Анализ на силните и слабите страни (SWOT-анализ)

• 
  Традиции и международен авторитет в осъществяване на геоложки проучвания и добив на подземни богатства
  
• 
  Развит геоложки картен фонд и интегриран геоложки архив
  
• 
  Висока степен на проученост на територията
  
• 
  Висока степен на покритие на територията с предварителна оценка на потенциала на проявленията на полезни изкопаеми и перспективни площи, в т.ч. и за нетрадиционни полезни изкопаеми
  

• 
  Относително слабо развитие на геоложките проучвания на околната среда
  
• 
  “Свиване” на геолого-проучвателните дейности (намаляване на разходите на държавния сектор и ограничени възможности на частния сектор)
  
• 
  Информацията на геофонда само отчасти използва възможностите на съвременните информационни технологии за поддържане и обмен на информация;
  
• 
  Остарели данни и оценки за находищата и проявленията на полезни изкопаеми, разнороден методически подход при разработване на геоложките карти
  

• 
  Наличие на перспективи за търсене и проучване за медни руди и руди на благородни метали, на индустриални минерали и скали, на източници на геотермална енергия и на нетрадиционни суровини
  

• 
  Ограничени перспективи за търсене е проучване на важни традиционни полезни изкопаеми: нефт и газ, антрацитни, черни и кафяви въглища, черни метали, оловно-цинкови руди
  

• 
  Съвременна (актуализирана) нормативна база за геоложките проучвания, ползването и опазването на земните недра
  

• 
  Ограничен опит в прилагането на новото законодателство, недостатъчно прецизни и ясни процедури, усложнен ред за предоставяне на разрешения и концесии, недостатъчно ефективни механизми за защита на геоложките паметници и др.
  

• 
  Създадени инструменти за информационно осигуряване на държавната политика (баланс на запасите, регистър на откритията, кадастър на находищата, геоекологичен кадастър)
  

• 
  Липсва нормативна база за гарантиране на постъпването в Националния геофонд на част от необходимата информация (напр. от проектирането и строителството на големи съоръжения)
  

• 
  Осъществено организационно преструктуриране на геолого-проучвателната и добивната дейност, насочено към формиране на модел, съобразен с условията на пазарна икономика
  

• 
  Липса на стратегически подход в процеса на организационно преструктуриране до момента
  
• 
  Непълно съответствие на организационните структури на установените пазарни отношения
  
• 
  Многоведомствено управление на подземните богатства
  

• 
  Съобразено с принципите на пазарната икономика финансиране на геолого-проучвателната дейност и добива на полезни изкопаеми
  

• 
  Нерационално използване на подземните богатства поради недостатъчна информация, неадекватна методика на проучванията и технология на добив и преработка, неоползотворяване на отпадъците и др.,в т.ч.
  

- непълно извличане на полезните компоненти от находищата със сложен минерален състав

• 
  Нарушения на средата при геолого-проучвателната дейност и особено при добива на подземни богатства, в т.ч. мащабни “наследени” проблеми
  
• 
  Неизяснени проблеми за участие в проучвателни и добивни дейности извън страната при налични концесии
  
• 
  Намаляване ролята на държавните институции при осъществяването и стимулирането на международни контакти
  

• 
  Повишен интерес към резултатите от и към осъществяване на геоложки проучвания във връзка с концесионирането на използването на подземните богатства и осъществяването на мащабни инфраструктурни проекти, в т.ч. нарастващо търсене на лесно достъпна геоложка информация
  
• 
  Максимизиране на икономическия ефект от предоставяне на концесии
  
• 
  Ефективно осъществяване на инвестиционни проекти (особено инфраструктурни) с минимизиране на рисковете за околната среда
  

• 
  Повишен интерес към проучванията и оценките на процесите от категорията на катастрофите и бедствията
  
• 
  Откриване и рационална експлоатация на нови минерални, енергийни и водни ресурси
  
• 
  Трансгранични и транснационални проекти в областта на геоложките проучвания и използването и опазването на подземните богатства
  
• 
  Навлизане на нови технологии в геоложките проучвания, картирането, обработката и обмена на информация
  
• 
  Рекламиране на потенциала на минералните и енергийни суровини чрез съвременни информационни технологии
  
• 
  Засилен туристически интерес към геоложките паметници
  
• 
  Освобождаване на държавата от несвойствени дейности и концентриране на усилията върху типично публични дейности
  

• 
  Подтискане на инвеститорския интерес за търсене, проучване и добив на полезни изкопаеми поради несъвършено законодателство и усложнени административни процедури
  
• 
  Засилена конкуренция от държави с отворена икономика, стремящи се да привлекат външен капитал за търсене, проучване и добив на минерални и енергийни суровини
  
• 
  Недостатъчна информация за изготвяне на баланси на минералните суровини, съобразени с пазарните изисквания за рентабилен добив
  
• 
  Нерационална експлоатация на находищата на подземни богатства.
  
• 
  Увеличаване на нарушенията на земните недра при строителството на инфраструктурни съоръжения
  
• 
  Повишен риск за средата, хората и икономиката в резултат на бедствия и катастрофи
  
• 
  Повишени екологични рискове при добива, свързани с необходимост от значителни инвестиции за преодоляването им
  
• 
  Ниска степен на обезпеченост на съществуващите добивни мощности с промишлени запаси и нарушаване на нормалния ход на възпроизводство на запасите с краен ефект – ограничаване на добива и закриване на добивни дружества
  
• 
  “Многоведомственото” управление на подземните богатства затруднява формирането на единна политика