Затворническа тарифа premiumClass Комедия-фарс в две действия Владимир Горбань

Перевод: Sevda Gaydarova (Bulgaria).

СЕРЖАНТЪТ: Г-н Градоначалник, разрешете да доложа…

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Здравейте, сержант. Свободно.

СЕРЖАНТЪТ: Разрешете да доложа за състоянието…

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Искате ли да пийнем, сержант? Имате ли чаши?

СЕРЖАНТЪТ: Извинявайте, не разбрах.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: И чаени ще свършат работа.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н Градоначалник, по средата на работния ден…Не разбирам, има ясни инструкции.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Има повод, сержант.

СЕРЖАНТЪТ: (носи две чаени чаши) Ясно, г-н градоначалник. Не съм глупак. Чух някакви слухове. Искам да доложа, че чух слуховете случайно. По принуда. Оказах се в течение на случилото се, г-н градоначалник. Всичко разбирам.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: (налива в чашите от фляшката) В течение на какво сте, сержант? Какво разбирате?

СЕРЖАНТЪТ: Подозрителните разговори на улицата. Чух ги през прозорчето в пети карцер. Оказах се неволен свидетел.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Какви по-точно разговори?

СЕРЖАНТЪТ: Панически. Даже бих ги нарекъл подривни.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: По-конкретно, сержант.

СЕРЖАНТЪТ: Неизвестни мерзки паникьори говореха за тежки времена, криза и разпадане на великата ни родина и други все такива работи. Не съм глупак аз, разбирам.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Започвам да се съмнявам в това, сержант.

СЕРЖАНТЪТ: Извинявайте, г-н градоначалник, но аз се досетих и с лични пари купих една кофа машинно масло и донесох от вкъщи инструменти.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: За какво?

СЕРЖАНТЪТ: Ами да ремонтирам ключалките на килиите. Сега можеш с един пръстда ги отвориш. А с решетките е още по-зле, с тях нищо не мога да направя. Те са станали съвсем хлабави. Ръжда, влага, но аз съм на ясно – криза и тем подобни.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Дайте да пийнем, уважаеми сержант.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, това „уважаеми сержант“ не е на добро. Вие никога не сте ме наричали така.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Имам две новини.

СЕРЖАНТЪТ: Добра и лоша?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не, уважаеми сержант. И двете са лоши.

СЕРЖАНТЪТ: Прощавайте, ще пийна.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не забравяйте, сержант, вие сте се клели стоически да понасяте всички тегоби и лишения.

СЕРЖАНТЪТ: Помня.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Добре. Първата новина – с моя заповед Ви назначих за началник на затвора.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, но Вие току-що казахте, че и двете новини са лоши! А аз получих повишение!?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да.

СЕРЖАНТЪТ: Аз – началник на любимия ми затвор!? Че какво лошо има в това?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: В контекста на втората новина, първата не изглежда толкова бодряшка. (пият)

СЕРЖАНТЪТ: О, каквато и да е тя, за мен вече няма никакво значение, уважаеми г-н градоначалник!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Трябва да Ви кажа и втората новина. Във връзка с кризата и пълния колапс на нашата държавна система не се нуждаем повече от услугите Ви. Вие сте уволнен.

СЕРЖАНТЪТ: Но…

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: И още едно много важно допълнение, г-н началник на затвора. Държавата в мое лице Ви дава добро обезщетение. Ето това! (посочва с ръце помещението) Всичко това сега не ни е необходимо и не ни е по джоба.

СЕРЖАНТЪТ: Не разбирам, как така г-н градоначалник…

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: …как я докарахме до тук? Много просто, г-н сержант, началник на затвора. Колко затворници имате в момента?

СЕРЖАНТЪТ: И сам знаете. Нито един.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: А защо?

СЕРЖАНТЪТ: С цялото ми уважение, не ми е позволено да знам. Аз съм прост сержант. Водят ми престъпника, аз го охранявам, превъзпитавам го с всички достъпни методи и толкова.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Точно заради такива като Вас, безразлични инебрежни към съдбата на държавата граждани, дойде проклетата криза у нас.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, аз винаги съм изпълнявал ревностно и самоотвержено дълга си.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Знам, знам, но ако излизахте по-често от своето мазе там, горе, щяхте да сте информиран за много полезни новини. Там, горе всичко се промени.

