ЗАТВОРНИЧЕСКА ТАРИФА PremiumClass
Комедия-фарс в две действия
Владимир Горбань
Перевод: Sevda Gaydarova (Bulgaria).
Действащи лица
СЕРЖАНТЪТ – надзирател в градския затвор
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ
КРАДЕЦЪТ
ПРОФЕСОРЪТ
ГЕНЕРАЛЪТ
Действие I
Сцена първа
Подземно помещение. Затворнически килии, решетки, бюро, два стола. С големи гумени ръкавици на ръцете Сержантът търка решетките с парцал. На краката си има четка за лъскане на пода. Сержантът подрежда канцеларията и тихо си припява нещо. Вратата се отваря и в помещението влиза човек в чиновнически мундир и с папка под мишницата. Сержантът сваля ръкавиците, сваля четката от краката си и се изпъва в стойка „мирно“.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н Градоначалник, разрешете да доложа…
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Здравейте, сержант. Свободно.
СЕРЖАНТЪТ: Разрешете да доложа за състоянието…
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Искате ли да пийнем, сержант? Имате ли чаши?
СЕРЖАНТЪТ: Извинявайте, не разбрах.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: И чаени ще свършат работа.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н Градоначалник, по средата на работния ден…Не разбирам, има ясни инструкции.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Има повод, сержант.
СЕРЖАНТЪТ: (носи две чаени чаши) Ясно, г-н градоначалник. Не съм глупак. Чух някакви слухове. Искам да доложа, че чух слуховете случайно. По принуда. Оказах се в течение на случилото се, г-н градоначалник. Всичко разбирам.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: (налива в чашите от фляшката) В течение на какво сте, сержант? Какво разбирате?
СЕРЖАНТЪТ: Подозрителните разговори на улицата. Чух ги през прозорчето в пети карцер. Оказах се неволен свидетел.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Какви по-точно разговори?
СЕРЖАНТЪТ: Панически. Даже бих ги нарекъл подривни.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: По-конкретно, сержант.
СЕРЖАНТЪТ: Неизвестни мерзки паникьори говореха за тежки времена, криза и разпадане на великата ни родина и други все такива работи. Не съм глупак аз, разбирам.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Започвам да се съмнявам в това, сержант.
СЕРЖАНТЪТ: Извинявайте, г-н градоначалник, но аз се досетих и с лични пари купих една кофа машинно масло и донесох от вкъщи инструменти.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: За какво?
СЕРЖАНТЪТ: Ами да ремонтирам ключалките на килиите. Сега можеш с един пръстда ги отвориш. А с решетките е още по-зле, с тях нищо не мога да направя. Те са станали съвсем хлабави. Ръжда, влага, но аз съм на ясно – криза и тем подобни.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Дайте да пийнем, уважаеми сержант.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, това „уважаеми сержант“ не е на добро. Вие никога не сте ме наричали така.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Имам две новини.
СЕРЖАНТЪТ: Добра и лоша?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не, уважаеми сержант. И двете са лоши.
СЕРЖАНТЪТ: Прощавайте, ще пийна.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не забравяйте, сержант, вие сте се клели стоически да понасяте всички тегоби и лишения.
СЕРЖАНТЪТ: Помня.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Добре. Първата новина – с моя заповед Ви назначих за началник на затвора.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, но Вие току-що казахте, че и двете новини са лоши! А аз получих повишение!?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да.
СЕРЖАНТЪТ: Аз – началник на любимия ми затвор!? Че какво лошо има в това?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: В контекста на втората новина, първата не изглежда толкова бодряшка. (пият)
СЕРЖАНТЪТ: О, каквато и да е тя, за мен вече няма никакво значение, уважаеми г-н градоначалник!
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Трябва да Ви кажа и втората новина. Във връзка с кризата и пълния колапс на нашата държавна система не се нуждаем повече от услугите Ви. Вие сте уволнен.
СЕРЖАНТЪТ: Но…
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: И още едно много важно допълнение, г-н началник на затвора. Държавата в мое лице Ви дава добро обезщетение. Ето това! (посочва с ръце помещението) Всичко това сега не ни е необходимо и не ни е по джоба.
СЕРЖАНТЪТ: Не разбирам, как така г-н градоначалник…
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: …как я докарахме до тук? Много просто, г-н сержант, началник на затвора. Колко затворници имате в момента?
СЕРЖАНТЪТ: И сам знаете. Нито един.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: А защо?
