Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор



страница1/3
Дата06.02.2018
Размер0.7 Mb.
ТипАнализ
  1   2   3





Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ



Проект на Национална стратегия

за управление и развитие на водния сектор

АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА СИТУАЦИЯ И ПРОГНОЗИ ЗА БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ





  1. Анализ на водопотреблението и бъдещите нужди от вода


30 март 2011 година


София


МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ 1

АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА СИТУАЦИЯ И ПРОГНОЗИ ЗА БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ 1

30 март 2011 година 1

Анализ на водопотреблението и бъдещите нужди от вода 1

Анализ и прогноза на водопотреблението 1

Анализ и прогноза за обезпечеността на водопотреблението на база изготвени сценарии, отчитащи промените в климата 16

Анализ на обезпечеността на водопотреблението в зависимост от качеството на водите 28

Изводи и основни мерки за преодоляване на недостига на вода 34





Анализ на водопотреблението и бъдещите нужди от вода


Въведение

Настоящият анализ се стреми да даде отговор на няколко основни въпроси, които да зададат рамката на бъдещото развитие на водния сектор, а именно:



  1. До каква степен сега и в бъдеще е обезпечено водопотреблението с наличните и прогнозирани водни ресурси?

  2. Кои са регионите в страната, където съществува или се предвижда появата на проблеми с обезпечаването на вода за населението и бизнеса?

  3. Кои са факторите, които са подпомагали или ще подпомогнат решаването на проблемите с недостига на вода на определени територии в страната?

За да се отговори на така зададените въпроси, бе анализирана съществуващата информация и бяха направени прогнози в последователност, която определи и структурата на този анализ, а именно:

  1. Анализ на водопотреблението по сектори за периода 1999-2009 г. и прогноза за следващите 25 г.;

  2. Анализ на наличния воден ресурс и разработване на сценарии за промяната на валежите за 2021 г. и 2035 г. на база прилагането на съвременни модели за промяна на климата;

  3. Определяне на регионите и секторите, за които е налице недостиг на вода и/или съществува подобен риск при бъдещи засушавания;

  4. Предложение за мерки, които биха противодействали на риска от недостиг на вода при засушаване вследствие на климатичните промени.

В началото на всеки от така изброените раздели е описан методологическия апарат и е направен кратък преглед на използваната информация.



Анализ и прогноза на водопотреблението


Методология

Анализираната информация и изготвените прогнози за водопотреблението от различните сектори се базират на изготвените и предадени в ЕК Планове за управление на речните басейни, допълнени с актуална информация за 2008 и 2009 г., предоставена от НСИ. Анализът бе осъществен в следната последователност:



  • Изготвяне на демографска прогноза;

  • Анализ на водопотреблението през изминалия период и прогноза за бъдещото водопотребление.

Конкретният методологически апарат е описан във всеки от посочените раздел.

1.1.1Демографска прогноза


Прогнозата на населението за периода 2010-2035 г. се базира на прогнозата за развитие на населението, заложена в Плановете на управление на речните басейни до 2027 г. в реалистичния сценарии, допълнена с прогнозиране на населението до 2035 г. За прогнозирания период 2028-2035 г. за основа е служила, както и в прогнозата 2010-2027 г., изготвената националната прогноза за броя на населението до 2060 г., изготвена от Националния статистически институт.

Прогнозата за населението, живеещо на територията на районите за басейново управление на водите и на подбасейните, се базира на екстраполация на средния темп на прираст за периода 1999-2009 г. Различията с националното равнище, определени от НСИ, се премахват чрез пропорционално увеличение/намаление на темпа на прираст на населението на районите и речните басейни.

Населените места (само села), в които през 2009 г. не живее нито едно лице, не са включени в прогнозата. Броят на градовете и селата се запазва за целия период на прогнозата – общо 5154.

Подходът при прогнозиране на промяната на структурата на населението е консервативен. Средно за страната делът на населението между 15 г. и 64 г. се запазва. В зависимост от темпа на промяна на населението по райони и речни басейни, делът се променя с ±1%. По-съществени промени търпи отношението градско - селско население. През 2009 г. то е 71,3% към 28,6%, а през 2035 г. – 72,9% към 27,1%, т.е. населението на градовете намалява с по-бавен темп от населението в селата.