СЕРЖАНТЪТ: Извинете ме за дързостта, но къде изчезнаха всички мошеници, крадци и убийци?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Опо, опа, сержант, добре ли сте? Подбирайте си изразите. Внимателно…

СЕРЖАНТЪТ: След като съм уволнен и не съм на служба, нали мога да имам свое мнение.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Безусловно. Но в рамките на позволеното.

СЕРЖАНТЪТ: Според мен, ако затворите пустеят, значи в държавата нещо не е наред. Или всичко е по мед и масло, или вече няма дори за какво да се отива в затвора!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ох, сержант, в предишните времена за такива думи бих ви пратил в… карцера … с вериги.

СЕРЖАНТЪТ: Но времената вече не са такива, нали?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Уви, съвсем не са такива. Криза, уважаеми сержант.

СЕРЖАНТЪТ: Не разбирам. Нима трудните времена накараха всички престъпници да се осъзнаят и да зарежат криминалните си занимания!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Какъв е този сарказъм, сержант? Известно Ви е, че вълкът козината си мени, но нрава си не.

СЕРЖАНТЪТ: Но килиите са празни, г-н градоначалник.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ами защото бандитите емигрираха, сержант.

СЕРЖАНТЪТ: Ааа, нещо не разбирам. Къде емигрираха?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: След бизнеса. Там където е по-добре и кокалът е по-тлъст. Деловите хора като плъховете първи бягат от потъващия кораб. Страната ни е малка, сержант. Производство няма и ресурси няма. А след като хората вече не печелят пари, кого да грабят?

СЕРЖАНТЪТ: И какво сега, нашето население живее в идеален свят?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не съвсем.

СЕРЖАНТЪТ: Знаех си аз! Идеалът е невъзможен! Бандитите са като трохите в леглото. Имало ги е, има ги и ще ги има. Все пак някои са останали, нали?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не се надявайте, сержант. Няма вече у нас престъпност. Но в интерес на истината, и с покорното на закона население възникна проблем.

СЕРЖАНТЪТ: Какво не е наред с него?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Емигрира по следите на престъпниците.

СЕРЖАНТЪТ: Къде?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: В чужбина. В търсене на по-добър живот.

СЕРЖАНТЪТ: Всички?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Слава богу, не. Само работоспособните.

СЕРЖАНТЪТ: Кой остана тогава? Старците и децата?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Е, и инвалидите и тези…патриотите.

СЕРЖАНТЪТ: Кои, кои?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Последният път, когато бях при тях, се наричаха патриоти.

СЕРЖАНТЪТ: Националистите ли?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не, тези избягаха преди всички. По-приятно им е да обичат Родината отдалече, от чужбина. Там е и по-топло, и по-сито.

СЕРЖАНТЪТ: Кои са тези патриоти?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Те са настанени компактно и удобно – в специални болници. Под наблюдението на все още останалите лекари. Те ще се наричат патриоти още не повече от седмица. Миналия месец бяха пчели и искаха да ядат само мед. Лоша работа.

СЕРЖАНТЪТ: Това е катастрофа. Безумие! Трябва нещо да се направи!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, по-често трябва да излизате на чист въздух. Народът горе отдавна посвикна, прекипя. Нещата някак си се подредиха, успокоиха се. Буйните заминаха.

СЕРЖАНТЪТ: Не може да бъде. И аз трябва да повярвам във всичко това?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не ми пука, сержант! Ваша работа дали ще повярвате. Ето Ви заповедта за уволнение. Поздравления, целувки и всичко хубаво. Край, време е да се качвам горе. Сега съм сам там, на кормилото. Помощници няма, а работа до гуша…

СЕРЖАНТЪТ: Почакайте! Какво да правя с всичко това?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: (докато се качва по стълбата) Наслаждавайте се. Сега всичко това е Ваше!

Сцена втора

Същото помещение. Сержантът мие пода. Влиза градоначалникът с вестници в ръце.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, нима мислехте, че няма да науча? Излиза, че малко съм познавал подчинените си. Кой Ви посъветва? Изненадахте ме. Не очаквах. От Вас не очаквах.

СЕРЖАНТЪТ: Здравейте, г-н градоначалник. Чай, кафе?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: До обяд – само кафе.

СЕРЖАНТЪТ: Със сметана и две бучки захар?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да, ако обичате.

СЕРЖАНТЪТ: (налива кафе) Какво се е случило, г-н градоначалник?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Как ще обясните това? Какво, по дяволите, става? Какво е това?! (хвърля купчината вестници на масата и пие кафе).

СЕРЖАНТЪТ: Ами това е преса. Вестници.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не съм сляп. Виждам, че е преса.

СЕРЖАНТЪТ: И какво не е наред с нея?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Престанете да се правите на шут, сержант! С пресата винаги нещо не е наред. Лъже или повече, или недостатъчно, а хората вярват! Не си играйте с огъня, сержант! Ясно?!

СЕРЖАНТЪТ: Не разбирам.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: И аз! Интересно ми е откъде имате финансиране за това? И забележете, зад гърба на законната власт, т.е. на мен. Възмутително! Това Ваша обява ли е, сержант?

СЕРЖАНТЪТ: (Чете вестник) Обявата е моя. Финансирането – независимо, от частни източници. Всичко е законно, г-н градоначалник.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Сержант, аз не съм глупак. Далече не съм глупак!

СЕРЖАНТЪТ: Без съмнение, г-н градоначалник.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Това са сериозни пари, сержант. Аз съм в криза, градът е в криза, цялата страна е в криза! Всички сме в този проклет дефолт до гуша, а вие предлагате на всички, безразборно, такива заплати!

СЕРЖАНТЪТ: Още една чашка?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не, ще откажа. А, за кафето. В града, какво ти в града, в страната отдавна всички пият разтворимо и силно разредено кафе, а при Вас цари някакво подозрително изобилие, сержант.

СЕРЖАНТЪТ: Просто стари запаси. Вие знаете, аз пия само чай.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: По дяволите кафето! Откъде имате такива пари, сержант?

СЕРЖАНТЪТ: Абсолютно чисти, законни средства. Нищо криминално, вие ме познавате.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Там е работата, сержант, че много добре Ви познавам. Казвайте веднага!

СЕРЖАНТЪТ: Това са мои пари!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не очаквах от Вас такова упорство, сержант. От лотарията ли сте спечелили или сте таен наркобарон? Кой сте Вие, сержант?

СЕРЖАНТЪТ: Това е заплатата ми за 30 години!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: И трябва да повярвам, че цялата си заплата вие…някъде…под дюшека…

СЕРЖАНТЪТ: Абсолютно вярно.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Т.е. Вие със своите пари…

СЕРЖАНТЪТ: Да. Аз нямам семейство, нямам особено скъпи вредни навици. Икономисах.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да наемате с обява във вестника цивилни лица за излежаване на присъди? С изплащане на парично възнаграждение? Полудели ли сте?

СЕРЖАНТЪТ: Но сега това е моят затвор! Забравихте ли, г-н градоначалник?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Вие сериозно ли, сержант?

СЕРЖАНТЪТ: Приличам ли ви на шегаджия?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не разбирам.

СЕРЖАНТЪТ: Уви, инфлацията изяжда всичките ми спестявания, ежедневно и ежечасно. 30 години служба изтича между пръстите ми. Това е принудителна мярка, уверявам Ви.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Ами да бяхте си купили златен часовник, яхта. Лъскава любовница. Не знам, или някъде да заминете в отпуска. Всички правят така.

СЕРЖАНТЪТ: Повтарям Ви, аз нямам такива скъпи вредни навици.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Престанете, сержант! За какво Ви е целият този затворнически театър?

СЕРЖАНТЪТ: Имах мечта. Цял живот исках да управлявам затвор.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Тогава, наздраве! Ето ви Вас, ето затвора, командвайте до побъркване, никой няма да Ви пречи. Поне играйте футбол тука!

СЕРЖАНТЪТ: С кого? Тук няма никой. Килиите са празни. Затворът е затворен!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: А Вие какво искате? Времето е такова, сержант. Наясно сте с последните събития.

СЕРЖАНТЪТ: Знам, сега всеки се спасява поединично? Никой няма да ми помогне, а?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Дръжте се, сержант.

СЕРЖАНТЪТ: Не искам. Приемете това за мой първи скъпоструващ и вреден навик. Аз ще командвам пълноценен затвор! Макар не за дълго и макар за моя сметка!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Безумие. Пълнобезумие. Разбира се, това си е Ваша работа и аз видимо няма да мога да Ви откажа от тази странна авантюра.

СЕРЖАНТЪТ: Не, няма да можете. Г-н градоначалник, позволете да попитам, а Вас какво Ви интересува?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Вие сте достопочтен гражданин на нашия град. Аз – градоначалник на нашия град, задължен съм.

