Абревиатурниобозначения на еиниците, изграждащи Гарвановския вулкански комплекс: Kt – Катърджикскилатити; P – Пещерски латити; Татаревски вулкански подкомплекс (Td – трахидацити, калдерни дайки; Т – кисели вулканити) ; S – Сусамски латити; B Бански андезитобазалти
Фиг. 16. SiO2 към K2O диаграма (Le Maitre et al., 1989) за скали от Гарвановския вулкански комплекс (обозначения като при фиг. 15) Фиг. 15. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Гарвановския вулкански комплекс (абревиатурни обозначения като при табл. 4)
Фиг. 17. Харкеров тип диаграми за вулкански скали от Гарвановския вулкански комплекс (обозначения като при фиг. 15)
Фиг. 21
Фиг. 22
Фиг. 20
Фиг. 20. Многоелементна спайдърграма, нормализирана към ORG (по Pearce et al., 1984) за скали от Татаревския вулкански подкомплекс (абревиатурни обозначения като при табл. 4) Фиг. 21. Хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за скали от Татаревския вулкански подкомплекс. Нормализацията е по Nakamura (1974)
Фиг. 22. Дискриминационна диаграма Rb – (Y+Nb) по Pearce et al. (1984) за скали от Татаревския вулкански подкомплекс
предполагат, че скалите са имали фракционно кристализирал плагиоклаз, или че са били в равновесие с плагиоклазсъдържащ плитко разположен мантиен източник.
Спайдърграмите за кисели скали от Татаревския вулкански подкомплекс (фиг. 20) показват силно набогатяване на LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). Впечатление правят необикновено високите положителни аномалии на Rb и Th и отрицателната аномалия на Ba. Наблюдават се относително плитки негативни Eu аномалии, които индикират, че фракционирането на плагиоклази играе средна роля при магматичната диференциация. На диаграмата (Y+Nb)/Rb (Фиг. 22) киселите пирокластити от Татаревския вулкански подкомплекс попадат в полето на синколизионните гранити.
Температурата на кристализация на риолитите при Хасковските минерални бани е в рамките на 714–750 °C (Yanev, 1998).
