Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор
1.1.2Анализ на водопотреблението през периода 1999-2009 г.Анализът за използваната вода по вид водоснабдяване и сектори за предходните години почива на информацията на НСИ, като общото количество на иззетата вода е сравнено с количеството на падналите валежи и речния отток за съответната година. Използваната вода е изчислена като сума от доставената вода (от водоснабдителните дружества и други предприятия) и собственото снабдяване. Източник на данни за доставената вода е изчерпателното наблюдение за водоснабдяването (напоителни системи и обществено водоснабдяване - ВиК), а за собствено снабдяване - частично статистическо наблюдение, обхващащо по-значимите потребители на вода (с над 36 хил.м3/г.). Не е включена водата за хидроенергетика и собственото снабдяване на домакинствата. Количеството на използваната вода по вид водоснабдяване е най-голямо при собственото водоснабдяване, което се дължи на подаваните количества за охлаждане в индустрията и то главно в Дунавския район (води от р. Дунав за охлаждащите системи на АЕЦ Козлодуй) (Фиг. 1.2.1). Фиг.1.2.1. Общо иззето годишно количество вода по вид водоснабдяване и загуби на вода в периода 1999-2009, млн. м3/г. (Източник: НСИ) На Фиг. 1.2.2. е показано количеството на иззетите повърхностни и подземни води без водите от р. Дунав в периода 2000-2009 г. Фиг. 1.2.2. Иззета вода по водоизточници в периода 2000-2009 г. без р. Дунав, млн. м3/г. (Източник: НСИ) Тенденцията е към увеличаване на количеството на иззетите вътрешни повърхностни води за периода 2000-2009 г. с изключение на 2001 г. и 2002 г. поради обстоятелството, че през най-сушавата 2000 г. бяха използвани почти целите обеми на язовирите и тяхното възстановяване се постигна през следващите две години. Независимо че през 2005 г. общото количество на иззетата вода намалява на 2676 млн. м3, то процентът на повърхностните иззети води е 78%, който процент е 72% за 2000 г. Трайна тенденция на нарастване се забелязва за трите години 2007, 2008 и 2009, когато процентът на иззетите повърхностни води (без водите на р. Дунав) е 83%, а на подземните иззети води съответно 17% от общото количество иззети води. На Фиг. 1.2.3 и на Фиг. 1.2.4 е показано съответно процентното разпределение на иззетите повърхностни (без водите от р. Дунав за АЕЦ) и подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г.
От двете графики е видно, че най-голямо е количеството на иззетите повърхностни води (без р. Дунав) от индустрията - 48,06%, след това от напоителни системи - 33,16%, общественото водоснабдяване (ВиК) - 17,90%, селско, горско и рибно стопанство - 0,80% и услуги - 0,08%. При иззетите подземни води процентът е най-голям за общественото водоснабдяване (ВиК) – 78,93%, последвано от индустрията - 16,73%, селско, горско и рибно стопанство - 1,92%, услуги - 1,73% и напоителни системи - 0,69%. При анализа на влиянието на климатичните промени върху водопотреблението се приемат като база годишните валежи при съвременния климат (1961-1990 г.) (Фиг. 1.2.5), спрямо която се сравняват падналите валежи от 1900 г. досега (Фиг. 1.2.7). Валежите в България са необходими за всяка дейност от практиката през цялата календарна година, но тяхното значение е най-голямо през топлото полугодие (април-септември) най-вече за селското стопанство и районите с летен туризъм. Разпределението на летните валежи при съвременния климат (1961-1990 г.) е показано на Фиг. 1.2.6. Валежната сума е недостатъчна и затруднява земеделското производство на страната и покриване на нуждите на туризма в Източна България и по поречието на р. Струма. Фиг. 1.2.5. Годишни валежи при съвременния климат (1961-1990 г.), мм Фиг. 1.2.6. Летни валежи при съвременния климат (1961-1990 г.), мм През целия 20ти век най-сухата година е 2000 г. с 40% намаление на общото количество валежи за страната (Фиг. 1.2.7), като басейните на р. Струма и р. Места са с най-голямото 65% намаление на валежите (Фиг. 1.2.8). Фиг. 1.2.7. Аномалии на годишните валежи в проценти спрямо базисния период 1961-1990 г. (Източник: НИМХ) Фиг. 1.2.8. Процентно отклонение на годишните валежи през 2000 г. в сравнение със съвременния климат (1961-1990 г.) От началото на 21ви век по-малко суха е 2008 г. с 26% намаление на валежите под нормата, като валежите за месеците август и ноември са съответно 27% и 36% от нормата, докато през септември валежите са 204% спрямо нормата. Както валежите в нормално влажна година, така и интензивните валежи след сухите периоди в райони без резервоари за съхранение на водите, се оттичат и не могат да се ползват. Поради тази причина анализът на използваната/иззетата вода спрямо средногодишния воден ресурс или речен отток в даден басейн без да се отчитат сезонните аномалии в оттока на конкретния водоизточник за водоползване на дадено селище или друг водоползвател не дава точна представа за причините за недостиг на вода. Средногодишните водни количества от вътрешните реки през най-сухата 2000 г. (1212 м3/сек), както и през по-малко сухата 2008 г. (1378 м3/сек) са с по-високи стойности в сравнение с някои от по-влажните години (Таблица 1.2.1). Недостигът на вода е най-вече през летния и есенния сезон, който недостиг може да се компенсира чрез съхранение на падналите валежи през зимата и пролетта. Например, в най-засегнатия от сушата басейн на р. Струма през 2000 г. водното количество от 181 м3/сек през зимно-пролетния сезон би могло да компенсира заниженото количество през летно-есенния сезон от 28 м3/сек (Фиг. 1.2.9). С най-малко средногодишно водно количество (94 м3/сек) за р. Струма е последващата 2001 г., което се дължи на силно засушливата предна година и необходимостта от възстановяване на повърхностния и подземния воден ресурс в басейна (Фиг. 1.2.9).
(за зимен сезон се счита месец декември от предишната година и месеците януари и февруари от разглежданата година, за пролетен сезон – от март до май, за летен сезон – от юни до август и за есенен сезон – от септември до ноември) Използваното количество вода в домакинствата през най-сухата 2000 г. е най-голямо за разглеждания период 1999-2009 г. (Таблица 1.2.2), но независимо от това 2000 г. е годината с най-голяма част от населението на сезонен воден режим – 18,31% (Фиг. 1.2.10).
Фиг. 1.2.10. Процент на населението на сезонен и целогодишен воден режим. Броят на селищата на воден режим по басейни са другото доказателство, че валежите и наличието на резервоари за вода са определящи за постоянно водоподаване. Като брой селища на сезонен или целогодишен воден режим на първо място за 2000 г. е басейнът на р. Марица - 217 селища, последван от басейна на р. Струма - 155 и на р. Янтра – 141, докато през по-малко сухата 2008 г. най-голям е броят в басейна на р. Янтра – 74 селища, р. Арда вкл. р. Атеринска – 46 и р. Марица – 43 (Фиг. 1.2.11). Но като брой население на първо място е басейнът на р. Струма с 336 831 души на воден режим през 2000 г., последван от р. Марица – 178 427 души и р. Янтра – 158 549 души. През по-малко сухата 2008 г. водещ по брой население на воден режим е вече басейнът на р. Марица – 62 293 души, последван от р. Янтра – 59 349 души и р. Струма – 50 148 души (Фиг. 1.2.12). Фиг. 1.2.11. Брой на селищата на воден режим по басейни през 1999, 2000 и 2008 г. Фиг. 1.2.12. Брой на населението на воден режим по басейни през 1999, 2000 и 2008 г. С най-ниско използвана вода в домакинствата през 2000 г. е басейнът на р. Арда (вкл. р. Атеренска) – 56 л/жит./ден., а през 2001 г. басейнът на р. Доспат – 55 л/жит./ден. (Фиг. 1.2.13). Дунавския район е над средното за страната по количество на използвана вода в домакинствата, което е 90-100 л/жит./ден. за периода 1999-2009 г. Данните по подбасейни показват, че с най-високо водопотребление е басейнът на р. Искър (136 л/жит./ден. през 2000 г., 131 л/жит./ден. през 2008 г. и 130 л/жит./ден. през 2009 г.), последван от подбасейна на р. Нишава (съответно за същите години 121, 111 и 115 л/жит./ден.). През 2009 г. с най-високо количество използвана вода в домакинствата е Черноморският район: басейн на р. Резовска (374 л/жит./ден.), Южнобургаски реки (180 л/жит./ден.), Дерета Приселци – Черноморец (174 л/жит.:ден.), Севернобургаски реки и Велека (по 123 л/жит./ден.) и Мандренски реки (107 л/жит./ден.) (Фиг. 1.2.13). Завишеното водопотребление е свързано с развитието на туризма в Черноморския район. Тези данни кореспондират и с данните за консумацията на вода в европейските страни. По данни на Европейската асоциация по водите от 2003 г. тя е както следва: Испания 260 л/жит./ден., Норвегия – 220, Холандия – 215,Франция – 160, Швейцария – 155, Люксембург – 145, Австрия – 140, Унгария – 135, Дания – 130, Германия – 125, Полша – 120, Словения и Белгия – 115, Естония – 100 и Литва – 80 л/жит./ден. Фиг. 1.2.13. Използвана вода от домакинствата по под - басейни, л/жит./ден. Едновременно с намалението на валежите, причиняващи водни режими за част от населението, се наблюдава и спад в използваната вода от вътрешни водоизточници в индустрията (Таблица 1.2.2). Прави впечатление сериозният ресурс, отделен за напояване по време на така наречените сухи години (Фиг. 1.2.14). Фиг. 1.2.14. Доставена вода за напояване от НС ЕАД за периода 1981-2009 г. (Източник: НС ЕАД) Съпоставката на данните показва, че през най-сухата 2000 г. са подадени значителни количества вода за напояване. През тази година са разрешавани безплатни гравитачни поливки, което съчетано с намалението на таксата с близо 50% за помпените поливки е позволило използването на значителни количества вода за поливане. През 2000 г. общо полетите площи са 488 183 дка, което е най-високият процент - 6,7% за периода 1997-2009 г. Въпреки предприетите мерки добивите през 2000 г. са по-ниски в сравнение с по-влажната 2001 г. за културите, които се нуждаят от поливки (Таблица 1.2.3). За култури, които традиционно не се поливат, няма съществени различия в добивите за разглежданите години. Тези данни показват че през 2000 г. не са задоволени изцяло нуждите от вода за поливане. Таблица 1.2.3. Сравнение на реколтите (Източник: Агростатистика, МЗХ)
По време на водни режими се увеличава броят на авариите от честото спиране и пускане на водата и като цяло не се отчита значителна икономия на вода. При близки стойности за количеството на общо иззетите вътрешни води за сухата 2000 г. (с 40% валежи под нормата) – 3025 млн. м3 и най-влажната 2005 г. (с 42% валежи над нормата) – 2947 млн. м3 загубите на вода са по-големи по време на засушаване – 1442 млн м3 или 48% от общо иззетите вътрешни води, докато при по-влажната 2005 г. са 941 млн. м3 или 32% от общо иззетите вътрешни води (Таблица 1.2.2). Гарантирането на достатъчен воден ресурс и предотвратяването на водните режими е изключително важно за страна като България, тъй като страната е своеобразен рекордьор по загубите на вода при общественото водоснабдяване (ВиК) и напоителните системи. През 2008 г. те са над 60%. Само за сравнение според Европейската агенция за околна среда (2003) загубите на вода от градските водоснабдителни системи в Германия (1999) са 3%, Дания (1997) – 10%, Финландия (1999) – 15%, Швеция (2000) – 17%, Испания (1999) и Англия (2000) – 22%, Словакия (1999) – 27%, Италия (2001) и Франция (1997) - 30% , Румъния (1999) – 31%, Чехия (2000) – 32%, Ирландия (2000) – 34%, Унгария (1995) – 35% и Словения (1999) – 40%. 