При общо население на страната 7 528 103 жители, постепенното им намаление в краткосрочен (2015 г.), средносрочен (2021 г.) и дългосрочен (2035 г.) аспект е съответно 7 337 862, 7 094 897 и 6 534 980 жители. Намалението на населението по отделните райони на басейново управление е различен (Таблица 1.1.1.). Например за Дунавския район е 13,2%, Черноморския – 4,9%, Източнобеломорския – 16,6% и Западнобеломорския–18,8%.
Таблица 1.1.1.Демографски прогнози по райони на басейново управление






2010

2011

2012

2015

2021

2027

2035

1.

Общо, жители

7528103

7490705

7453040

7337862

7094897

6839791

6534980

1.1.

Дунавски район

3306524

3289059

3271532

3218307

3107857

2995261

2871430

1.2.

Черноморски район

1336992

1335024

1333027

1326815

1313964

1294195

1270867

1.3.

Източнобеломорски район

2268520

2254834

2241012

2198525

2107434

2013366

1892227

1.4.

Западнобеломорски район

616067

611788

607469

594216

565642

536969

500456



1.1.2Анализ на водопотреблението през периода 1999-2009 г.


Анализът за използваната вода по вид водоснабдяване и сектори за предходните години почива на информацията на НСИ, като общото количество на иззетата вода е сравнено с количеството на падналите валежи и речния отток за съответната година. Използваната вода е изчислена като сума от доставената вода (от водоснабдителните дружества и други предприятия) и собственото снабдяване. Източник на данни за доставената вода е изчерпателното наблюдение за водоснабдяването (напоителни системи и обществено водоснабдяване - ВиК), а за собствено снабдяване - частично статистическо наблюдение, обхващащо по-значимите потребители на вода (с над 36 хил.м3/г.). Не е включена водата за хидроенергетика и собственото снабдяване на домакинствата.

Количеството на използваната вода по вид водоснабдяване е най-голямо при собственото водоснабдяване, което се дължи на подаваните количества за охлаждане в индустрията и то главно в Дунавския район (води от р. Дунав за охлаждащите системи на АЕЦ Козлодуй) (Фиг. 1.2.1).


Фиг.1.2.1. Общо иззето годишно количество вода по вид водоснабдяване и загуби на вода в периода 1999-2009, млн. м3/г. (Източник: НСИ)

На Фиг. 1.2.2. е показано количеството на иззетите повърхностни и подземни води без водите от р. Дунав в периода 2000-2009 г.



Фиг. 1.2.2. Иззета вода по водоизточници в периода 2000-2009 г. без р. Дунав,

млн. м3/г. (Източник: НСИ)

Тенденцията е към увеличаване на количеството на иззетите вътрешни повърхностни води за периода 2000-2009 г. с изключение на 2001 г. и 2002 г. поради обстоятелството, че през най-сушавата 2000 г. бяха използвани почти целите обеми на язовирите и тяхното възстановяване се постигна през следващите две години. Независимо че през 2005 г. общото количество на иззетата вода намалява на 2676 млн. м3, то процентът на повърхностните иззети води е 78%, който процент е 72% за 2000 г. Трайна тенденция на нарастване се забелязва за трите години 2007, 2008 и 2009, когато процентът на иззетите повърхностни води (без водите на р. Дунав) е 83%, а на подземните иззети води съответно 17% от общото количество иззети води.

На Фиг. 1.2.3 и на Фиг. 1.2.4 е показано съответно процентното разпределение на иззетите повърхностни (без водите от р. Дунав за АЕЦ) и подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г.

Фиг. 1.2.3. Процентно разпределение на иззетите повърхностни води по вид водоснабдяване без АЕЦ през 2009 г. (Източник: НСИ)


Фиг. 1.2.4. Процентно разпределение на иззетите подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г. (Източник: НСИ)

От двете графики е видно, че най-голямо е количеството на иззетите повърхностни води (без р. Дунав) от индустрията - 48,06%, след това от напоителни системи - 33,16%, общественото водоснабдяване (ВиК) - 17,90%, селско, горско и рибно стопанство - 0,80% и услуги - 0,08%. При иззетите подземни води процентът е най-голям за общественото водоснабдяване (ВиК) – 78,93%, последвано от индустрията - 16,73%, селско, горско и рибно стопанство - 1,92%, услуги - 1,73% и напоителни системи - 0,69%.