СЕРЖАНТЪТ: Скучно Ви е и няма какво да правите?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Дори и така да е! Виждам, че и на Вас не Ви е весело. На какво се надявате, сержант? Кой с всичкия си ще откликне на толкова екстравагантна обява? Това е нереално.

СЕРЖАНТЪТ: Аз не бързам. Професията ми е такава.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Искам да отбележа, че навън няма никого. Е, почти никого. Само старци и ненормални. Напразно сте се охарчили за обявата във вестниците.

ГЕНЕРАЛЪТ: Здраве желая! Мирно! Къде е началникът на затвора?

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, по време на Вашето отсъствие…

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Не се нуждаехме от Вашето присъствие.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н градоначалник, имайте уважение, пред Вас стои генерал.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Представяте ли си, генерал!

СЕРЖАНТЪТ: Пречите ми. Не забравяйте, че това е частна територия. Аз съм началникът тук.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Вашият затвор се намира на територията на града, а в града началникът съм аз!

ГЕНЕРАЛЪТ: Престанете с тоя бардак!

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Какво сте се разкомандвали? Сержант, той няма пълномощия, нашата армия отдавна е разпусната по домовете.

ГЕНЕРАЛЪТ: (към градоначалника) Не виждам отличителните Ви знаци. Къде сте служили?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз служа в кметството, аз съм градоначалник.

ГЕНЕРАЛЪТ: Цивилен?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Да, ако не възразявате.

ГЕНЕРАЛЪТ: Не ме интересувате.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: В какъв смисъл?

ГЕНЕРАЛЪТ: Не обичам неопределеността. Ако човекът няма пагони или други отличителни знаци, не знам как да общувам снего. Това е нарушение на субординацията и устава.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз между впрочем съм със служебен мундир.

ГЕНЕРАЛЪТ: Виждам. Къде е останалото? Къде са нашивките? Къде са наградите, дявол да го вземе? Мундир не се облича просто така. Вие офицер ли сте или какво?

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Аз съм официално лице!

ГЕНЕРАЛЪТ: Не виждам. Представете документите си.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Те са горе, в кабинета ми.

ГЕНЕРАЛЪТ: Тогава отидете да ги вземете. Свободен сте.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: Хм!

ГЕНЕРАЛЪТ: Все едно не съм чул това. Къде е началникът на затвора?

СЕРЖАНТЪТ: Аз! Тук! Аз съм!

ГЕНЕРАЛЪТ: Отлично, сержант! Свободно! Аз идвам за обявата.

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: (излиза) Така си и знаех. Сержант, не заключвайте вратата, сега луди и мошеници на рояци ще идват при Вас!

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, Ваше превъзходителство, невъзможно е, та Вие сте генерал!

ГЕНЕРАЛЪТ: Прекрати! Вие сте под пагон, що за недоверие към старшия по звание?

СЕРЖАНТЪТ: Виноват!

ГЕНЕРАЛЪТ: Така. И какво г-н сержант, прилично ли храните тук? Предвиден ли е допълнителенпорцион за хората с особени заслуги? Предупреждавам, хъркам силно! Куршум ме уцели в носа. След закуска ми трябва място за строева подготовка. Товапреддвериеще ми е достатъчно. Марширувам половин час и съм бодър през целия ден! Никаква физ зарядка не ми трябва. Има ли въпроси?

СЕРЖАНТЪТ: Да. Т.е. тъй вярно!

ГЕНЕРАЛЪТ: Питайте.

СЕРЖАНТЪТ: Вие правилно ли прочетохте обявата ми във вестника?

ГЕТЕРАЛЪТ: Оставете съмненията. Научиха ни да четем.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, на мен ми трябва затворник за излежаване на присъда. Срещу парично възнаграждение.

ГЕНЕРАЛЪТ: Отговорът е положителен. И така, сержант, във Вашата заповед…

СРЖАНТЪТ: …обява.

ГЕНЕРАЛЪТ: Това не променя същността. Не сте посочили размера на паричното съдържание.

СЕРЖАНТЪТ: …възнаграждение.

ГЕНЕРАЛТ: Майната му. На колко оценявате боен генерал?

