Определяне на квартали и отделни улици или участъци без канализация
Жилищен квартал Гарата няма изградена канализация, с изключение на територията на бившия хлебозавод, която се отвежда със самостоятелен канал, в противоположна на жилищната част посока, на изток до заустване в река Пишманка. Цялата площ на квартала е 16,6 ха и е включена в изготвен идеен проект за разделна, битова канализация на селата Алеко Константиново и Главиница, като дължината на улиците в кв. Гарата е общо 2360 м.
Селдскостопанския техникум се намира западно на Промишлената зона и шосето за град Пещера. Там са ригистрирани54 14 битови и 1 фирма абонати на ВиК, с обща годишна консумация на вода за 2011 г. от 1500 куб. м. По улица Драва и отчасти в дворовете на имотите, преминава магистралния водопровод за водоснабдяване на града, изпълнен със стоманобетонови тръби Ф1200 мм Дължината на участъка с имоти ползващи водоснабдяване, без канализация е около 500 м.
В Промишлената зона, в пресечка на основната ул. Мильо Войвода, носеща също името Мильо Войвода, южно от Търговия на едро и северно от района на бившия консервен комбинат Марица, има участък от 380 м без канализация. В същия участък има канализация, преминаваща през имотите, в северозападна посока до основната ул. Мильо Войвода. От края на участъка без канализация, в източна посока има плитка канализация, която през имоти достига до ул. Заводска.
По бул. Княгиня Мария Луиза, в локалното платно, южно от напоителния канал Паша арк, между бул. България и ул. Болнична, има отделни участъци без нормална улична канализация, с обща дължина 550 м. Част от имотите са заустени през канала, в главния колектор на основоното платно, други през съседни имоти са включени в южните улици, успоредни на канала, но има и имоти без канализация.
В кв. Махалата, има улици без канализации, с обща дължина около 1500 м. Основен проблем в този район е неприложената регулация, хаотичното застрояване в определени участъци, висиката кота, на крайните шахти от съществуващите канализации и ниските коти на дворовете, спрямо уличната нивелета. Северно и източно извън сегашната регулация на града, в кв. Махалата има територия с площ около 23 ха, която попада в чертите ОУП и е гъсто застроена с ромски къщи по импровизирано оформени улици, неотразени в плановете на града. Крайните точки на съществуващата канализация, в регулацията на квартала, са с висока кота дъно спрямо терена на териториите извън регулацията и това непозволява бъдещо включване на тези райони към действащия канал. Към настоящия момент няма възможност за вкючване на нови канализации към съществуващата, а при дъжд цялата канализация в района на кв. Изток и кв. Махалата се заприщва и пълни ниската част на улиците и дворовете, както и сутерените на жилищните блокове със смесена отпадна вода.
В северната част на регулацията на града започва застрояване в имоти в новите квартали от 601 до 607, без да има изградена ВиК инфраструктура, а по ОУП (2006 г.) се предвижда присъединяване на обширни нови територии до бъдещата западна тангента на новото околовръстно шосе. По част от улиците има изградени канализации с малък диаметър, по стопански начин от заинтересуваните собственици. За изграждане на нова ВиК улична инфраструктура до обитаемите имоти на този етап, е необходима мрежа с дължина около 350 м.
Определяне на участъци и степента на затлаченост на места от канализационната мрежа
Затлачени са всички начални участъци на клоновете, където водосбора е малък и при дъжд няма достатъчни водни количества за промиване на каналицацията.
Постоянни проблеми от затлачване има в района на кв. Ябълките между ул. Стефан Караджа и ул. Рила. Освен малките диаметри – Ф200 на уличните канали и малките наклони, за затлачеността в раойна значително влияние оказва отглеждането на домашни животни в личните дворове.
Изключително проблемно е състоянието на канализацията в Промишлената зона на град Пазарджик, поради неизяснен проблем при строителството, вследствие на което е подприщен Главен колектор 8 по ул. Синитевска и всички включващи се в него канализации до облекчителния канал през зоната на здравето към река Марица, като всички по-ниски участъци се явяват утайници и постепенно се затлачват и окончателно се компрометират.
Проучвания и анализ на състоянието на мрежата и основните съоръжения по нея - тръбопроводи, шахти, дъждопреливници, шахти за дъждовна вода, помпени станции
Всички канализации са с минимален или под допустимия наклон, на много места са с нулев и дори отрицателен наклон, като има и много участъци, в които влизащата тръба в РШ е на по-ниска кота от излизащата. Друг сериозен проблем е разрастването на града през 1970-те и 1980-те години на миналия век на север и запад, като канализациите от новите квартали се включват в по-стари канализации в централната градска част. По част от улиците има по две канализации – по-стара, с малък диаметър и по-нова, с по голям диаметър. Дълбочината на канализациите са сравнително малка – кота дъно основно е между 2,40 м до 3,20-3,50 м, с изключение на централната градска част, където достига до 4,50 м на главните колектори.
В жилищната част на града, северно от р. Марица, няма нито един проектиран и изпълнен дъждопреливник към реката, с изключение на долната част от покрития участък на бившия отводнителен канал Телки дере, който е сравнително плитък, пълен с боклуци и отвеждащ дъждовните води само на съседните канализационни клонове.
Всичко гореописано води до претоварване на канализацията, невъзможност да поеме дъждовните води, които при дъжд наводняват сутеренните и приземните етажи на сградите. Участъка на Главния колектор У144/89 см, преди излизането от града ул. Димчо Дебелянов е с максимална пропусквателна способност 700 л/с, при Qмакс.ч.сухо=190-200 л/с и Qдъжд=15-20 000 л/с, т.е. проводимостта му е 3,5-4,0 пъти над Qмакс.ч.сухо (без да се отчитат значителните количества инфилтрат), но десетки пъти по-малко от максималните дъждовни водни количества.
Таблица 4. Оценка за общото състояние на мрежата - възраст на тръбите, материалите, претовареност на мрежата
СЪЩЕСТВУВАЩА КАНАЛИЗАЦИЯ - град Пазарджик
|
Бетонови тръби
|
ГОДИНА НА ВЪВЕЖДАНЕ
|
До 1950
|
1960
|
1970
|
1980
|
1990
|
2000
|
2001
|
|
метри
|
ф200
|
2 000,0
|
3 780,0
|
9 416,0
|
5 250,0
|
|
|
|
20 446,0
|
ф250
|
|
1 393,0
|
8 295,0
|
|
|
|
|
9 688,0
|
ф300
|
2 560,0
|
800,0
|
2 440,0
|
2 404,0
|
|
2 163,0
|
|
10 367,0
|
ф350
|
|
1 052,0
|
919,0
|
967,0
|
|
|
|
2 938,0
|
ф400
|
2 036,0
|
1 694,0
|
2 336,0
|
1 171,0
|
516,0
|
945,0
|
|
8 698,0
|
ф450
|
926,0
|
536,0
|
674,0
|
1 162,0
|
105,0
|
|
|
3 403,0
|
ф500
|
1 260,0
|
956,0
|
7 506,0
|
4 437,0
|
|
120,0
|
|
14 279,0
|
ф600
|
320,0
|
698,0
|
647,0
|
1 776,0
|
|
|
|
3 441,0
|
ф700
|
|
|
|
|
655,0
|
|
|
655,0
|
ф800
|
|
100,0
|
163,0
|
|
1 060,0
|
|
|
1 323,0
|
ф1000
|
|
|
940,0
|
5 038,0
|
|
|
|
5 978,0
|
ф1200
|
|
787,0
|
1 064,0
|
|
|
|
|
1 851,0
|
ф1400
|
|
575,0
|
1 266,0
|
|
|
|
|
1 841,0
|
ф2000
|
|
|
2 105,0
|
|
105,0
|
|
|
2 210,0
|
общо
|
9 102,0
|
12 371,0
|
37 771,0
|
22 205,0
|
2 441,0
|
3 228,0
|
0,0
|
87 118,0
|
Източник:Авторски материали
За пречистването на отпадъчните води на град Пазарджик има изградена пречиствателна станция за механично и пълно биологично пречистване на отпадъчните води, анаеробно стабилизиране на утайките, формирани в процеса на пречистването на отпадъчните води (първични и излишна активна утайка) и механичното им обезводняване с помощта на центрофуги.
Площадката на ПСОВ - Пазарджик е разположена приблизително на 4 км на югоизток от града, на около 400 м от левия бряг на река Марица, в землището на село Мирянци, местност Чамур Тарла, ПИ 018036 с начин на трайно ползване – друг промишлен терен. На север граничи със селскостопански земи, на изток – асфалтов път от град Пазарджик към село Огняново и р. Луда Яна, на юг и запад – също селскостопански земи от землището на с. Мирянци и отводнителен канал. Собственик на имота (с площ 108,874 дка) е община Пазарджик съгласно АОС №23/16.03.2001 г. Със заповед № 192/15.07.2004 г. на Кмета на Община Пазарджик е одобрен ПУП - ПРЗ, с който за ПИ 018036 се отрежда УПИ І-36 за пречиствателна станция.
Пречиствателната станция е проектирана за население от 150 000 е.ж. за периода до 2025 г. за обработване на отпадните води от града и индустриалната зона като съгласно проектните разработки максималният ѝ капацитет е 68 000 м³/ден, а за средното водно количество е 52 000 м³/ден.
Таблица 5. Изходни оразмерителни параметри на ПСОВ - Пазарджик
Параметри
|
Проект
|
Ед.м.
|
Еквивалент жители съгласно Европейските стандарти
|
150 000
|
ЕQ
|
Средно количество при сухо време – Qd
|
52 000
|
м3/д
|
Максимално количество при сухо време – Qd,мах
|
3 600
|
м3/ч
|
Максимално количество при дъжд. време – Qd,мах
|
6 500
|
м3/ч
|
Замърсеност
|
|
|
БПК5 – натоварване
|
9 000
|
кг/д
|
БПК5 – концентрация
|
173
|
мг/л
|
НВ – натоварване
|
9 750
|
кг/д
|
НВ – концентрация
|
188
|
мг/л
|
NT – натоварване
|
1 500
|
кг/д
|
NT – концентрация
|
29
|
мг/л
|
РT – натоварване
|
260
|
кг/д
|
РT – концентрация
|
5
|
мг/л
|
Източник:Авторски материали
Таблица 6. Проектни показатели на пречистените води от ПСОВ – Пазарджик
Параметри
|
Директива
EU 91/271/EEC
мг/л
|
Наредба
№6 / 09.11.2000
мг/л
|
Проектни параметри
мг/л
|
БПК5 – без нитрификация
|
25
|
25
|
25
|
ХПК
|
125
|
125
|
125
|
НВ
|
35
|
35
|
35
|
Източник:Авторски материали
Изискванията на изходящата вода се отнасят за приемник „нечувствителна зона”. Приетата технология за пречистване на отпадъчните води в ПСОВ Пазарджик е: механично и биологично пречистване на водата и анаеробно стабилизиране на утайките, механично обезводняване на утайките.
Таблица 7. Основни съоръжения от технологичната схема на съществуващата ПСОВ - Пазарджик
№
|
Съоръжения
|
А
|
Съоръжения за обработка на отпадъчните води
|
1
|
Входна камера с преливник и бай-пас
|
2
|
Сграда решетки
|
3
|
Аерационен пясъкомаслозадържател - 2 секции
|
4
|
Дебитомер на входа
|
5
|
РУ към ПРУ + Помпена станция за първични утайки
|
6
|
Първични радиални утаители D= 40м – 2бр.
|
7
|
Биобасейни - 2 секции с Помпена станция за ИАУ
|
8
|
РУ към ВРУ
|
9
|
Вторични радиални утаители D= 42 м – 3бр
|
10
|
Дебитомер на изхода
|
11
|
Смесител за хлориране с течен хлор
|
В
|
Съоръжения за третиране на утайката
|
1
|
Уплътнител за първична утайка D=15м - 1бр.
|
2
|
Уплътнител за излишна активна утайка D=15м - 1бр
|
3
|
ПС при уплътнители
|
4
|
Открити изгниватели – D=31м - 2бр
|
5
|
ПС при Открити изгниватели
|
6
|
Силоз за изгнила утайка
|
7
|
Цех за механично обезводняване на утайката с филтърпреси
|
C
|
Сгради и сервизни съоръжения
|
1
|
Административна сграда, работилници, складове, гаражи
|
2
|
Сграда въздуходувки за биологичното стъпало
|
3
|
Електроподстанция
|
4
|
Биологичен филтър за въздух
|
5
|
Складово стопанство за дизелово гориво
|
6
|
ПС за вътрешни води от ПСОВ.
|
7
|
Парокотелнo
|
Сподели с приятели: |