При анализа на влиянието на климатичните промени върху водопотреблението се приемат като база годишните валежи при съвременния климат (1961-1990 г.) (Фиг. 1.2.5), спрямо която се сравняват падналите валежи от 1900 г. досега (Фиг. 1.2.7).

Валежите в България са необходими за всяка дейност от практиката през цялата календарна година, но тяхното значение е най-голямо през топлото полугодие (април-септември) най-вече за селското стопанство и районите с летен туризъм. Разпределението на летните валежи при съвременния климат (1961-1990 г.) е показано на Фиг. 1.2.6. Валежната сума е недостатъчна и затруднява земеделското производство на страната и покриване на нуждите на туризма в Източна България и по поречието на р. Струма.



Фиг. 1.2.5. Годишни валежи при съвременния климат (1961-1990 г.), мм



Фиг. 1.2.6. Летни валежи при съвременния климат (1961-1990 г.), мм

През целия 20ти век най-сухата година е 2000 г. с 40% намаление на общото количество валежи за страната (Фиг. 1.2.7), като басейните на р. Струма и р. Места са с най-голямото 65% намаление на валежите (Фиг. 1.2.8).


Фиг. 1.2.7. Аномалии на годишните валежи в проценти спрямо

базисния период 1961-1990 г. (Източник: НИМХ)


Фиг. 1.2.8. Процентно отклонение на годишните валежи през 2000 г. в сравнение със съвременния климат (1961-1990 г.)

От началото на 21ви век по-малко суха е 2008 г. с 26% намаление на валежите под нормата, като валежите за месеците август и ноември са съответно 27% и 36% от нормата, докато през септември валежите са 204% спрямо нормата.

Както валежите в нормално влажна година, така и интензивните валежи след сухите периоди в райони без резервоари за съхранение на водите, се оттичат и не могат да се ползват. Поради тази причина анализът на използваната/иззетата вода спрямо средногодишния воден ресурс или речен отток в даден басейн без да се отчитат сезонните аномалии в оттока на конкретния водоизточник за водоползване на дадено селище или друг водоползвател не дава точна представа за причините за недостиг на вода. Средногодишните водни количества от вътрешните реки през най-сухата 2000 г. (1212 м3/сек), както и през по-малко сухата 2008 г. (1378 м3/сек) са с по-високи стойности в сравнение с някои от по-влажните години (Таблица 1.2.1). Недостигът на вода е най-вече през летния и есенния сезон, който недостиг може да се компенсира чрез съхранение на падналите валежи през зимата и пролетта. Например, в най-засегнатия от сушата басейн на р. Струма през 2000 г. водното количество от 181 м3/сек през зимно-пролетния сезон би могло да компенсира заниженото количество през летно-есенния сезон от 28 м3/сек (Фиг. 1.2.9). С най-малко средногодишно водно количество (94 м3/сек) за р. Струма е последващата 2001 г., което се дължи на силно засушливата предна година и необходимостта от възстановяване на повърхностния и подземния воден ресурс в басейна (Фиг. 1.2.9).

Таблица 1.2.1. Средногодишни водни количества от вътрешни реки, м3/сек (Източник: НИМХ)



Фиг. 1.2.9. Сезонен речен отток на р. Струма при с. Марино поле, м3/сек.

(за зимен сезон се счита месец декември от предишната година и месеците януари и февруари от разглежданата година, за пролетен сезон – от март до май, за летен сезон – от юни до август и за есенен сезон – от септември до ноември)

Използваното количество вода в домакинствата през най-сухата 2000 г. е най-голямо за разглеждания период 1999-2009 г. (Таблица 1.2.2), но независимо от това 2000 г. е годината с най-голяма част от населението на сезонен воден режим – 18,31% (Фиг. 1.2.10).

Таблица 1.2.2. Валежи, средногодишно водно количество на вътрешни реки, използвана и иззета вода, общи загуби на вода за периода 1999-2009 г.

