Труд стр. 27
- Каква е същността на проект "Заедно за по-добро здраве", г-жо Дилкова?
- Проектът "Заедно за по-добро здраве" е партньорство между четири държави - България, Словакия, Унгария и Румъния с цел подобряване на здравното състояние на групи в уязвимо положение, като нашата страна е с водещ опит. Проектът започна през 2012 г., а през 2015 г. беше продължен от финансиращата компания "ГлаксоСмитКлайн" за още три години. Резултат от работата ни през първите три години бяха 43 нови здравни медиатори, които бяха обучени и работиха по проекта, а след това преминаха на работа към общините с бюджет, отпуснат от държавата. "Заедно за по-добро здраве" е естественото продължение на "Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика", която се се зароди още през 2010 г., когато Европа преживя тежка епидемия от морбили, а в България се разболяха 24 000 души, от които 24 деца починаха. В този момент здравните медиатори изиграха ключова роля за провеждането на извънредна имунизационна кампания сред общности от уязвими групи като партньори на Регионалните здравни инспекции и общопрактикуващите лекари - бяха направени повече от 150 000 извънредни имунизации срещу морбили.
- Какви са основните дейности по проекта?
- През първите три години основните дейности бяха свързани с подбор, обучение и супервизия на работата на здравните медиатори - по 15 всяка година. Веднъж започнали работа на терен сред местните общности, здравните медиатори имаха за задача да "картографират" общността, за да са наясно какви са най-належащите нужди - деца без задължителни имунизации, здравнонеосигурени бременни жени, многодетни семейства и др. Здравният медиатор работи с всяка от тези уязвими групи, като извършва различни дейности, които да подпомогнат лекарите, здравните служби и пациентите. Положителният ефект от работата им благоприятства не само т.нар. уязвими общности, но и местното население като цяло и е високо оценявана както на регионално, така и на национално ниво.
Здравният медиатор ежедневно се среща с редица сложни казуси, за разрешаването на които е необходимо да работи с няколко институции едновременно -често той има нужда от помощ от свои колеги, които вече са се сблъсквали с подобен проблем. В това отношение работата в мрежа наистина се случва - и реално, и виртуално. Реално - когато здравните медиатори от един град изпращат пациент в болница в съседен град, където го поемат местните здравни медиатори например, а виртуално - в рамките на професионалния форум на здравните медиатори на страницата на Националната мрежа на здравните медиатори в интернет (www. zdravenmediator.net), където всеки здравен медиатор, нуждаещ се от помощ и съвет, може да разчита на своите колеги от страната.
- Какви са заложените цели и до каква степен те са постигнати до момента?
- Водещата цел на проекта е укрепване и развитие на здравно-медиаторната програма в четирите държави партньори. В рамките на първите три години, вследствие на постигнатото добро сътрудничество между държавните институции в лицето на Комисията по здравеопазването, Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Националната мрежа на здравните медиатори, пациентски и медицински организации и частен сектор, започна плавно да се разширява обхватът на здравно-медиаторната програма. От 109 здравни медиатори в 56 общини през 2012 г. техният брой се увеличи и през 2016 г. ще наброяват 195 души, работещи в над 100 общини. За 2017 г. е заложено ново увеличение с още 25 нови здравни медиатори. Това за нас е огромен успех, довел до устойчивост, която през годините се подкрепя от няколко различни правителства. Радваме се, че здравното медиаторство през годините се доказа като национална политика и надпартийна кауза, която привлича все повече и повече партньори. В международен план - обменът на добри практики между четирите държави доведе до създаване на Мрежа на здравните медиатори в Словакия, изградена по подобие на българската. В момента техният брой там надминава броя на медиаторите, работещи в България.
***
Нашият гост
ДИЛЯНА ДИЛКОВА е член на Управителния съвет на сдружение "Национална мрежа на здравните медиатори". От 2005 г. работи по проекти, свързани с въвеждането и утвърждаването на ролята на здравния медиатор на национално и международно ниво. Обучител на здравни медиатори, консултант по проекти на Европейския център за контрол на заболяванията, свързани с разработка на здравно-информационни материали за ромската общност.
Проектът "Заедно за по-добро здраве" представлява партньорство между четири държави - България, Словакия, Унгария и Румъния, чиято цел е подобряване на здравното състояние на уязвими групи, като нашата страна е с водещ опит.
ДОЦ. ЛИЛИЯ ПЕКОВА:
ПРИ ЗАРАЗЕНИТЕ С ХИВ ДЕЦА ИМА РЕАЛЕН ШАНС ЗА ИЗЧИСТВАНЕ НА ВИРУСА
Труд стр. 26
- Доц. Пекова, какво се случва, ако едно дете е инфектирано с ХИВ?
- Според наличната статистика у нас едва 4,17% от родените ХИВ инфектирани деца са доживели до над 18-годишна възраст. Въпреки това инфектираното с ХИВ дете може успешно да изчисти вируса, ако се спази протоколът. В случаите, когато двойката бъдещи родители е серопозитивна, се препоръчва планирана бременност, при която се провежда специфична терапия до момента, в който се прецени, че може да се извърши зачеване. Това е трудно, защото въпреки че антиретровирусната терапия може да доведе до практически неоткриваеми нива на ХИВ в кръвта на мъжа, е възможно вирусът да е в относително висока концентрация в семенната течност.
Какво се прави в такъв случай?
- По тези причини следва да се обсъдят следните алтернативни варианти:
- асистирана репродукция;
- използване на донорска сперма;
- осиновяване.
Препоръчително е раждането да се осъществи чрез цезарово сечение. Освен това не се разрешава кърменето, защото вирусът се открива в кърмата.
Дете, родено от ХИВ позитивна майка, естествено носи в кръвта си антителата срещу ХИВ, предадени му трансплацентарно по време на бременността. Те може да персистират в неговата кръв до 12-18 месеца. Затова още в първите 8 часа след раждането се започва терапия за 6 седмици. Провеждат се неколкократни изследвания не само за антитела, но и за' наличието на вируса с PCR методика. Ако на 1 месец и на 4 месеца детето е негативно за наличие на ХИВ, се счита, че то е здраво. В противен случай се започва съответно лечение.
Доц. Лилия Пекова е специалист по инфекциозни болести и епидемиология, началник на Клиниката по инфекциозни болести при УМБАЛ "Проф. Стоян Киркович" в Стара Загора, ръководител на секция "Инфекциозни болести" към Катедрата по хигиена, инфекциозни болести и епидемиология към Медицинския университет на Тракийския университет.
Сподели с приятели: |