М.НОЕМВРИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
-
„Кукла” от Н.Стойкова – възприемане на стихотворението.
-
„На гости на куклата Катя” – образува форми за множествено число на съществителни имена.
-
„Игри с кученцето” – участва в разговор по играчката.
-
„Дядо и ряпа” от Ран Босилек – възприема образите и действията, пресъздадени в творбата.
-
„Пътувам с автобус” – обогатяване и семантизиране на детския речник.
-
„Возя куклите с автобус” – развиване на детската свързана реч – описание на играчка.
-
„Катеричка” от А.Душков – възприемане на стихотворението.
-
„Снежко” – правилно произнасяне на звук С.
-
„Снежна топка” от Н.Калинина – слушане и възприемане на разказ.
КУКЛА
Н.Стойкова
Купиха ми нова кукла
с мигащи очички.
Панделчици две и вързах
в русите косички.
Тихичко ще и прошепна,
както шепне мама:
-По-красива,кукло моя,
Нийде няма,няма!
ДЯДО И РЯПА
Ран Босилек
Дядо белобради ряпа взе да вади.
С две ръце я хваща, силно се напъва,
пъшка и опъва – тя се не поклаща.
Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича, дядо хваща.
Двамата напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Баба внучка вика. Малката Иглика припва, баба хваща.
Трима се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Внучка Шарка вика. Шарко за Иглика се юнашки хваща.
Всички се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Шарко Маца вика. Маца от зимника тича и се хваща.
Дружно се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Най-подир Писана вика и Гризана.
Дружно се напъват, пъшкат и опъват,
Ряпата измъкват, в къщи я замъкват.
И там всички с нея сладко се гостили.
Три дни яли, пили и се веселили.
КАТЕРИЧКА
Атанас Душков
Катеричка хубавелка,
със опашчица къделка,
цял ден тича и не спира,
цял ден лешници събира,
че когато дойде зима,
тя храница да си има.
СНЕЖНА ТОПКА
Надежда Калинина
На двора играеха деца. Правеха снежен човек. Симо си направи снежна топка. Намери въгленчета – боцна и очи; намери пръчици – постави и нос и уста. Поиграха си децата и поеха към детската градина. Мъчно му беше на Симо да остави топката на двора. Прибра я в джоба си.
Влезе в детската градина, остави кожухчето си на столчето, а снежната топка остана в джоба на кожухчето му. Нахраниха се децата и следобед легнаха да поспят. Щом се пробудиха, Симо си спомни за снежната топка. Припна към столчето,а под него – локва. Какво е станало?
Поогледа се, а от джоба на кожухчето – кап-кап, кап-кап – капе водата. Надзърна Симо в джоба, а там няма никаква топка. Само в мокрото джобче си кротуват двете въгленчета и двете пръччици. А къде ли е снежната топка?
Сподели с приятели: |