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, при цялото ми уважение и възхищение…две хиляди и петстотин, г-н генерал…

ГЕНЕРАЛЪТ: Такаааа, значи примерно два сандъка патрони и десет гранати…

СЕРЖАНТЪТ: Извинявайте, г-н генерал, бюджетът ми е съвсем скромен.

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, ние не сме лелки на пазара. Съгласен съм.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, моля седнете. Трябва да Ви заведа дело. Имате ли удостоверение за самоличност?

ГЕНЕРАЛЪТ: Разбира се.

СЕРЖАНТЪТ: Мога ли да го видя?

ГЕНЕРАЛЪТ: Естествено – не, това е военна тайна! Моите документи са в сейфа.

СЕРЖАНТЪТ: Но аз трябва някак да Ви регистрирам.

ГЕНЕРАЛЪТ: Няма проблем. Всеки войник и офицер има татуировка на гърдите с поредния номер и войнското звание. (Генералът разтваря мундира и изпъчва гърди. На гърдите му има множество татуировки.)

СЕРЖАНТЪТ: Моля за извинение, не виждам името и фамилията Ви тук.

ГЕНЕРАЛЪТ: Това е ненужна информация. По време на бойни действия това пречи.

СЕРЖАНТЪТ: Да запиша генерал 01, така ли?

ГЕНЕРАЛЪТ: Тъй вярно.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, жена Ви Марта ли се казва?

ГЕНЕРАЛЪТ: Откъде накъде. Аз не съм женен.

СЕРЖАНТЪТ: Ами тук имате името Марта, и череп с кости. Любима завинаги.

ГЕНЕРАЛЪТ: Не, Марта е любимата ми гаубица, 150-ти калибър. Красавица!

СЕРЖАНТЪТ: Несъмнено. Г-н генерал, разрешете да Ви предложа избор от описа с престъпления и съответните членове на наказателния кодекс.

ГЕНЕРАЛЪТ: (чете списъка) Интересно…не е подходящо…това е позорно…това е съвсем неразбираемо…

СЕРЖАНТЪТ: Не бързайте, добре обмислете.

ГЕНЕРАЛЪТ: Не трябва, сержант. Ако мислиш много, няма кога да побеждаваш. Имам опит. Спирам се ето на това.

СЕРЖАНТЪТ: Отличен избор, г-н генерал. Въоръжен метеж, превземане на властта. Доживотна присъда или разстрел! Поздравявам ви!

ГЕНЕРАЛЪТ: Благодаря. Цял живот ме сърбяха ръцете, но все нямах време. Една след друга военни кампании, по цял свят. Даже в отпуска никога не съм излизал.

СЕРЖАНТЪТ: Искам да Ви предупредя, бюджетът ми няма да стигне за дълго време. На доживотна не разчитайте.

ГЕНЕРАЛЪТ: Какво Ви става, сержант, и за това благодаря. Моля определете мястотоми на дислокация.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, Вие сте първият ми клиент. Изберете си която килия Ви харесва.

ГЕНЕРАЛЪТ: Ще взема ето тази, с големия радиатор. Имам радикулит от окопите.

СЕРЖАНТЪТ: За Вас – всичко, което поискате!

Входната врата се отваря и се втурва човек с кашон в ръце. Затваря вратата с всички ключалки и резета и я подпира с дългата метла, която се намира там.

КРАДЕЦЪТ: Привет на всички! Вие ли дадохте обявата? Или Вие? (обръща се към генерала)

СЕРЖАНТЪТ: Аз.

КРАДЕЦЪТ: Отличничко, тогава идвам при Вас, началник. Има ли още места? Не съм ли закъснял? Ще има ли аванс?

СЕРЖАНТЪТ: Уважаеми, давайте по ред. Кой сте Вие? Кажете си името и фамилията за начало.

КРАДЕЦЪТ: Ооо, началник, защо Ви е такава ненужна информация?

СЕРЖАНТЪТ: Не е възможно да останете инкогнито, трябва да Ви регистрирам.

КРАДЕЦЪТ: Ами да кажем, че съм обикновен бизнесмен, може да се каже банкер. Въртя се…в света на парите. Фамилията ми…Впрочем, наричайте ме както искате.

ГЕНЕРАЛЪТ: Хлъзгав тип, сержант. Аз като начало бих го сложил до стената.

СЕРЖАНТЪТ: Няма нужда, г-н генерал. Аз знам кой е той. Обикновен крадец-джебчия. От километри ги подушвам.

