Що е наркотик?

Може би най-разпространеният растителен халюциноген е познатото на всички индийско орехче; то представлява плода на вечнозеленото дърво Myristica fragrans, чиято родина са островите на Молукския архипелаг. Някои учени предполагат, че известността на сладкишите с индийско орехче се дължи на това, че даже и в ниски дози то има приятно въздействие върху психиката. В Йемен индийското орехче има славата на афродизиак и, както се вижда от описанието на ефектите му, това мнение не е лишено от известни основания.

Колкото и да е странно, индийското орехче е много слабо изучено като халюциноген; даже не се знае кои са активните вещества в него. Дълго време се смяташе, че това са миристицинът и родственият на него елемицин, които се съдържат в летливото етерично масло на орехчетата. Въпреки, че те не съдържат азот, тяхната структура силно напомня мескалина; от друга страна, опитите с чист миристицин не са дали положителен резултат. На последък този проблем активно се изучава от любителите халюцинолози. Те са установили, че активните съставки са водоразтворими и нямат нищо общо с етеричното масло, на което орехчетата дължат своя аромат и отвратителен вкус (определят го като съчетание от терпентин и сапун). Независимо от начина, по който се използува, индийското орехче има неприятни странични ефекти и е твърде непредсказуемо и опасно; то се употребява само от затворници или от отчаяни ентусиасти. Най-пълна информация за ефектите на индийското орехче е дадена в разказа на един очевидно интелигентен и наблюдателен алкохолик и наркоман, известен в науката с инициалите П. Р.

"На кухненския рафт в повечето къщи стои една кутия с една от най-силните дроги, невинна и непозната, дрога, която се продава във всяка бакалия, използува се от всеки готвач и се игнорира от копоите и службите за борба с наркотиците. Даже хипитата в техния фанатичен стремеж към търсене на нови усещания не забелязват нейния потенциал за създаване на сънища и разтърсване на сетивата. Тази странна екзотична дрога от Ориента в своята невинност крие химия, способна да дрогира човек, така че да го изхвърли от реалния свят в хипнотичен транс, където напълно го обгръща един свят на златни сънища и еуфорично блаженство. Тази дрога се намира в обикновената кухненска подправка, позната като индийско орехче...

По някаква странна причина индийското орехче е дрога, която изглежда се използува само в затвора, при това от много малко хора. Мисля, че причината за това е на първо място, че е отвратително нещо, когато я вземаш. Необходими са между 6 и 8 лъжици. Това се смесва в съд с топла вода. Бърка се силно, докато водата стане млечнокафява. Да изпиеш сместа е само началото. Орехчето не се разтваря и човек трябва да вкара ужасната горчилка в бунтуващия се стомах колкото е възможно по-бързо. През следващия половин час стомахът се мъчи да се избави от нея, но човек геройски трябва да се бори с гаденето и да не го повърне.

След около 45 минути човек се усеща, че се хили идиотски на всичко. Независимо какво е казано, какво е направено, за какво се мисли - всичко изглежда много смешно. Всеки, който е пушил марихуана, е изпитвал тази пълна невъзможност да контролираш смеха си. Някои са имали такова преживяване с LSD.

След 30 до 60 минути от тази смехория устата и гърлото започват да изсъхват, като че си взел атропин. Мисля, че цялата система се дехидратира, защото можеш да изкараш 36 часа без да преглътнеш нито веднъж и без да уринираш. Когато дехидратацията започне, смехът престава и те обхваща силна летаргия. Въпреки, че можеш да решиш да легнеш и да четеш, това не е възможно, защото очите стават сухи, червени, свити като топлийки и не можеш да ги държиш отворени. Най-нормалното тогава е просто да легнеш.

Странно нещо става с този, който е под въздействието на дрогата; вземал съм я в изолатора, където легло е студения циментен под, вземал съм я и там, където има удобно легло с дюшек, където да легнеш. Няма никакво значение. Щом веднъж те обхване летаргията, където и да си, се чувствуваш като легнал на облак. Изглежда, че те обзема желание да легнеш по гръб и летаргията е толкова силна, че не можеш да мръднеш и пръст или само един мускул, освен ако не си заставен.

Когато дрогата наистина те завладее, красиви видения изместват реалността. Това са обикновено екзотични картини. Мен например, вероятно защото съм живял в Далечния изток и още го обичам, веднага ме отнася на някакъв тропически остров. От този момент индийското орехче започва да има много от характеристиките на LSD. Виденията и сънищата започват да губят свързаността си и идват като късове от несвързани преживявания. Може твоето детство да стане твоята реалност, с изключение на това, че е винаги щастливо детство. След това виденията може да скочат в един въртоп от въртящи се необясними цветове. Внезапно, като че ли идва от хиляди мили, се появява музика с такава сладост и яснота и цвят, че се изгубваш в нея. Можеш да се почувствуваш окачен на греда и след това дяволски забързан да уловиш отново ритъма и нотите. Обикновено музиката, която чуваш е от радиото на затвора. Понякога, точно както при марихуаната, можеш да чуеш цяла симфония, изсвирена по най-изтьнчения начин, без въобще да има музика наоколо. Гласовете, които ти говорят, са също част от преживяването.

За разлика от LSD и марихуаната - говоря само за моите лични впечатления - когато някой ми говори в комата, предизвикана от орехчето, аз мога да се върна в реалността и да разбера какво ми казва. Единственият проблем е, че ми се струват 10 минути между неговия въпрос и моя отговор и говорът ми е много бавен и тежък.

Времето губи всяко значение, както с LSD. Започваш да се харесваш, когато си под въздействието на орехчето и ставаш почти като дете в способността да разбираш себе си и да си прощаваш сам. Човек става много чувствителен под влиянието му и въпреки, че ефектът продължава 24 до 36 часа, обикновено е в ерекция през повечето време.

Връщам се към чувствеността, която човек изпитва; сексуалните картини стават много живи и пулсиращи. Без да си даваш ясна сметка, че някой от пазачите може да те хване, се оказва, че галиш пениса си с най-голямото удоволствие, което си изпитвал някога. Скоро започваш да мастурбираш и сексуалните представи стават толкова реални, като че са в килията до теб. Струва ти се, че минават часове преди финалния оргазъм, но през цялото време имаш чувството, че си в оргазъм без еякулация. Когато тя най-сетне идва, също ти се струва, че това продължава поне 1 час; въпреки, че марихуаната може да ти даде огромно удоволствие по време на полов акт, не зная нещо, което да ти дава такова сексуално удоволствие като индийското орехче. Никога не съм правил истински секс под влиянието му, но съм сигурен, че ако мъжът и жената изпитват същата чувственост, както този, който мастурбира в затвора под въздействието му, един от тях ще полудее от удоволствие.

Друга прилика с марихуаната, което се изпитва и с орехчето, е развиването на невероятен апетит, особено за сладки неща. Точно както под въздействието на марихуаната, парче сух хляб ти е вкусно като най-прекрасната храна на света; така се случва и с орехчето.

Никога не съм имал желание за храна с LSD, въпреки че, както с орехчето, имам силна жажда за плодови сокове.

Докато е с дрогата 24 или 36 часа, човек въобще не спи. Той е в сънен ступор и е способен да отхвърля всички звуци, които са неприятни. През това време изглежда, че се загубва чувството за студ. Въпреки, че много нощи в дупката бяха ужасни за мен, тъй като беше студено и нямах одеала, в дните и нощите, в които имах орехче, въобще не чувствувах дискомфорт. Също така няма значение дали си на светло място или в пълна тъмнина. Очите са затворени и все едно виждаш само еротичните си цветни видения. Мисля, че може би най-голямата прилика на орехчето с LSD е усещането, че отиваш назад и назад във времето до епохи, за които само си чел. Друго е пълната загуба и липсата на нужда от времето - такова, каквото го знаем.

Когато дрогата накрая те отпусне, пропадаш в дълбок сън, но пробуждането е истинско мъчение. Последиците от орехчето са наистина болезнени. Всяка кост и мускул в тялото болят, като че си хванал малария. Очните ябълки целите са обхванати от пулсираща болка. Носът силно тече и те обхваща силна и дълбока депресия. Въпреки всичко в затвора, ако не си в изолатора, трябва да отидеш да работиш, ако не си толкова болен, че това да е напълно невъзможно. Никой не се оплаква на доктора от това, че му е зле от орехче. Но, за да спасиш душата си, е невъзможно да работиш. Това, което трябва да направиш, е да намериш спокойно място, където да масажираш болката в краката, раменете и ръцете. Мисля си, че въпреки това има много малко осъдени, към които е проявено снизхождение. Когато правиш това, го правиш през уикенда.

Странно е, но рядко можеш да видиш наркоман или алкохолик. който в затвора да се обърне към индийското орехче. Обикновено това са тези, които са пушили хашиш или марихуана и именно това е този кик, който е най-близкия до това. Никога не съм виждал някой да го използува ежедневно или да се е пристрастил; не съм виждал и някой да го прави на свобода."

За неприятните ефекти П. Р. разказва следното:

"Спомням си много живо някои от лошите ефекти, ако така могат да се нарекат. Един от тях е, че когато дрогата завладее ума и тялото ти. натрапчиво чувствуваш биенето на сърцето си. Дрогата изисква да се отпуснеш така, че е почти невъзможно да стоиш, ходиш и даже да седиш. Всичко, което ти се иска, е да легнеш долу по гръб за цели часове със затворени очи и със съзнание, напълно предадено на нея. Изведнъж биенето на сърцето изпълва съзнанието ти. То започва да отеква отвътре като биещ барабан. Това, което на моменти те плаши, е замиращата бавност на това биене. Метрономът работи, но ти усещаш, че се концентрираш върху всеки удар и напрегнато чакаш следващия, който си мислиш, че никога няма да дойде.

Друго, което си спомням е, че се чувствувам ужасно почервенял от нахлулата кръв. Главата и лицето стават много стегнати и това чувство ти оставя впечатлението, че си в силна треска. Веднъж или два пъти съм се поглеждал в огледалото и видях лицето си червено като цвекло, очите ужасно възпалени и зениците почти изчезнали.

Мисля, че човек може да се побърка, ако взема дрогата твърде често. Повечето, които я вземат, са затворници; това става през уикенда и после има дълги периоди без нея. Познавах само един човек, който започна с това и то продължи цял месец. Той стана съвсем отсъствуващ след първата седмица. След това стана параноичен и започна да ломоти като идиот. Положението му се влоши до такава степен, че в края на месеца стана напълно луд, нападаше охраната и другите затворници и накрая го откараха в лудницата в усмирителна риза. Дойде си след 6 месеца, но никога не стана отново същия. Случайно го видях наскоро и той още си е доста луд, напълно обсебен от страх за живота си и много подозрителен към света и хората. Все пак, това може да се дължи не само на индийското орехче. Не знам.

Не зная, дали ви казах, че когато си взел орехче, става много трудно да уринираш или да преглъщаш. Това е така и когато си взел някой опиат. Не мога да си спомня нещо друго неприятно освен силните терзаещи болки в костите и мускулите."

Токсичността на индийското орехче силно варира в зависимост от произхода му; това от Молукските острови е значително по-малкоотровно от произведеното на Антилските острови. Необходимата халюциногенна доза е около 5 орехчета, но някои хора са получавали много сериозно отравяне само от две, поради което са известни смъртни случаи от експерименти с индийско орехче. Поради неприятните странични ефекти и съвсем реалната опасност от отравяне то много рядко се използува като халюциноген.

3. КАВА-КАВА

Това екзотично название се отнася както за основното психоактивно растение, което се употребява от населението на островите в Тихия океан, така и за напитката, приготвяна от него. Питието се приготвя от корена на растението Piper methysticum, който се сдъвква от местните девици или се стрива в хаван; след като се добави вода и получената мътилка престои няколко часа, се получава горчива и ароматна - а по мнението на повечето европейци отвратителна напитка. Кава-кава се употребява обикновено по случай празници, за улесняване на общуването с духовете, а също така и като лекарство. Много от тези обичаи са изоставени под натиска на християнските мисионери и, както обикновено, резултатът от това е нарастналата употреба на алкохол сред местното население. Напоследък се наблюдава известно съживяване на употребата на кава-кава, което е свързано със събуждането на национални чувства сред жителите на Полинезия и Меланезия; тя се разпространява и в Австралия - както сред аборигените, така и сред любопитните бели.

Химията и фармакологията на дрогата са все още неясни. Някои от ефектите й се дължат на съдържащите се в нея дихидрокаваин и дихидрометистицин. Тяхната структура напомня на някои от описаните по-горе фенилалкиламини, а при известно въображение и на част от структурата на LSD. Объркване внася фактът, че ефектите на кава-кава силно зависят от начина на приготовление. Получената чрез дъвкане кава-кава действува като наркотик. От нея човек става спокоен и дружелюбен и изпада в състояние на лека еуфория. Речта му става лека и жива и се повишава чувствителността му към най-фините звуци. По-големи дози водят до промени във визуалните и най-вече слухови възприятия, олюляваща се походка и накрая до дълбок сън, след който човек се събужда без особени последици. Ефектът на напитката, получена от стрити корени, е обратен. Тя действува като тоник и стимулант, затова тази напитка се дава на болни за укрепване на организма.

Наблюденията са показали, че в умерени дози кава-кава изглежда не е по-опасна от алкохола. Въпреки всичко, продължителната й употреба води до неприятни последствия. Георг Форстер, участник в експедицията на капитан Кук, пише: "Старците, които са отдадени на този порок, на вид са изсъхнали и слаби; те имат отпусната и олющена кожа, зачервени очи и червени петна по цялото тяло. Всичко това, по тяхно собствено признание, е пряко следствие от пиянството; очевидно е, че този пипер съдържа вещества, предизвикващи проказа. Но, въпреки това, този корен у жителите на тукашните острови се счита за символ на мира, вероятно защото пиенето способствува за дружеските отношения."

Още у предшествениците на Шулгин възникнала простата идея да се съчетае структурата на мескалина с тази на стимуланта амфетамин (фенилизопропиламин); подходът се оказал успешен и се оказало, че много от заместените амфетамини имат интересни свойства. Някои от веществата, описани по-долу, са типични халюциногени, докато други имат такива нови и необичайни свойства, че трудно могат да бъдат причислени към някоя от известните групи. Халюциногенните амфетамини се отличават от стимуланта амфетамин в стереохимично отношение. За разлика от него, те са подобни по механизъм на действие на LSD, псилоцибина и мескалина и се явяват агонисти на серотониновите рецептори в мозъка. Дясновъртящите амфетамини, подобно на самия амфетамин, влияят предимно върху настроение то и по-слабо върху възприятията. Към последните принадлежат фенфлураминът и екстази, които действуват като инхибитори на обратния транспорт на серотонина. Всички тези вещества представляват за психиатрите и неврохимиците голям научен интерес, а някои от тях се радват на по-голяма или по-малка известност сред любителите на необичайни усещания, като най-популярните, както може да се очаква, са забранени от закона.

Химерата, получена при кръстосването на амфетамина и мескалина, получила името ТМА (3,4.5-триметокси-амфетамин); това вещество показало много интересни свойства. В дози от 100-200 mg ТМА предизвиква типичните за мескалина визуални халюцинации, но те започват само след силен външен стимул; за това е бил използуван стробоскоп. Доза, по-голяма от 200 mg, причинява след половин час изпотяване, тремор, чувство за студ, гадене и зашеметяване. През следващите 7 часа ефектите върху психиката са подобни на тези на мескалина, с едно съществено изключение- в емоционално отношение участниците в опита показали неочаквана реакция, като станали гневни и враждебни и развили еуфорична мания за величие. В извънлабораторни условия ТМА се употребява изключително рядко, вероятно поради описания ефект.

Преди работите на Шулгин се смятало, че разположението на трите метоксилни групи в молекулата е съществено важно за действието на мескалина и ТМА. Той, обаче, синтезирал съединения, които не се подчиняват на това правило, и се оказало, че повечето от тях са още по-силни от мескалина. Най-силен е ТМА-2 (2,4,5-триметокси-амфетамин), чиято действуваща доза е 15 - 20 mg. DМА (2,5-диметокси-амфетамин) се е продавал нелегално като мескалин, но ефектът му е твърде безличен и неинтересен; той е по-скоро неприятен стимулант. Все пак няколко подобни съединения предизвикват типичното съноподобно състояние, съпроводено с видения, но в повечето случаи то е лишено от цветните ефекти на мескалина. Ефектът на някои от тях е съпроводен от нервност, но на други е по-приятен и е лишен от повръщането и безпокойството, които понякога предизвиква мескалина. Приелите ги изпадат в състояние, характеризиращо се с необичайно подробно и реално припомняне на минали събития (total recall).

Най-простият представител на халюциногенните амфетамини е РМА (death drug). Той представлява параметокси-амфетамин, който се синтезира лесно и вероятно затова по едно време често се появявал на нелегалния пазар. Интересът на нелегалните химици към РМА бил стимулиран от една глупава научна статия, според която РМА е следващия по сила халюциноген след LSD; този извод, направен въз основа на опити с плъхове, показва какви изводи могат да направят псевдоучените, които се страхуват да експериментират върху себе си. В същност, РМА е 1000 пъти по-слаб от LSD; в доза 50 - 70 mg той предизвиква някои ефекти, подобни на мескалиновите, но е по-скоро стимулант. При незначително повишаване на дозата той води до неприятни странични ефекти като възбуда, делириум, мускулни спазми и ригидност. РМА е относително силно токсичен. Към това се добавят усложненията от факта, че често е бил продаван като МDА. Ефективната доза на последния е двойно по-висока и в следствие на това често е имало случаи на свръхдози от РМА; симптомите са треска, конвулсии, кома и накрая смърт; РМА е довел до смъртни случаи и е забранен. В последните години той не е толкова често употребяван, тъй като не е особено интересен, а е твърде опасен.

Замяната на метоксилната група на 4-то място в молекулата на ТМА-2 с алкилна е довело до получаването на още по-активни съединения. DОМ (4-метил-2,5-метокси-амфетамин) е бил синтезиран и изпитан от Шулгин още през 1964 г., но тези резултати останали непубликувани. Шулгин смята DОМ за своето проблемно дете (точно както Хофман LSD), тъй като през лятото на 1967 г. новият халюциноген вече се разпространявал (по всичко изглежда безплатно) под уличното име SТР. Според една от версиите това е съкращение от Serenity, Tranquility, Peace, а според друга идва от името на известно моторно масло. В следствие на SТР епидемията в Сан Франциско възникнали сериозни проблеми; някои от взелите го изпаднали в няколкодневно лошо пътуване и за неприятно учудване на лекарите хлорпромазинът, за който тогава се смятало, че винаги помага в подобни случаи на LSD психоза, само влошил положението им. Поради тази причина DОМ бързо станал непопулярен; впрочем, често това, което на улицата днес се продава като LSD, в същност е именно DОМ.

Веднага след появяването на DОМ било предприето сериозно изследване на ефектите му. В дози до 3 mg психозата започва 1 -2 часа след пероралното приемане на DОМ, достига максимум между 3-ия и 5-ия час и продължава 7 - 8 часа. Изпитваните съобщават: "Чувствувам се добре, повече от обикновеното. Със затворени очи съм приятно отпуснат и виждам различни картини като слушам музика." или: "Нещата пълзят, вълнуват се, изглеждат като набръчкани. Понякога на тавана се появява рисунка от точки, които се превръщат в реални лица, когато затворя очи е като сън наяве. Като цяло изглежда по-скоро забавно. Чувствувам се весел, приятно възбуден." Доза над 3 mg причинява изразен халюциногенен ефект, много подобен на този на LSD: "Първият ефект дойде по време на обяда (2 часа след поемането), когато започнах да се съсредоточавам върху портокаловия сок, който стана красив, блестящо оранжев, падащ безпорядъчно като водовъртеж. По-късно (5 часа) започнах да се свивам; водата в чашата на масата ставаше все по-голяма и се движеше към мен, искаше да ме обвие. Бях наистина уплашен. Видях един шаман, после кон на стената. После таванът започна да се движи нагоре-надолу и ставаше пурпурен и жълт. Усещах, че губя контрол. "Доза от 5 mg е винаги халюциногенна. Въпреки някои неприятни усещания, никой от изследваните не е имал продължителни кошмари. Ефектите на уличния SТР. заключават авторите на изследването, вероятно се дължат на много високата доза (10 - 20 mg), на нечистия продукт и нa това, че е бил вземан съвместно с още неизвестно какви други средства. Във всеки случай употребата на DОМ е забранена.

DОЕТ (4-eтил-2,5-метокси-амфетамин) не причинява халюцинации, но има изключително въздействие върху сетивата. Ефектът от само 2 mg DОЕТ общо взето прилича на DОМ и се изразява в умерена еуфория, но с една много интересна особеност:

"Сетивната страна на нещата е напълно различна. Оглеждайки стаята, виждаш всичко с ново, пораснало значение. Храната -мога да усещам вкуса по-отчетливо, съчетанието на вкусовете става по-гладко. Пляскам с ръце - чувствувам пръстите си да се удрят един в друг по-силно. Въобще е много приятно изживяване. И слушането на музика - трудно е да се опише - чува се по-чисто, с повече значение, по-пълно." -разказва един от участвувалите в опитите. Други ефекти са бъбривостта и невъзмож­ността за концентрация - мислите текат по-бързо от думите. Някои от хората описват появата на изключително живи картини при затворени очи: "Можех да затворя очи и да създам много реалистично всички представи, които си поискам." Веществото в дози до 5 mg не проявява типичния за мескалина и LSD халюциногенен ефект. DОЕТ и подобните на него са предмет само на лабораторни изследвания.