Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г

Резюме на предварителната оценка

Оценката е фокусирана върху кохерентността на документа (вътрешно и външно съответствие); обвързаност със стратегия Европа 2020 и с националните стратегически документи; съответствие с приложимите регламенти и с принципите на партньорство, многостепенно управление, насърчаване на равенството между мъжете и жените и устойчивото развитие; реалистичност на целите, адекватност на приоритетите за изпълнението им и наличие на административни и финансови ресурси за реализацията им. На тази база са предложени, където е приложимо, подобрения на качеството, съгласуваността, ефективността и партньорското участие, като са взети предвид и функционирането на Работната група за разработване на Споразумението за партньорство¹⁹⁹.

Оценката е извършена по всички раздели на СП, като основните препоръки са представени по-долу:

Релевантност:

Външна обвързаност: проектът на Споразумението се основава на целите, които ЕК и България ще се стремят да постигнат до 2020 г., постигнато е съответствие с приложимите нормативни изисквания, връзката на СП с ОСР, целите и приоритетите на стратегията Европа 2020, НПР: България 2020, НПР, Специфичните препоръки на съвета 10 юли 2012 г., и от 29 май 2013 г., както и други свързани документи. Постигнато е съответствие във висока степен и с националните секторни стратегически документи, като една част от тях бяха в процес на допълване и финализиране едновременно с подготовката на СП. Общият извод е, че СП и неговите части са обвързани, частите, в които липсва обвързаност са свързани с незавършеността на някои секторни стратегически документи (например стратегията за интелигентна специализация).

По отношение на вътрешната съгласуваност, беше изследвано дали са идентифицирани нуждите и предизвикателствата, изведени ли са ясно приоритетните потребности в аналитичната част на СП, определени ли са основните нужди на целевите групи, и степента на обосновка на целите съобразно съществуващите нужди. Беше направен анализ и на финансовото разпределение по тематични цели и обвързаността с целите на стратегията. Вътрешната обвързаност е многократно подобрена и проследима в процеса на изготвяне на СП. Оценката посочва възможни области за подобряване на вътрешното съответствие между аналитичната и стратегическата част – виж препоръките по-долу. Подобрена е обосновката на избраните тематични цели, като са конкретизирани очакваните резултати. Възприети са препоръките на оценителя за по-голямо фокусиране в някои под-приоритети (напр. здравеопазване, образование, социално включване).

Предвидените области на интервенция по под-приоритети са в значителна част ясни и уместни, адресиращи приоритетни нужди. Това, което допълнително ще подобри обвързаността, е да се направи по-ясна приоритизация на нуждите. В идентифицираните нужди има и такива, които няма да бъдат адресирани с финансиране от ЕСИФ, а по допълващ начин, като това е разяснено в Раздел 2, част 2.1. на СП.

Основната част от препоръките на оценителя са по посока адекватно адресиране на идентифицираните нужди в отделните сектори и приоритети с цел пълно съответствие на аналитичната и стратегическа част на документа. По съществените от тях са:

В областта на образованието анализът на предизвикателствата и нуждите е допълнен съобразно предходни препоръки за разглеждане на качеството на средното и висшето образование. Това е отразено и в стратегическата част, където са допълнени текстове по отношение на професионалното, висшето и средното образование.

В този приоритет е обособен и под-приоритет: Здравеопазване, съобразно направени препоръки и в съответствие с разработваната Национална здравна стратегия.

Приоритет 2: Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж

Структурата на текста е с добра степен на аналитичност. Като недостатък се откроява липсата на обективни данни, като в страната е налице сериозен проблем с информационното осигуряване в сферата на НИРД. Липсва качествен анализ на наличната инфраструктура за НИРД. Финансирането на сектора е разгледано без ясна оценка на ефективността на разходите за НИРД, особено по отношение на държавното финансиране. Единственото, на което се набляга, е делът на това финансиране спрямо БВП и това, което е заложено като цел към 2020 г.