КРАДЕЦЪТ: Обиждате, г-н началник, аз съм честен, безобиден психолог. Нищо не взимам без разрешение. Бих се провалил като джебчия. Моите клиенти на добра воля ми прехвърлят активите си.

ГЕНЕРАЛЪТ: Измамници! Такива трябва веднага в карцера! На хляб и вода! И без изплащане на парично съдържание!

КРАДЕЦЪТ: Команда „плямпай!“ нямаше, татенце! Виждам, че и Вие сте по обявата, така че отивайте и заемайте мястото си съгласно закупения билет.

ГЕНЕРАЛЪТ: Аз тебе на кайма ще те направя! Пале такова!

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, та Вие сте офицер. Хванете се в ръце. (обръща се към крадеца) Заповядайте, седнете. Сега ще Ви оформим.

КРАДЕЦЪТ: Та значи, няма шега, така ли началник? Наистина ли не е шега? Тук може да се лежи за кинти?

СЕРЖАНТЪТ: Като начало, званието ми е сержант. Това не е шега и аз давам възможност да се заработи не лошо. Има още свободни места.

КРАДЕЦЪТ: Фантастично! И колко струва да полежа?

СЕРЖАНТЪТ: За Вашата квалификация мога да предложа две хиляди и храна три пъти.

КРАДЕЦЪТ: В седмицата?

СЕРЖАНТЪТ: В месеца. Може и да не сте забелязали, но страната е в криза.

КРАДЕЦЪТ: Знам, но някак си е малко…

СЕРЖАНТЪТ: За това пък е без подоходен данък и прочие одиране на кожата.

КРАДЕЦЪТ: Обожавам тези думи. А и мястото Ви е тихо. (встрани) Катинарите хлопат, решетките – боклук…

СЕРЖАНТЪТ: Ще се оформяме ли?

КРАДЕЦЪТ: Давайте, това е просто курорт!

СЕРЖАНТЪТ: Това е затвор. Обект със специален режим. Ясно?

КРАДЕЦЪТ: И още как, началник. Затворът е супер! Един въпрос. А на този дъртак с голямата сабя на кръста, колко му начислихте?

СЕРЖАНТЪТ: Той е генерал. Заслужил човек. Неведнъж е бил раняван в бой. Той ще получава 2500.

КРАДЕЦЪТ: Това е нахалство, началник! Времената днес са тежки за всички. Кризата изравнява всички!

СЕРЖАНТЪТ: Първо, г-н генералът дойде преди Вас. Второ, ето Ви опис на членовете и офертата с цените. Избирайте от това, което е останало.

КАДЕЦЪТ: Добре, сержант, разбрах. Старците и децата имат предимство. Какво остана след дядката?

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, затворете ми сабята в сейфа, иначе тази твар ще я накълцам на дребни парченца. (сержантът заключва оръжието в металния шкаф)

КРАДЕЦЪТ: Слушайте военния, престанете да викате!

ГЕНЕРАЛЪТ: Аз съм генерал! Имам награди и положение!

КРАДЕЦЪТ: А какво търсите тук с Вашето особено положение?

ГЕНЕРАЛЪТ: Не е Ваша работа! Имам сложни обстоятелства.

КРАДЕЦЪТ: Не ме разсмивайте, особените Ви обстоятелства са нарисувани на гърдите Ви. Съдейки по количеството на благородния метал върху мундира Ви, видимо само с това са се разплащали с Вас.

ГЕНЕРАЛЪТ: От първата заплата, първият куршум е за теб.

КРАДЕЦЪТ: Само че трябва да я дочакаме, старче.

СЕРЖАНТЪТ: Г-н генерал, вземете моля Ви комплект специални дрехи и вървете, в килията си.

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант, имам към Вас един дребен въпрос. Моля да ми разрешите да зашия на затворническата си куртка отличителните си знаци.

СЕРЖАНТЪТ: За какво са Ви такива усложнения, г-н генерал? Тук не е нужно.

ГЕНЕРАЛЪТ: Знам. Просто спя лошо и губя апетит без идентификацията си.

СЕРЖАНТЪТ: Не е разрешено.

ГЕНЕРАЛЪТ: Сержант…

СЕРЖАНТЪТ: За Вас мога да направя изключение.

КРАДЕЦЪТ: Господин началник! Сержант! Може ли за мен ето това? Почти е по моя профил.

