ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
“ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ – КАТЕДРА “ИКОНОМИКА”
МАКРОИКОНОМИКА
Проф. д.ик.н. Иван Димитров Димов
ВАРНА - 2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Тема 1
ОБХВАТ НА МАКРОИКОНОМИКАТА. ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ
Тема 2
НАЦИОНАЛЕН ДОХОД И ПРОДУКТ И ТЯХНОТО ИЗМЕРВАНЕ
Тема 3
ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ В МАКРОИКОНОМИКАТА
Тема 4
ЦИКЛИЧНОСТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО. ИКОНОМИЧЕСКИ КРИЗИ
Тема 5
ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА
Тема 6
ДАНЪЧНА СИСТЕМА И БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА
Тема 7
ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА
Тема 8
ПАРИ И БАНКИ
Тема 9
ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ
Тема 10
ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ
Тема 11
МЕЖДУНАРОДНА ВАЛУТНА СИСТЕМА
Тема 1
ОБХВАТ НА МАКРОИКОНОМИКАТА. ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ
НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ
В тази тема ще маркираме проблемите, които са обект на макроикономическата теория, която в по-нататъшното изложение често ще наричаме за краткост макроикономика (от гръцки makros - голям, и oikonomike - съответно от oikos - дом, домашно стопанство, и nomos - закон). Както ще се види по-нататък, това са проблеми, които принадлежат колкото на теорията, толкова и на практиката, на стопанската политика като набор от цели и специфични инструменти.
Поради тази си роля макроикономиката е поле за разгорещени спорове не само между икономистите, но и между политиците. Да вземем само разгорещените схватки на кандидат-президентите в САЩ, във Франция, в Полша и в която и да е друга страна, при която всеки се опитва да изкара на показ слабостите в икономическата политика на своя конкурент. Същото се проявява и при парламентарните избори.
В настоящата тема ще разгледаме следните основни въпроси:
1. Обхват на макроикономиката. Цели и инструменти на макроикономическата политика.
2. Основни проблеми на макроикономиката.
3. Икономическа теория и макроикономическа политика. Макроикономиката в исторически план. Основни концепции в макроикономическата теория.
4. Макроикономическият анализ в едър план: съвкупно търсене и съвкупно предлагане.
1 въпрос: Обхват на макроикономиката. Цели и инструменти на макроикономическата политика.
Още в първата лекция бе подчертано, че в Общата икономическа теория се обособяват няколко основни раздела извън основите на икономическата система, или т.нар. увод в икономическата теория:
МИКРОИКОНОМИКА, с проблемите на която се запознахме през миналия семестър.
МАКРОИКОНОМИКА, която е обект на изучаване през настоящия семестър, и
МЕГАИКОНОМИКА или ИКОНОМИКА НА СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО.
Както бе подчертано още във въведението в Общата икономическа теория, макроикономиката, или макроикономическата теория се занимава с развитието на стопанската система в нейната цялост, със състоянието на икономиката като цяло, изучавайки поведението на агрегираните съвкупности от пазарни субекти и сектори в тяхната взаимна връзка и зависимост в хода на възпроизводството. Целта на макроикономическия анализ е да дефинира ясно условията на макроикономическото равновесие, да разкрие закономерностите на функционирането на националното стопанство, които не просто отразяват и възпроизвеждат закономерностите на функциониране на хилядите отделни производства, потребители, фирми и индивидуални пазари, а формират в себе си нови черти и характеристики вследствие на количествените натрупвания.
Макроикономиката се занимава с агрегатния икономически анализ, т.е. със състоянието и динамиката на икономическата система като цяло. Много точен е проф. К. Миркович когато подчертава, че “макроикономическата теория изучава предпоставките, условията и механизмите за възникването, нарушаването и възстановяването, целенасоченото регулиране и поддържане на пазарното равновесие в динамичната икономическа система на макроикономическо равнище” (Макроикономикс, I ч., с.7).
Обект на изследване на макроикономиката са макроикономическите измерители, зависимостите между съвкупното търсене и съвкупното предлагане, елементите, които формират техните обеми и структури, цикличността на производството и икономическите кризи, заетостта и безработицата, инфлацията и антиинфлационната политика, данъчната, бюджетната, фискалната и паричната политика на държавата, банковата система, икономическия растеж и структурно-технологичното преустройство на икономиката, и други.
Следователно макроикономиката е наука за общото поведение в една икономика. Тя търси, както се изразява Джефри Сакс, “олимпийския поглед” върху икономиката, без да навлиза в крайните подробности на развитие на отделните стопански единици.
