Туфозна пачка (1DrOl1). Скалите от пачката се разкриват като тънки ивици западно от с. Воден и северно от с. Колец.
Туфозната пачка се разполага в основата от разреза на Драгойненския вулкански подкомплекс, като се вклинява в лавобрекчи от същата единица. Пачката е изградена от пепелни до грубопепелни туфи с лапили от латити.
Дебелината на пачката не надвишава 20 m.
Среднокисели вулканити.На повърхността скалите се разкриват между вр. Чалтепе на запад към вр. Голямата Кайладжа и на север към с. Брястово, както и в северозападния ъгъл на картния лист – южно, северно и северозападно от с. Воден. Установени са със сондажи в Брястовския грабен под ултракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс.
Вулканитите се разполагат съгласно върху скали от Колецкия и Буковския вулкански подкомплекс и варовици с приабонска възраст (на запад от изследваната площ). Процепват се и се покриват от ултракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс, Воденските латити, пирокластити на Татаревския вулкански подкомплекс и се просичат от дайки на Тримогилския вулкански подкомплекс.
Скалите от единицата са представени от среднокисели вулкански продукти. В основата на разреза се разкриват латитови лавобрекчи (2DrλOl1). Във височина се налага серия от лавови потоци от зелени, сиви до розово-кафяви дребно- до среднопорфирни латити до кварцлатити и трахидацити (3DrλOl1), редуващи се с тънки, неиздържани прослойки от среднокисели туфи, епикластити, както и лавобрекчи в основата и периферните им участъци. Върху тях южно и северно от с. Воден се разполагат лавови потоци от средно до едропорфирни латити (4DrλOl1). Един от центровете на вулканитите, разкриващи се между вр. Чалтепе, вр. Голямата Кайладжа и с. Брястово се намира при вр. Хасара.
Текстурата на лавите е масивна, рядко и в отделни участъци – флуидална. Първичните минерали изграждат 10–30 % от обема на скалата. Представени са от зонални плагиоклази (андезин, рядко до лабрадор), клинопироксен, рядко ортопироксен, опацитизиран биотит (понякога с тънки иглести сагенитови кристали). Акцесорни минерали са кафяв апатит и магнетит. Основната маса е съставена от голямо количество плагиоклазови и биотитови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат и финопрашести рудни минерали. В някои случаи скалите са силно хидротермално променени и превърнати във вторични кварцити и аргилизити.
Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и K/Ar определения се приема за рупелска.
