Европейска комисия
Съобщение за медиите
Брюксел, 21 февруари 2014 г.
Външната миграционна политика на ЕС: по-смел подход
Подобрило ли се е управлението на миграционните потоци и какъв е напредъкът по отношение на насърчаването на мобилността в сигурна среда? В приет днес доклад Комисията разглежда основните промени във външната миграционна политика на ЕС през 2012 и 2013 г. Две години след въвеждането на обновения глобален подход към миграцията и мобилността (ГПММ) отчетените постижения по отношение на укрепването на диалога и сътрудничеството са значителни, но същевременно се подчертава необходимостта от допълнителни усилия за по-нататъшен напредък.
Действията за приспособяване към условията на нарастваща международна мобилност трябва да отговарят на нуждите и приоритетите на всички заинтересовани страни. Това изисква по-добро използване на съществуващите инструменти като партньорства за мобилност и общи визови правила. Необходимо е по възможност да се засили и участието на страните от ЕС при изпълнението на политиките на Съюза.
„Добре управляваната миграция може да бъде наистина от полза за всички, както за мигрантите, така и за приемащите страни. Нашият успех до голяма степен зависи от диалога и сътрудничеството с държавите извън ЕС и с международните организации. Партньорствата за мобилност, визовите облекчения наред със споразуменията за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица и общите визови правила остават важни политически инструменти. Трябва обаче да положим повече усилия, за да осигурим икономически растеж и конкурентоспособност в Европа и да се справим съвместно със страните извън ЕС с отрицателните аспекти на миграцията като трафика на хора и незаконното превеждане на мигранти през граница“, заяви комисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.
Партньорствата за мобилност са доказано полезни инструменти за разрешаване на въпроси, свързани с миграцията и убежището, по взаимно изгоден начин. С тях се определя набор от политически цели и се осигурява структура за дискусии и сътрудничество. Досега партньорства за мобилност са били сключени с шест страни: Молдова (2008 г.), Кабо Верде (2008 г.), Грузия (2009 г.), Армения (2011 г.), Мароко (2013 г.) и Азербайджан (2013 г.). Диалогът за партньорство за мобилност с Тунис приключи през ноември 2013 г. и предстои неговото подписване. През декември 2013 г. започна и диалог за партньорство с Йордания.
Като цяло в периода 2012 – 2013 г. Комисията е подпомогнала над 90 проекта, свързани с миграцията, с повече от 200 млн. евро във всички региони на развиващия се свят. Освен това страните от ЕС са инвестирали допълнителни финансови средства за прилагането на ГПММ.
Необходими са повече усилия и по отношение на защитата на бежанците и правата на човека. Така например Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) би могла да играе по-голяма роля за подобряване на възможностите за предоставяне на убежище и прием в държави извън ЕС, включително в рамките на партньорствата за мобилност. Също така има възможност за подобряване на използването на регионалните програми за закрила, по-специално посредством по-дълготрайна ангажираност и финансиране.
По-добрата координация на дейностите по презаселване на равнище ЕС и между държавите членки ще създаде условия за по-ефективно и по-бързо реагиране при кризисни ситуации. Повече финансови средства ще бъдат налични и за осигуряването на повече места за преселване или прием по хуманитарни причини в рамките на фонд „ Убежище и миграция“ (2014 – 2020 г.).
По-нататъшно развитие на ГПММ
Съществуващата външна политика и инструменти в областта на миграцията и убежището могат обаче да се използват по-добре, включително за повишаване на привлекателността на ЕС и укрепване на неговата икономика.
Въпросът с трудовата миграция ще стане още по-важен през следващите години, като ролята на партньорствата за мобилност би могла да се подчертае в това отношение (напр. улесняване на обмена на студенти или специалисти, повишаване на капацитета за управление на миграцията в държави извън ЕС, въвеждане на програми за кръгова миграция, засилване на социалната защита за законните мигранти и уреждане при необходимост на въпроси, свързани с преносимостта на социалните права, и др.).
По-лесното издаване на краткосрочни визи може да има положителни последици за развитието на страни извън ЕС, като например подобряване на възможностите за бизнес и търговските връзки с ЕС и стимулиране на контактите между хората. Освен това възможностите на визовата политика на ЕС трябва да се използват максимално за насърчаване на икономическия растеж и културния обмен. През идните седмици Комисията ще предложи изменения на визовия кодекс, за да се улесни допълнително пътуването до ЕС на законно пътуващите и същевременно да се гарантира високо ниво на сигурност в Съюза.
Сътрудничеството за предотвратяване и борба с незаконната миграция се е задълбочило през последните години. Започнати са диалози и обмен на информация и се изпълняват съвместни действия за борба с трафика на хора и незаконното превеждане през граница на мигранти с участието на всички заинтересовани страни, включително международни организации. Както вече беше оповестено в доклада на работната група по въпросите на Средиземноморието, предвидени са допълнителни инициативи.
Контекст
От 2005 г. насам глобалният подход към миграцията и мобилността (ГПММ) е общата рамка за външната политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището и определя насоката на политическия диалог и оперативното сътрудничество на Съюза с държави извън него. Той се основава на ясно определени приоритети, които отразяват стратегическите цели на ЕС, и е заложен в цялостната външна политика на ЕС, включително в сътрудничеството за развитие.
ГПММ има за цел да стимулира диалога и сътрудничеството със страни партньори извън Съюза в четири области: по-добра организация на законната миграция и насърчаване на добре управлявана мобилност; предотвратяване и борба с нерегламентираната миграция и изкореняване на трафика на хора; оптимизиране на въздействието на миграцията върху развитието и насърчаване на международната закрила и укрепване на външното измерение на политиката за предоставяне на убежище.
ГПММ се прилага чрез регионални и двустранни политически диалози (с политически инструменти като партньорствата за мобилност); правни инструменти като визови облекчения и споразумения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица; оперативна помощ и изграждане на капацитет; както и посредством широк спектър от помощ за програми и проекти (достъпна за множество заинтересовани страни, включително гражданското общество, сдружения на мигранти и международни организации).
Полезни връзки
Уебсайт на Сесилия Малмстрьом
Комисар Малмстрьом в Twitter
Уебсайт на генерална дирекция „Вътрешни работи“
ГД „Вътрешни работи“ в Twitter
Доклад за прилагането на ГПММ 2012 – 2013 г.
За контакти:
Michele Cercone (+32 2 298 09 63)
Tove Ernst (+32 2 298 67 64)
За обществеността: Europe Direct по телефона 00 800 6 7 8 9 10 11 или по email
|
IP/14/167
Сподели с приятели: |