1.1.3 Прогноза за водопотреблението за периода 2010 – 2035 г.Прогнозираното водопотребление по населени места и речни басейни е направено в два разреза: домакинства и бизнес, предоставени от ВиК операторите. Прогнозният период е 26 години, със стартова година 2010 г. и финална година 2035 г. Прогнозата за водопотребление на битови клиенти е функция на три прогнози: прогноза за динамика на населението, прогнозата за индивидуалното потребление на вода и прогнозата за достъп до обществено водоснабдяване на населението. Прогнозата за динамика на населението е сходна с тази в Плановете за управление на речните басейни, като е извършена екстраполация на приетите демографски тенденции до 2035 г. (Таблица 1.1.1). Прогнозата за индивидуалното водно потребление е съобразена със средното измерено водно потребление на човек в страната и тенденцията на увеличаването му при очаквано нарастване на жизнения стандарт на населението. Изчислено е, че през 2010 г. среднодневното потребление на човек по отделните райони на басейново управление е както следва: Дунавски район – 113 л, Черноморски район – 87 л, Източнобеломорски район – 85 л и Западнобеломорски район – 97 л. Предвидено е това потребление на вода да достигне през 2035 г. до 120 л/ч./ден. за всички райони на басейново управление. На Фиг. 1.3.1 и Таблица 1.3.1 е показано прогнозното водопотребление на домакинствата по райони. Фиг. 1.3.1. Прогнозно водопотребление на домакинствата по райони за периода 2010-2035 г., м3 Таблица 1.3.1. Прогнозно водопотребление на домакинствата и бизнеса за периода 2010-2035 г., хил. м3
Намалението на водопотреблението в домакинствата за 2035 г. спрямо 2010 г. е както следва: Дунавски район – 8%, и Западнобеломорски – 0,9%, а в Черноморски и Източнобеломорски район повишението е съответно 28,8% и 15,1%. Общо за страната увеличението на водопотреблението в домакинствата за периода 2010-2035 г. е от 274 066 хил. м3 на 286 232 хил. м3 или с 4,4%. Прогнозата за водопотреблението на бизнеса също се основава на съществуващите прогнози за водопотребление на институционални клиенти в Плановете за управление на речните басейни. Приетите тенденции в динамиката при тези планове са екстраполирани до 2035 г. (Таблица 1.3.1 и Фиг. 1.3.2).
Тенденциите при водопотреблението на бизнеса за периода 2010–2035 г. повтарят тенденциите на водопотреблението при домакинства, т.е. нараства за Черноморския и Източнобеломорския район съответно с 28,8% и 15,1% и намалява за Дунавския и Западнобеломорския район с 8% и 0,9%. Общо водопотреблението на бизнеса в страната нараства от 115 486 хил. м3 на 122 876 хил. м3 или с 6,4%. За изчисляване на общото водопотребление за периода 2010–2035 г. се приема за константа количествата на използваната вода от собствено водоснабдяване (без хидроенергетика и АЕЦ), напояване и общи загуби на вода през 2009 г. съгласно публикуваните данни на НСИ (Таблица 1.3.2).
Прогнозното количество на иззетата вода от 3 320 373 хил. м3 през 2010 г. нараства на 3 339 929 хил. м3 през 2035 г. или с 0,6% (Таблица 1.3.2). Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 0.7 Mb. Сподели с приятели: |