Тази новодефинирана единица е предложена за първи път от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Въвеждането ù като официална литостратиграфска единица в съответствие с изискванията на стратиграфския кодекс се прави в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Кърджали (Йорданов и др., 2008).
Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов, 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени и две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и нововъведената Подковска свита (вж раздел 1.4.6.2). Според Йорданов поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно.
Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката елиптична структура.
Под това наименование се разглежда за пръв път от Георгиев и др. (1996ф, 1997ф), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластски риодацитов комплекс”. В настоящия обем се предлага за първи път от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) като основна градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Наименован е на с. Зимовина (к. л. Книжовник – М 1: 50 000). Групираните риолитови тела от района приемаме за (вероятни) корени на центровете, продуцирали твърде значителната по количество и площно разпространение пирокластика на комплекса.
Подробна историческа справка и пълна характеристика на Зимовинския вулкански комплекс е представена в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Книжовник.
Скалите на комплекса заемат широки площи в пределите на Източнородопското комплексно понижение. В рамките на картния лист те имат ограничено разпространение в района на с. Голобрад (вр. Кюсе Хасанлартепеси) и Кобилянското понижение.
В пълнежа на единицата са представени пеплопадни пирокластити, туфити и туфи, продукт на мощни пирокластични потоци. Пирокластичният ù характер бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около границата еоцен-олигоцен и в началото на ранния олигоцен.
Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка. Зеолитизацията на пирокластитите е свързана с морския басейн.
Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с прибонска (Фиг. 3) възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (к. л. Книжовник). Тези датировки обаче са в противоречие с конкретните геоложки взаимоотношения. Поради факта, че скалите се постилат от приабонски седименти и се покриват от доказано долноолигоценски скали, се приема рупелска възраст.
В ареала на пълното си развитие Зимовинският вулкански комплекс е представен от няколко неслоести и слоести литостратиграфски единици. От тях в пределите на к. л. Ардино е представена само туфитно-туфозна задруга.
Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987; Георгиев и др., 1997ф; Marchev, Singer, 1999; Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2003; Milovanov et al., 2005)
Със Зимовинския вулкан е свързана и пирокластиката от състава на Подковската свита.
За първи път и под това наименование се отделя от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2005ф) към състава на Зимовинския вулкански комплекс. Обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътстващите я туфити в района. В пределите на картния лист е представена с две пачки – карбонатно-туфитно-туфозна и туфозна.
