Звезделският вулкански комплекс се разглежда като неслоеста вулканска единица, отговаряща на въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) официална литостратиграфска единица от смесени скали, означена като „Звезделски андезитобазалтов комплекс”. Тя е с редуциран обем в сравнение с последната, като от състава ù са извадени скалите, причислени от нас към Зорнишки вулкански подкомплекс. На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите на комплекса са отнесени предимно към „задругата на трети среднокисел вулканизъм”.
Единицата се разкрива в югозападния ъгъл на картния лист в околностите на селата Джелепско, Лале и на север към с. Нановица и околностите на селата Ямина, Златолист и Хисар.
В пределите на картния лист скалите на комплекса се разполагат съгласно, с рязка литоложка граница върху кисели пирокластити от Чифлишки вулкански подкомплекс, а се покриват от скали на варовиково-мергелната задруга и кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс).
Единицата е съставена от базични до среднокисели лави, съпътстващи вулканомиктови седименти и в по-малка степен от пирокластити. Епикластитите, туфитите и туфите подстилат и разделят две ефузии от сходни по характеристики базични до среднокисели лави. Базичните разновидности са по-редки, като се явяват през различни епизоди от вулканската активност. В късните етапи от развитието на вулканизма се внедряват множество дайки и субвулкански тела. Югозападно от площта на картния лист е внедрена хипоабисална интрузия.
K-Ar датировки за вулканитите от комплекса са от порядъка на 31,5 Ма (Lilov et al., 1987; V. Georgiev, Milovanov, 2003). Чрез магнито-стратиграфски корелации Moskovski et al. (2004) потвърждават възрастта на скалите като рупелска.
При настоящото проучване и в пределите на картния лист Звезделският вулкански комплекс се подразделя на следните единици (от долу – на горе): долна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – долна ефузия; горна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – горна ефузия и базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес.
4.1.10.1. Долна туфо-туфитна епикластична пачка (1ZvOl1)
В миналото скалите на пачката са приемани предимно като туфобрекчи, туфи и туфити (Яковлев и др., 1954ф; Р. Иванов, 1960, 1961; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф). По-късно Harkovska et al. (1994, 1998) и Moskovski et al. (2004) описват и определят по-голямата част от тези скали като вулканомиктови седименти (епикластити).
Скалите от пачката се разкриват в околностите на с. Лале и западно от него, и на север към селата Неофит Бозвелиево и Нановица.
Единицата се разполага съгласно, с рязка литоложка граница върху киселите пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покрива се конкордантно от лавите на долната ефузия и скали от варовиково-мергелната задруга.
Пачката е изградена предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. Най-разпространени са вулканомиктовите брекчоконгломерати. Те са дебелослоести до масивни, с неравномерно разпределен жълтеникаво-сив песъчлив до гравиен, в различна степен туфозен, матрикс. Късовете са дребно- до едрочакълни, с отделни валуни и блокове. Обработката им е от средна до добра. По състав са главно от базични до среднокисели вулканити, като често срещани са червено-виолетовите феноандезити. Рядко присъстват чакъли от метаморфити и кисели вулканити. На различни места в разреза на пачката се срещат относително издържани нива, прослойки и лещи от туфозни вулканомиктови псамитови до гравийни пясъчници, алевролити, туфити и среднокисели туфи. В околностите на с. Лале вулканомиктовите брекчоконгломерати преминават във височина в дребнозърнести до алевритови, уплътнени туфити. При с. Нановица са представени от сиво-кафеникави фини среднокисели туфи, туфити и алевролити.
Дебелината на пачката в пределите на картния лист варира в рамките на 50–150 m.
Harkovska et al. (1994) считат, че обстановката на отлагане на вулканомиктовите седименти е плиткоморска – литорална до неритична. Ние предполагаме, че подхранването на скалите от пачката е свързано основно с размив на среднокисели приабонски вулканити.
Възрастта на скалите, определена по стратиграфска позиция, е рупелска. За скали от пачката западно от с. Карамфил (к. л. Крумовград 1: 50 000) Harkovska et al. (1997) привеждат фаунистични определения и с хатска възраст, които не съответстват на стратиграфската им позиция. Впоследствие Moskovski et al. (2004) ги корелират магнито-стратиграфски с долноолигоценски единици от района.
4.1.10.2. Базични до среднокисели вулканити – долна ефузия (2ZvαβOl1)
Под това название и обем единицата е отделена при настоящото изследване.
Скалите от единицата се разкриват в югозападния ъгъл на картния лист.
Вулканитите се разполагат съгласно върху скалите на долната туфо-туфитна епикластична пачка. В околностите между селата Соколино и Падница алтернират с кисели пирокластити от Чифлишки вулкански подкомплекс. Покриват се с рязка литоложка граница от скали на варовиково-мергелната задруга и кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс.
Единицата е изградена главно от лавови потоци и покрови от масивни, често призматично напукани, предимно сиво-черни до черни дребно- среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко в преход към базалти или латити.
Андезитобазалтите и андезититe изграждат основната част от комплекса. Първичните минерали са 5–40% от обема на скалата. Плагиоклазите са зонални, като при андезитите са андезин до лабрадор, а при андезитобазалтите – лабродор, по-рядко до битовнит. Фемичните минерали са представени от авгит, енстатит, амфибол и биотит. В по-базичните разновидности се среща оливин. Акцесорните минерали са титаномагнетит, титанит и призматичен до иглест апатит. Основната маса е хиалопилитова, по-рядко трахитова. Всред лавите се наблюдават миндали, запълнени с хидротермална минерализация.
Някои андезити съдържат капкоподобни базични включения с интерсертална основна маса (Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998). Според Nedyalkov, Pe-Piper (1998) плагиоклазът в тях има битовнитова периферия, като същия състав имат и микролитите в основната маса. Вулканското стъкло във включенията е по-базично отколкото това в самите скали. Този факт е възприет като указание за смесване на две магми през различни стадии от еволюцията. Според същите автори по-рядкото внедряване на базична магма предполага пулсираща връзка между централна магмена камера с по-ниско налягане и по-дълбоко разположен източник с по-примитивна базалтова магма. Други признаци за смесване на магми, описвани за лавите от Звезделския вулкански комплекс, са неравновесни кристални асоциации и разлика в състава на течностни включения в минералите и основната маса, както и разлика в състава на ивички в разслоени лавови потоци (Недялков 1986; Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper. 1998; Raicheva et al., 2001; Raicheva, Marchev, 2003, 2006).
Максималната дебелина на лавовите потоци достига 100–200 m.
4.1.10.3. Горна туфо-туфитна епикластична пачка (3ZvOl1)
Скалите на пачката се разполагат върху лавовите потоци от долната ефузия и се покриват от тези от горната ефузия.
По характеристики скалите са сходни с тези от долната туфо-туфитна епикластична пачка. Представени са предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. Източникът на подхранване за късовете във вулканомиктовите седименти са предимно базичните до среднокисели вулканити от Звезделския вулкански комплекс.
Максималната дебелина на пачката е 60 m.
4.1.10.4. Базични до среднокисели вулканити – горна ефузия (4ZvαβOl1)
Скалите на единицата се разкриват в югозападния ъгъл на картния лист.
Вулканитите залягат върху скалите от горната туфо-туфитна епикластична пачка.
По характеристики вулканските скали от горната ефузия са сходни с тези от долната. Представени са от сиво-черни до черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко базалти и латити. Изграждат лавови потоци и покрови.
Дебелината на лавовите потоци е в рамките на 50–100 m.
4.1.10.5. Базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес (5ZvαβOl1)
Субвулкански базични тела в района на селата Долна кула, Златолист и Хисар се описват за първи път от Яковлев и др. (1954ф). Moskovski et al. (1996), Nedyalkov, Pe-Piper (1998) правят петроложка и геоложка характеристика на някои от тях.
Вулканитите са внедрени в скалите на Кърджалийската вулкано-седиментна група и Рабовския вулкански подкомплекс. Изграждат силоподобни, лаколитоподобни и неправилни тела. Контактите им с вместващите скали са ясно секущи, като се наблюдава термална закалка и в някои случаи приконтактно преориентиране на пластовите им повърхнини. В редица случаи субвулканските тела обтичат или заграбват блокове от скалите, в които са се внедрили.
Скалите са представени от черни с кафеникав оттенък масивни зърнести базалти (долерити) и андезитобазалти до андезити. В централната част на по-големите тела се разкрива дори пълнокристалинно габро (Nedyalkov, Pe-Piper, 1998) Структурата им е порфирна до криптопорфирна и офитова. Първичните минерали изграждат 50–80% от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (лабрадор-битовнит), клино-, ортопироксен и променен оливин. Плагиоклазите са зонални, с включения от вулканско стъкло и клинопироксени. В някои случаи се наблюдават кристали с обвивка от клинопироксен и централни части от ортопироксен. Според микросондовите анализи (Moskovski et al., 1996; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998) клинопироксенът е авгит, а ортопироксенът – енстатит и бронзит-хиперстен. Акцесорните минерали са представени от иглести, по-рядко призматични апатитови кристали и магнетит. Основната маса е от смектитизирано кафеникаво, на места жълтокафяво, частично кристализирало стъкло. Nedyalkov (в: Moskovski et al., 1996) описва наличието на два типа вулканско стъкло и според петрографските му характеристики предполага смесването на два типа базични топлки: по-ранна – замърсена и по-късна – по-примитивна.
K-Ar датировки за скали от субвулканските тела (Harkovska в: Nedyalkov, Pe-Piper) са в интервала 26,5–29 Ма (хат). Според нас, поради привързаността на разглежданите скали към Звезделския вулкански комплекс и взаимоотношенията им със скали от другите единици, възрастта им е най-вероятно къснорупелска.
Сподели с приятели: |