Минзухарска вулкано-тектонска структура. Под това наименование тук се разглеждат обединено всички приабонски вулкански прояви с ранг на подкомплекси, съсредоточени в рамките на североизточния клон на вулкано-седиментния трог. Обособяването на структурата е свързано с допускането за единна или кореспондиращи пространствено корови магматични камери, развиващи се поетапно и мигриращи чрез преотваряне по разположени предимно в осовите участъци на клона контролни зони. Локализацията, с редки изключения, е пряко подчинена на опасващите трога синхронно генерирани структури. Общохарактерен е нормалният (хомодромен) ход на магматичната диференциация. Общ белег е ограничаването на процеса само до вулкански продукти със среден състав и относително повишена алкалност (шошонити до латити). Повечето от вулканските постройки са от децентрализиран, клъстърен тип или т. нар. клъстърни ареали. Всички етапи се характеризират с изключително нисък коефициент на експлозивност.
Минзухарската вулкано-тектонска структура включва 4 главни вулкански постройки: Карачалъктепенски вулкан, Колецки вулкан, Николовски вулкан и Буковски вулкан (последният извън пределите на картния лист). Към Николовския вулкан е причислен сравнително самостоятелният, пространствено обособен и отделен за първи път тук Ястребовски вулкан, опасващ от север и северозапад Солищенската структура.
Колецки вулкан.Наименованието е предложено от Р. Иванов (1972). Структурата представлява силно накъсана, изклинваща на ЮИ вулканска постройка с дължина 13 km, разположена между с. Пчеларово до паралела на с. Спахиево (к. л. Сусам – М 1 1:50 000). Тук, посредством Ангеловската разломна зона, скалите потъват под материалите на Драгойненския вулкан в рамките на Спахиевския клин. Удължението преповтаря тренда на североизточния трогов клон, което се маркира и от удължената форма на Караманската интрузия.
В изследвания район фрагменти от разкъсани потоци лави и лавобрекчи с разнообразни размери са съхранени между селата Пчеларово и Караманци, както и в района западно от с. Ангел войвода. В същия район част от материалите подстилат директно скалите на Ангелвойводската свита, разположени във вътрешната периферия на Боровишката калдера.
От района СИ от с. Лясково до околностите на с. Ангел войвода в изолирани площи са разкрити елементи от Караманската интрузия (Боянов, Маврудчиев, 1961) с хипоабисален до субвулкански характер.
Николовски вулкан. Структурата е отделена при проучването на В. Георгиев и др. (1996). Южните ù отдели, обособени при настоящите изследвания като Ястребовски вулкан, са отнасяни от същите автори като ЮИ продължение на Колецкия вулкан. Ние приемаме, че Ястребовската структура е подчинена, но относително индивидуална част от етапното развитие на Николовската вулкано-тектонска структура (вулкан). Главното основание за това е едностранното дъговидно разположение на постройката по северната периферия на Солищенското подуване, указващо за, макар и частичен, собствен структурен контрол. Дъговидната, слабо изпъкнала на север зона заема пространството между околностите на селата Патица и Люляково. Дължината ù е около 8 km, при ширина до 1,5–2 km. Основните вулкански канали са съсредоточени в източната ù част между северно от с. Ястреб до района на с. Соколяне и СИ от с. Люляково. Отделна обособена зона, изградена от лавови продукти с аналогичен състав, е очертана в района западно и СЗ от с. Зорница.
Николовският вулкан (s.s.) заема пространството между източно от с. Соколяне до около 1 km ЮИ от с Петелово. Дължината на указаната зона е близо 10 km, като разположението му следва генералното удължение на вулкано-седиментния трог. ЮИ от с. Широка поляна и СИ от Белипластката разломно-блокова зона е оформено всечено на СИ трогово разклонение с посока 50º, дължина до района на с. Козлец около 6 km и ширина 2,5–3 km. Страничният клон се ограничава от разположението на Николовското моноклинално издигане от СЗ и Воеводинското брахиантиклинално издигане от ЮИ. Продължението му в СИ посока е описано в Обяснителната записка към к. л. Сусам (1:50 000).
Вулканът представлява клъстърен ареал, формиран в субаквални условия. По-главните проводящи структури са групирани (северно от с. Соколяне) или разположени разсеяно и сравнително отдалечено една от друга. Размерите им варират от няколко десетки до няколко стотици метра в диаметър. Разположението им е незакономерно, но следва общата ориентация на структурата.
По-големи площи от пепелни до агломератови туфи със среднокисел състав са съсредоточени по периферията на северозападния фланг в района на с. Пчеларово. Центровете продуцират преобладаващо средни по размери лавови потоци и основно – потоци и покрови от лавобрекчи с латитов състав.