Обособяването на макроикономиката като раздел на общата икономическа теория (на Economics-а) се е извършило през 30-те години на ХХ век, когато специалистите по икономическа статистика са започнали да събират и публикуват необходимото количество икономически данни, използувани за описването на общото състояние на икономиката - става дума за отчетите за националния доход, в които се разкриват равнищата на общото производство, на дохода, на спестяванията и потреблението, на инвестициите и други, без правилното разбиране на които е невъзможен макроикономическият анализ.
Това позволява на макроикономиката да се занимава с такива големи въпроси на икономическия живот, като: - причините за просперитета или обедняването на една държава в определен период от време; - какъв е процентът на натрупване, т.е. колко спестява населението на една страна за своето бъдеще; - защо цените на голяма част от благата имат тенденция на повишение в едни страни, на задържане на своето равнище в други и на намаление в трети; кои фактори определят тенденциите в изменението на валутния курс на паричната единица, и други.
Познавайки и анализирайки взаимовръзката между основните макроикономически индикатори като производство, цени, заетост, потребление и т.н., макроикономистите разкриват връзките и отношенията между събраните статистически данни и на тази основа се опитват да разкрият и обяснят връзките между основните икономически променливи величини. Чрез обработката и анализирането на нови макроикономически данни макроикономистите внасят и описателно съдържание в теорията. Тези данни могат да потвърдят или отхвърлят верността на теоретически предполагаемо отношение, да позволят количественото измерване на някаква връзка в икономиката или да обогатят историята на икономиката, да дадат нови аргументи в полза на някакво предположение за бъдещите тенденции в развитието на икономиката и други.
Значението на макроикономическата теория е изключително голямо, тъй като тя е най-тясно свързана с икономическата политика на всяка държава и правителство, а съответно и с формирането и провеждането на политиката на доходите и жизнения стандарт на населението.
2 въпрос: Икономическа теория и макроикономическа политика. Макроикономиката в исторически план. Основни концепции на макроикономическата теория.
Макроикономическата политика на което и да е правителство се формира на основата на икономическата теория и винаги е синтезирано отражение на възприетата от него теоретична икономическа школа или на възприетата комбинация на няколко такива школи или теории. Пъстротата в основните школи и теории е повече от очевидна.
Без голям риск може да се каже, че по-голямата част от съвременната макроикономика е формирана благодарение на започнатите от Дж. М. Кейнс спорове относно цикличността на производството. С какви засягащи икономиката сътресения могат да се обяснят кризите в една икономика? В състояние ли са пазарните сили сами и автоматично да преодоляват кризисните спадове, или трябва да се намесва правителството със своята политика да възстановява необходимото високо равнище на производството и съответно ниската безработица? И още много други.
Като наука за общите тенденции в развитието на икономиката макроикономиката има своите корени далеч преди Кейнс. Едно от най-ранните открития в макроикономиката прави шотландецът Дейвид Хюм, като изследва връзките между наличната парична маса, търговския баланс и равнището на цените постижение, известно днес като монетаристки подход към платежния баланс, свързващо монетарната политика и международната търговия, което е отправна точка за редица теории. По-нататъшното изучаване на парите през 18 и 19 век доведе до формулирането на количествената теория за парите, която и днес има много поддръжници.
През 20-те години на нашия век Националното бюро за икономически изследвания в САЩ като частна изследователска институция започна първо да събира и обобщава статистически данни. Особена заслуга за това имат Саймън Кузнец и Ричард Стоун. Това позволи до 30-те години да се създаде една последователна група от отчети за националния доход, имащи неоценимо значение за макроикономическия анализ. През следващите десетилетия тези отчети бяха систематизирани от други икономисти и постепенно всички страни ги развиха, и което е още по-важно - уеднаквиха методологиите на статистическата отчетност.
Голям тласък за развитието на съвременната макроикономика дадоха изследванията върху стопанските цикли като периодична смяна на фазите на оживление и подем с тези на кризите и застоя, които станаха възможни благодарение на току-що споменатите по-горе постижения в събирането и обработката на статистически данни за развитието на стопанството. Тук заслужава да се спомене името на Уесли Клеър Митчел (Wesley Clair Mitchell), изследванията на който потвърдиха подвластността на американската икономика на общите закономерности на стопанските цикли. Той разкри, че основните променливи икономически величини като запасите от стоки, производството и цените имат тенденцията да се променят, следвайки контурите на хребета на класическия цикъл на икономическата криза.
Световната икономическа криза от 1929-1933 г., събитие с последици на световен катаклизъм, изигра ролята на допълнителен тласък за развитието на съвременната макроикономика. Все още се помни, че по времето на тази Голяма депресия демократичните правителства се сринаха и бяха заменени от фашистки правителства (Германия Италия, Япония), които започнаха по-късно Втората световна война. Голямата депресия от 30-те години си остава най-голямата икономическа катастрофа, която човечеството е преживяло досега. В периода 1929-1932 г. промишленото производство в целия свят спадна рязко, в САЩ спадна с близо 50%, в Германия - с 40%, във Великобритания - с 30%. Рязко спаднаха цените на стоките - с 40% във Франция, с около 30% в Германия и САЩ, с 25% във Великобритания. Увеличи се безработицата, като в САЩ достигна една четвърт от трудоспособното население. Това се пренесе върху икономиката на развиващите се страни поради рязкото падане на цените на суровините вследствие намаленото търсене.
Голямата депресия отхвърли схващанията на класическата школа, според която пазарната икономика е в състояние с а- м а да премахва влиянието на разрушителните сили в икономиката и да създава условия за пълно използуване на ресурсите, т.е. нормалните пазарни сили няма да допуснат огромна безработица от вида, който се появи в почти всички страни през 30-те години. На аргументите на икономистите-класици в защита на това тяхно схващане ще се спрем специално в трета тема, посветена на макроикономическото пазарно равновесие. Точно в този апокалиптичен момент “изгря” Кейнс.
Джон Мейнард Кейнс (John Maynard Keynes - английски икономист, 1883-1946, когото П. Самуелсън характеризира като многостранен гений, който достигна висини и в областта на математиката, философията и литературата, и в същото време намери време да управлява голяма застрахователна компания, да бъде съветник на Британската държавна хазна, да помага в ръководството на Bank of England, да бъде редактор на световноизвестно икономическо списание, да колекционира съвременно изкуство и редки книги, да основе театър с обновяващ се репертоар, да встъпи в брак с известна руска балерина и да извършва спекулативни сделки, с които печели за себе си и за своя колеж - King’s College, Cambridge) постави макроикономическата теория на принципно ново, на съвременното є равнище, като разработи новите теоретически рамки за обяснение на цикличността на производството, вкл. и Голямата депресия, и предложи съответната правителствена политика за преодоляване на кризите в основния си труд “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”(1936 г.). Въпреки непълнотите и грешките, които сега някои откриват, това вероятно е най-значимият и въздействуващ икономически труд на нашия век, още повече че принадлежи на ума и ръката на човека с особен принос в създаването на Международния валутен фонд и въобще на международната валутна система след Втората световна война като ръководител на английската делегация на Бретънуудската международна конференция през 1944 г. За изключителното влияние на неговите постановки върху икономиката говори и класифицирането на макроикономистите като кейнсианци или некейнсианци в зависимост от това, доколко ги приемат и развиват.
Моделът нае Кейнс се основава на тезата, че пазарната икономика не е в състояние автоматично да се саморегулира и да възстановява пълната заетост на икономическите ресурси, тъй като съществуват механизми, които противодействуват на системата сама да си създава ново равновесно състояние. За него пазарните икономики не са гладко саморегулиращи се, те не гарантират ниска безработица и високо производство. Обратно, те са подвластни на цикличните колебания, които, според Кейнс, се дължат на духа на оптимизъм и песимизъм, засягащ общото равнище на инвестициите. Преобладаването на песимизма в обществото причинява свиване на инвестициите и оттук спадане на производството и увеличаване на безработицата. Нестабилността на инвестициите той прие като главен фактор за началото на Голямата депресия и в основния си труд предложи съответни инструменти за излизането от криза. Неговите аргументи в полза на това твърдение ще бъдат разгледани по-нататък в курса. Тук ще споменем, че предложените от него съществени промени в правителствената политика, особено по отношение на правителствените разходи, данъчната и паричната политика с оглед преодоляването на спадовете в икономиката и нейното стабилизиране, бяха толкова широко приети, че даде основание неговите идеи да се нарекат “Кейнсианска революция”.
От началото на 70-те години обаче тази увереност в препоръчаната от Кейнс политика започна да се топи поради влошаващата се икономическа картина на света и появилата се стагфлация (Stagflation) като съчетание на застоя в производството с висока инфлация, т.е. стагнация плюс инфлация, която не се влияеше от тази политика. Много икономисти започнаха да смятат, че стабилизационната политика наред с другото бе и източник за ново дестабилизиране, една от проявите на което бе стагфлацията. Това предизвика и обвиненията към онези правителства, които водеха активна икономическа политика, обобщени като “контрареволюция” в макроикономиката.
Водещо място в нея има Милтън Фридмън (Milton Friedman, роден в 1912 г., лауреат на Нобелова награда по икономика за 1976 г., професор в Университета в Чикаго), който, заедно със свои колеги предложи една нова доктрина, известна като монетаризъм (mоnetarism) като своеобразна антитеза на Кейнс. Като отрицание на кейнсианския възглед за макроикономиката и като усъвършенствуван вариант на количествената теория за парите, монетаризмът постави в основата на препоръчваната от него политика контрола върху динамиката на общото равнище на цените чрез регулирането на растежа на паричната маса от страна на централната банка.
Според тези представители на Чикагската школа пазарната икономика е саморегулираща се и активната макроикономическа политика е част от проблема, а не част от разрешението.
Атаката на монетаристите срещу идеите на Кейнс бе засилена през 70-те и 80-те години от т.нар. школа на новата класическа макроикономика, ръководена от Робърт Лукас от Чикагския университет, Робърт Баро от Харвардския университет и други. В още по-голяма степен от М.Фридмън те защищаваха тезата, че пазарната икономика е саморегулираща се и поради това правителствената политика е неефективна в усилията си за стабилизирането й. Те въведоха понятието “рационални очаквания” (rational expectations) и идеята, че ако отделните индивиди или фирми формират по рационален начин (както е предвидено в теорията) своите очаквания за бъдещите икономически събития, тогава промените в правителствената политика ще имат ефект много по-малък от предписвания в моделите на Кейнс, твърдение, което е доста противоречиво.
В началото на 80-те години се извърши преход от постановката на Кейнс, че съвкупното производство и заетостта в краткосрочен период са детерминирани от съвкупното търсене, к ъ м постановката, че такива първични фактори на съвкупното производство са спестяванията, инвестициите и намаляването на данъчното облагане. Тази “нова икономическа политика”, обявена от американския президент Роналд Рейгън през февруари 1981 г., стана известна като рейгъномика, или като икономика на предлагането.
Появиха се и други школи. Защитниците на теорията за реалния стопански цикъл (Real Business-cycle theory) считат, че кейнсианците и монетаристите грешат при разкриването на източниците за икономическите сътресения. За тях това е по-скоро технологически шок, отколкото сътресение в политиката или в търсенето. “Неокейнсианците” пък се опитват да стабилизират основите на идеите на Кейнс.
В края на 80-те и началото на 90-те години макроикономическата политика в повечето от страните с развита пазарна икономика се основава върху неокласическия синтез като приложен вариант на теорията за предлагането и своеобразната є комбинация с монетаризма.
Анализът на разгърналите се дискусии в полувековния период след смъртта на Джон М. Кейнс дава основание да се заключи, че въпреки приноса на Кейнсовата теория за стимулирането на макроикономическите изследвания, тя не бе достатъчно обща. В “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” той насочи вниманието върху произтичащите от промените в инвестициите икономически сътресения. Но практиката показа, че икономиката е уязвима и на много други “бацили”. Поради това комплексният анализ трябва да отчита разнообразието от фактори и от последици, което означава познаването на рационалните зърна във всяка наложила се теория.
3 въпрос: Макроикономическият анализ в едър план.
Като съвкупност от стопански агенти (производители и потребители) икономиката не е закостенял камък, а е жив и непрекъснато изменящ се организъм. И както се изразяват някои автори, тук има не микроскоп, а макроскоп, чрез който се наблюдават “теглото”, “пулсът” и “температурата” на националното стопанство.
Цикличността е присъща характеристика на всяко пазарно стопанство. Краткосрочните икономически колебания и съответната стабилизационна политика са изключително важен проблем на макроикономическия анализ, още повече че цикълът е универсална форма на всяко движение и развитие. Икономическата активност във всяка страна, подобно на приливите и отливите, периодично се свива и разширява, замира и се съживява. Подробно ще се запознаем с причините и същността на икономическите кризи и с характерните признаци на фазите на цикъла. Този проблем обаче не е единственият. Не по-маловажни са и проблемите на макроикономическото равновесие, на инфлацията, на данъчната, бюджетната и фискалната политика, на парите и банковата система, на икономическия растеж и други.
Основни детерминанти на съвкупното производство и равнището на цените са съвкупното търсене и съвкупното предлагане, взаимодействието между които резултира в онези променливи макровеличини, олицетворяващи целите на макроикономическата теория.
Съвкупното търсене показва общото количество блага, за които потребителите (домакинствата, фирмите, държавата и чужденците) желаят да направят разходи (съвкупни разходи) през даден период, и зависи от равнището на цените, от доходите, от фискалната и монетарната политика и други.
Съвкупното предлагане показва величината на съвкупното национално производство, което фирмите са готови да предложат на пазара през даден период, и зависи от цените, от производствения капацитет и от производствените разходи.
Взаимодействието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане дава като главни резултати съответните равнища на съвкупното производство (реалния БВП), на заетостта и безработицата, на цените и на нетния експорт.
Сподели с приятели: |