СЕРЖАНТЪТ: С цялото ми уважение, не ми е позволено да знам. Аз съм прост сержант. Водят ми престъпника, аз го охранявам, превъзпитавам го с всички достъпни методи и толкова.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Точно заради такива като Вас, безразлични инебрежни към съдбата на държавата граждани, дойде проклетата криза у нас.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, аз винаги съм изпълнявал ревностно и самоотвержено дълга си.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Знам, знам, но ако излизахте по-често от своето мазе там, горе, щяхте да сте информиран за много полезни новини. Там, горе всичко се промени.
СЕРЖАНТЪТ: Извинете ме за дързостта, но къде изчезнаха всички мошеници, крадци и убийци?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Опо, опа, сержант, добре ли сте? Подбирайте си изразите. Внимателно…
СЕРЖАНТЪТ: След като съм уволнен и не съм на служба, нали мога да имам свое мнение.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Безусловно. Но в рамките на позволеното.
СЕРЖАНТЪТ: Според мен, ако затворите пустеят, значи в държавата нещо не е наред. Или всичко е по мед и масло, или вече няма дори за какво да се отива в затвора!
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ох, сержант, в предишните времена за такива думи бих ви пратил в… карцера … с вериги.
СЕРЖАНТЪТ: Но времената вече не са такива, нали?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Уви, съвсем не са такива. Криза, уважаеми сержант.
СЕРЖАНТЪТ: Не разбирам. Нима трудните времена накараха всички престъпници да се осъзнаят и да зарежат криминалните си занимания!
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Какъв е този сарказъм, сержант? Известно Ви е, че вълкът козината си мени, но нрава си не.
СЕРЖАНТЪТ: Но килиите са празни, г-н градоначалник.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ами защото бандитите емигрираха, сержант.
СЕРЖАНТЪТ: Ааа, нещо не разбирам. Къде емигрираха?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: След бизнеса. Там където е по-добре и кокалът е по-тлъст. Деловите хора като плъховете първи бягат от потъващия кораб. Страната ни е малка, сержант. Производство няма и ресурси няма. А след като хората вече не печелят пари, кого да грабят?
СЕРЖАНТЪТ: И какво сега, нашето население живее в идеален свят?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не съвсем.
СЕРЖАНТЪТ: Знаех си аз! Идеалът е невъзможен! Бандитите са като трохите в леглото. Имало ги е, има ги и ще ги има. Все пак някои са останали, нали?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не се надявайте, сержант. Няма вече у нас престъпност. Но в интерес на истината, и с покорното на закона население възникна проблем.
СЕРЖАНТЪТ: Какво не е наред с него?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Емигрира по следите на престъпниците.
СЕРЖАНТЪТ: Къде?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: В чужбина. В търсене на по-добър живот.
СЕРЖАНТЪТ: Всички?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Слава богу, не. Само работоспособните.
СЕРЖАНТЪТ: Кой остана тогава? Старците и децата?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Е, и инвалидите и тези…патриотите.
СЕРЖАНТЪТ: Кои, кои?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Последният път, когато бях при тях, се наричаха патриоти.
СЕРЖАНТЪТ: Националистите ли?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не, тези избягаха преди всички. По-приятно им е да обичат Родината отдалече, от чужбина. Там е и по-топло, и по-сито.
СЕРЖАНТЪТ: Кои са тези патриоти?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Те са настанени компактно и удобно – в специални болници. Под наблюдението на все още останалите лекари. Те ще се наричат патриоти още не повече от седмица. Миналия месец бяха пчели и искаха да ядат само мед. Лоша работа.
СЕРЖАНТЪТ: Това е катастрофа. Безумие! Трябва нещо да се направи!
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, по-често трябва да излизате на чист въздух. Народът горе отдавна посвикна, прекипя. Нещата някак си се подредиха, успокоиха се. Буйните заминаха.
СЕРЖАНТЪТ: Не може да бъде. И аз трябва да повярвам във всичко това?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не ми пука, сержант! Ваша работа дали ще повярвате. Ето Ви заповедта за уволнение. Поздравления, целувки и всичко хубаво. Край, време е да се качвам горе. Сега съм сам там, на кормилото. Помощници няма, а работа до гуша…
СЕРЖАНТЪТ: Почакайте! Какво да правя с всичко това?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: (докато се качва по стълбата) Наслаждавайте се. Сега всичко това е Ваше!
Сцена втора
Същото помещение. Сержантът мие пода. Влиза градоначалникът с вестници в ръце.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, нима мислехте, че няма да науча? Излиза, че малко съм познавал подчинените си. Кой Ви посъветва? Изненадахте ме. Не очаквах. От Вас не очаквах.
СЕРЖАНТЪТ: Здравейте, г-н градоначалник. Чай, кафе?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: До обяд – само кафе.
СЕРЖАНТЪТ: Със сметана и две бучки захар?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да, ако обичате.
СЕРЖАНТЪТ: (налива кафе) Какво се е случило, г-н градоначалник?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Как ще обясните това? Какво, по дяволите, става? Какво е това?! (хвърля купчината вестници на масата и пие кафе).
СЕРЖАНТЪТ: Ами това е преса. Вестници.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не съм сляп. Виждам, че е преса.
СЕРЖАНТЪТ: И какво не е наред с нея?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Престанете да се правите на шут, сержант! С пресата винаги нещо не е наред. Лъже или повече, или недостатъчно, а хората вярват! Не си играйте с огъня, сержант! Ясно?!
СЕРЖАНТЪТ: Не разбирам.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: И аз! Интересно ми е откъде имате финансиране за това? И забележете, зад гърба на законната власт, т.е. на мен. Възмутително! Това Ваша обява ли е, сержант?
СЕРЖАНТЪТ: (Чете вестник) Обявата е моя. Финансирането – независимо, от частни източници. Всичко е законно, г-н градоначалник.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, аз не съм глупак. Далече не съм глупак!
СЕРЖАНТЪТ: Без съмнение, г-н градоначалник.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Това са сериозни пари, сержант. Аз съм в криза, градът е в криза, цялата страна е в криза! Всички сме в този проклет дефолт до гуша, а вие предлагате на всички, безразборно, такива заплати!
СЕРЖАНТЪТ: Още една чашка?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не, ще откажа. А, за кафето. В града, какво ти в града, в страната отдавна всички пият разтворимо и силно разредено кафе, а при Вас цари някакво подозрително изобилие, сержант.
СЕРЖАНТЪТ: Просто стари запаси. Вие знаете, аз пия само чай.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: По дяволите кафето! Откъде имате такива пари, сержант?
СЕРЖАНТЪТ: Абсолютно чисти, законни средства. Нищо криминално, вие ме познавате.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Там е работата, сержант, че много добре Ви познавам. Казвайте веднага!
СЕРЖАНТЪТ: Това са мои пари!
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не очаквах от Вас такова упорство, сержант. От лотарията ли сте спечелили или сте таен наркобарон? Кой сте Вие, сержант?
СЕРЖАНТЪТ: Това е заплатата ми за 30 години!
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: И трябва да повярвам, че цялата си заплата вие…някъде…под дюшека…
СЕРЖАНТЪТ: Абсолютно вярно.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Т.е. Вие със своите пари…
СЕРЖАНТЪТ: Да. Аз нямам семейство, нямам особено скъпи вредни навици. Икономисах.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да наемате с обява във вестника цивилни лица за излежаване на присъди? С изплащане на парично възнаграждение? Полудели ли сте?
СЕРЖАНТЪТ: Но сега това е моят затвор! Забравихте ли, г-н градоначалник?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Вие сериозно ли, сержант?
СЕРЖАНТЪТ: Приличам ли ви на шегаджия?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не разбирам.
СЕРЖАНТЪТ: Уви, инфлацията изяжда всичките ми спестявания, ежедневно и ежечасно. 30 години служба изтича между пръстите ми. Това е принудителна мярка, уверявам Ви.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ами да бяхте си купили златен часовник, яхта. Лъскава любовница. Не знам, или някъде да заминете в отпуска. Всички правят така.
СЕРЖАНТЪТ: Повтарям Ви, аз нямам такива скъпи вредни навици.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Престанете, сержант! За какво Ви е целият този затворнически театър?
СЕРЖАНТЪТ: Имах мечта. Цял живот исках да управлявам затвор.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Тогава, наздраве! Ето ви Вас, ето затвора, командвайте до побъркване, никой няма да Ви пречи. Поне играйте футбол тука!
СЕРЖАНТЪТ: С кого? Тук няма никой. Килиите са празни. Затворът е затворен!
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: А Вие какво искате? Времето е такова, сержант. Наясно сте с последните събития.
СЕРЖАНТЪТ: Знам, сега всеки се спасява поединично? Никой няма да ми помогне, а?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Дръжте се, сержант.