Анализът и стратегията са преструктурирани, като е отразено съответствието с приетата Стратегия за развитие на държавната администрация 2013 - 2020 г., както и препоръките на оценителя за фокусиране и използване на по-точна терминология.

Процесът на изследване на критерия ефективност е свързан с реалистичността на стратегията и възможността да бъдат постигнати нейните цели, достатъчно ясно ли е изразена приоритетността по отношение на целите в стратегията, информацията относно допълняемостта, адекватността на рамката за изпълнение, както и възможността на системата за управление и координация да управлява тези процеси.

По отношение на приоритетността на стратегията е направена препоръка за по-добро открояване на приоритетността и прецизиране на вътрешното съгласуване между аналитичната (обосновка на нуждите) и стратегическата част в процеса на работа по СП, като голяма част от тези препоръки са били отразени. Рамката за изпълнение е изложена обстойно. Докладът разглежда също изпълнението на принципа за партньорство, като констатира, че изискванията на Общия регламент са изпълнени, но е добре процесите да бъдат по-задълбочени и заинтересованите страни да бъдат насърчавани за по-активно участие.

По отношение възможността да бъдат постигнати по-добри ефекти, ако се използват различни инструменти, СП разглежда възможностите за използване на финансови инструменти и инженеринг във връзка с достъпа до финансиране на МСП, включително в селските райони, мерките за ресурсна ефективност, например по ОП „Околна среда” или ОП „Региони в растеж” за финансов инженеринг от типа на JESSICA и JEREMIE.

Използването на финансови инструменти и финансов инженеринг има потенциал да доведе до по-добри резултати и по-ефективно използване на финансовата помощ от ЕС, но с изричното условие за допълване на капацитета на бенефициентите и административните структури за използването им, и също така при отчитане на нуждите на българските предприятия и научените уроци през програмен период 2007- 2013.

Оценката открива висока степен на съответствие на целите на СП и европейските и национални документи: всички основни цели на Европа 2020 и НПР: България 2020 намират израз в стратегията на СП. Налице е приоритетността на документа и основното му съответствие с идентифицираните в аналитичната част потребности за развитие. Оценката е позитивна спрямо избрания стратегически подход, подкрепен и от финансовото разпределение на средствата от ЕСИФ – насърчаване на конкурентоспособността и иновациите, борбата с бедността и насърчаване на социалното включване, както и подкрепата на ТЦ 5 и 6. Анализът по отношение на изпълнимостта на целите, постигане на очакваните резултати и финансовия ресурс, показват по-скоро положителни макроикономически резултати.

Направена е оценка и на изпълнение на принципа на партньорство. Заключенията на оценителя са, че изискванията на Общия регламент са изпълнени и е създадена нормативна база, механизъм за подбор на участниците и за включването им в работата на работната група за СП. Проведена е и широка информационна кампания. Проведените от оценителя количествени и качествени проучвания показват, че бенефициентите на помощта от ЕС и НПО са сред най-запознатите с процеса на програмиране. Направените препоръки в този смисъл са тези процеси да продължат като се цели той да бъде задълбочен в посока по-активно участие и обратна връзка от страна на всички заинтересовани страни.

Ефикасност

Оценката на ефикасността изследва дали механизмите за изпълнение гарантират, че дефинираните цели ще се постигнат с възможно най-ниски разходи; адекватна ли е структурата по изпълнение и механизмите за изпълнение, мониторинг и оценка; прекомерна ли е административната тежест и предвидени ли са мерки за намаляване на административната тежест. В този смисъл обект на оценка са частите от споразумението, свързани с административния капацитет за изпълнението на програмите, финансирани по линия на ЕСИФ, мерките за намаляване на административната тежест, оценка на системите за електронен обмен на информация и планираните дейности за осигуряване на възможност за електронен обмен на информация.

Тези части са изчерпателни, описват системите, както и планираните мерки за обезпечаване на работата им. Предлаганата структура за изпълнение е сходна на системата през програмен период 2007 - 2013, което носи по-малко рискове, гарантира устойчивост, запазване на институционалния капацитет и по-добри възможности за оптимизация и подобрения.

По отношение на административната тежест е направен задълбочен анализ и са предложени мерки, които трябва да облекчат системите за управление и контрол. В този смисъл предлаганата структура е адекватна и доказала се в процес на работа. Механизмите за координация, изпълнение, мониторинг и оценка са разгледани в контекста на частите за административен капацитет и административна тежест. В тези раздели са разгледани предлаганите промени и действия с цел повишаване на капацитета на всички звена в системата – бенефициенти и органи за управление, мониторинг и контрол със съответните предложени действия за повишаване на капацитета им.

Предложените мерки за намаляване на административната тежест са адекватни и добре структурирани, като са изложени във връзка с целия проектен цикъл – от подготовката на проекта, през оценка на проектните предложения, финансиране, изпълнение, мониторинг и контрол. Акцентът е върху реализация на мерки за намаляване на административната тежест, които са изложени и като план в Приложение №6 към СП.

Разгледани са и системите за електронен обмен на информацията, които са свързани пряко с административния капацитет и мерките за намаляване на административната тежест. Възможностите за по-широко използване на тези системи от своя страна ще бъде допълнителна гаранция за намаляване на административната тежест.

Оценителят няма съществени препоръки като тези части са напълно в съответствие на изискванията на формата на СП.

Въздействие и устойчивост

Критериите въздействие и устойчивост са оценени в контекста на логика на интервенцията. Предефинираните критерии за оценка (и оценителните въпроси) са използвани от оценителния екип по време на целия оценъчен процес на СП, както и при представените предварителни становища в процеса на подготовка на отделните елементи на стратегическия документ.

Териториален подход е изцяло преработен и адресиран чрез предвидените действия в Раздел 3: Интегриран подход към териториалното развитие и ВОМР. Той следва общата логика на документа и е постигнато съответствие с отчетените специфики по отношение на регионалните различия в страната. Това от своя страна обосновава предложените политики и интервенции, като същевременно подкрепя осезателно териториалния им акцент. Също така е една от предпоставките за постигането на по-добра обща фокусираност на документа и по-висока ефективност и ефикасност от неговото прилагане.

Като основен подход е предложен интегрираният подход, като са обосновани инструментите, чрез които той ще се прилага, а те отразяват в голяма степен констатациите в анализа. В новия вариант на СП, ВОМР ще бъде прилаган „отдолу-нагоре", така че местните общности да участват активно. Този подход е много по-добре обоснован и в значителна степен подобрява качеството на стратегическия документ като цяло.

От включените текстове в представения проект на СП става видно, че към настоящия момент страната е избрала подхода да не адресира териториално специфични нужди, а по-скоро това да става към определени целеви групи от населението, които са с най-висок риск от дискриминация или изключване. В текста са отразени типичните проблеми, към които ще се насочат интервенциите, налице е и доказано съответствие с нуждите и основни стратегически и политически документи (например Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020). Рискът в случая, е да не се постигне желаната ефективност и фокусираност на интегрираните интервенции, защото без да е налице географски фокус, условността се засилва, а ефекта е трудно измерим. За съжаление обаче друг подход в настоящите условия просто е неприложим, най-вече поради липсата на географски фокус в обосноваващите стратегически документи.

Предвид факта, че оценката на въздействието и устойчивостта се изследват в дългосрочен план оценителният екип разглежда като изключително важни качеството на аналитичната и стратегическата част на документа и тяхната взаимна обвързаност. Аналитичната част от СП е разработена в съответствие с методологията и принципите на стратегическо планиране и играе ролята на обосновка на стратегическия документ. В СП ясно са изложени очакваните резултати от структурната помощ от ЕС в обосновката на избраните тематични цели за всеки от фондовете по ОСР, по които България ще работи. Резултатите са дефинирани с оглед на постигане на целите на България, като оценителят е направил препоръки за подобряване на качеството на тези показатели, които са отчетени.

3. 
   
   Каталог: document library
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
   document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания
   
   
   
   Изтегляне 2.2 Mb.
   
   Сподели с приятели: