Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.10.1. Долна туфо-туфитна епикластична пачка (1ZvOl 1 )
- 4.1.10.2. Базични до среднокисели вулканити – долна ефузия (2ZvαβOl 1 )
- 4.1.10.3. Горна туфо-туфитна епикластична пачка (3ZvOl 1 )
- 4.1.10.4. Базични до среднокисели вулканити – горна ефузия (4ZvαβOl 1 )
- 4.1.10.5. Базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес (5ZvαβOl 1 )
4.1.10. Звезделски вулкански комплексЗвезделският вулкански комплекс се разглежда като неслоеста вулканска единица, отговаряща на въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) официална литостратиграфска единица от смесени скали, означена като „Звезделски андезитобазалтов комплекс”. Тя е с редуциран обем в сравнение с последната, като от състава ù са извадени скалите, причислени от нас към Зорнишки вулкански подкомплекс. На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите на комплекса са отнесени предимно към „задругата на трети среднокисел вулканизъм”. Единицата се разкрива в югозападния ъгъл на картния лист в околностите на селата Джелепско, Лале и на север към с. Нановица и околностите на селата Ямина, Златолист и Хисар. В пределите на картния лист скалите на комплекса се разполагат съгласно, с рязка литоложка граница върху кисели пирокластити от Чифлишки вулкански подкомплекс, а се покриват от скали на варовиково-мергелната задруга и кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). Единицата е съставена от базични до среднокисели лави, съпътстващи вулканомиктови седименти и в по-малка степен от пирокластити. Епикластитите, туфитите и туфите подстилат и разделят две ефузии от сходни по характеристики базични до среднокисели лави. Базичните разновидности са по-редки, като се явяват през различни епизоди от вулканската активност. В късните етапи от развитието на вулканизма се внедряват множество дайки и субвулкански тела. Югозападно от площта на картния лист е внедрена хипоабисална интрузия. K-Ar датировки за вулканитите от комплекса са от порядъка на 31,5 Ма (Lilov et al., 1987; V. Georgiev, Milovanov, 2003). Чрез магнито-стратиграфски корелации Moskovski et al. (2004) потвърждават възрастта на скалите като рупелска. При настоящото проучване и в пределите на картния лист Звезделският вулкански комплекс се подразделя на следните единици (от долу – на горе): долна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – долна ефузия; горна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – горна ефузия и базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес. 4.1.10.1. Долна туфо-туфитна епикластична пачка (1ZvOl1)В миналото скалите на пачката са приемани предимно като туфобрекчи, туфи и туфити (Яковлев и др., 1954ф; Р. Иванов, 1960, 1961; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф). По-късно Harkovska et al. (1994, 1998) и Moskovski et al. (2004) описват и определят по-голямата част от тези скали като вулканомиктови седименти (епикластити). Скалите от пачката се разкриват в околностите на с. Лале и западно от него, и на север към селата Неофит Бозвелиево и Нановица. Единицата се разполага съгласно, с рязка литоложка граница върху киселите пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покрива се конкордантно от лавите на долната ефузия и скали от варовиково-мергелната задруга. Пачката е изградена предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. Най-разпространени са вулканомиктовите брекчоконгломерати. Те са дебелослоести до масивни, с неравномерно разпределен жълтеникаво-сив песъчлив до гравиен, в различна степен туфозен, матрикс. Късовете са дребно- до едрочакълни, с отделни валуни и блокове. Обработката им е от средна до добра. По състав са главно от базични до среднокисели вулканити, като често срещани са червено-виолетовите феноандезити. Рядко присъстват чакъли от метаморфити и кисели вулканити. На различни места в разреза на пачката се срещат относително издържани нива, прослойки и лещи от туфозни вулканомиктови псамитови до гравийни пясъчници, алевролити, туфити и среднокисели туфи. В околностите на с. Лале вулканомиктовите брекчоконгломерати преминават във височина в дребнозърнести до алевритови, уплътнени туфити. При с. Нановица са представени от сиво-кафеникави фини среднокисели туфи, туфити и алевролити. Дебелината на пачката в пределите на картния лист варира в рамките на 50–150 m. Harkovska et al. (1994) считат, че обстановката на отлагане на вулканомиктовите седименти е плиткоморска – литорална до неритична. Ние предполагаме, че подхранването на скалите от пачката е свързано основно с размив на среднокисели приабонски вулканити. Възрастта на скалите, определена по стратиграфска позиция, е рупелска. За скали от пачката западно от с. Карамфил (к. л. Крумовград 1: 50 000) Harkovska et al. (1997) привеждат фаунистични определения и с хатска възраст, които не съответстват на стратиграфската им позиция. Впоследствие Moskovski et al. (2004) ги корелират магнито-стратиграфски с долноолигоценски единици от района.