СЕРЖАНТЪТ: Не искам. Приемете това за мой първи скъпоструващ и вреден навик. Аз ще командвам пълноценен затвор! Макар не за дълго и макар за моя сметка!
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Безумие. Пълнобезумие. Разбира се, това си е Ваша работа и аз видимо няма да мога да Ви откажа от тази странна авантюра.
СЕРЖАНТЪТ: Не, няма да можете. Г-н градоначалник, позволете да попитам, а Вас какво Ви интересува?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Вие сте достопочтен гражданин на нашия град. Аз – градоначалник на нашия град, задължен съм.
СЕРЖАНТЪТ: Скучно Ви е и няма какво да правите?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Дори и така да е! Виждам, че и на Вас не Ви е весело. На какво се надявате, сержант? Кой с всичкия си ще откликне на толкова екстравагантна обява? Това е нереално.
СЕРЖАНТЪТ: Аз не бързам. Професията ми е такава.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Искам да отбележа, че навън няма никого. Е, почти никого. Само старци и ненормални. Напразно сте се охарчили за обявата във вестниците.
Вратата се отваря и влиза Генералът. Генералът е препасан със сабя, накичен с медали и ордени. На гърдите му виси огромен бинокъл.
ГЕНЕРАЛЪТ: Здраве желая! Мирно! Къде е началникът на затвора?
СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, по време на Вашето отсъствие…
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не се нуждаехме от Вашето присъствие.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, имайте уважение, пред Вас стои генерал.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Представяте ли си, генерал!
СЕРЖАНТЪТ: Пречите ми. Не забравяйте, че това е частна територия. Аз съм началникът тук.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Вашият затвор се намира на територията на града, а в града началникът съм аз!
ГЕНЕРАЛЪТ: Престанете с тоя бардак!
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Какво сте се разкомандвали? Сержант, той няма пълномощия, нашата армия отдавна е разпусната по домовете.
ГЕНЕРАЛЪТ: (към градоначалника) Не виждам отличителните Ви знаци. Къде сте служили?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз служа в кметството, аз съм градоначалник.
ГЕНЕРАЛЪТ: Цивилен?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да, ако не възразявате.
ГЕНЕРАЛЪТ: Не ме интересувате.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: В какъв смисъл?
ГЕНЕРАЛЪТ: Не обичам неопределеността. Ако човекът няма пагони или други отличителни знаци, не знам как да общувам снего. Това е нарушение на субординацията и устава.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз между впрочем съм със служебен мундир.
ГЕНЕРАЛЪТ: Виждам. Къде е останалото? Къде са нашивките? Къде са наградите, дявол да го вземе? Мундир не се облича просто така. Вие офицер ли сте или какво?
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз съм официално лице!
ГЕНЕРАЛЪТ: Не виждам. Представете документите си.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Те са горе, в кабинета ми.
ГЕНЕРАЛЪТ: Тогава отидете да ги вземете. Свободен сте.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Хм!
ГЕНЕРАЛЪТ: Все едно не съм чул това. Къде е началникът на затвора?
СЕРЖАНТЪТ: Аз! Тук! Аз съм!
ГЕНЕРАЛЪТ: Отлично, сержант! Свободно! Аз идвам за обявата.
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: (излиза) Така си и знаех. Сержант, не заключвайте вратата, сега луди и мошеници на рояци ще идват при Вас!
СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, Ваше превъзходителство, невъзможно е, та Вие сте генерал!
ГЕНЕРАЛЪТ: Прекрати! Вие сте под пагон, що за недоверие към старшия по звание?
СЕРЖАНТЪТ: Виноват!
ГЕНЕРАЛЪТ: Така. И какво г-н сержант, прилично ли храните тук? Предвиден ли е допълнителенпорцион за хората с особени заслуги? Предупреждавам, хъркам силно! Куршум ме уцели в носа. След закуска ми трябва място за строева подготовка. Товапреддвериеще ми е достатъчно. Марширувам половин час и съм бодър през целия ден! Никаква физ зарядка не ми трябва. Има ли въпроси?
СЕРЖАНТЪТ: Да. Т.е. тъй вярно!
ГЕНЕРАЛЪТ: Питайте.
СЕРЖАНТЪТ: Вие правилно ли прочетохте обявата ми във вестника?
ГЕТЕРАЛЪТ: Оставете съмненията. Научиха ни да четем.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, на мен ми трябва затворник за излежаване на присъда. Срещу парично възнаграждение.
ГЕНЕРАЛЪТ: Отговорът е положителен. И така, сержант, във Вашата заповед…
СРЖАНТЪТ: …обява.
