На основание чл. 13д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение, при спазване изискванията на чл. 66, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с осигуряването на обучението по учебен предмет
У Т В Ъ Р Ж Д А В А М
Учебната програма влиза в сила от учебната 2017/2018 година.
БОИЛ БАНОВ
Министър на културата
Приложение
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
УЧЕБНА ПРОГРАМА
за отраслова професионална подготовка
Методологическите основи на предмета се определят от принципите на научно-социологическия подход към историческото развитие на обществото, културата и общественото съзнание. В процеса на обучение се осъществяват междупредметни връзки с предметите: музикален анализ, хармония, полифония, българска народна музика, история, български език и литература, изобразително изкуство, философия и психология.
Структурирането на учебното съдържание е по раздели и теми. За всеки раздел в програмата са записани препоръчителен брой учебни часове, теми и музикална литература. Учителят конкретизира броя на учебните часове за всяка тема в съответствие с посочените за раздела. Препоръчително е да се отделят повече часове за авторите и творбите, включени в Националната изпитна програма за придобиване степен на професионална квалификация. Учителят разпределя броя на часовете, предвидени по учебния план и по учебната програма в годишното си разпределение.
№ по ред
|
Наименование на раздели и теми
|
Брой часове
|
|
VІІІ клас
|
|
1.
|
Въведение
|
2
|
1.1.
|
Хипотези за произхода на музиката
|
|
1.2.
|
Музикална култура на първобитното общество
|
|
2.
|
Музикалната култура на древните цивилизации
|
3
|
2.1.
|
Египет, Месопотамия, Палестина, Китай, Индия, Тракия, Гърция, Рим - социална функция на музиката, ладови и метроритмични особености, нотопис, музикална теория и естетика.
|
|
2.2.
|
Музикално-поетичните жанрове в античната гръцка култура.
|
|
3.
|
Средновековната музикална култура
|
6
|
3.1.
|
Източна средновековна музикална култура
|
|
3.2.
|
Средновековната музикална култура на Западна Европа
|
|
4.
|
Музикалната култура в Западна Европа през епохата на Ренесанса
|
9
|
4.1.
|
Общи проблеми на епохата. Арс нова.
|
|
4.2.
|
Строг полифоничен стил. Нидерландска полифонична школа.
|
|
4.3.
|
Римска и венецианска полифонични школи.
|
|
4.4.
|
Светска музика.
|
|
4.5.
|
Музикалната наука през Ренесанса
|
|
5.
|
Музикалната култура през 17 и първата половина на 18 век
|
24
|
5.1.
|
Общи проблеми на епохата. Стилове в изкуството - барок, класицизъм, рококо и „чувствителен стил”.
|
|
5.2.
|
Възникване на операта.
|
|
5.3.
|
Вокално-инструментални жанрове.
|
|
5.4.
|
Инструментална музика.
|
|
5.5.
|
Г. Ф. Хендел (1685-1759)
|
|
5.6.
|
Й. С. Бах (1685-1750)
|
|
6.
|
Музиката в епохата на Просвещението
|
28
|
6.1.
|
Възникване на комичната опера.
|
|
6.2.
|
Оперната реформа на Кр. В. Глук.
|
|
6.3.
|
Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил
|
|
6.4.
|
Йозеф Хайдн (1732-1809)
|
|
6.5.
|
Волфганг А. Моцарт (1756-1791)
|
|
|
ІХ клас
|
|
6.
|
Музиката в епохата на Просвещението
|
10
|
6.6
|
Лудвиг ван Бетовен (1770-1827)
|
|
7.
|
Музикален романтизъм
|
2
|
7.1.
|
Предпоставки за възникване и естетика на романтизма.
|
|
7.2.
|
Жанрова система, изразни средства и композиционни принципи.
|
|
8.
|
Австрийски музикален романтизъм
|
5
|
8.1.
|
Франц Шуберт (1797-1828)
|
|
9.1.
|
Немски музикален романтизъм
|
13
|
9.1.
|
Карл Мария фон Вебер (1786-1826)
|
|
9.2.
|
Феликс Менделсон-Бартолди (1809-1847)
|
|
9.3.
|
Роберт Шуман (1810-1856)
|
|
10.
|
Италиански музикален романтизъм
|
11
|
10.1.
|
Джоакино Росини (1792-1868)
|
|
10.2.
|
Гаетано Доницети (1797-1848) и Винченцо Белини (1801-1835)
|
|
10.3.
|
Николо Паганини (1782-1840)
|
|
11.
|
Френски музикален романтизъм
|
6
|
11.1.
|
Френската музикална култура и оперния театър
|
|
11.2.
|
Хектор Берлиоз (1803-1869)
|
|
12.
|
Полската музикална школа през епохата на роматизма
|
5
|
12.1.
|
Фредерик Шопен (1810-1849)
|
|
13.
|
Унгарската музикална школа през епохата на романтизма
|
6
|
13.1.
|
Ференц Лист (1811-1886)
|
|
14.
|
Европейската музикална култура през втората половина на ХІХ век
|
14
|
14.1.
|
Еволюция на романтичните идеи и на музикалния език. Формиране на музикален реализъм. Музикалната култура на Германия
|
|
14.2.
|
Рихард Вагнер (1813-1883)
|
|
14.3.
|
Йоханес Брамс (1833-1887)
|
|
14.4.
|
Антон Брукнер (1824-1896) и неговият симфонизъм.
|
|
|
Х клас
|
|
15.
|
Италианската опера през втората половина на ХІХ век
|
5
|
15.1.
|
Джузепе Верди (1813-1901)
|
|
16.
|
Френската музикална култура през втората половина на ХІХ век
|
5
|
16.1.
|
Възникване и характерни черти на Парижката оперета и лиричната опера.
|
|
16.2.
|
Жорж Бизе (1838-1875)
|
|
16.3.
|
Развитие на инструменталната музика - Цезар Франк и Камий Сен-Санс
|
|
17.
|
Чешката музикална школа през ХІХ век.
|
4
|
17.1.
|
Бедржих Сметана (1824-1884)
|
|
17.2.
|
Антонин Дворжак (1841-1904)
|
|
18.
|
Норвежката музикална школа през ХІХ век
|
1
|
18.1.
|
Едвард Григ (1843-1907)
|
|
19.
|
Руската музикална школа през ХІХ век
|
21
|
19.1.
|
Обществено-политически и културни условия в страната.
|
|
19.2.
|
М. И. Глинка (1804-1857)
|
|
19.3.
|
Балакиревски кръжок
|
|
19.4.
|
А. П. Бородин (1833-1887)
|
|
19.5.
|
М. П. Мусоргски (1839-1881)
|
|
19.6.
|
Н. А. Римски-Корсаков (1844-1908)
|
|
19.7.
|
П. И. Чайковски (1840-1893)
|
|
19.8.
|
Беляевски кръжок. А. К. Глазунов, А. Лядов и С. Танеев.
|
|
19.9.
|
С. В. Рахманинов (1873-1943)
|
|
|
ХІ клас
|
|
20.
|
Музикалната култура от края на 19 и началото на 20 век
|
28
|
20.1.
|
Италиански веризъм – Пиетро Маскани и Руджиеро Леонкавало
|
|
20.2.
|
Джакомо Пучини (1858-1924)
|
|
20.3.
|
Музикален импресионизъм
|
|
20.4.
|
Клод Дебюси (1862-1918)
|
|
20.5.
|
Морис Равел (1875-1937)
|
|
20.6.
|
А. Н. Скрябин (1872-1915)
|
|
20.7.
|
Рихард Щраус (1864-1949)
|
|
20.8.
|
Густав Малер (1860-1911)
|
|
21.
|
Музикалната култура през 10–те и 20-те години на ХХ век
|
16
|
21.1.
|
Музикален експресионизъм
|
|
21.2.
|
Нововиенска музикална школа – А. Шьонберг, А. Берг и А. Веберн
|
|
21.3.
|
Музикален неокласицизъм. Игор Стравински (1882-1971)
|
|
21.4.
|
Бела Барток (1881-1945)
|
|
22.
|
Музикалната култура на Франция след Първата световна война до средата на ХХ век
|
5
|
22.1.
|
Френската „Шесторка“
|
|
22.2.
|
Артур Онегер (1892-1955)
|
|
23.
|
Немската музикална култура след Първата световна война.
|
5
|
23.1.
|
Паул Хиндемит (1895-1963)
|
|
23.2.
|
Карл Орф (1895-1982)
|
|
24.
|
Руската музикална култура след 1917 година
|
12
|
24.1.
|
Общи проблеми, идейни течения, периодизация
|
|
24.2.
|
Сергей Прокофиев (1891-1953)
|
|
24.3.
|
Дмитрий Шостакович (1906-1975)
|
|
24.4.
|
Арам Хачатурян (1903-1978)
|
|
25.
|
Музикалната култура на Англия през ХХ век
|
2
|
25.1.
|
Бенджамин Бритън (1913-1976)
|
|
26.
|
Музикалната култура на САЩ
|
2
|
26.1.
|
Джордж Гершуин (1898-1937)
|
|
27.
|
Приложната музика в бита и културата на ХХ век
|
2
|
27.1.
|
Стилове в съвременната популярна музика. World Мusic
|
|
27.2.
|
Музика, медии и технологии.
|
|
|
ХІІ клас
|
|
28.
|
Нови явления в музиката от втората половина на ХХ век
|
6
|
28.1.
|
Нови музикално-естетически тенденции и стилистични решения
|
|
28.2.
|
Музикалният авангард в Западна Европа
|
|
28.3.
|
Музикалният авангард в Централна и Източна Европа
|
|
29.
|
Българска музикална култура
|
52
|
29.1.
|
Музикалната култура по българските земи в древността.
|
|
29.2.
|
Духовната православна култура на Средновековна България.
|
|
29.3.
|
Музикалната култура на България през епохата на Възраждането.
|
|
29.4.
|
Българската музикална култура след Освобождението до края на Първата световна война.
|
|
29.5.
|
Песенните жанрове, водещи в творчеството на българските композитори от Първото поколение.
|
|
29.6.
|
Оркестровите жанрове в творчеството на българските композитори от Първото поколение.
|
|
29.7.
|
Оперното творчество на българските композитори от Първото поколение.
|
|
29.8.
|
Добри Христов (1875-1941)
|
|
29.9.
|
Българската музикална култура от края на 10-те до средата на 40-те години на ХХ век – Второто поколение български композитори.
|
|
29.10.
|
Българската музикална култура от средата на 40-те до средата на 50-те години на ХХ век.
|
|
29.11.
|
Петко Стайнов (1896-1977)
|
|
29.12.
|
Панчо Владигеров (1899-1978)
|
|
29.13.
|
Димитър Ненов (1902-1953)
|
|
29.14.
|
Любомир Пипков (1904-1974)
|
|
29.15.
|
Веселин Стоянов (1902-1969)
|
|
29.16.
|
Филип Кутев (1903-1982)
|
|
29.17.
|
Марин Големинов (1908- 2000)
|
|
29.18.
|
Парашкев Хаджиев (1912-1992)
|
|
29.19.
|
Нови Нови явления в българската музикална култура от средата на 50-те до края на 80-те години на ХХ век.
|
|
29.20.
|
Александър Райчев (1922-2003)
|
|
29.21.
|
Лазар Николов (1922-2005)
|
|
29.22.
|
Константин Илиев (1924-1988)
|
|
29.23.
|
Най-новата българска музика. Българските имена от световния подиум.
|
|
|
Всичко часове:
|
274
|