Скалите от единицата се разкриват в югозападния ъгъл на картния лист. Вулканитите се разполагат съгласно върху скалите на долната туфо-туфитна епикластична пачка. В околностите между селата Соколино и Падница алтернират с кисели пирокластити от Чифлишки вулкански подкомплекс. Покриват се с рязка литоложка граница от скали на варовиково-мергелната задруга и кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс. Единицата е изградена главно от лавови потоци и покрови от масивни, често призматично напукани, предимно сиво-черни до черни дребно- среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко в преход към базалти или латити. Андезитобазалтите и андезититe изграждат основната част от комплекса. Първичните минерали са 5–40% от обема на скалата. Плагиоклазите са зонални, като при андезитите са андезин до лабрадор, а при андезитобазалтите – лабродор, по-рядко до битовнит. Фемичните минерали са представени от авгит, енстатит, амфибол и биотит. В по-базичните разновидности се среща оливин. Акцесорните минерали са титаномагнетит, титанит и призматичен до иглест апатит. Основната маса е хиалопилитова, по-рядко трахитова. Всред лавите се наблюдават миндали, запълнени с хидротермална минерализация. Някои андезити съдържат капкоподобни базични включения с интерсертална основна маса (Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998). Според Nedyalkov, Pe-Piper (1998) плагиоклазът в тях има битовнитова периферия, като същия състав имат и микролитите в основната маса. Вулканското стъкло във включенията е по-базично отколкото това в самите скали. Този факт е възприет като указание за смесване на две магми през различни стадии от еволюцията. Според същите автори по-рядкото внедряване на базична магма предполага пулсираща връзка между централна магмена камера с по-ниско налягане и по-дълбоко разположен източник с по-примитивна базалтова магма. Други признаци за смесване на магми, описвани за лавите от Звезделския вулкански комплекс, са неравновесни кристални асоциации и разлика в състава на течностни включения в минералите и основната маса, както и разлика в състава на ивички в разслоени лавови потоци (Недялков 1986; Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper. 1998; Raicheva et al., 2001; Raicheva, Marchev, 2003, 2006). Максималната дебелина на лавовите потоци достига 100–200 m.
По характеристики скалите са сходни с тези от долната туфо-туфитна епикластична пачка. Представени са предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. Източникът на подхранване за късовете във вулканомиктовите седименти са предимно базичните до среднокисели вулканити от Звезделския вулкански комплекс. Максималната дебелина на пачката е 60 m.
Вулканитите залягат върху скалите от горната туфо-туфитна епикластична пачка. По характеристики вулканските скали от горната ефузия са сходни с тези от долната. Представени са от сиво-черни до черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко базалти и латити. Изграждат лавови потоци и покрови. Дебелината на лавовите потоци е в рамките на 50–100 m. 4.1.10.5. Базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес (5ZvαβOl1)Субвулкански базични тела в района на селата Долна кула, Златолист и Хисар се описват за първи път от Яковлев и др. (1954ф). Moskovski et al. (1996), Nedyalkov, Pe-Piper (1998) правят петроложка и геоложка характеристика на някои от тях. Вулканитите са внедрени в скалите на Кърджалийската вулкано-седиментна група и Рабовския вулкански подкомплекс. Изграждат силоподобни, лаколитоподобни и неправилни тела. Контактите им с вместващите скали са ясно секущи, като се наблюдава термална закалка и в някои случаи приконтактно преориентиране на пластовите им повърхнини. В редица случаи субвулканските тела обтичат или заграбват блокове от скалите, в които са се внедрили. Скалите са представени от черни с кафеникав оттенък масивни зърнести базалти (долерити) и андезитобазалти до андезити. В централната част на по-големите тела се разкрива дори пълнокристалинно габро (Nedyalkov, Pe-Piper, 1998) Структурата им е порфирна до криптопорфирна и офитова. Първичните минерали изграждат 50–80% от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (лабрадор-битовнит), клино-, ортопироксен и променен оливин. Плагиоклазите са зонални, с включения от вулканско стъкло и клинопироксени. В някои случаи се наблюдават кристали с обвивка от клинопироксен и централни части от ортопироксен. Според микросондовите анализи (Moskovski et al., 1996; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998) клинопироксенът е авгит, а ортопироксенът – енстатит и бронзит-хиперстен. Акцесорните минерали са представени от иглести, по-рядко призматични апатитови кристали и магнетит. Основната маса е от смектитизирано кафеникаво, на места жълтокафяво, частично кристализирало стъкло. Nedyalkov (в: Moskovski et al., 1996) описва наличието на два типа вулканско стъкло и според петрографските му характеристики предполага смесването на два типа базични топлки: по-ранна – замърсена и по-късна – по-примитивна. K-Ar датировки за скали от субвулканските тела (Harkovska в: Nedyalkov, Pe-Piper) са в интервала 26,5–29 Ма (хат). Според нас, поради привързаността на разглежданите скали към Звезделския вулкански комплекс и взаимоотношенията им със скали от другите единици, възрастта им е най-вероятно къснорупелска. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|