ГЕНЕРАЛЪТ: Това не променя същността. Не сте посочили размера на паричното съдържание.
СЕРЖАНТЪТ: …възнаграждение.
ГЕНЕРАЛТ: Майната му. На колко оценявате боен генерал?
СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, при цялото ми уважение и възхищение…две хиляди и петстотин, г-н генерал…
ГЕНЕРАЛЪТ: Такаааа, значи примерно два сандъка патрони и десет гранати…
СЕРЖАНТЪТ: Извинявайте, г-н генерал, бюджетът ми е съвсем скромен.
ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, ние не сме лелки на пазара. Съгласен съм.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, моля седнете. Трябва да Ви заведа дело. Имате ли удостоверение за самоличност?
ГЕНЕРАЛЪТ: Разбира се.
СЕРЖАНТЪТ: Мога ли да го видя?
ГЕНЕРАЛЪТ: Естествено – не, това е военна тайна! Моите документи са в сейфа.
СЕРЖАНТЪТ: Но аз трябва някак да Ви регистрирам.
ГЕНЕРАЛЪТ: Няма проблем. Всеки войник и офицер има татуировка на гърдите с поредния номер и войнското звание. (Генералът разтваря мундира и изпъчва гърди. На гърдите му има множество татуировки.)
СЕРЖАНТЪТ: Моля за извинение, не виждам името и фамилията Ви тук.
ГЕНЕРАЛЪТ: Това е ненужна информация. По време на бойни действия това пречи.
СЕРЖАНТЪТ: Да запиша генерал 01, така ли?
ГЕНЕРАЛЪТ: Тъй вярно.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, жена Ви Марта ли се казва?
ГЕНЕРАЛЪТ: Откъде накъде. Аз не съм женен.
СЕРЖАНТЪТ: Ами тук имате името Марта, и череп с кости. Любима завинаги.
ГЕНЕРАЛЪТ: Не, Марта е любимата ми гаубица, 150-ти калибър. Красавица!
СЕРЖАНТЪТ: Несъмнено. Г-н генерал, разрешете да Ви предложа избор от описа с престъпления и съответните членове на наказателния кодекс.
ГЕНЕРАЛЪТ: (чете списъка) Интересно…не е подходящо…това е позорно…това е съвсем неразбираемо…
СЕРЖАНТЪТ: Не бързайте, добре обмислете.
ГЕНЕРАЛЪТ: Не трябва, сержант. Ако мислиш много, няма кога да побеждаваш. Имам опит. Спирам се ето на това.
СЕРЖАНТЪТ: Отличен избор, г-н генерал. Въоръжен метеж, превземане на властта. Доживотна присъда или разстрел! Поздравявам ви!
ГЕНЕРАЛЪТ: Благодаря. Цял живот ме сърбяха ръцете, но все нямах време. Една след друга военни кампании, по цял свят. Даже в отпуска никога не съм излизал.
СЕРЖАНТЪТ: Искам да Ви предупредя, бюджетът ми няма да стигне за дълго време. На доживотна не разчитайте.
ГЕНЕРАЛЪТ: Какво Ви става, сержант, и за това благодаря. Моля определете мястотоми на дислокация.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, Вие сте първият ми клиент. Изберете си която килия Ви харесва.
ГЕНЕРАЛЪТ: Ще взема ето тази, с големия радиатор. Имам радикулит от окопите.
СЕРЖАНТЪТ: За Вас – всичко, което поискате!
Входната врата се отваря и се втурва човек с кашон в ръце. Затваря вратата с всички ключалки и резета и я подпира с дългата метла, която се намира там.
КРАДЕЦЪТ: Привет на всички! Вие ли дадохте обявата? Или Вие? (обръща се към генерала)
СЕРЖАНТЪТ: Аз.
КРАДЕЦЪТ: Отличничко, тогава идвам при Вас, началник. Има ли още места? Не съм ли закъснял? Ще има ли аванс?
СЕРЖАНТЪТ: Уважаеми, давайте по ред. Кой сте Вие? Кажете си името и фамилията за начало.
КРАДЕЦЪТ: Ооо, началник, защо Ви е такава ненужна информация?
СЕРЖАНТЪТ: Не е възможно да останете инкогнито, трябва да Ви регистрирам.
КРАДЕЦЪТ: Ами да кажем, че съм обикновен бизнесмен, може да се каже банкер. Въртя се…в света на парите. Фамилията ми…Впрочем, наричайте ме както искате.
ГЕНЕРАЛЪТ: Хлъзгав тип, сержант. Аз като начало бих го сложил до стената.
СЕРЖАНТЪТ: Няма нужда, г-н генерал. Аз знам кой е той. Обикновен крадец-джебчия. От километри ги подушвам.
КРАДЕЦЪТ: Обиждате, г-н началник, аз съм честен, безобиден психолог. Нищо не взимам без разрешение. Бих се провалил като джебчия. Моите клиенти на добра воля ми прехвърлят активите си.
ГЕНЕРАЛЪТ: Измамници! Такива трябва веднага в карцера! На хляб и вода! И без изплащане на парично съдържание!
КРАДЕЦЪТ: Команда „плямпай!“ нямаше, татенце! Виждам, че и Вие сте по обявата, така че отивайте и заемайте мястото си съгласно закупения билет.
ГЕНЕРАЛЪТ: Аз тебе на кайма ще те направя! Пале такова!
СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, та Вие сте офицер. Хванете се в ръце. (обръща се към крадеца) Заповядайте, седнете. Сега ще Ви оформим.
КРАДЕЦЪТ: Та значи, няма шега, така ли началник? Наистина ли не е шега? Тук може да се лежи за кинти?
СЕРЖАНТЪТ: Като начало, званието ми е сержант. Това не е шега и аз давам възможност да се заработи не лошо. Има още свободни места.
КРАДЕЦЪТ: Фантастично! И колко струва да полежа?
СЕРЖАНТЪТ: За Вашата квалификация мога да предложа две хиляди и храна три пъти.
КРАДЕЦЪТ: В седмицата?
СЕРЖАНТЪТ: В месеца. Може и да не сте забелязали, но страната е в криза.
КРАДЕЦЪТ: Знам, но някак си е малко…
СЕРЖАНТЪТ: За това пък е без подоходен данък и прочие одиране на кожата.
КРАДЕЦЪТ: Обожавам тези думи. А и мястото Ви е тихо. (встрани) Катинарите хлопат, решетките – боклук…
СЕРЖАНТЪТ: Ще се оформяме ли?
КРАДЕЦЪТ: Давайте, това е просто курорт!
СЕРЖАНТЪТ: Това е затвор. Обект със специален режим. Ясно?
КРАДЕЦЪТ: И още как, началник. Затворът е супер! Един въпрос. А на този дъртак с голямата сабя на кръста, колко му начислихте?
СЕРЖАНТЪТ: Той е генерал. Заслужил човек. Неведнъж е бил раняван в бой. Той ще получава 2500.
КРАДЕЦЪТ: Това е нахалство, началник! Времената днес са тежки за всички. Кризата изравнява всички!
СЕРЖАНТЪТ: Първо, г-н генералът дойде преди Вас. Второ, ето Ви опис на членовете и офертата с цените. Избирайте от това, което е останало.
КАДЕЦЪТ: Добре, сержант, разбрах. Старците и децата имат предимство. Какво остана след дядката?
ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, затворете ми сабята в сейфа, иначе тази твар ще я накълцам на дребни парченца. (сержантът заключва оръжието в металния шкаф)
КРАДЕЦЪТ: Слушайте военния, престанете да викате!
ГЕНЕРАЛЪТ: Аз съм генерал! Имам награди и положение!
КРАДЕЦЪТ: А какво търсите тук с Вашето особено положение?
ГЕНЕРАЛЪТ: Не е Ваша работа! Имам сложни обстоятелства.
КРАДЕЦЪТ: Не ме разсмивайте, особените Ви обстоятелства са нарисувани на гърдите Ви. Съдейки по количеството на благородния метал върху мундира Ви, видимо само с това са се разплащали с Вас.
ГЕНЕРАЛЪТ: От първата заплата, първият куршум е за теб.
КРАДЕЦЪТ: Само че трябва да я дочакаме, старче.
СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, вземете моля Ви комплект специални дрехи и вървете, в килията си.
ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, имам към Вас един дребен въпрос. Моля да ми разрешите да зашия на затворническата си куртка отличителните си знаци.
СЕРЖАНТЪТ: За какво са Ви такива усложнения, г-н генерал? Тук не е нужно.
ГЕНЕРАЛЪТ: Знам. Просто спя лошо и губя апетит без идентификацията си.
СЕРЖАНТЪТ: Не е разрешено.
ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант…
СЕРЖАНТЪТ: За Вас мога да направя изключение.
КРАДЕЦЪТ: Господин началник! Сержант! Може ли за мен ето това? Почти е по моя профил.
(сержантът гледа показаната точка в списъка)
СЕРЖАНТЪТ: Присвояване в особено големи размери?
КРАДЕЦЪТ: Красива дума…обожавам я.
СЕРЖАНТЪТ: Моля. Всичко от описа е достъпно.
На вратата се чука.
СЕРЖАНТЪТ: Един момент! Отварям! (сержантът отваря ключалките и резетата. В отворената врата поглежда човек с големи очила и чанта.)
ПРОФЕСОРЪТ: Здравейте, господа! Ще ми подскажете ли, тук ли затварят престъпниците?
КРАДЕЦЪТ: Закъсняхте, уважаеми, тук вече не затварят престъпници, тук ги купуват.
ПРОФЕСОРЪТ: Но тук е напечатано…(вади от чантата вестник)…спешно са необходими престъпници.
СЕРЖАНТЪТ: Всичко е вярно. Заповядайте, уважаеми.
ПРОФЕСОРЪТ: Благодаря. Позволете да се представя. Доктор по микробиология, почетен член на академията…извинявайте, аз за първи път.
СЕРЖАНЪТ: Не се вълнувайте. Нали нямате нищо против да Ви наричам професоре?
ПРОФЕСОРЪТ: Защо?
СЕРЖАНТЪТ: Така е по-лесно.
ПРОФЕСОРЪТ: Разбирам, анонимност, инкогнито, тайна на следствието.
СЕРЖАНТЪТ: Не, просто клиентите ми са категорично против идентификацията на личността.
ПРОФЕСОРЪТ: А аз как да се обръщам към Вас?
СЕРЖАНТЪТ: Сержант. Началник на затвора.
ПРОФЕСОРЪТ: Господин сержант, аз наистина не знам, не съм сигурен, имам ли шансове? Мога ли да се настаня при вас? Т.е. да се присъединя …да участвам…. Извинявайте, обърках се.
СЕРЖАНТЪТ: Не се вълнувайте, професоре, въпрос на навик. Все някога трябва да се започне. Заповядайте, настанявайте се.
ПРОФЕСОРЪТ: Покорно благодаря.
КРАДЕЦЪТ: Този ботаник ще ни изпорти цялото излежаване.
ГЕНЕРАЛЪТ: Хилав новобранец. При мен такива умираха като мухи на бойната линия. Слабак!
СЕРЖАНТЪТ: Професоре, ето Ви прайс-листа. Избирайте. Имайте пред вид че тези два пункта вече са заети.
ПРОФЕСОРЪТ: Г-н сержант, ще ми е нужна Вашата консултация.
СЕРЖАНТЪТ: На Вашите услуги.
ПРОФЕСОРЪТ: Сега съм притеснен финансово. Много ми е важно да избера нещо по-скъпо и във връзка с това имам въпрос трябва ли да притежавам определени навици по посочените членове на Наказателния кодекс?
СЕРЖАНТЪТ: Ама моля Ви се, достатъчно е да знаете състава на престъплението, поне приблизително. Останалото е моя работа. Всичко е написано в договора.
ПРОФЕСОРЪТ: Вижте, аз не съм запознат с нито един от посочените членове. Нямам никакъв опит нито престъпни способности.
СЕРЖАНТЪТ: Професоре, това не е сложно. Обърнете внимание, ето един хубав член – подкупване на длъжностно лице. Корупцията е широко разпространен член сред нашето население. Препоръчвам Ви го.
ПРОФЕСОРЪТ: Уви, аз никога не съм имал отношение към това. Извинявайте.
СЕРЖАНТЪТ: Аз не говоря за Ваши контакти с подкупни лица. Все пак Вие сте ги срещали в реалния живот, нали?
ПРОФЕСОРЪТ: Не ми се е налагало, извинявайте.
СЕРЖАНТЪТ: Вие сте удивителен човек, професоре!
ПРОФЕСОРЪТ: Може би да избера просто който и да е от членовете и да прочета Наказателния кодекс? Всичко ще науча наизуст. Имам фотографска памет.
СЕРЖАНТЪТ: За Бога, професоре, само не се престаравайте. Не забравяйте, можете да изберете само един член. Бюджетът ми не е разтегателен.
КРАДЕЦЪТ: Гражданино началник, по въпроса за бюджета. Какъв е размерът на Вашата кредитна способност?
ГЕНЕРАЛЪТ: Да, сержант, обявете колко ще трае мероприятието.