Година

Валежи, % от базисния период

Средно

годишен валеж, мм



Средногодишно водно количество на вътрешни реки, м3/сек

Използвана вода,

млн. м3



Общи загуби на вода, млн м3

Общо иззета вода, млн м3

Селско, горско и рибно стопанство

Индустрия без р. Дунав

Услуги

Домакинства

1999

+ 5

638

1664

125

1505

114

283

1156

3183

2000

- 40

375

1212

235

943

111

294

1442

3025

2001

- 16

531

643

185

996

100

273

1195

2749

2002

+ 17

737

1071

158

958

82

255

1098

2551

2003

- 11

561

1732

185

1705

74

268

1354

3586

2004

- 4

604

1386

171

1509

74

263

1109

3126

2005

+ 42

895

2721

153

1521

74

258

941

2947

2006

- 4

604

2236

178

1423

75

268

1250

3194

2007

+ 2

645

1186

258

1941

74

277

1212

3762

2008

- 26

468

1378

291

1841

76

271

1146

3625

2009

0

611

1195

326

1597

78

271

1071

3343

Фиг. 1.2.10. Процент на населението на сезонен и целогодишен воден режим.

Броят на селищата на воден режим по басейни са другото доказателство, че валежите и наличието на резервоари за вода са определящи за постоянно водоподаване. Като брой селища на сезонен или целогодишен воден режим на първо място за 2000 г. е басейнът на р. Марица - 217 селища, последван от басейна на р. Струма - 155 и на р. Янтра – 141, докато през по-малко сухата 2008 г. най-голям е броят в басейна на р. Янтра – 74 селища, р. Арда вкл. р. Атеринска – 46 и р. Марица – 43 (Фиг. 1.2.11). Но като брой население на първо място е басейнът на р. Струма с 336 831 души на воден режим през 2000 г., последван от р. Марица – 178 427 души и р. Янтра – 158 549 души. През по-малко сухата 2008 г. водещ по брой население на воден режим е вече басейнът на р. Марица – 62 293 души, последван от р. Янтра – 59 349 души и р. Струма – 50 148 души (Фиг. 1.2.12).


Фиг. 1.2.11. Брой на селищата на воден режим по басейни през 1999, 2000 и 2008 г.



Фиг. 1.2.12. Брой на населението на воден режим по басейни през 1999, 2000 и 2008 г.

С най-ниско използвана вода в домакинствата през 2000 г. е басейнът на р. Арда (вкл. р. Атеренска) – 56 л/жит./ден., а през 2001 г. басейнът на р. Доспат – 55 л/жит./ден. (Фиг. 1.2.13). Дунавския район е над средното за страната по количество на използвана вода в домакинствата, което е 90-100 л/жит./ден. за периода 1999-2009 г. Данните по подбасейни показват, че с най-високо водопотребление е басейнът на р. Искър (136 л/жит./ден. през 2000 г., 131 л/жит./ден. през 2008 г. и 130 л/жит./ден. през 2009 г.), последван от подбасейна на р. Нишава (съответно за същите години 121, 111 и 115 л/жит./ден.). През 2009 г. с най-високо количество използвана вода в домакинствата е Черноморският район: басейн на р. Резовска (374 л/жит./ден.), Южнобургаски реки (180 л/жит./ден.), Дерета Приселци – Черноморец (174 л/жит.:ден.), Севернобургаски реки и Велека (по 123 л/жит./ден.) и Мандренски реки (107 л/жит./ден.) (Фиг. 1.2.13). Завишеното водопотребление е свързано с развитието на туризма в Черноморския район. Тези данни кореспондират и с данните за консумацията на вода в европейските страни. По данни на Европейската асоциация по водите от 2003 г. тя е както следва: Испания 260 л/жит./ден., Норвегия – 220, Холандия – 215,Франция – 160, Швейцария – 155, Люксембург – 145, Австрия – 140, Унгария – 135, Дания – 130, Германия – 125, Полша – 120, Словения и Белгия – 115, Естония – 100 и Литва – 80 л/жит./ден.



Фиг. 1.2.13. Използвана вода от домакинствата по под - басейни, л/жит./ден.







