* * *
Патриархът на дело въплъщава идеята за жертва в името на духовното упование. Той е иси-хаст. Кой знае защо досега не се отделя достатъчно внимание на този толкова важен етап от живота му. Неговите необикновени способности във висша степен са усъвършенствани в практиката му като такъв.
(Исихазъм означава "мълчаливо уединение с Бога". Аскетично-отшелническа религиозна школа, възникнала във Византия и пренесена в България. Радетелства за вътрешно развитие чрез самовглъ-бяване и медитативно-религиозен транс - б. а.)
Като монах-отшелник Евтимий с години се само-заточва близо до Зографския манастир на Атон. Завърнал се по-късно в родината, много преди да добие патриаршески сан, той се затваря в една скална пещера недалече от Търновград. Доброволният отказ от примамливите изкушения на светския живот неимоверно много спомага за духовното въздигане на личността му.
Страданието е като огъня, даряващ твърдост на глината.
Евтимий, както се разбра, владее и тайни познания. Исихаст е, но не пасивен съзерцател на стоварващите се страдания над народа. Отшелник, но не на духа.
В сюблимния миг, когато трябва да склони глава пред екзекутора, налага се да включи в действие тайнството на Силата. Това е шансът на живота му. И шанс за живот
И Патриархът го прави. Гениално.
Извършва чудо - със силата на волята си хипнотично блокира издигнатата десница на екзекутора. Така доказва - мечът може да бъде пречупен с вяра.
Слава все повече навлиза в лабиринта на душата му. Съзира от броеницата на прераждания-та и друго - бил е гръцки духовник, наречен Ила-рион. "Всяко негово земно съществувание - според пророчицата - е направлявано от неугасима духовна жажда."
Хрониките на епохите през взора на свръхфе-номена добиват ново звучене.
"Извисеният дух рядко се въплъщава - въздиша психотроничката, уморена от продължителното странстване във вековете. - Извършва се все в периоди на върховни исторически и религиозни изпитания. Такова е падането на България под османско иго. Завоевателите безмилостно ще разрушат стотици църкви и манастири, но, благодарение съхраняващата сила на вярата, не ще постигнат власт над Духовността. И народът ще оцелее.
Тогава апостол Павел, превъплътен като Евтимий, поема неимоверни трудности. Извършва свръхчовешка дейност, смирено носейки кръста. Реализацията на душата му не е по негов избор, а по поръка на Висшите небесни сили."
* * *
Не е ли все по-обяснимо защо в непосилните години на отоманското владичество се раждат патриоти като Евтимий, Ботев, Левски?... Те изграждат духовния ръст на България. Но какво става след Освобождението?... Ами днес?...
В екстремни условия Отвъдното излъчва Ме-сии-спасители. За нас, които първи на Балканите падаме и последни се освобождаваме от османско робство.
След Евтимий историята ни вече няма да е същата. С блестящия пример по дързост народът ще е така твърдо закален, че половинхилядо-летното смазващо чуждо управление не ще го прекърши и претопи. Ефектът на игото няма да е толкова обезличаващо опустошителен. Живеейки със славата на Миналото, ще се съхрани Бъдещето.
Къде е сега тази слава?
Петстотин години след трагичния погром над Търновград от недрата на вече възраждащия се феноменален народ на тъмния небосвод ще изгреят плеяда апостоли-революционери. Те на свой ред ще поемат по стъпките на мъченичеството. Като патриарха ще положат глави на ешафода на Свободата. В не по-малко трагичен период в пожарищата, последвали погрома на Априлското въстание.
Култът към мъченичество не е ли част от из-вечната ни народопсихология?
При Евтимий, според Слава Севрюкова, се касае за "неимоверно силно желание на високо еволюирала душа, недовършила земна мисия в един живот, да получи шанс да я продължи в друг. Потребна е за поддържане вярата в битността на най-низвергнатата част от Човечеството в трудни за оцеляването му времена".
Постигнал го блестящо в българското си прераждане, легендарният духовник издържа исторически изпит. По достойнство. И оставя неугасима диря в мавзолея на народната памет.
ОБЛИКЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Разговор от 30.05.1985 г.
Времената плахо се разкрепостяват. Интересът към истината и нейните чудати проявления расте. Хората вече открито, без страх се вълнуват от неизвестното, тайнственото, дискриминирано доскоро до тотална забрана.
-
Ще бъдат ли почитани отново официално като светци великите солунски братя? - Обръщаме се към прорицателката, изкушени от идеите на Новата епоха.
-
Били са и ще бъдат. Доколкото виждам, официалното им честване не е далече.
- Творците на писмената са представени в иконописта в най-различни изображения. Но как са изглеждали в действителност? Иконите им са плод на индивидуалното вдъхновение на зографите. "Тялото - изповядва Константин Кирил Философ - е сегашната дреха на моята душа". Не подсказва ли това, че е имал отношение към прераждането? Ти, лельо Славе, проникваш в хрониките на Акаша. Как са изглеждали славянските първоучители в действителност? - Връхлитаме я с буря от въпроси.
Голямата пророчица е в добро настроение. Но сега дълго мълчи. Тихо се съсредоточава.
В един миг долната й устна леко потреперва. Полупритворени, очите й остро се взират в необозримото:
- Виждам две одухотворени същества. Младият е със закръглено лице. По-светъл. За разлика от Методий, който е мургав и дългобраз.
Слава отново се умълчава.
-
Би ли могла да разкриеш духовната им същност? - Продължаваме с любопитство.
-
С буден ум и висок дух, те са сред най-елитните представители на славянското племе в оная ранна средновековна епоха. Учат в Магнаурската школа ведно с бъдещи гръцки патриарси и императори.
-
Това е известно - рязко я прекъсваме. - Каква е биографията от непознатата й страна на предводителите на писмената?
Въпросите навярно са повече от самонадеяни. Но нали дързостта ражда истината.
- Добре, ще ви предам нещо, което не знаете. Тайноведката още по-дълбоко се съсредоточава.
Въздиша. Подготвя се да прочете посланията отвъд думите. Дезархивирала миналото, тихо продължава:
- Противно на общоприетото за тях, Кирил стои малко по-ниско в духовен план от брат си. Виждам го - експанзивен, рязък, остър. Високо образован философ, а е буен. Освен това има някои неугодни дела пред Отца... (Отказва да ги назове.) Виждам и Методий. Деликатен, тактичен, не толкова краен в реакциите. Превъзхожда Кирил в духовно отношение. Широко скроена натура. Улегнал характер. Затова покровителства енергичния си по-млад брат. Стимулира го да надмогне някои несъвършенства... Съзнателно сякаш се орисва цял живот да остане в сянката на Кирил. Голямото дело е извършено от Методий, но той е по-смирен и търпелив. Заслугите му за азбуката са толкова значителни, че, според мен, тя би трябвало да се нарече методиевица. След време хората ще узнаят това...
(Пророчицата навлиза в личностната идентичност на създателите на славянското четмо. Образите им отдавна са изтлели в мрака на небитието. Почти нищо не се знае за тяхната физическа и духовна специфика. Останали са откъслечни сведения за делата, някои факти и... митове.
Възвръщайки автентичността, сладкодумната владетелка на "психотропното око" разширява кръга на познанието.)
-
Какво ги направлява в духовния подвиг - създаване и разпространяване на азбука, основа за бъдеща книжнина на славянските народи? Кое подклажда силата на вярата им?
-
Вярата на Методий е колосална. Кирил умира рано, едва четиридесет и две годишен. Новосъздадената писменост предстои да се разпространи от Методиевите ученици из славянските земи. Преодолели неимоверни трудности, повелителите на писменото слово с усърдие и достойнство развиват християнски добродетели. С основание по-късно са канонизирани за светци.
-
Началото на славянската книжнина започва от България. Не е ли това най-голямата победа на нашия дух? Завоевание без оръжие? - Умуваме, набраздили чела.
-
Княз Борис е прозорлив държавник. Приема учениците на Кирил и Методий, за да превърне страната ни в духовно средище на огромното славянско море. Така младата по негово време България се нарежда сред водещите в тогавашния свят. Стратегически мост е между източната и западната култура.
Последователите на първоучителите въздигат духа на българския народ. Апостолски му помагат за чистене натрупаната със столетия карма, въвеждайки го в смирение и богослужение.
(Докато разказва това, лицето на пророчицата е озарено от светлина.)
Слава разкрива тайните на вековете, а тя с дарбата си е неразшифрована енигма.
* * *
Във времената на ранната ни държавност политическите водачи трябвало да бъдат и властелини на духа. И те наистина са такива. Благодарение на това, страната поема към просперитет.
Българската православна църква в зараждането си е революционно напредничава. Единствено при нея в мрачните средновековни години се извършва богослужение не на чужд- гръцки или латински, както е в тогавашния християнизиран свят-а на роден, разбираем език.
Епохално, безпрецедентно в историята събитие. Не е случайно. Корените му са от времето на първите будители.
Има ли по-колосално дело от това да се създаде азбука? Животът без нея е като звука отвъд думите. Макар да е съществувала култура и преди азбуката. Кирилицата - съвкупност от старинни български рунически знаци и адаптирани гръцки букви.
Сътворявайки писмените белези, тези духовни мъже извършват истинско чудо, приспособявайки ги към говоримия народен език. Революционен акт за IX век.
Най-древният славянски престол на българите приема новоизградената азбука. Държавата ни тогава също е свръхнапредничава. Дава убежище на младата писменост 200 години преди останалите славяни. Това издига значимостта ни като културна сила.
И започва разрастващо се просвещение на роден език. Нечувано, невиждано в световен мащаб. За да се роди небивало книжовно великолепие в една "тъмна епоха".
С превода на Библията на славянски, тя става достъпна до всеки ограмотен. Сънародниците ни имат привилегия свободно и понятно да четат Светите писания. Могат да вникват в тях, да разсъждават самостоятелно, критично, а не да им бъдат препредавани и предъвквани единствено чрез тълкуванията на свещениците, както е в останалите страни на "цивилизована Европа".
Онези народи наистина са ощетени. Богослужението за тях е неразбираемо, канонизирано от църквата само на гръцки и вече "мъртвия" латински.
България е третата страна в света след Византия и жалките остатъци от отдавна раздробената Западна Римска империя, където се провеждат църковни служби на понятен роден език.
Това е закономерен процес, плод на мъдра държавност. Княз Борис цели да заглуши асимилиращото влияние на Византия. Благодарение далновидността му, приелата християнството България успешно се конкурира не само със силата на меча а духовно и културно с ненавистната си съседка.
Религията ни се превръща в жилав клон от живота. Не се строят респектиращи готически катедрали, изстрелващи Бог високо в небосвода. Високомерен, недостижим. Нима пътят към Него трябва да минава през страха?
При нас е близо до земята и проблемите на миряните. По-нисички и малки са ни църквите не от бедност, а от съвършено ново отношение към Висшата сила. И Господ сякаш стъпва с нозете на хората. Като че е слязъл долу, сред тях - всеотдаен покровител, а не студен суров повелител...
Възниква предпоставка за много по-критичен поглед към религиозните писания и Църквата катс институция. За да се оспори догмата, тя трябва да бъде разбрана.
Широката непредубедена култура в оная схоластична епоха води до ерес.
Това ражда безценни плодове-богомилство-то. То след години с последователите си: катари, албигойци, бугри, патарени, розенкройцери и други се превръща в предходник и пламенен подбудител на европейската Реформация.
Касае се за свръхнапредничави събития. Устремно се зараждат в наскоро изгрялата на световния хоризонт България и бързо пренасят сред славяноезичните съседи. Едва ли биха се развихрили така стремително, ако светите братя не бяха изградили писменост на говорим роден език И ако водачите на прогресивната ни по онова време държава не носеха прозорливост да я приемат и въведат. И така да създадат Епоха.
Свидетели сме на неподражаема демократичност в една "тъмна ера".
А сега някои се опитват да ни учат на демокрация...
Кирилицата - една от най-съвършените азбуки на света. На абсолютно всеки звук отговаря буква.
Славните ни предци са знаели - най-дълбоки са най-простите неща. В никоя азбука не е така. Това изключително много улеснява грамотността.
В "безпросветните години на Средновековието" само Климент Охридски обучава над 3 500 ученици на четмо и писмо. Същото правят неговите събратя Наум, Сава, Горазд, Ангеларий и многобройните им следовници.
Сред народа настава небивало брожение. Десетки хиляди българи се ограмотяват. Във време, когато прославени европейски монарси дори не знаят да се подписват.
С приемане на писмената, България вече респектира не само във военно, а и в културно отношение. Княз Борис преобразува славянобългарския етнос в здрава сплав от просветени напредничави люде. Подготвя се народът, с който синът му Симеон ще осигури величието на държавата. И, стигнал до стените на величавия, недосегаем дотогава Константинопол, с гордост и достойнство ще забие копие в градските му порти.
Вярно, завоеванията на славния цар се дължат на силата на меча. Но многократно повече на прозорливостта на Духа.
Срещата на княз Борис с учениците на Кирил и Методий събира извисени духовни водачи с изпреварил времето си свръхнапредничав държавник. Това въздига българската мощ.
Славен акт. След него племето ни никога вече няма да е сляпо и глухо. Ще получи път към Истината. Защото тя е глобалният език...
С приемане и разпространяване славянската азбука България се превръща в една от люлките на източноевропейските цивилизации.
Пророчицата контактува със Силата, движеща световете на живи и мъртви. Далече от истините с дъх на овехтели книги, реконструира човешките съдби. Разбулва неизвестни, заслужаващи внимание характеристики при историческите личности. Толкова различни от популярното за тях.
Впечатляващи възможности на една невероятна дарба. Извличайки информация от "Небесните хроники" и директно от души в Отвъдното, оживяват отдавна отшумели хора и събития.
Вълнуващи срещи.
Погребваме завинаги скуката. На бял свят излизат непознати, често пъти изненадващи сведения Благодарение на духовната сърцеведка, възстановили историческото си наследство, се чувстваме равни на другите, че и повече...
Външният вид на Светите братя - ето го неизвестното. Без да навлиза в детайли, психотроничката представя специфичните им физиономични и характерологични особености.
Интерес буди постановката за по-извисената фигура на Методий в духовен план. Неслу-чайно Блажени Профилакт го назовава "Великият Методий".
За времето, когато е споделено, гледището на жената-уникум е сензационно.
Подобно на другите й предсказания, това за предстоящото празнуване на славянските първо-учители не след дълго се сбъдна. С "кончината на комунизма, създателите на една нова световна цивилизация Кирил и Методий официално се честват на 11 май като светци и на 24 май в Деня на писмеността.
ТАЙНСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ
Слава Севрюкова се вълнува от вечните, не делнично-ежедневни истини. Потопена в неписани извори, изважда героите от каменните профили. Зъзвърнала пулса им, общува с тях. По нейната духовна “поща" звучи гласът на предците. Прозрения, политащи с крилата на историческото слово. Категорична е: "Вечността не търпи грешки".
Какви ли светове предстои да изгреят в "психотропните и зеници?"
* * *
-
Княз Борис - обхваща ни с ведър поглед - от началото на властването си е дълбоко вярващ християнин. Приел от душа новото учение, по-късно го въвежда като официална религия не само да обедини славяни и българи в единна сплав. Дълбокото му вътрешно убеждение го превръща в духовен пастир за народа. Надарена личност, на много високо духовно стъпало.
-
Благодарение на младия княз християнската религия става достъпна за поданиците. Как според теб, лельо Славе, се извършва покръстването?
-
Виждам го като млад...
Навлязла в личностната идентичност, прорица-телката смъква мрака от душите. Съзира един отдавна отминал свят, без дори за миг да притвори клепачи. Поглъщат я цветове, звуци, ритми:
- Непоколебим християнин е. Възприема новото учение от сестра си далече преди върховната промяна. Тайно прегърнал го, уверен е - трябва да стигне до всяко кътче в страната. Значителна част от народа, особено в Тракия, отдавна вече го изповядва. Но има и върли противници със знатни позиции.
Задаващото се събитие е от изключителна важност. Младият монарх предстои да реши: откъде, с чия помощ официално да приеме и проведе акта на покръстване.
Като всеки владетелски двор и неговият е гнездо на оси. Предвиждайки съпротивата на привържениците на старата религия, трескаво търси решение как да даде възможност на новата да се утвърди по-безболезнено.
Дълго, тревожно се лута.
* * *
Веднъж узнава: дълбоко в непристъпните дебри на Хемус се подвизава старец - монах-отшелник. За божествената му дарба да предсказва и цери се носят легенди.
След далновиден размисъл Борис решава да го открие и се посъветва с него.
С този проникновен контакт търси ориентири от Висшата сила. Цели да узнае какво бъдеще го очаква и как да извърши покръстването на народа си.
Тайнствен дух ли го тласка натам?
Борис поема към усойните недра на Хемус. Сам, с един от най-верните велможи.
Срещата е инкогнито.
Загърнат в тъмен плащ, младият монарх язди кафяв кон. Качулка закрива лицето му. Знатният придворен - също с наметало - след него. Конят му е петнист.
Навлизат все по-дълбоко в хладните пазви на планината. Дълго уморително лутане.
Най-сетне - закътаното убежище на пустинника.
Самодържецът слиза от коня. Отхвърля плаща. Покланя се с уважение. Целува ръка на стареца. С подобаваща почит разговаря с него.
(Слава забелязва - пустинникът е един от седемте най-извисени духове на Земята. Въплътен е по онова време по родните места.
За голямата пророчица фактът, че "напреднали души от такъв ранг се явяват в плът на наша територия е ясен знак - българското племе и в най-трудни периоди на развитие не е оставяно без висше покровителство".)
* * *
Ако, създавайки славянската азбука, Кирил и Методий постигат безсмъртие, Борис I прави това с официализирането на християнството.
Покръстването на народа, според прорица-телката, е повече от политически акт. Мощен съзидателен взрив в развитието ни.
Князът, както вече се узна, дълго се колебаел откъде да приеме новата религия - от католическия Запад или православния Изток.
Срещата с монаха-отшелник е съдбовна. Чрез неговата извисена личност Борис осъществява връзка с невидимия свят в търсене проекции на Бъдещето.
Проведена тайно, необикновената визита остава в абсолютна неизвестност.
Владетелят с часове разговаря с мистериозния аскет.
Изслушал внимателно мъдрите му слова, твърдо решава: ще приобщи народа към светлите лъчи на православното християнство от Изток.
Каквото и да му коства, оттук нататък процесът на покръстване е необратим.
* * *
Жената с удивителни способности, проникнала отвъд историческите миражи, се превръща в уникален хроникьор на събитията. Образите й са динамични, живи, осезаеми. Имаш чувството, че можеш да ги докоснеш - толкова близки до реалността.
Проследява покръстването на двореца.
Забелязва: не е пищна атрактивна церемония, а забулен в тайнственост акт.
Първо князът се потапя в купел със светена вода. Извършва ритуала не формално, а от душа, с искреността на вярата, извираща от същността му. След него пристъпва владетелското семейство. После са най-приближените.
Кръстът в духовния взор на Борис-Михаил за-сиява в златисто-сребърна светлина. Блясъкът й озарява дворцовите чертози.
Изгряла е нова епоха за младата държава.
* * *
И до задаващото се "време разделно" българите са вярвали в единосъщния Бог, макар да са го зовели Тангра.
Слава винаги е твърдяла: "Не е от решаващо значение как народите именуват Висшата сила. За всички е една."
Психотроничните й видения потвърждават автентичността на достигналите до нас исторически извори относно обезглавяването на разбунтувалите се срещу налагането на християнството велможи.
"Борис I - заявява тя - не носи кармична вина, защото го прави в името на доброто и на Вярата. Дело, подчинено на светла мисия - с покръстването да издигне духовните вибрации на народа си и да го изведе на световния хоризонт."
След кратка пауза пророчицата тихо, ала твърдо допълва: "...Но никой няма право да отнема човешки живот."
Близо половин хилядолетие по-късно се задават аналогични, отново обагрени в българска кръв събития. (Хроники за патриарх Евтимий.) Болезнено, с още по-страшна сила ще отекнат за втори път в нашата история.
И тъй България стремително навлиза в една прогресивна цивилизация. Първата християнизирана страна сред океана славянски народи.
По-късно светлото учение ще поеме от нас към Киевска Русия и другите народи. С него усърдно ще се разпространяват религиозни книги на кирилица.
Силна духовна вълна. Така старобългарският език и там ще се превърне в официален за богослужение. Русите ще вземат от нас дори титлата '"цар".
Киприян, Григорий Цамблак, Михаил Булгарин са едни от най-образованите наши духовници. Години по-късно, вече след падането ни под турска власт, емигрирали по неволя, те ще се издигнат до епископски и патриаршески сан в Русия.
С предаването на християнството и славянската азбука, знаменитите наши просветители ще извисят манталитета, очертавайки блестящи модели на поведение на по-късно оформилата се най-голяма държава на света.
Неудобни истини. Десетилетия наред останали в сянка. Защо ли?...
България оцелява в хилядолетни изпитания, благодарение на вяра и писменост. Княз Борис е свързан с двете.
Изненадващо ли е, че земите ни са давали плът ча едни от най-еволюиралите души на света?
Народ, не престанал да ражда будни умове дори в смазващи сривове на развитието, каквото е чуждото владичество, не е за подценяване.
Немалко сънародници открай време са притежавали богонадарени свръхсетивни способности. Успелите да ги "облекат в дух" и подхранят с вяра. са извършвали чудеса.
Неслучайно патриарси стават видни духовни първенци. А най-призваните от тях - светци: Те-одосий Търновски, Евтимий... Такива са и две короновани особи - Борис I и внукът му цар Петър. А помежду им - ненадминатият във вековете войн и книжовник Симеон - един от най-образованите люде на тогавашна Европа.
"Виждам - той е мистериозният Черноризец Храбър" - категорична е пророчицата, надничаща в тайните летописи.
"С книжовността в разширените с мощта на меча и осветени от силата на българския дух територии - продължават откровенията й - Великият Симеон спомага за изчистване народностната ни карма и реализиране на нелека мисия.
Сред светците ни има благочестиви книжовници: Климент Охридски, Наум, Константин Преславски... Виждам и Боян Мага, владетеля на тайните на ясновидството, магията и телепатията, най-малкия син на Симеона. Оставил трайни следи в българския и европейски духовен елит. Виждам и седемте висши същества, живели някога по нашите земи. Помнете, това говори - България открай време е богоизбрана."
(Нелекият въпрос за народностната карма и трънливия път за нейното изчистване е обект на следващата книга за псифеномена "Зеница към Вселената" - б. а.)
Поел по стъпките на дядо си Борис I, покръс-тителя на българите, богобоязливият цар Петър десетилетия по-късно на свой ред ще се срещне с една друга духовно извисена личност - Иван, рилският чудотворец. Ще поднесе златици, дрехи, плодове и своя искрен доземи поклон пред чутов-ния му подвиг и сила на Вярата.
Светият старец ще приеме плодовете, а дрехите и благородния метал смирено ще откаже. И това ще е не другаде, а в блестящата, величаво разраснала се "страна на 42-рия паралел"...
И тайната история, случила се някога с княз Борис I по един удивителен начин ще се повтори. Но тя вече ще е грижливо съхранена от дворцовите летописци.
А Слава Севрюкова все така ще се рови в мистичните корени на легендите. Ще възвръща магията на българския дух. И с пламък в душата ще продължава да разчита изсветлелите небесни чернови...
Сподели с приятели: |