(сержантът гледа показаната точка в списъка)

СЕРЖАНТЪТ: Присвояване в особено големи размери?

КРАДЕЦЪТ: Красива дума…обожавам я.

СЕРЖАНТЪТ: Моля. Всичко от описа е достъпно.

СЕРЖАНТЪТ: Един момент! Отварям! (сержантът отваря ключалките и резетата. В отворената врата поглежда човек с големи очила и чанта.)

ПРОФЕСОРЪТ: Здравейте, господа! Ще ми подскажете ли, тук ли затварят престъпниците?

КРАДЕЦЪТ: Закъсняхте, уважаеми, тук вече не затварят престъпници, тук ги купуват.

ПРОФЕСОРЪТ: Но тук е напечатано…(вади от чантата вестник)…спешно са необходими престъпници.

СЕРЖАНТЪТ: Всичко е вярно. Заповядайте, уважаеми.

ПРОФЕСОРЪТ: Благодаря. Позволете да се представя. Доктор по микробиология, почетен член на академията…извинявайте, аз за първи път.

СЕРЖАНЪТ: Не се вълнувайте. Нали нямате нищо против да Ви наричам професоре?

ПРОФЕСОРЪТ: Защо?

СЕРЖАНТЪТ: Така е по-лесно.

ПРОФЕСОРЪТ: Разбирам, анонимност, инкогнито, тайна на следствието.

СЕРЖАНТЪТ: Не, просто клиентите ми са категорично против идентификацията на личността.

ПРОФЕСОРЪТ: А аз как да се обръщам към Вас?

СЕРЖАНТЪТ: Сержант. Началник на затвора.

ПРОФЕСОРЪТ: Господин сержант, аз наистина не знам, не съм сигурен, имам ли шансове? Мога ли да се настаня при вас? Т.е. да се присъединя …да участвам…. Извинявайте, обърках се.

СЕРЖАНТЪТ: Не се вълнувайте, професоре, въпрос на навик. Все някога трябва да се започне. Заповядайте, настанявайте се.

ПРОФЕСОРЪТ: Покорно благодаря.

КРАДЕЦЪТ: Този ботаник ще ни изпорти цялото излежаване.

ГЕНЕРАЛЪТ: Хилав новобранец. При мен такива умираха като мухи на бойната линия. Слабак!

СЕРЖАНТЪТ: Професоре, ето Ви прайс-листа. Избирайте. Имайте пред вид че тези два пункта вече са заети.

ПРОФЕСОРЪТ: Г-н сержант, ще ми е нужна Вашата консултация.

СЕРЖАНТЪТ: На Вашите услуги.

ПРОФЕСОРЪТ: Сега съм притеснен финансово. Много ми е важно да избера нещо по-скъпо и във връзка с това имам въпрос трябва ли да притежавам определени навици по посочените членове на Наказателния кодекс?

СЕРЖАНТЪТ: Ама моля Ви се, достатъчно е да знаете състава на престъплението, поне приблизително. Останалото е моя работа. Всичко е написано в договора.

ПРОФЕСОРЪТ: Вижте, аз не съм запознат с нито един от посочените членове. Нямам никакъв опит нито престъпни способности.

СЕРЖАНТЪТ: Професоре, това не е сложно. Обърнете внимание, ето един хубав член – подкупване на длъжностно лице. Корупцията е широко разпространен член сред нашето население. Препоръчвам Ви го.

ПРОФЕСОРЪТ: Уви, аз никога не съм имал отношение към това. Извинявайте.

СЕРЖАНТЪТ: Аз не говоря за Ваши контакти с подкупни лица. Все пак Вие сте ги срещали в реалния живот, нали?

ПРОФЕСОРЪТ: Не ми се е налагало, извинявайте.

СЕРЖАНТЪТ: Вие сте удивителен човек, професоре!

ПРОФЕСОРЪТ: Може би да избера просто който и да е от членовете и да прочета Наказателния кодекс? Всичко ще науча наизуст. Имам фотографска памет.

СЕРЖАНТЪТ: За Бога, професоре, само не се престаравайте. Не забравяйте, можете да изберете само един член. Бюджетът ми не е разтегателен.

КРАДЕЦЪТ: Гражданино началник, по въпроса за бюджета. Какъв е размерът на Вашата кредитна способност?

ГЕНЕРАЛЪТ: Да, сержант, обявете колко ще трае мероприятието.

СЕРЖАНТЪТ: Всичко зависи от избора на пакета предлагани услуги. Погледнете в договорите си. Стандартен и Premium.

КРАДЕЦЪТ: Premiumе по-скъп.

ГЕНЕРАЛЪТ: Цената е привлекателна. А какво има в този пакет, сержант?

СЕРЖАНТЪТ: Карцер и изтезания от най-високо ниво. Засилено хранене. Празнично меню.

КРАДЕЦЪТ: Аз съм пас! По-добре да изтрая стандартния пакет без риск за здравето си. И после на свобода с кинти в джоба.

ГЕНЕРАЛЪТ: Аз също ще се въздържа. Имам стар ревматизъм от окопите и студеният карцер е вреден за мен.

СЕРЖАНТЪТ: Господа, карцерът е изключително сух и топъл. Има разкошен изглед към градския площад и парка! А изтезанията по време на разпитите са не по-вредни от мануален масаж. Не се отказвайте прибързано.

КРАДЕЦЪТ: Знаем го ние вашия масаж. От него до извращенията има една ръка разстояние.

ГЕНЕРАЛЪТ: Благодаря, сержант, знаете, че аз съм подписвал конвенцията за изтезанията. Не ги одобрявам.

СЕРЖАНТЪТ: Напразно, господа. Но не настоявам. Желанието на клиента за мен е закон.

ПРОФЕСОРЪТ: Господин сержант, аз избрах. Ето: „измяна на родината и шпионаж“.

СЕРЖАНТЪТ: Достоен избор! Поздравявам Ви, досега съм нямал политически затворници.

ПРОФЕСОРЪТ: И ако може пакет PremiumClass.

СЕРЖАНТЪТ: (обръща се към крадеца и генерала) Ето господа, интелигент, професор, без особена подготовка и навици, а не се плаши от някакви си предразсъдъци. Браво, професоре!

КРАДЕЦЪТ: Той нашият умник е алчен!

ГЕНЕРАЛЪТ: Парвеню! Такива като него са планирани загуби във всяко сражение.

СЕРЖАНТЪТ: Внимание всички! Според моите предварителни изчисления наемането по договор е приключено. Затворници, всички по килиите! (Затворниците се разотиват по килиите, разопаковат личните си вещи. Сержантът отваря бутилка шампанско и разлива по чашките.)

СЕРЖАНТЪТ: Имам съобщение. Затворници, строй се! (Затворниците бутайки се се строяват в една редица.Генералът винаги се оказва първи.) Равнис! Мирно! Свободно! Господа, позволете ми да ви поздравя с новата и интересна работа! Ръководството на затвора в мое лице ви желае крепко здраве и не по-малко крепко търпение. Уверен съм, че всички ние ще получим незаличими и много дълбоки впечатления. Надявам се само от позитивен характер. Безумно се радвам за вас, господа! Не, аз просто съм…щастлив! За вашия…за нашия успех! А сега, моля всички да пият по шампанско. (Раздава на всички чашки с шампанско). Ура, господа!

ГЕНЕРАЛЪТ: Ура! Ура! Ура! (изпива на екс)

КРАДЕЦЪТ: Гражданино началник, аз естествено нямам нищо против да пия, особено шампанско и то на аванта, но ме мъчи един въпрос, вие пошегувахте ли се сега или просто се подигравате?

СЕРЖНТЪТ: Чистосърдечно, господа! Вие не можете да си представите колко съм радостен да ви видя тук.

КРАДЕЦЪТ: А ние на какво да се радваме, началник? Ние сме в затвора, имаме присъди. Затворът е истински, не е на ужким.

СЕРЖАНТЪТ: Не забравяйте, че вие решихте това съзнателно и доброволно. При това за много прилични пари.

КРАДЕЦЪТ: Е, тогава, ура.

ПРОФЕСОРЪТ: Моля за извинение, но задължително ли е пиенето? Сто грама алкохол убива 2 милиона нервни клетки.

ГЕНЕРАЛЪТ: Издишаш, пиеш, викаш „ура“. Какво не разбираш?!

ПРОФЕСОРЪТ: А може ли да издам просто вашия дивашки вик, но да не пия?

СЕРЖАНТЪТ: Професоре, това е хубаво шампанско, не някакъв спирт.

ПРОФЕСОРЪТ: Извинявайте, исках само да уточня. Не, не така. (Пие със затворени очи). Ура.