Песъчливо-глинестата задруга е отделена като неофициална литостратиграфска единица от Саров и др. (2000ф). Седиментите на задругата са включвани в състава на Ахматовската свита – втори макроцикъл (Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Драгоманов и др., 1981, 1984).
Задругата се разкрива в североизточната част на площта при с. Сусам, южно от с. Татарево, в околностите на с. Гарваново и северно от яз. Гарваново.
Долната граница на единицата е неравна, размивна спрямо скалите на Свободиновската вулкано-седиментна група, вулканити от докалдерния етап на Боровишкия и Гарвановския вулкански комплекс, както и рупелските рифови варовици и конгломерати. Горната граница с плиоцен-плейстоценските наслаги има аналогичен характер.
Песъчливо-глинестата задруга е изградена от пресноводни езерни и алувиални утайки – пясъци, пясъчници, глини, песъчливи глини и чакъли. Преобладават средно- до грубозърнестите неспоени пясъци и слабоспоени пясъчници с характерна коса слоестост. Те са полимиктови, със зърна от кварц, фелдшпат, слюда, ръбати и заоблени скални късчета от по-старите скали. Неравномерно се прослояват от тънкослойни ивици и лещи от гравий, дребно- до среднокъсови чакъли, глинести пясъци и песъчливи глини.
Седиментите са пресноводни – езерни и алувиални.
Дебелина на задругата се изменя в широки граници – от няколко метра до 100–150 m.
Възрастта на единицата е меотска, доказана с пикермийска гръбначна фауна (И. Николов, 1985).
Отделянето на континенталните плиоцен-плейстоценски наслаги е направено за първи път от Саров и др. (2000ф, 2002ф) въз основа на литостратиграфски и биостратиграфски данни. По литоложки и генетични особености наслагите са алувиални.
4.4.1. Алувиални наслаги (aN2Q1)
Алувиалните наслаги покриват с неравна ерозионна граница пъстра подложка, изградена от вулкано-седиментни скали, вулканити и седиментите на песъчливо-глинестата задруга. Горната им граница с холоценските наслаги също е ерозионна, неравна.
В основата наслагите са представени от несортирани или грубосортирани, добре заоблени чакъли и валуни. В късовия състав преобладават ожелезненият кварц, кварцити, риолити, риолитови туфи, пясъчници, хидротермално променени скали. Нагоре в разреза и в източна посока чакълите постепенно издребняват, като се увеличава количеството на разнозърнестите червенооцветени пясъци до глинести пясъци. Към планинските склонове се налага блоково-валунната фракция.
Дебелината се изменя от 10–20 m до 60 m (по сондажни данни).
Възрастта на алувиалните наслаги е доказана с останки от сухоземна бозайна фауна (И. Николов, 1985), намерени на изток в околностите на Хасково.