Едновременно с намалението на валежите, причиняващи водни режими за част от населението, се наблюдава и спад в използваната вода от вътрешни водоизточници в индустрията (Таблица 1.2.2). Прави впечатление сериозният ресурс, отделен за напояване по време на така наречените сухи години (Фиг. 1.2.14).



Фиг. 1.2.14. Доставена вода за напояване от НС ЕАД за периода 1981-2009 г. (Източник: НС ЕАД)

Съпоставката на данните показва, че през най-сухата 2000 г. са подадени значителни количества вода за напояване. През тази година са разрешавани безплатни гравитачни поливки, което съчетано с намалението на таксата с близо 50% за помпените поливки е позволило използването на значителни количества вода за поливане. През 2000 г. общо полетите площи са 488 183 дка, което е най-високият процент - 6,7% за периода 1997-2009 г. Въпреки предприетите мерки добивите през 2000 г. са по-ниски в сравнение с по-влажната 2001 г. за културите, които се нуждаят от поливки (Таблица 1.2.3). За култури, които традиционно не се поливат, няма съществени различия в добивите за разглежданите години. Тези данни показват че през 2000 г. не са задоволени изцяло нуждите от вода за поливане.



Таблица 1.2.3. Сравнение на реколтите (Източник: Агростатистика, МЗХ)

Земеделски култури

Реколта 2000 г., кг/дка

Реколта 2001 г., кг/дка

Процентно изменение, %

Ечемик

281

319

13,52

Овес

115,8

193

66,67

Напоявана царевица за зърно

252,6

450

78,15

Ненапоявана царевица за зърно

187,4

227

21,13

Царевица за силаж и за зелено изхранване

594,7

841

41,42

Картофи

805,4

1 317

63,52

По време на водни режими се увеличава броят на авариите от честото спиране и пускане на водата и като цяло не се отчита значителна икономия на вода. При близки стойности за количеството на общо иззетите вътрешни води за сухата 2000 г. (с 40% валежи под нормата) – 3025 млн. м3 и най-влажната 2005 г. (с 42% валежи над нормата) – 2947 млн. м3 загубите на вода са по-големи по време на засушаване – 1442 млн м3 или 48% от общо иззетите вътрешни води, докато при по-влажната 2005 г. са 941 млн. м3 или 32% от общо иззетите вътрешни води (Таблица 1.2.2).

Гарантирането на достатъчен воден ресурс и предотвратяването на водните режими е изключително важно за страна като България, тъй като страната е своеобразен рекордьор по загубите на вода при общественото водоснабдяване (ВиК) и напоителните системи. През 2008 г. те са над 60%. Само за сравнение според Европейската агенция за околна среда (2003) загубите на вода от градските водоснабдителни системи в Германия (1999) са 3%, Дания (1997) – 10%, Финландия (1999) – 15%, Швеция (2000) – 17%, Испания (1999) и Англия (2000) – 22%, Словакия (1999) – 27%, Италия (2001) и Франция (1997) - 30% , Румъния (1999) – 31%, Чехия (2000) – 32%, Ирландия (2000) – 34%, Унгария (1995) – 35% и Словения (1999) – 40%.


1.1.3 Прогноза за водопотреблението за периода 2010 – 2035 г.


Прогнозираното водопотребление по населени места и речни басейни е направено в два разреза: домакинства и бизнес, предоставени от ВиК операторите. Прогнозният период е 26 години, със стартова година 2010 г. и финална година 2035 г.

Прогнозата за водопотребление на битови клиенти е функция на три прогнози: прогноза за динамика на населението, прогнозата за индивидуалното потребление на вода и прогнозата за достъп до обществено водоснабдяване на населението.

Прогнозата за динамика на населението е сходна с тази в Плановете за управление на речните басейни, като е извършена екстраполация на приетите демографски тенденции до 2035 г. (Таблица 1.1.1). Прогнозата за индивидуалното водно потребление е съобразена със средното измерено водно потребление на човек в страната и тенденцията на увеличаването му при очаквано нарастване на жизнения стандарт на населението. Изчислено е, че през 2010 г. среднодневното потребление на човек по отделните райони на басейново управление е както следва: Дунавски район – 113 л, Черноморски район – 87 л, Източнобеломорски район – 85 л и Западнобеломорски район – 97 л. Предвидено е това потребление на вода да достигне през 2035 г. до 120 л/ч./ден. за всички райони на басейново управление.

