Работнонатоварване ; Контрол; Възнаграждението; Справедливо отношение; Общество; Ценност Кога сме застрашени от синдрома на емоционалното „изгаряне”? Кои условия благоприятстват появата и развитието му? Като цяло учителската професия е рискова за прояви на хроничен стрес, бърнаут и др. нервно-психически заболявания. И все пак не всички учители са обхванати от тях, което показва, че има личностна предразположеност, както и наличие на комплекс от други условия, които благоприятстват появата им. Редица изследвания сочат, че както определени личностни и индивидуални особености, така и фактори на работната среда могат да способстват за развитието на синдрома:
Индивидуални и личностни особености
Трудов стаж. Интересното е, че докато в чужди изследвания синдромът се проявява през първите години от навлизането в професията, то у нас той е свързан с по-продължителния трудов стаж. Този факт е показателен за трайната тенденция от стресови въздействия в българската училищна действителност, което прави много по-трудна работата по преодоляването на синдрома.
Пол. При жените, които са доминиращи в учителската професия, бърнаут се проявява предимно като емоционално изтощение, докато при мъжете на преден план излизат дехуманизацията и отчуждението. За разлика от други комуникативни професии при учителската като цяло се запазва ангажираността с проблемите на зависимите хора (учениците). Това показва, че въпреки огромното напрежение и стрес учителската професия не загубва същностните си характеристики.
Образователно равнище. Някои изследвания сочат, че по-високото образователно равнище е свързано с по-високи стойности по скалите на бърнаут. Тази връзка обаче е по-сложна, тъй като обикновено именно професионалистите с по-високо образование изпълняват и по-отговорни функции, свързани с повече напрежение и стрес.
Личностни характеристики:
Фрайденберг характеризира хората, поддаващи се на „изгаряне”, като склонни към съчувствие, меки, хуманни, лесно поддаващи се на влияние, идеалисти и заедно с това – неустойчиви, интровертни, фанатични. Други автори също посочват сходни личностни особености, които се оказват предразполагащи за появата на бърнаут: повишена тревожност, интровертност, идеализъм, свръхентусиазъм, работохолизъм, свръхмотивираност и амбициозност, високи очаквания, перфекционизъм в професията и др.
Характерно за хората, които са засегнати по-често от синдрома, е, че те са били високомотивирани в началото, с чувство за призвание, мисия и лична отговорност, влагали са цялата си енергия и ентусиазъм със съзнанието, че помагат на другите. Затова обикновено се среща при учители, които са имали много високи очаквания от професията си, силно са се раздавали и вживявали в проблемите, което е изчерпало силите им и те са минали на „противоположния полюс” на емоциите.
Различните учители имат специфичен отговор на стресорите в учителската професия, по различен начин се справят с тях в ежедневието си. Ако учителят има външна локализация на контрола, т.е. смята, че не може да влияе на събитията от живота си, и стилът му на справяне (coping) и решаване на проблеми е пасивен, то вероятността от появата на бърнаут е по-голяма. Особено неблагоприятно е съчетаването на някои от горепосочените фактори у един учител – например емоционална неустойчивост и импулсивност с неефективен стил на поведение (избягване, пасивност).
Условия на работната среда
В резултат на дългогодишни изследвания са изведени шест ключови области на работната среда, които благоприятстват развитието на бърнаут: трудовото натоварване, възможностите за контрол на изпълнението, възнаграждаването, общността, справедливостта и споделените ценности в организацията. В цял свят учителската професия е отнасяна към стресогенните професии. Силните катаклизми в българското общество през последните две десетилетия допълнително рефлектират и в нея, тъй като учителят е професионално свързан с всички прослойки на обществото чрез своите ученици.
Кои от особеностите на учителската професия, свързани и с работната среда, са благоприятни за появата на синдрома:
– интензивното общуване с деца и млади хора, което е и източник на професионално удовлетворение, но и причина за емоционално „пресищане”;
– нереалистично високите очаквания на обществото, че учителят ще реши основните проблеми на образователната система, семейната среда и т.н.;
– неясните критерии за успешност, ефективност на учителския труд;
– чувството за несправедливост в училищната среда – в заплащане, оценка и признание на труда, разпределяне на задълженията и др.;
– необходимостта да се взимат бързи и отговорни решения в множество динамични педагогически ситуации;
– на равнище училищно ръководство – потискане желанието за промени, иновации, професионално израстване; чувството, че нямаш подкрепа от колеги, ръководство, родители и др.
Несъответствието между индивидуалните и личностни особености на професионалиста (учителя) и факторите на работната среда се смята от специалистите по проблема за определящо и увеличава вероятността от развиване на бърнаут.