Централначаст. Като цяло централната част на СИРП е сравнително изометрична (25 х 27 km). За нея е характерен относително най-висок стил на нагънатост, следящ генералната ориентация и свързан с етапа на троговото заложение (R23). Самата тя може да се подели на три паралелни участъка, маркирани по СИ и ЮЗ клонове на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог, както и един разделителен (централен), оформен по разположението на Габровската и Солищенската структура. Централният участък включва и напречно разположен между указаните структури ръкав, свързващ двата паралелни клона на вулкано-седиментния трог между селата Каблешково и Пчеларово.
Северозападната граница на централната част на СИРП се маркира по външния, най-често тектонски обусловен контур на разпространение на продуктите от докалдерния и син-посткалдерен етап от развитието на наложената Боровишка вулкано-тектонска структура (северозападна част на СИРП). Като най-общо югоизточно разположена ограничителна линия се възприема коляновидно прегънатото трасе на Кърджалийския разлом, разделящ я от североизточната част на второразрядното Момчилградско понижение и западната – Звинишка част на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура.
В пределите на картния лист в пространството на централната част на СИРП попадат фрагменти от две треторазрядни единици – Ранилисткото понижение и Леново-Крумовградският вулкано-седиментен трог, както и част от „трансзоналната” Кърджалийска депресия. Условно нейната характеристика също се прави при описанието на разглежданата част от СИРП.
Ранилистко понижение. Като „Същинско Източнородопско понижение” структурата е регистрирана от Йорданов (1999б). Новото наименование се предлага при настоящите изследвания. В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от смесената (бракично-морска в основата) седиментация на теригенния комплекс. Залагането на треторазрядната структура се осъществява през ранноилирския R22 етап. На територията на картния лист се отделят 4 сравнително големи гънково-блокови структури, разположени в централната разделителна ивица и по североизточната периферия на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог: Габровско антиклинално подуване, разположено между селата Ангел войвода и Габрово до СЗ от с. Черноочене и с малък изолиран фрагмент в околностите на с. Пчеларово; Солищенска сложно устроена гънково-блокова структура с относителен център с. Рани лист; Николовско моноклинално издигане (между с. Широка поляна и с. Николово с продължение на к. л. Сусам – М 1:50 000) и блоково оформеното в района Воеводинско брахиантиклинално издигане, разположено в североизточния ъгъл на площта между с. Големанци и източно и ЮИ от с. Козлец.