СЕРЖАНТЪТ: Всичко зависи от избора на пакета предлагани услуги. Погледнете в договорите си. Стандартен и Premium.
КРАДЕЦЪТ: Premiumе по-скъп.
ГЕНЕРАЛЪТ: Цената е привлекателна. А какво има в този пакет, сержант?
СЕРЖАНТЪТ: Карцер и изтезания от най-високо ниво. Засилено хранене. Празнично меню.
КРАДЕЦЪТ: Аз съм пас! По-добре да изтрая стандартния пакет без риск за здравето си. И после на свобода с кинти в джоба.
ГЕНЕРАЛЪТ: Аз също ще се въздържа. Имам стар ревматизъм от окопите и студеният карцер е вреден за мен.
СЕРЖАНТЪТ: Господа, карцерът е изключително сух и топъл. Има разкошен изглед към градския площад и парка! А изтезанията по време на разпитите са не по-вредни от мануален масаж. Не се отказвайте прибързано.
КРАДЕЦЪТ: Знаем го ние вашия масаж. От него до извращенията има една ръка разстояние.
ГЕНЕРАЛЪТ: Благодаря, сержант, знаете, че аз съм подписвал конвенцията за изтезанията. Не ги одобрявам.
СЕРЖАНТЪТ: Напразно, господа. Но не настоявам. Желанието на клиента за мен е закон.
ПРОФЕСОРЪТ: Господин сержант, аз избрах. Ето: „измяна на родината и шпионаж“.
СЕРЖАНТЪТ: Достоен избор! Поздравявам Ви, досега съм нямал политически затворници.
ПРОФЕСОРЪТ: И ако може пакет PremiumClass.
СЕРЖАНТЪТ: (обръща се към крадеца и генерала) Ето господа, интелигент, професор, без особена подготовка и навици, а не се плаши от някакви си предразсъдъци. Браво, професоре!
КРАДЕЦЪТ: Той нашият умник е алчен!
ГЕНЕРАЛЪТ: Парвеню! Такива като него са планирани загуби във всяко сражение.
СЕРЖАНТЪТ: Внимание всички! Според моите предварителни изчисления наемането по договор е приключено. Затворници, всички по килиите! (Затворниците се разотиват по килиите, разопаковат личните си вещи. Сержантът отваря бутилка шампанско и разлива по чашките.)
СЕРЖАНТЪТ: Имам съобщение. Затворници, строй се! (Затворниците бутайки се се строяват в една редица.Генералът винаги се оказва първи.) Равнис! Мирно! Свободно! Господа, позволете ми да ви поздравя с новата и интересна работа! Ръководството на затвора в мое лице ви желае крепко здраве и не по-малко крепко търпение. Уверен съм, че всички ние ще получим незаличими и много дълбоки впечатления. Надявам се само от позитивен характер. Безумно се радвам за вас, господа! Не, аз просто съм…щастлив! За вашия…за нашия успех! А сега, моля всички да пият по шампанско. (Раздава на всички чашки с шампанско). Ура, господа!
ГЕНЕРАЛЪТ: Ура! Ура! Ура! (изпива на екс)
КРАДЕЦЪТ: Гражданино началник, аз естествено нямам нищо против да пия, особено шампанско и то на аванта, но ме мъчи един въпрос, вие пошегувахте ли се сега или просто се подигравате?
СЕРЖНТЪТ: Чистосърдечно, господа! Вие не можете да си представите колко съм радостен да ви видя тук.
КРАДЕЦЪТ: А ние на какво да се радваме, началник? Ние сме в затвора, имаме присъди. Затворът е истински, не е на ужким.
СЕРЖАНТЪТ: Не забравяйте, че вие решихте това съзнателно и доброволно. При това за много прилични пари.
КРАДЕЦЪТ: Е, тогава, ура.
ПРОФЕСОРЪТ: Моля за извинение, но задължително ли е пиенето? Сто грама алкохол убива 2 милиона нервни клетки.
ГЕНЕРАЛЪТ: Издишаш, пиеш, викаш „ура“. Какво не разбираш?!
ПРОФЕСОРЪТ: А може ли да издам просто вашия дивашки вик, но да не пия?
СЕРЖАНТЪТ: Професоре, това е хубаво шампанско, не някакъв спирт.
ПРОФЕСОРЪТ: Извинявайте, исках само да уточня. Не, не така. (Пие със затворени очи). Ура.
Сподели с приятели: |