.



Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него. (10) Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

На кръста при Своята смърт и възкресение Христос постига оправдание, изкупление, примирение и умилостивение.



Всеки аспект (оправдание, примирение, умилостивение и откуп) се случва едновременно при смъртта на Исус и Павел специално свързва всеки от тези аспекти с Христовото възкресение. При него Исус е оправдан (І Тим. 3:16). Той плаща откупа и е обявен и възкресен като син (Римл. 1:14). Ние се съединяваме като синове в Неговото възкресение (Гал. 4:4-6). В Неговото възкресение умилостивението на Божия гняв е пълно (Римл. 3:25) и космосът е примирен. Чрез кръвта на Неговия кръст Исус постига мир за Своя народ (Римл. 5:10) и в Своето възкресение сега живее, за да ходатайства. Възкресението завършва изцяло и едновременно всяка страна от изкуплението.

Въпреки че всички аспекти на изкуплението стават в едно мигновено събитие, Павел може и ги разглежда поотделно и изолирано едно от друго. Посоката на неговото главно изложение определя върху кой аспект от изкуплението ще се съсредоточи. Както вече видяхме в Римляни 3:21, 24, 25 апостолът развива само аспектите на оправданието, изкуплението и умилостивението. По-късно в Римляни 5:9-10 свързва оправданието и примирението. В Посланието към колосяните Павел подчертава изкупителния, откупващ аспект на кръста в Христовата победа над злите духовни сили. Той пише, че кръстът на Христос изличи написаното в постановленията на закона, което беше против нас, и го отстрани отсред нас, като го прикова на кръста; (15) и като разоръжи началствата и властите, Той ги изложи открито на показ тържествувайки над тях чрез него (Кол. 2:14-15).

Павел обяснява кръста като обективно историческо събитие осъществено от Христос, една представителна фигура, в определен момент от историята. Той не развива Своята сотириология1 от лична и индивидуалистична гледна точка. Личното прощение, откуп и изкупление, което получаваме от Христос, идва от исторически обективната същност на Неговото дело на кръста.

Като обективно историческо събитие кръстът се определя от Павловото богословие за двамата представители, двамата Адам. Действията на Адам донасят осъждение, отчуждение, гняв и робство, докато Христос отстранява всичко изброено. Обективната същност на Христовото дело и неговата връзка с греха на Адам е илюстрирана по-долу:

В Адам В Христос

вина-осъждение оправдание

отчуждение примирение

гняв умилостивение

робство изкупление

Тъй като всеки представител се свързва с двете творения, кръстът и възкресението се отразяват на самото творение. В Адам старото творение е място на осъждение, проклятие, на властващият грях, на царуващата смърт, на Божия гняв и зли демони. Христос, вторият Адам, умира за старото творение и в Своето възкресение установява новото творение, в което владее праведност, управление, духовен живот, синовство и наследство, с власт над всички духовни сили.

Тъй като вярващите са съединени с Христос в Неговото възкресение, всяко от Неговите постижения се прилагат за Неговия народ. В Христос ние сме оправдани, примирени, изкупени и възкресени като синове. В единение с Христос кръстът ни избавя от старото творение с неговото осъждение и ни поставя в новото творение в Христос.

Христос осъществява всеки аспект от изкуплението в едно-единствено велико събитие, затова в единението с Христос всяко от благословенията също идват при нас чрез това еднократното събитие. Всички дарове на кръста се дават на Него (и на нас) наведнъж.



2. Божията правда и оправданието чрез вяра

Главна тема в Посланието към римляните е правдата на Бога. В благовестието Бог осигурява праведността необходима за хората, за да застанат пред Него и за да може Той да оправдае Своето име. В Римляни изразът Божията правда се среща седем пъти (1:17; 3:5, 21, 22, 25, 26; 10:3 и още веднъж във ІІ Кор. 5:21).2



2.1. Понятийна рамка

Учението на ап. Павел за оправданието и праведността се основава на юдейската старозаветна правна рамка, в която всички хора ще застанат пред Бога в Последния съд. Той говори за това в Римляни 2:16; ІІ Коринтяни 5:10 и Римляни 8:33-34.



В деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие (Римл. 2:16).

Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото – било добро, или зло (ІІ Кор. 5:10).

Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава! (34) Кой е онзи, който ще ги съди? Христос Исус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас (Римл. 8:33-34).

Моделът на юдейската съдебна зала предполага обвиняем, обвинител, съдия, нужда от праведност пред закона, нужда от справедлива присъда на съдията, съдебно решение и присъда.

Обвиняемите: В Римляни 1-3 Павел показва, че езичниците са виновни пред свидетелството на своята съвест, юдеите са виновни пред закона и че двете групи застават пред Бога в деня на съда (Римл. 2:16).3 В Римляни 5:12 и сл. той ясно казва, че всички хора са правомерно осъдени в Адам и всички ще застанат пред справедливия Божи гняв.

Обвинението: Според юдейския закон обвинителят излага обвинението пред съдията. В Римляни 8:33-34 апостолът пита Кой ще обвини Божиите избрани? И след това продължава Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Исус ли, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас (8:34). В Христос ние сме намерени за невинни, нашата позиция е сигурна.

Съдията: Христос ще съди всички хора според техните дела в плътта (Римл. 2:16; ІІ Кор. 5:10). Той съди справедливо: или според съвестта, или според закона. Христос в Своята роля на съдия трябва да е безпристрастен, да е справедлив (Римл. 3:26) и трябва да направи справедлива преценка въз основа на закона.

Божията позиция като съдия е многостранна. На кръста Отец, като глава на Троицата, поема ролята на съдия (Римл. 3; Римл. 8:33-34). Там Синът е съден за греховете на Своя народ и чрез Своята праведност Той ги оправдава. Като част от наградата на Сина за Неговата посредническа вярност Христос е възкресен на позицията на Господ, Цар, Посредник, Ходатай и Съдия в последния ден (Римл. 2:16; ІІ Кор. 5:10). Следователно в Библията и Отец, и Синът изпълняват ролята на съдия.

Тази сцена от съдебната зала също така съдържа решение и присъда. Преценката дали човек е изпълнил или не е изпълнил закона се нарича съдебно решение. Ако някой е спазвал закона или с други думи го е изпълнил, той се оказва праведен според закона, или оправдан, което е правната декларация от Бога, че е живял напълно според Неговите изисквания (Римл. 2:13; 3:20; 8:33).4 Ако е нарушен закона, тогава съдебното решение е, че човекът не е праведен, тоест бива осъден (Римл. 5:18-19). Решението води до присъда, която е последствието както за изпълнение, така и за нарушение на закона. От библейска гледна точка праведният получава живот, а неправедният – смърт.

Полезно аналитично средство е да се прави разграничение между решение и присъда, макар при Павел да са здраво свързани. Глаголът оправдавам обозначава не само взетото съдебно решение, но и потвърждаващото действие, което произтича от него (Seifrid, “Paul’s Use of Righteousness Language” 52). По този начин казваме, че присъдата и решението са свързани, а не отделени като понятия. Да бъдеш оправдан не е просто едно обявяване, а включва тържествуване в съда. В Римляни 3:24; 4:25 и 6:7, когато говори за оправдаване, Павел го свързва с Христовото възкресение (Неговото оправдание) или в Римляни 8:37 с по-обширната победа на Христос над света (Seifrid, “Paul’s Use of Righteousness Language” 52-63). Да си оправдан не може абстрактно да се отдели от благословението, което носи оправданието, а именно възкресенския живот.



3. Откриването на Божията правда

В благовестието великото послание на Павел е, че Божията правда се открива пред грешниците. Това е правдата, спечелена от послушанието на Исус Христос (Римл. 5:15-19), осигурено в Неговата смърт и изявено в Неговото възкръсване за живот от Бога (І Тим. 3:16; Римл. 4:25). Христовата смърт на кръста плаща за греха и грешните могат да получат Божията праведност чрез вяра. Тази праведност удовлетворява Божията воля да бъде справедлив и да оправдае онези, които вярват в Него. Този статус на праведност получаваме чрез вяра.5

В Римляни 1-3 Павел показва как всички хора, юдеи и езичници, са виновни пред Бога и как всички ще трябва да застанат пред Христос и да дадат сметка за греховете си (Римл. 2:12-16). После той се връща към темата за Божията правда и справедливост и как в благовестието Бог е открил, че осигурява праведност за хората. Апостолът въвежда понятието в Римляни 1:16-17 и след това го развива в Римляни 3:21-26.

Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията воля за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гръка. (17) Защото в Него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее” (Римл. 1:16-17).

Изразът се открива Божията правда е главна тема в Посланието към римляните. Той трябва да се разбира по три основни начина.6 Първо, смята се, че се отнася до атрибут на Бога: присъщата на Бога справедливост. Това е известно схващане на ранната църква. Второ, тълкува се като статуса даден от Бога.7 Лутер и протестантските богослови разбират това като правдата, която Бог дава (с изключение на 3:5, 25, 26) и която предлага ново правно положение и статус пред Бога. Благовестието е откриването на праведния статус пред Бога, този, който може да се приеме с вяра. Трето, след свидетелството на закона и на пророците (3:21) Божията правда е дело на Бога. Тя е изпълнение на Неговото обещание да се намеси по времето на eschaton и да спаси Своя народ (Мих. 7:9; Ис. 46:13; 50:5-8). Муу отбелязва, че това вероятно е преобладаващото старозаветно значение на понятието (ст. 3). Тогава благовестието е проява на спасителното действие на Бога. Тези значения не се изключват взаимно. Павел употребява израза по различни начини и на различни места. В Римляни 3:5 и 3:25, 26 позоваването е на Божиите атрибути. В Римляни 1:17; 3:21-22 и 10:3 Павел свързва Божията правда с вярата. В този случай се има предвид дара на Божията правда, статус за всеки, който вярва.

Следващото сериозно изложение на апостола относно Божията правда се намира в Римляни 3:21-26.

Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, (22) тоест Божието оправдание чрез вяра в Исус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика, (23) защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава, (24) но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус. (25) Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в опрощаването на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, (26) за да покаже Своята правда в настоящето време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Исус.

3.1. Но сегаправдата се открива

Ап. Павел започва тази част с но сега, като прави контраст между липсата на правда в старото творение и правдата, която Бог открива в благовестието.8 В Стария завет Бог подминава греховете на светиите, в Своето дълготърпение не се разправя с тях (Римл. 3:25). Но сега при благовестието Той най-накрая урежда проблема с греха. Божията правда се предоставя на грешниците и с греха е приключено завинаги.9



В същото време виждаме, че Последният съд над греха за църквата започва още на кръста. Когато се изпълва времето, Христос понася Божия гняв и осъждение, с което хората извън църквата ще се сблъскат в Съдния ден. Църквата може да е сигурна, че ще устои на съда, защото Христос вече е бил възкресен от мъртвите (Римл. 4:5). Всички извън Христос вече са под осъждение и ще се изправят пред Последния съд и смъртта в този Последен ден.



Това означава, че църквата може да има увереност, че нейната праведност в Христос в този ден ще бъде приета. Нейните грехове са положени върху Христос и Той не би възкръснал, ако не се беше справил с тях.10

В същото време Павел подчертава и един бъдещ аспект на правдата в Галатяни 5:5, Римляни 5:9 и 8:32-35.

Защото ние чрез Духа очакваме изпълнението на надеждата за правдата чрез вяра (Гал. 5:5).

Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него (Римл. 5:9).

Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава! (34) Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Исус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас. (35) Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? (Римл. 8:33-35).

Павел казва, че ние вече сме праведни чрез вяра и но същевременно очакваме бъдещата праведност, защото на този етап притежаваме Божията правда единствено чрез вяра. В Последния, в Съдния ден, нашата вяра ще се изяви, ще стане реалност и открито, официално и публично ще се окажем праведни в своето възкресение с прославени тела и официалното деклариране от Исус.11


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница