Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността

Като монах-отшелник Евтимий с години се само-заточва близо до Зографския манастир на Атон. Завърнал се по-късно в родината, много преди да добие патриаршески сан, той се затваря в една скална пещера недалече от Търновград. Добровол­ният отказ от примамливите изкушения на светския живот неимоверно много спомага за духовното въз­дигане на личността му.

Страданието е като огъня, даряващ твърдост на глината.

Евтимий, както се разбра, владее и тайни по­знания. Исихаст е, но не пасивен съзерцател на стоварващите се страдания над народа. Отшел­ник, но не на духа.

В сюблимния миг, когато трябва да склони глава пред екзекутора, налага се да включи в действие тайнството на Силата. Това е шансът на живота му. И шанс за живот

И Патриархът го прави. Гениално.

Извършва чудо - със силата на волята си хип­нотично блокира издигнатата десница на екзе­кутора. Така доказва - мечът може да бъде пречу­пен с вяра.

Хрониките на епохите през взора на свръхфе-номена добиват ново звучене.

Не е ли все по-обяснимо защо в непосилните го­дини на отоманското владичество се раждат патри­оти като Евтимий, Ботев, Левски?... Те изграждат духовния ръст на България. Но какво става след Освобождението?... Ами днес?...

В екстремни условия Отвъдното излъчва Ме-сии-спасители. За нас, които първи на Балканите падаме и последни се освобождаваме от османско робство.

След Евтимий историята ни вече няма да е съ­щата. С блестящия пример по дързост народът ще е така твърдо закален, че половинхилядо-летното смазващо чуждо управление не ще го прекърши и претопи. Ефектът на игото няма да е толкова обезличаващо опустошителен. Живе­ейки със славата на Миналото, ще се съхрани Бъдещето.

Къде е сега тази слава?

Петстотин години след трагичния погром над Търновград от недрата на вече възраждащия се феноменален народ на тъмния небосвод ще из­греят плеяда апостоли-революционери. Те на свой ред ще поемат по стъпките на мъченичеството. Като патриарха ще положат глави на ешафода на Свободата. В не по-малко трагичен период в пожарищата, последвали погрома на Априлското въстание.

Постигнал го блестящо в българското си пре­раждане, легендарният духовник издържа истори­чески изпит. По достойнство. И оставя неугасима диря в мавзолея на народната памет.

Разговор от 30.05.1985 г.

Времената плахо се разкрепостяват. Интересът към истината и нейните чудати проявления расте. Хората вече открито, без страх се вълнуват от не­известното, тайнственото, дискриминирано доско­ро до тотална забрана.

• 
  Ще бъдат ли почитани отново официално като светци великите солунски братя? - Обръщаме се към прорицателката, изкушени от идеите на Но­вата епоха.
  
• 
  Били са и ще бъдат. Доколкото виждам, офи­циалното им честване не е далече.
  

В един миг долната й устна леко потреперва. Полупритворени, очите й остро се взират в необоз­римото:

- Виждам две одухотворени същества. Младият е със закръглено лице. По-светъл. За разлика от Методий, който е мургав и дългобраз.

Слава отново се умълчава.

• 
  Би ли могла да разкриеш духовната им същ­ност? - Продължаваме с любопитство.
  
• 
  С буден ум и висок дух, те са сред най-елит­ните представители на славянското племе в оная ранна средновековна епоха. Учат в Магнаурската школа ведно с бъдещи гръцки патриарси и императори.
  
• 
  Това е известно - рязко я прекъсваме. - Каква е биографията от непознатата й страна на предво­дителите на писмената?
  

- Добре, ще ви предам нещо, което не знаете. Тайноведката още по-дълбоко се съсредоточава.

Въздиша. Подготвя се да прочете посланията отвъд думите. Дезархивирала миналото, тихо продължава:

- Противно на общоприетото за тях, Кирил стои малко по-ниско в духовен план от брат си. Виждам го - експанзивен, рязък, остър. Високо образован философ, а е буен. Освен това има някои неугодни дела пред Отца... (Отказва да ги назове.) Виждам и Методий. Деликатен, тактичен, не толкова краен в реакциите. Превъзхожда Кирил в духовно отношение. Широко скроена натура. Улегнал характер. Затова покровителства енергичния си по-млад брат. Стимулира го да надмогне някои несъвършенства... Съзнателно сякаш се орисва цял живот да остане в сянката на Кирил. Голямото дело е извършено от Методий, но той е по-смирен и търпелив. Заслугите му за азбуката са толкова значителни, че, според мен, тя би трябвало да се нарече методиевица. След време хората ще узнаят това...

Възвръщайки автентичността, сладкодумната владетелка на "психотропното око" разширява кръга на познанието.)

• 
  Какво ги направлява в духовния подвиг - съз­даване и разпространяване на азбука, основа за бъдеща книжнина на славянските народи? Кое подклажда силата на вярата им?
  
• 
  Вярата на Методий е колосална. Кирил умира рано, едва четиридесет и две годишен. Новосъзда­дената писменост предстои да се разпространи от Методиевите ученици из славянските земи. Пре­одолели неимоверни трудности, повелителите на писменото слово с усърдие и достойнство развиват християнски добродетели. С основание по-късно са канонизирани за светци.
  

• 
  Началото на славянската книжнина започва от България. Не е ли това най-голямата победа на нашия дух? Завоевание без оръжие? - Умуваме, набраздили чела.
  
• 
  Княз Борис е прозорлив държавник. Приема учениците на Кирил и Методий, за да превърне страната ни в духовно средище на огромното сла­вянско море. Така младата по негово време Бълга­рия се нарежда сред водещите в тогавашния свят. Стратегически мост е между източната и западната култура.
  

(Докато разказва това, лицето на пророчицата е озарено от светлина.)

Във времената на ранната ни държавност поли­тическите водачи трябвало да бъдат и властелини на духа. И те наистина са такива. Благодарение на това, страната поема към просперитет.

Епохално, безпрецедентно в историята съби­тие. Не е случайно. Корените му са от времето на първите будители.

Има ли по-колосално дело от това да се създаде азбука? Животът без нея е като звука отвъд думите. Макар да е съществувала култура и преди азбука­та. Кирилицата - съвкупност от старинни български рунически знаци и адаптирани гръцки букви.

Сътворявайки писмените белези, тези духовни мъже извършват истинско чудо, приспособявайки ги към говоримия народен език. Революционен акт за IX век.

С превода на Библията на славянски, тя става достъпна до всеки ограмотен. Сънародниците ни имат привилегия свободно и понятно да четат Све­тите писания. Могат да вникват в тях, да разсъж­дават самостоятелно, критично, а не да им бъдат препредавани и предъвквани единствено чрез тъл­куванията на свещениците, както е в останалите страни на "цивилизована Европа".

Онези народи наистина са ощетени. Богослуже­нието за тях е неразбираемо, канонизирано от църк­вата само на гръцки и вече "мъртвия" латински.

България е третата страна в света след Ви­зантия и жалките остатъци от отдавна раздро­бената Западна Римска империя, където се про­веждат църковни служби на понятен роден език.

Това е закономерен процес, плод на мъдра дър­жавност. Княз Борис цели да заглуши асимилира­щото влияние на Византия. Благодарение дално­видността му, приелата християнството България успешно се конкурира не само със силата на меча а духовно и културно с ненавистната си съседка.

Възниква предпоставка за много по-критичен поглед към религиозните писания и Църквата катс институция. За да се оспори догмата, тя трябва да бъде разбрана.

Широката непредубедена култура в оная схо­ластична епоха води до ерес.

Това ражда безценни плодове-богомилство-то. То след години с последователите си: ката­ри, албигойци, бугри, патарени, розенкройцери и други се превръща в предходник и пламенен подбудител на европейската Реформация.

Касае се за свръхнапредничави събития. Устремно се зараждат в наскоро изгрялата на све­товния хоризонт България и бързо пренасят сред славяноезичните съседи. Едва ли биха се разви­хрили така стремително, ако светите братя не бяха изградили писменост на говорим роден език И ако водачите на прогресивната ни по онова вре­ме държава не носеха прозорливост да я приемат и въведат. И така да създадат Епоха.

Свидетели сме на неподражаема демократич­ност в една "тъмна ера".

А сега някои се опитват да ни учат на демокрация...

Славните ни предци са знаели - най-дълбоки са най-простите неща. В никоя азбука не е така. Това изключително много улеснява грамотността.

В "безпросветните години на Средновекови­ето" само Климент Охридски обучава над 3 500 ученици на четмо и писмо. Същото правят негови­те събратя Наум, Сава, Горазд, Ангеларий и много­бройните им следовници.

Сред народа настава небивало брожение. Де­сетки хиляди българи се ограмотяват. Във време, когато прославени европейски монарси дори не знаят да се подписват.

С приемане на писмената, България вече рес­пектира не само във военно, а и в културно отно­шение. Княз Борис преобразува славянобългар­ския етнос в здрава сплав от просветени напред­ничави люде. Подготвя се народът, с който синът му Симеон ще осигури величието на държавата. И, стигнал до стените на величавия, недосегаем дото­гава Константинопол, с гордост и достойнство ще забие копие в градските му порти.

Вярно, завоеванията на славния цар се дължат на силата на меча. Но многократно повече на про­зорливостта на Духа.

Впечатляващи възможности на една невероят­на дарба. Извличайки информация от "Небесните хроники" и директно от души в Отвъдното, оживя­ват отдавна отшумели хора и събития.

Вълнуващи срещи.

Погребваме завинаги скуката. На бял свят изли­зат непознати, често пъти изненадващи сведения Благодарение на духовната сърцеведка, възстано­вили историческото си наследство, се чувстваме равни на другите, че и повече...

За времето, когато е споделено, гледището на жената-уникум е сензационно.

Подобно на другите й предсказания, това за предстоящото празнуване на славянските първо-учители не след дълго се сбъдна. С "кончината на комунизма, създателите на една нова светов­на цивилизация Кирил и Методий официално се честват на 11 май като светци и на 24 май в Деня на писмеността.

ТАЙНСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ

Слава Севрюкова се вълнува от вечните, не делнично-ежедневни истини. Потопена в неписани извори, изважда героите от каменните профили. Зъзвърнала пулса им, общува с тях. По нейната духовна “поща" звучи гласът на предците. Прозрения, политащи с крилата на историче­ското слово. Категорична е: "Вечността не търпи грешки".

Какви ли светове предстои да изгреят в "психо­тропните и зеници?"

• 
  Княз Борис - обхваща ни с ведър поглед - от началото на властването си е дълбоко вярващ християнин. Приел от душа новото учение, по-къс­но го въвежда като официална религия не само да обедини славяни и българи в единна сплав. Дълбо­кото му вътрешно убеждение го превръща в духо­вен пастир за народа. Надарена личност, на много високо духовно стъпало.
  
• 
  Благодарение на младия княз християнската религия става достъпна за поданиците. Как според теб, лельо Славе, се извършва покръстването?
  
• 
  Виждам го като млад...
  

- Непоколебим християнин е. Възприема новото учение от сестра си далече преди върховната промяна. Тайно прегърнал го, уверен е - трябва да стигне до всяко кътче в страната. Значителна част от народа, особено в Тракия, отдавна вече го изповядва. Но има и върли противници със знатни позиции.

Задаващото се събитие е от изключителна важ­ност. Младият монарх предстои да реши: откъде, с чия помощ официално да приеме и проведе акта на покръстване.

Като всеки владетелски двор и неговият е гнездо на оси. Предвиждайки съпротивата на привържени­ците на старата религия, трескаво търси решение как да даде възможност на новата да се утвърди по-безболезнено.

Дълго, тревожно се лута.

* * *

Веднъж узнава: дълбоко в непристъпните дебри на Хемус се подвизава старец - монах-отшелник. За божествената му дарба да предсказва и цери се носят легенди.

След далновиден размисъл Борис решава да го открие и се посъветва с него.

С този проникновен контакт търси ориентири от Висшата сила. Цели да узнае какво бъдеще го очаква и как да извърши покръстването на народа си.

Тайнствен дух ли го тласка натам?

Борис поема към усойните недра на Хемус. Сам, с един от най-верните велможи.

Срещата е инкогнито.

Загърнат в тъмен плащ, младият монарх язди кафяв кон. Качулка закрива лицето му. Знатният придворен - също с наметало - след него. Конят му е петнист.

Навлизат все по-дълбоко в хладните пазви на планината. Дълго уморително лутане.

Най-сетне - закътаното убежище на пустинника.

Самодържецът слиза от коня. Отхвърля плаща. Покланя се с уважение. Целува ръка на стареца. С подобаваща почит разговаря с него.

(Слава забелязва - пустинникът е един от се­демте най-извисени духове на Земята. Въплътен е по онова време по родните места.

За голямата пророчица фактът, че "напреднали души от такъв ранг се явяват в плът на наша територия е ясен знак - българското племе и в най-трудни периоди на развитие не е оставяно без висше покровителство".)

Ако, създавайки славянската азбука, Кирил и Методий постигат безсмъртие, Борис I прави това с официализирането на християнството.

Покръстването на народа, според прорица-телката, е повече от политически акт. Мощен съзидателен взрив в развитието ни.

Князът, както вече се узна, дълго се колебаел откъде да приеме новата религия - от католиче­ския Запад или православния Изток.

Срещата с монаха-отшелник е съдбовна. Чрез неговата извисена личност Борис осъществява връзка с невидимия свят в търсене проекции на Бъдещето.

Проведена тайно, необикновената визита оста­ва в абсолютна неизвестност.

Владетелят с часове разговаря с мистериоз­ния аскет.

Изслушал внимателно мъдрите му слова, твър­до решава: ще приобщи народа към светлите лъчи на православното християнство от Изток.

Каквото и да му коства, оттук нататък процесът на покръстване е необратим.

* * *

Жената с удивителни способности, проник­нала отвъд историческите миражи, се превръща в уникален хроникьор на събитията. Образите й са динамични, живи, осезаеми. Имаш чувството, че можеш да ги докоснеш - толкова близки до реалността.

Проследява покръстването на двореца.

Забелязва: не е пищна атрактивна церемония, а забулен в тайнственост акт.

Първо князът се потапя в купел със светена вода. Извършва ритуала не формално, а от душа, с искреността на вярата, извираща от същността му. След него пристъпва владетелското семейство. После са най-приближените.

Кръстът в духовния взор на Борис-Михаил за-сиява в златисто-сребърна светлина. Блясъкът й озарява дворцовите чертози.

Изгряла е нова епоха за младата държава.

И до задаващото се "време разделно" българи­те са вярвали в единосъщния Бог, макар да са го зовели Тангра.

След кратка пауза пророчицата тихо, ала твър­до допълва: "...Но никой няма право да отнема чо­вешки живот."

Близо половин хилядолетие по-късно се задават аналогични, отново обагрени в българска кръв съ­бития. (Хроники за патриарх Евтимий.) Болезне­но, с още по-страшна сила ще отекнат за втори път в нашата история.

И тъй България стремително навлиза в една прогресивна цивилизация. Първата хрис­тиянизирана страна сред океана славянски народи.

По-късно светлото учение ще поеме от нас към Киевска Русия и другите народи. С него усърдно ще се разпространяват религиозни книги на кирилица.

Силна духовна вълна. Така старобългарският език и там ще се превърне в официален за богослу­жение. Русите ще вземат от нас дори титлата '"цар".

Неудобни истини. Десетилетия наред останали в сянка. Защо ли?...

Изненадващо ли е, че земите ни са давали плът ча едни от най-еволюиралите души на света?

Немалко сънародници открай време са прите­жавали богонадарени свръхсетивни способности. Успелите да ги "облекат в дух" и подхранят с вяра. са извършвали чудеса.

Неслучайно патриарси стават видни духовни първенци. А най-призваните от тях - светци: Те-одосий Търновски, Евтимий... Такива са и две ко­роновани особи - Борис I и внукът му цар Петър. А помежду им - ненадминатият във вековете войн и книжовник Симеон - един от най-образованите люде на тогавашна Европа.

"Виждам - той е мистериозният Черноризец Храбър" - категорична е пророчицата, надничаща в тайните летописи.

"С книжовността в разширените с мощта на меча и осветени от силата на българския дух територии - продължават откровенията й - Вели­кият Симеон спомага за изчистване народност­ната ни карма и реализиране на нелека мисия.

Сред светците ни има благочестиви книжо­вници: Климент Охридски, Наум, Константин Преславски... Виждам и Боян Мага, владетеля на тайните на ясновидството, магията и теле­патията, най-малкия син на Симеона. Оставил трайни следи в българския и европейски духовен елит. Виждам и седемте висши същества, живе­ли някога по нашите земи. Помнете, това говори - България открай време е богоизбрана."

(Нелекият въпрос за народностната карма и трънливия път за нейното изчистване е обект на следващата книга за псифеномена "Зеница към Вселената" - б. а.)

Поел по стъпките на дядо си Борис I, покръс-тителя на българите, богобоязливият цар Петър десетилетия по-късно на свой ред ще се срещне с една друга духовно извисена личност - Иван, рил­ският чудотворец. Ще поднесе златици, дрехи, плодове и своя искрен доземи поклон пред чутов-ния му подвиг и сила на Вярата.

Светият старец ще приеме плодовете, а дре­хите и благородния метал смирено ще откаже. И това ще е не другаде, а в блестящата, величаво разраснала се "страна на 42-рия паралел"...

И тайната история, случила се някога с княз Бо­рис I по един удивителен начин ще се повтори. Но тя вече ще е грижливо съхранена от дворцовите летописци.