На Фиг. 1.3.1 и Таблица 1.3.1 е показано прогнозното водопотребление на домакинствата по райони.



Фиг. 1.3.1. Прогнозно водопотребление на домакинствата по райони

за периода 2010-2035 г., м3


Таблица 1.3.1. Прогнозно водопотребление на домакинствата и бизнеса за периода 2010-2035 г., хил. м3







2010

2011

2012

2015

2021

2035




Общо, хил. м3

274 066

275 699

277 294

281 821

288 422

286 232

1

Дунавски район:

187 861

188 023 

188 170

188 497 

187 001 

172 775

1.1.

домакинства

136 751

136 869 

136 975

137 213

136 124 

125 769 

1.2.

бизнес

51 111 

51 155 

51 195 

51 284 

50 877 

47 006 

2

Черноморски район:

70 015 

71 097

72 173 

75 369 

81 635 

90 220 

2.1.

домакинства

43 198

43 865 

44 530 

46 501 

50 367 

55 664 

2.2.

бизнес

26 817 

27 232

27 644

28 868 1

31 268 

34 556 

3

Източнобеломорски район:

97 563 

98 647 


99 705 


102 708 


107 833 


112 307 


3.1.

домакинства

71 999 

72 799 

73 580 

75 796 

79 578 

82 880 

3.2.

бизнес

25 564 

25 848 

26 125 

26 912 

28 255 

29 427 

4

Западнобеломорски район:

34 113 


34 186 


34 253 


34 409 


34 474 


33 807 


4.1.

домакинства

22 119 

22 166

22 209 

22 310 

22 352 

21 920 

4.2.

бизнес

11 994 

12 020 

12 044 

12 098 

12 121 

11 887




Намалението на водопотреблението в домакинствата за 2035 г. спрямо 2010 г. е както следва: Дунавски район – 8%, и Западнобеломорски – 0,9%, а в Черноморски и Източнобеломорски район повишението е съответно 28,8% и 15,1%. Общо за страната увеличението на водопотреблението в домакинствата за периода 2010-2035 г. е от 274 066 хил. м3 на 286 232 хил. м3 или с 4,4%.

Прогнозата за водопотреблението на бизнеса също се основава на съществуващите прогнози за водопотребление на институционални клиенти в Плановете за управление на речните басейни. Приетите тенденции в динамиката при тези планове са екстраполирани до 2035 г. (Таблица 1.3.1 и Фиг. 1.3.2).

Фиг. 1.3.2. Прогнозно водопотребление на бизнеса по райони за басейново управление за периода 2010 – 2035 г., м3

Тенденциите при водопотреблението на бизнеса за периода 2010–2035 г. повтарят тенденциите на водопотреблението при домакинства, т.е. нараства за Черноморския и Източнобеломорския район съответно с 28,8% и 15,1% и намалява за Дунавския и Западнобеломорския район с 8% и 0,9%. Общо водопотреблението на бизнеса в страната нараства от 115 486 хил. м3 на 122 876 хил. м3 или с 6,4%.

За изчисляване на общото водопотребление за периода 2010–2035 г. се приема за константа количествата на използваната вода от собствено водоснабдяване (без хидроенергетика и АЕЦ), напояване и общи загуби на вода през 2009 г. съгласно публикуваните данни на НСИ (Таблица 1.3.2).
Таблица 1.3.2. Прогнозно количество на иззетата вода в периода 2010 – 2035 г., хил. м3




2010

2011

2012

2015

2021

2035

Общо, хил. м3

3320374

3322775

3325122

3331804

3341764

3339929

Дунавски район

602348

602511

602657

602984

601488

587262

Черноморски район

575673

576755

577831

581027

587293

595878

Източнобеломорски район

2014723

2015808

2016866

2019868

2024994

2029467

Западнобеломорски район

127629

127702

127768

127924

127989

127322

Прогнозното количество на иззетата вода от 3 320 373 хил. м3 през 2010 г. нараства на 3 339 929 хил. м3 през 2035 г. или с 0,6% (Таблица 1.3.2).



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница