ОЦЕНКА НА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕРБ В КУЛТУРАТА

Преди една година ГЕРБ предложи в изборната кампания една амбициозна Програма за развитие на българската култура, но тя бе обща, изключително пожелателна, а изпълнението й бе свързано с осигуряване на значителен финансов ресурс. Нещо повече, авторите на програмата декларираха, че изпълнението й ще е без нови ангажименти от страна на държавата.

Предвиждаше се:

• 
  генерална реформа във всички направления на културата у нас;
  
• 
  извеждане на сценичните изкуства на пазара, широка панорама от инструменти за участие на меценатски капитал в развитието на изпълнителските форми на изкуствата;
  
• 
  нов подход към националното културно наследство и т.н.;
  
• 
  приоритетно отношение към проблемите на културата, чийто бюджет няма да е на остатъчен принцип, а намалиха бюджета от 121 милиона за 2009 г. на 91 милиона за 2010 г., като оставиха само средства за заплати;
  
• 
  от съществуващите 5448 бройки заети в държавните културни институти след 15% съкращение ще отпаднат още 717 бройки и това обрича на закриване цели творчески трупи и води до липса на културни центрове в много от общините, като се погазва европейската практика за достъп до културни продукти на всеки гражданин в ЕС;
  
• 
  обещанието, че културните индустрии ще бъдат приоритет в културната политика на страната се илюстрира с фактическото оттегляне на държавата от развитие на българското филмопроизводство точно в годината на неговото върхово оценяване от световните и европейските форуми. От 16 милиона в Бюджет 2009, в ревизирания Бюджет 2010, в нарушение на действащия Закон за филмовата индустрия средствата са в размер едва на 8,5 милиона;
  
• 
  не бе изяснено съдържанието и на появилата се в Програмата на ГЕРБ „нова” терминология като „жива култура” или що е „ лична инициатива на хората на изкуството”.
  

Обещаната „реформа” досега се прави на парче, и то без да е приета Стратегия за развитие на българската култура, без да са приети промени в нормативната база. По този начин тя всъщност по-скоро е опит за „съкращения и сливания” без предварителна яснота за стратегическата цел.

До днес не е ясно какво имаха предвид създателите на Програма „Култура” на ГЕРБ и под „делегирани правомощия за творческите съюзи”, тъй като това е неприложимо за неправителствени професионално-творчески сдружения, регистрирани в частна полза.

Не намериха своето нормативно решение и обещанията за създаване на национални творчески фондове, обединяващи държавната субсидия с възможностите на меценатския интерес, дарителски акции и друг капитал.

В същото време не се зачитат хармонизираните в редица закони европейски норми, регламентиращи правата на гражданското общество, както на достъп до информация, така и правата им да се сдружават в каквито искат обществени форми. Направени бяха изказвания от политическия екип на МК за „намерения за редуциране броя на народните читалища”, което е недопустимо съгласно техния статут на НПО. Без обяснения бяха намалени с 20% утвърдените стандарти за издръжка на 1 субсидирана читалищна бройка, която досега бе 7130 лв. за 6775 бр.

Обещаните в проекта на ГЕРБ програми „Дебюти” съществуваха и преди към Национален фонд „Култура” и ИА ”Национален филмов център”. За тези програми обаче е необходимо поне да се запази размерът на целевата бюджетна субсидия, а тя е драстично намалена, като в много общини е сведена до нула.

В Програмата на ГЕРБ се говори за дигитализация на културно-историческото наследство – това е процес, обявен като един от приоритетите на правителството на ГЕРБ. Правителството на тройната коалиция успя да снабди всички музеи и художествени галерии в страната с необходимия минимум дигитална техника. Оставаше само да се финализира проектът за софтуерната програма. Всички театри също участват в общ проект и първият етап за дигитализация на българските театри бе завършен още през пролетта на 2009 г. Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” завърши своите проекти за виртуална библиотека и виртуален национален музей. Всички библиотеки в страната са включени в проект „Глобални библиотеки на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, където бълграската държава е страна и досега участва с 2 милиона долара. Всички тези проекти все още очакват продължението си от новите управляващи....

Прекратена е практиката за съфинансиране дейността на държавните културни институти в изпълнение споразумението със Сдружението на българските общини, което действа вече почти 10 години. Средствата за делегираните бюджети на други културни дейности в общините (за музеи, галерии и библиотеки) от 78 008 801 лв. за 2009 г. сега са паднали под 60 милиона лв. Това означава, че има средства само за заплати, намалени с 20 %, а стандартите за издръжка на тяхната дейност са тотално нарушени.

Най-голямо разминаване има с приоритет 4.4 от Програмата на ГЕРБ. Много от големите представителни международни и местни културни професионални и любителски фестивали и празници на културата са оставени да креят или вече преустановиха своето провеждане поради липса на финансова подкрепа.

От началото на мандата си досега, за една година, новият екип откри от свое име над 28 обекта, фестивали и форуми у нас и в чужбина, за които са направени бюджетни разходи по договори в продължение на последните три години от правителството на тройната коалиция. Дадена бе зелена улица на проектите по оперативните програми: „Смесено финансиране на рехабилитация, реконструкция и модернизация на паметници на културата, държавна собственост” и обектите „За рехабилитация на обекти - паметници на културата с национално и световно значение”. Тези проекти бяха разработени и приети от МРРБ до пролетта на 2009 г. и беше осигурено финансиране за общо 50 милиона лева – пак от тройнта коалиция.

Както в други области на националната политика, така и в културата бяха прокарани лобистки текстове, които облагодетелстват определени икономически кръгове у нас.

В Годишния доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа българските власти са призовани „надлежно да разследват нарастващия брой на случаи на расистки и ксенофобски действия, като устни и физически нападения, опорочаване на джамии, както и провокативни кампании от страна на някои политически партии”. Както е известно, критичните упреци на ПАСЕ и на редица други международни организации са насочени към партия „Атака” – коалиционен партньор на ГЕРБ.

Важна причина за ръста на ксенофобски изказвания и действия е създадената в страната от правителството и от поддържащите го политически партии обстановка на неотговорно говорене по широк кръг въпроси с етнически, религиозен, правозащитен или общохуманитарен характер. Наднормената словесна активност на правителството, безотговорното тиражиране на непроверени твърдения, подозрения или дори откровени инсинуации влошиха обществения климат. Правителството на ГЕРБ и някои негови клакьори месеци наред обясняват, как „Ахмед Доган се опитва да дестабилизира страната и настоящото управление” и да „предизвиква етнически конфликти.” Няма съмнение, че в редица общини и региони социалното напрежение се повишава; в „смесените райони” това естествено придобива и етнически облик. Същевременно липсват основания да се очакват някакви драматични развития.

Правителството си играе с огъня, като фактически провокира възникването на конфликти.

Приет бе пожелателен правителствен документ в областта на интеграцията на ромите, който очевидно се разминава с реалните проблеми и с необходимите управленски действия. Той контрастира и с няколко сериозни граждански инциденти в които са намесени граждани от ромски произход. В областта на интеграцията на малцинствата, липсва както ясна визия, така и практически мерки.

В своята програма за „Европейско развитие на България” ПП ГЕРБ подчертава, че нейната мисия е да осъществи пълноценното членство на българските граждани в ЕС и да върне достойнството на България в ЕС и света. В действителност ГЕРБ не е в състояние да формулира националния интерес и да го отстоява ефективно. В резултат сме свидетели на хаотична и дебалансирана външна политика, която поставя под въпрос отношенията с ключови страни от ЕС и особено с Руската федерация.

Най-смущаващото е, че за тази година България не реализира нито една външнополитическа инициатива и не демонстрира активност в сферите, в които предишното правителство беше особено успяло – политиката на България и ЕС към Западните Балкани и Черноморския регион.

Българската външна политика се превърна във функция на решенията на ЕС в тази сфера, без българските представители да участват активно и с ясни позиции във формулирането на тези решения.

Формалните приоритети във външната политика не бяха подплатени с реални действия, като по един от ключовите приоритети – „връщането на България в центъра на Европейската политика” – беше постигнат обратния резултат и България все повече се отдалечава от ЕС.

България остана пасивна и в процеса на създаване на Европейската служба за външна дейност. Страната ни не предложи ясна визия и реални действия в посока заемане на пълноценно място в нейните структури.

Демонстрирано бе сериозно подценяване на едно от ключовите министерства - за министър на външните работи беше назначен човек с явната цел постът да бъде използван като трамплин за еврокомисар. Доказаната на европейския терен некомпетентност доведе до оставка на Румяна Желева и рокада на министри.

От самото начало на управлението се заложи на политическите наказателни акции в дипломатическата служба и конфронтация с държавния глава – подход, който беше забравен през последните 10 години. Пристъпи се и към немотивирани, без необходимия анализ съкращения на персонала и издръжката на дипломатическите мисии.

Новият министър започна „Стратегегически преглед на дипломатическата служба”, чиито резултати са противоречиви, изводите – неясни, а предложенията за бъдещи действия – все още необявени пред обществото. Това внася допълнително напрежение в системата и води до демотивиране на дипломатическите служители. Намеренията за рязко съкращаване на броя на дипломатическите представителства по света подлагат на сериозен риск способността на страната да защитава интересите на българските граждани по света, както и да създава благоприятни политически и икономически възможности за развитие на страната.

Една година след началото на мандата може да се констатира, че добрите намерения са останали само на хартия, а конкретните действия ги опровергават.

Програмата за управление на правителството на ГЕРБ се оказа един многословен и твърде обемен материал, включващ в основни линии част от предизборната им програма и риторика, както и текстове от различни статии, материали, документи от различни информационни източници.

Липсваше ясна и точна визия на управленските решения на правителството по отношение на националната сигурност и отбраната.

Какви са реалните резултати от едногодишната дейност на правителството на ГЕРБ?

1. 
   Отсъствие на завършена и цялостна визия за промени в структурата и състава на въоръжените сили.
   

-Прегледът на структурата на силите се осъществява преди разглеждането и приемането на Стратегия за сигурност на Република България.

2. 
   Предприемайки действия за преразглеждане на структурата на силите и Плана за развитие на въоръжените сили няма решения, водещи до повишаване на бойната готовност и боеспособността на войските, формиране у личния състав на високи морално-психически и физически качества, усъвършенстване знанията и уменията на офицерите по организиране и управление на действията на подчинените по целия спектър от мисии.
   
3. 
   Практическо спиране на проектите за модернизация на въоръжените сили.
   
4. 
   Демотивация на личния състав след поредица антисоциални решения, представяни като освобождаване от несвойствени дейности и намаляване на разходите на Министерството на отбраната.
   
5. 
   Несигурност и неяснота за кадровото развитие на военнослужещите, опасения от нови съкращения и силно намаляване на личния състав на Министерството на отбраната и въоръжените сили.
   
6. 
   Обезличаване на военното командване.
   
7. 
   Внасяне елементи на несигурност във военно-образователната система.
   

- Ускоряване на работата по проекта за Стратегия за сигурност на РБ;

- Въвеждане на интегриран модел на Министерството на отбраната;

- Стартиране на процеса на Преглед на структурата на силите и изготвяне на нов План за развитие на Въоръжените сили.

Извършените през годината акции на МВР се отличаваха повече със своята показност и PR, отколкото с конкретните резултати. В потвърждение на това е, че все още няма внесен нито един обвинителен акт в съда от проведените от МВР акции.

Друга тенденция, която се забелязва, е отразяване чрез медиите на рутинната оперативна дейност на МВР като специализирани полицейски акции.

Ефектът от работата против организираната престъпност и корупцията се измерва със следните параметри: намаляване на контрабандата и увеличаване на приходите от акцизи, ДДС и др. данъци. Какви са фактите след една година – невиждана по своите размери контрабанда и намаляване на събираемостта с повече от 2 милиарда лева от планираното в бюджета. Това означава, че схемите за неплащане на акцизи и източването на ДДС работят с пълна сила.

В началото на своето управление ръководството на МВР организира среща със синдикалните организации, на която бяха поети ангажименти относно: подобряване на материалната база, доставките на ново техническото оборудване, осигуряване на заявките на личния състав с необходимите количества полицейски униформи (зимни, летни, кубинки, строеви униформи и др.), запазване на социалните придобивки на служителите на МВР и провеждане на редовни срещи между синдикати и ръководството на МВР.

Кои ангажименти не бяха изпълнени:

- По подобряване на материалната база не е направено нищо;, откриха се три нови сгради на РУ на МВР (осигуряването на финансите, организирането на процедурите по строителството и тяхното изпълнение изцяло се дължи на предишното ръководство на МВР, което беше признато и от министър Цветанов). Новата сграда на досъдебно производство и сградата, построена и определена за ГДКП - Главна дирекция „Криминална полиция”, все още не се използват;

- Липсва доставка на ново техническо оборудване;

- През този зимен сезон не са раздавани зимни полицейски униформи. Съгласно информацията за сключените договори в сайта на МВР, договорите за доставка на зимно облекло са сключени в средата на март, като количествата са силно редуцирани и са крайно недостатъчни;

- С бъдещи промени в различни закони ще се загубят и някои социални придобивки на служителите на МВР (вдигане на годините за пенсиониране на 30 години стаж), което води и до рязко увеличаване на рапортите за пенсиониране. В момента е налице и орязване на допълнителното възнаграждение за „специфични условия на труд”;

- Диалогът със синдикатите е сведен до минимум, дори има случаи на заявени срещи, които не са се състояли по вина на ръководството на МВР.

Освен това се забелязва и фаворизиране на определени структури на МВР като ГД БОП. Също има противопоставяне на администрацията на МВР с оперативния състав.

Финансово осигуряване и материално техническо снабдяване на МВР.

Финансовото осигуряване на МВР е под санитарния минимум. Финансово са осигурени само режийните разноски (ток, вода, такса смет, храна и др.). Няма осигурени средства за: вещево доволствие на служителите за 2010 г.; горива (въведени са лимити, с които не могат да се изпълняват нормално служебните задължения); техническо оборудване. До това положение се е стигнало, защото ръководството на МВР със съгласието на МФ е прехвърлило сто милиона лева от отпуснатите на МВР финанси за текущи разходи във фонд „Работна заплата”.

За материално-техническото снабдяване на МВР се работи на парче и без ясна визия и план какво е необходимо за осигуряване на нормални условия за работа. Заради това процедурите за обществени поръчки са намалели значително, като над петдесет процента от откритите процедури са прекратени.

При така създалият се недостиг на финанси е учудващо, че има открита процедура за следгаранционна поддръжка на автомобилите на МВР с изтекла гаранция, при условие, че има структура в МВР, която поддържа автомобилния парк. При това финансовите средства, необходими за осигуряване на поръчката, са доста повече от средствата, които в момента МВР харчи за поддръжка на автомобилния си парк.

Още със стъпването си в длъжност като министър на МВР, Цветанов започна открита война със съдебната система с една-единствена цел – бързото приключване на поръчкови дела. На този натиск се подаде Прокуратурата, но не и съдът, който продължава да изисква представянето на годни доказателства, за да има осъдителни присъди. Поради това се засили натискът както към съда, така и към ВСС. Цветанов се самопредложи за кадровик на съдебната система (предложи всички висши магистрати да се назначават след проверка от ДАНС) и предложи създаване на специализирани съдилища.

С изменения правилник на МВР се допуска освен дознателите и широк кръг полицаи да имат разследващи функции. Това доведе до ниска ефективност на разследващите полицаи и до факта, че събраните доказателства от МВР в повечето случаи са негодни за повдигане на обвинение от Прокуратурата, което намалява в значителна степен ефекта от провежданите полицейски акции.
12. УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

ГЕРБ обеща земеделието да бъде приоритетен отрасъл за страната. Ангажиментите, които поеха за отрасъла, бяха: създаване на гаранционен фонд за покрепа на земеделските производители по ПРСР; акредитиране на Идентификационната система за селскостопански животни; своевременна нотификация на държавни помощи за периода 2010-2013 г.

След едногодишно управление, отрасъл „Земеделие" отчита сериозни структурни проблеми, липса на политика, и то в най-критичния отрасъл на производството- животновъдството. Създаването на Български държавен стандарт, на Агенция за храните са надстройка на отрасъла „Земеделие", която може да функционира само при условие, че има жизнено и конкурентноспособно производство. Остава настрана въпросът за невъзможността да се контролират стандарти, но това българските потребители ще разберат само след няколко месеца, когато ще осъзнаят „заблудата" за качеството на храните. Тези изисквания могат единствено да доведат до спад в потреблението, увеличаване на цените, реална заплаха за българските производители от конкуренцията на продукти от страни - членки на ЕС.

От тази гледна точка, отрасъл „Земеделие" през 2010 г. регистрира най-ниското равнище на подкрепа от страна на държавата в сравнение с равнището до 2009 г. Изчисленията показват, че земеделските производители до 2009 г. са получавали допълнителни средства от държавния бюджет във вид на субсидии (държавни помощи) в размер на 7 лв./дка. През 2010 г. тази помощ не съществува. За отрасъл „Животновъдство" поради отпадане на подпомагнето за генофонд, субсидиите за мляко също имат редукция в плащанията средно с 25 лв./брой - животни (ЕРД) и 5 лв./ брой - животни от ДРД. Това, съчетано с относително ниски пазарни цени, доведе до реален спад на доходите в земеделието средно с 30 на сто.

Не е нотифицирана нито една държавна помощ, която касае подпомагане чрез субисидии, а с това и липсата на навременна подкрепа на реалния сектор.

Друга важна придобивка за заетите в отрасъла до 2009 г. беше облагането на доходите на физическите лица, заети със земеделие. През 2010 г. средствата, които земеделските производители дължат за социални и здравни осигуровки, са над 700 лева, или това представлява ръст от близо 3 пъти спрямо 2009 г.

МЗХ не успя през септември 2009 г., а също и през 2010 г. да обнови орто-фото картите, което представлява сериозна заплаха за изплащане на директните плащания по СЕПП.

Усвояването на ПРСР и Оперативна програма „Рибарство" е на критичен минимум, най-вече по отношение на обработването на проекти, а също така на тяхното изплащане.

Гаранционен фонд така и не се съзададе, а това поставя земеделските прозводители в трудната ситуация да не могат да изпълнят одобрените проекти поради трудности в кредитирането.

Агенция по храните на този етап е на ниво „стратегия”, но няма реални стъпки по нейното създаване. За да стартира нейната дейност, е необходима промяна най-малко на четири закона, касаещи дейността на структури и агенции в МЗХ.

Сектор „Гори" е във финансов колапс. Предлаганият нов Закон за горите, който е на етап обсъждане, ще доведе до съкращаване на хора, фалити и невъзможността да се провеждат каквито и да е дейности в сектора. МЗХ не е представил по този закон финансовите разчети и при неговото разглеждане не се вземат предвид икономическите сметки и заетите хора в сектора. Създаването на 6 предприятия е икономически недомислица, а възможността да се натрупват средства в новосъздадените три фонда, на практика е невъзможно.
13. ОЦЕНКА НА ЕДНОГОДИШНАТА ПОЛИТИКА НА ГЕРБ В СЕКТОР „ОКОЛНА СРЕДА И КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ”

На парламентарните избори през 2009 г. партия ГЕРБ се яви с политическата си платформа „Програма за европейско развитие на България”. По отношение на околната среда и развитието на водния сектор, както е определен компонентът в програмата, в нея ГЕРБ поставя следните приоритети със съответните мерки за тяхното реализиране:

1) Намаляване на последиците от климатичните изменения, ограничаване на емисиите на парникови газове и насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, на енергийно и ресурсно спестяващи технологии.

2) Подобряване състоянието на водите, опазване на водните ресурси и ефективен контрол на дейностите по ползване на водни обекти.

3) Развитие на адекватни регионални системи за управление на отпадъците, генерирани на територията на България.

4) Ефективно развитие на мрежата „НАТУРА 2000”, опазване на природното наследство и биоразнообразието като национално богатство.

5) Укрепване капацитета на институциите, отговорни за управлението и контрола на дейностите по опазване на околната среда.

След 5 юли 2009 г., през ноември 2009 г., новото правителство обявява и своята Програма на правителството за европейско развитие на България. В нея са поставени седем приоритета за развитие на страната ни, които обхващат целия спектър от публични политики. Гарантиране и опазване на околната среда и водите на България са поставени като елемент в Приоритет 5, отнасящ се до „създаване на благоприятна и здравословна среда на живот за гарантиране на личното и общественото здраве”. В него подробно са разписани мерки по съответните компоненти на околната среда:

• 
  опазване и подобряване на състоянието на водните ресурси;
  
• 
  ограничаване и спиране загубата на биологичното разнообразие;
  
• 
  подобряване качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  устойчиво управление на земите;
  
• 
  устойчиво управление на отпадъците;
  
• 
  предотвратяване и намаляване на шума в населените места;
  
• 
  гарантиране участието на обществеността при вземане на решения за околната среда и формиране на отговорно отношение и грижа;
  
• 
  интегриране на политиките за околната среда и здравето в другите политики.
  

Правителството на ГЕРБ определя реформата в областта на промените на климата и защитата на плана за разпределение на квотите от емисии на парникови газове като втора по важност реформа след финансовата със съответните реформи в управлението на европейските фондове. В намеренията на правителството е включена и възможността авиацията да участва в схемата за търговия с емисии, за което от авиокомпаниите са поискани доклади за изхвърляните вредни газове в околната среда.

С промени в Закона за опазване на околната среда от началото на юни 2010 г. се създава нов механизъм за разходване на постъпващите средства от международна търговия с парникови емисии. Новосъздаденият механизъм е лобистки и по всяка вероятност е уникален случай в европейската и световната практика. Съгласно него средствата от продажба на държавна частна собственост ще се разходват в полза на Националния доверителен екофонд (НДЕФ) (5%) и в полза на лица, посочени от Консултативния съвет на НДЕФ, съставен основно от американски компании.

Новото ръководство на МОСВ създадава специализирана дирекция по климата, в която министерството твърди, че е привлечен висококвалифициран персонал, след като уволнява наличните експерти по климата и качеството на атмосферния въздух. Чрез новата структура е разработен Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове, който Европейската комисия одобрява. Веднага след това, с решение на Министерски съвет, се оттегля искът по делото, заведено в Европейски съд за отмяна на решение на ЕК от 26.10.2007 г. относно Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за 2008-2012 г., нотифициран от РБългария съгласно Директива 2003/87/ЕО. Създава се нова организация в националната система за извършване на инвентаризацията на емисиите на парникови газове, като необходима предпоставка за извършването както на европейска, така и на международна търговия с емисии на парникови газове. Още по време на проверката обаче, прилагащият орган отново констатира, че системата за инвентаризация на парниковите емисии не съответства на Протокола от Киото.

В резултат на всичките тези действия, МОСВ не успява да защити българските интереси при одита от страна на проверяващия орган през октомври 2009 г., както и при последвалото изслушване в началото на май 2010 г., с което демонстрира пълната липса на административен капацитет. Вследствие на което, в края на май 2010 г. на България бе отнета акредитацията за търговия с парникови емисии, с което загуби и реални около 500 млн. лв. приходи във фискалния си резерв.

Европейската комисия отхвърли искането на България за отлагане с още две години на срока за влизане в сила на екологичните изисквания спрямо пет топлоелектрическите централи - ТЕЦ „Бобов дол", „Брикел" ЕАД, „Марица 3" ЕАД, ТЕЦ „Република” и ТЕЦ „Сливен". Становището на ЕК е, че затрудненията на България в тази област са свързани със неспазване на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Те не могат да бъдат определени като краткосрочни затруднения, възникнали през трите години след присъединяването на България към ЕС, а като съществували към момента на съставяне на Договора за присъединяване и за това искането на България е отхвърлено като недопустимо. В своята обосновка българските власти оправдават тази невъзможност с икономическите затруднения, довели до съществено забавяне на инвестициите, необходими за модернизиране или замяна на съответните инсталации, което по очевиден начин доказва невъзможността им да се справят с преговорната материя и отсояването на българските интереси.

Като свое достижение правителството определя разработването на ясни критерии и процедури за одобряване на проекти за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), гарантиращи опазване на околната среда и прозрачността на процедурите.

В същото време изготвянето на екологичната оценка на Националния план за производството на възобновяема енергия е забавена извън планираното време, като в МОСВ няма яснота дали планът може да бъде изпратен в Брюксел без екологична оценка. Самият план се изготвя от икономическото министерство, което е възложило неговото разработване на външен консултант (консорциум между португалската „Ecosphera”, английската „IT Power” и Черноморския регионален енергиен център) и е получило „много незадоволителен“ проект като резултат от възлагането. Необходимо е планът да се пренапише отново, защото веднъж върнат от Европейския съюз, ще създаде проблеми и за в бъдеще. Във връзка с изготвянето на този план, към енергийната мрежа в страната се присъединяват ВЕИ паркове само с цел да бъдат присъединени, в много случаи без разрешението на Националната електрическа компания и енергийния системен оператор, което нарушава сигурността на преносната мрежа и създава проблеми с нейната експлоатация. Затова е необходимо допълнително финансиране, за да бъде разширен капацитетът на мрежите в страната, което не е предвидено на този етап.

По въпроса за ВЕИ няма разбирателство между Министерство на околната среда и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Според екоминистерството инвеститорският интерес в областта на производството на електроенергия от слънце трябва да се пренасочи от земеделските земи към изоставени индустриални зони и полигони. Докато икономическото министерство счита, че ако земеделската земя има потенциал за производство на енергия колкото върху огромно количество декари на други места, тя ще се жертва след съответната оценка. По тази причина в подготвяния Национален план за развитие на възобновяемите енергийни източници ще има ясно обособени зони с най-голям потенциал за производство на „зелена“ енергия и след съответната екооценка към тях ще се насочва инвеститорският интерес. Налагането на ограничителни мерки е неприемливо за бизнеса и от друга страна противоречи на проекта на Енергийната стратегия на България до 2020 г., както и на обявеното в правителствената програма на ГЕРБ намерение за увеличаване дела на ВЕИ до 11% от брутното вътрешно потребление на енергия през 2010 г.

Всички тези проблеми и липса на стратегическа визия за развитие на сектора поставят предприемачите в неясна бизнессреда и ги карат да се оттеглят от инвестирането във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Една от най-крупните реформи, които предвижда новото правителство по отношение на сектора, е тази в областта на управление на водите. Визията за нейното провеждане е свързана на първо място със създаване на Национална стратегия за водите, която ще даде модела за развитие, за финансиране и социалния модел за този сектор. Екологичното министерство обаче признава, че към настоящия момент няма потенциал да се справи успешно с такива тежки задачи и възлага изработването на водната стратегия на външен консултант. За целта обявява обществена поръчка за 1,020 милиона лева. В същото време, в МОСВ е налична, изтотвената през 2009 г. от министерски експерти, дългосрочна стратегия, която касае управлението на водите като стратегически ресурс. Разработени са и планове за управление на речните басейни, които вече са изпратени в Брюксел и които са основните документи за управление на водите. До 2009 г. са приведени в съответствие и всички наредби към Закона за водите, което е направено с експертния потенциал на МОСВ. В този случай правителството трябва да си отговори на въпроса дали не трябва да закрие щатните експерти, след като основната работа на администрацията по изготвяне на нормативна база и провеждането на политики се възлага на външни консултанти.

На второ място към „реформата” във водния сектор се направиха и редица промени в Закона за водите. След като междуведомствена група работи по проектоизмененията няколко години и през 2009 г. беше готова с текстовете, през септември новото ръководство на министерството сформира нов екип за разработка на законопроекта. Внасяните промени се провеждат на няколко етапа, което само по себе си показва недостатъчен ресурс за цялостно стратегическо планиране на дейността. Най-напред бяха направени изменения във връзка с добива на минерални води в страната, с които бяха защитени интереси на големите фирми, бутилиращи вода. След което бяха подготвени промени с цел нормативно регламентиране на политиките в областта на защита от наводнения и изпълнение на европейската директива за оценка и управление на риска от наводнения. Срокът за адаптиране на националното ни законодателство към нея изтече в края на ноември 2009 г. и срещу България е задействана наказателна процедура за неприлагане на тези изисквания.

Третата серия от поправки е свързана с необходимостта от изграждане на функционален воден сектор и нуждата от значителни инвестиции за модернизиране на ВиК системите. Необходимо е да бъде гарантирано прилагане на принципа на единна тарифа за отделните групи потребители за всеки конкретен ВиК регион, да бъдат централизирани правомощията за планиране на регионално равнище, да се избегне рискът от разпадане на настоящите регионални ВиК оператори и тенденцията към раздробяване на проектите на такива обслужващи много малки населени места, за което обаче към настоящия момент правителството не дава нужната индикация за справяне с проблема.

Реалното изпълнение на проектите по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, сектор „Води”, е силно затруднено и тяхното успешно приключване в рамките на заложените срокове в програмата е практически невъзможно. През втората половина на 2009 г. новото ръководство на МОСВ разработи подход и методология за избор на проекти, според които определя секторните приоритети най-вече за агломерациите над 10 000 еквивалент жители (е.ж.), с което се променят и критериите за подбор на проекти по приоритетната ос. Новият механизъм, както и информация за направения преглед на проектите в сектора, бяха представени и пред осмото заседание на Комитета за наблюдение на ОПОС в качеството си на негов председател. Срещата обаче бе затворена за обществеността, вследствие на което не стана ясна оценката на представителите на ЕК.

На скрининг бяха подложени 187 проекта, като резултатът от прегледа на договорите доведе до промяна на обхвата и параметрите на проектите, промени на договорите за безвъзмездна финансова помощ (най-вече в случаите, в които договор за строителство не е сключен), налагане на мерки за засилен контрол на изпълнението, прекратяване на договори при преценка за недостатъчна или липса на обосновка на проекта.

„Неофициалните резултати” от скрининга и заключенията на експертите, които го извършват, са лишени от логика и последователност, още повече че всички проектни предложения, които сега са подложени на преглед, са изготвяни съгласно „Насоки за кандидатстване по съответната процедура за подбор на проекти”. Въз основа на този скрининг и „пренареждане” на проектите е налице необходимост от осигуряване на средства от националния бюджет за осъществяване на възприетите корективни мерки в максимален размер от 101 259 802,38 лв., при песимистични и оптимистични прогнози на министерството.

С голямо забавяне бе отправена покана от управляващия орган на ОП „Околна среда” към общините за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за 124 общини с над 10 000 еквивалент жители.

Вследствие на това забавяне има и сериозна опасност да се стигне до санкции и глоби от страна на Брюксел, който ще бъде напълно в правото си да задейства наказетелна процедура в края на годината.

Друг проблем на сектора в оперативната програма са невъзстановените искания за плащания, подадени още през септември 2009 г. Същевременно общините бенефициенти са получили официални писма от страна на Договарящия орган за верификация на тези разходи. Забавянето по тази приоритетна ос е в размер над 60 000 000 лв.

Като сериозно постижение в провеждането на политиката на новото правителство министърът на околната среда и водите отчита възможността за прилагане на принципа общините да управляват отпадъците на регионален принцип, осигурена с промените в Закона за управление на отпадъците. Приетите промени обаче ще се превърнат в допълнително финансово бреме за общините - за дейност по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо се задължава да прави месечни отчисления в специална сметка на съответната регионална инспекция по околна среда. С измененията се въвежда и такса депониране в общините, макар самата дума такса да е премахната. По този начин се въвежда отчисление, което общините сами определят, за да натрупват разходи и което да им послужи за създаване на ново съоржение в момента, в който наличното депо изчерпа капацитета си. Тези отчисления обаче влизат в таксата смет, което означава, че през следващата година тя ще бъде драстично увеличена. Това по категоричен начин противоречи на заявленията в края на 2009 г. от страна на министерството, че промените няма да се отразят на таксата битов отпадък, за което естествено ще бъдат обвинени общинските съвети при следващото приемане на местните бюджети.

С приетите изменения на закона се прокарват лобистки текстове, които създават монополно положение за ограничен кръг лица (търговци или брокери), които ще доминират на пазара за внос и износ на отпадъци (като суровини) и само тези лица ще могат да са нотификатори по процедури за превоз.

За неправилно прилагане на законодателството на ЕС в областта на отпадъците Европейската комисия заведе дело срещу България. Делото е по повод липсата на подходящи съоръжения за депониране на отпадъците в София, за което страната ни е предупреждавана няколко пъти.

По изпълнение на приоритетната ос в оперативната програма, в ход е възложен анализ, който обхваща подписаните договори за безвъзмездна финансова помощ по ОПОС, както и оценка на готовността по проекти, подготвяни по ИСПА и ПУДООС за 23-те регионални системи. Към момента са задействани процедурите единствено по изграждане на регионалните системи на София и Перник. В края на април управляващият орган на ОПОС е изпратил проекта за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична община на стойност 359 435 408,15 лева за одобрение от Европейската комисия.

През май 2010 г. министърът на околната среда и водите, въз основа на одиторски доклади от проверка на дейността на организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, подписа решения за отнемане на разрешенията на две от тях – „Импакт Корпорейшън” АД и „Рекопак” АД.

В Народното събрание е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Направени са промени в текстове, касаещи обхвата на процедурата по оценка за съвместимост с цел да се гарантира, че всеки план, програма, проект или инвестиционно предложение, който може да окаже значително въздействие върху дадена защитена зона, преди да е приет и/или осъществен, е обект на оценка за съвместимост. Въведени са и изменения по отношение изискванията към експертите, разработващи доклади по оценка за степента на въздействие върху защитени зони.

Правителството явно извършва определени действия към това да спази заявеното намерение за увеличаване на обхвата на защитените територии. Това най-вероятно ще се случи с изпълнение на проект за пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела „растителни микрорезервати”, каквато се предвижда да бъде изградена в България чрез финансовия механизъм LIFE+ на ЕС. Идеята е новите територии да придобият статут на защитени местности, без да бъде извършвана промяна на собствеността на земите и начина им на трайно ползване. Уреждането на статута на тези земи обаче ще доведе до конфликт между частните собственици и изпълнителите на проекта, което е с бъдещо развитие.

По изпълнение на приоритетната ос в ОПОС е налице сериозно забавяне.

Промени бяха направени и в Закона за генно-модифицираните организми. Зад явния предтекст на задължителното транспониране на българското законодателство с европейското, където липсват общи забрани за съзнателното пускане на ГМО в природата, правителството се опита да прокара лобистки интереси. Въпреки публичните отричания, че ще бъде допуснато свободното отглеждане на ГМО, гражданските организации не позволиха това да се случи. Бяха отворени обаченякои вратички в закона, вследствие на което в края на юни в консултативната комисия по ГМО избухна нов скандал. По искане на МЗХ за представяне и преразглеждане на оценка на риска за околната среда от употребата на генетично модифицирана царевица МОN810, на базата на постъпила нова научна информация за въздействието й върху околната среда по повод въведена забрана във Франция, основана на предпазната клауза по чл. 23 от Директива 2001/18, членовете на комисията взимат своето решение с наличието на едностранчива информация. Според еколозите комисията не е достатъчно информирана, за да взима компетентни решения, тъй като в материалите на министерството се включват само избрани статии и липсва всякаква информация за доказателствата, използвани в други страни. Към момента се очаква решението на министъра на земеделието относно забраната на MON810 в България, а българските еколози са на мнение, че МЗХ, спазвайки новия закон, трябва да предприеме същата процедура и за забрана на картофа „Амфлора” (вече забранен в Австрия и Унгария).

Противоречиви са действията на правителството по отношение на проучването и експлоатацията на подземни богатства. Подготвени са изменения на Закона за подземните богатства, които са приети от Министерски съвет и с които се предвижда кардинална промяна на начина, по който ще се координира и извършва тази дейност. Предстои всички функции да преминат към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Налице е сериозно неразбирателството между МОСВ и МИЕТ, което бе причина за забавеното внасянето на промените в Закона за подземните богатства.
ИНСТИТУЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Докато в програмата си ГЕРБ говори за устойчиво развитие, то в действията си правителството показва абсолютно неразбиране не термина „устойчивост”. Най-показателни в това отношение са последвалите непосредствено след спечелване на изборите уволнения в ключови сектори на министерството, като например в управлението качеството на атмосферния въздух, и назначаването на важни постове на „свои” хора от структурата на институцията със съмнителен опит и управленски умения.

В свое комюнике за извършената реформа, министерството изрежда редица извършени административни промени в структурата на МОСВ - 8% съкращаване на числеността на персонала през 2009 г., укрепване на инспекторатът на МОСВ (до август 2009 г. има 1 бр. за цялата система на МОСВ, включително и за второстепенните разпоредители), укрепване на дирекция „Вътрешен одит” – 10 души (до август работят двама специалисти без директор); създадаване звено за контрол на дейността на басейновите дирекции, създадаване на специализирана дирекция по климата, реструктуриране на голяма част от дирекциите в МОСВ, провеждат се конкурси за директори на всички второстепенни разпоредители в МОСВ (16 РИОСВ, 4 басейнови дирекции, 3 дирекции на национални паркове, Изпълнителна агенция по околна среда, както и за директор на ПУДООС).

Като контрапункт на твърденията за проведена административна реформа са установените проблеми в тази сфера с двете писма на генералния директор на Дирекция „Регионална политика” при Европейската комисия Дирк Анер от 08.01.2010 г. и 23 април 2010 г., с които той изразява безпокойството си за състоянието на изпълнението на Кохезионната политика в България.

В началото на юни 2010 г. Министерският съвет одобри решение за създаване на Съвет за развитие като орган по координация при програмиране и реализация на мерките за икономическо и социално развитие на РБългария в структурата си. Като основна задача на Съвета е поставена разработването на дългосрочен програмен документ (за 10 години) „Националната програма за развитие на Република България", който определя визията, целите, приоритетите и общата финансова рамка на политиките за икономическо и социално развитие на страната, както и механизма за наблюдение и контрол при нейното изпълнение. Към момента не може да се определи полезността на този орган, но е абсолютно сигурно липсата на стратегическа визия още при неговото създаване – в него не е включен министърът на околната среда и водите, а в първоачалния му вариант не е включен дори и министърът на регионалното развитие. Същият е включен по негово настояване, за което министър Караджова не настоя, видно от стегонграмата на заседанието.

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2008 г. бе приет от МС на заседание от 30 юни. В документа са разгледани основните направления на екологичната политика и държавното регулиране на ползването и опазването на околната среда, силен акцент е поставен на нерешени проблеми и неизпълнени ангажименти по отношение на изискванията на националното и европейско законодателство в областта на околната среда. С новите промени в Закона за околната среда този доклад вече не се разглежда от Народното събрание, внася се единствено в МС като последна инстанция.

Показателно за неразбиране важността на сектора е и излязлото от лидера на коалиционния партньор „Атака” предложение за сливане на МОСВ и МЗХ като възможна мярка за съкращаване на разходите при актуализацията на Бюджет 2010 г.

Година след началото на управлението на ГЕРБ можем да заявим следното - младите хора в България са сред най-засегнатите от неговите действия и бездействия, които допълнително утежниха ефектите от кризата. Млади хора загубиха своите работни места. Млади хора не могат да намерят своето работно място. Млади майки месеци наред не получават детските си надбавки. Млади майки ще връщат пари на държавата. Студенти загубиха и не получават стипендиите си. Младите учени загубиха средствата, с които да развиват изследванията си. Иначе, в проекто-стратегията за младежка политика на новите управляващи гръмко се говори за инвестиране в младежта и мобилизиране на нейния потенциал.

Текст буквално преведен от европейски документ. Издигаме ранга на младежката политика, гордо заявиха от ГЕРБ, когато преместиха младежкия ресор в Министерство на образованието. Има риск младежката политика да потъне, да се обезличи в такова мега-министерство с толкова натрупани, свои проблеми. Случи се второто. И започна едно лутане. Един ресорен заместник-министър смени друг ресорен заместник-министър, един министър смени друг министър, но и двамата не се разбраха за този ресор!

Междувременно бяха спрени всички младежки програми. Средствата им бяха орязани наполовина. След като пребори контрабандата, Симеон Дянков пребори младежките програми, този път наистина! Навярно се е надявал, че с тези спестени 800 000 лв. ще запълни дупката в хазната. По-късно се разбра, че имало и други солидни аргументи - информационните центрове и младежките НПО-та били пълни с някакви младежи, които не били членове на ГЕРБ, т.е. не може да им се има доверие!

По същата причина двадесетина младежи бяха уволнени от състава на бившата Главна дирекция „Политика за младежта”. Голяма част от тях са регионални координатори. Ама били работили в районите, давали информация, консултирали, повишил се броят на проектите и тяхното качество - няма значение, вън!

При това веселяшко състояние на нещата, единственото, по което се работи в момента, е създаване на Национален младежки съвет. Е, някой път забравят да споменат,че това е процес, стартирал през 2008 г. Така стоят нещата в сферата на младежката политика една година след идването на власт на ГЕРБ. Липса на собствени идеи, лутане, липса на средства, липса на капацитет. Дали това са очаквали тези млади хора, които подкрепиха ГЕРБ на изборите миналата година?

Общата оценка за изминалата първа година от управлението на правителството на ГЕРБ показва реализацията на силно негативни процеси в рамките на параметрите на устойчивото и балансирано развитие на регионите в страната.

Този процес беше съчетан с бърза тенденция на влошаване на финансовите възможности и стабилност на българските общини. Това поставя днес под въпрос способността на местните органи за самоуправление да гарантират постигнатия обем и качество на предлаганите публични услуги и възможността на общините да бъдат ефективен и ефикасен фактор при оползотворяване на възможностите на европейските фондове.

В посочения период не се реализираха практически стъпки за продължаване на процеса на децентрализация на функциите, отговорностите и финансовите ресурси от централната власт към местните власти.

Прилагането на секторни политики, които имат пряко въздействие върху развитието на регионите, бележи незначителни стъпки на развитие, а други откровенно са стопирани поради липса на възможности за финансовото им обезпечаване.

Изпълнението на Оперативна програма „Регионално развитие” продължи изпълнението си главно на база добра основа и старт, които и бяха зададени от 2008 г. Днес съществува риск за продължаване и увеличаване на степента на договаряне на нови проекти и ритмично изпълнение на вече сключените договори.

• 
  Негативни процеси за ликвидиране на териториални структури на важни институции – НАП, „Митници”, Български пощи, болници, театри и други институции. Тези процеси намаляват капацитетата на много територии за развитие и провокират увеличаване на безработицата и миграционните процеси;
  
• 
  Засилване на негативното диференциране на регионите по показатели безработица и инвестиции вследствие на негативното влияние на икономическата криза, чието влияние беше усилено от неадекватните действия на правителството през последната една година;
  
• 
  Неадекватна политика на правителството за изграждане и поддържка на републиканската пътна мрежа;
  
• 
  Постигане на резултати в договарянето на доизграждане на АМ „Тракия”, които предизвикват повече въпроси;
  
• 
  Замразяване на стотици важни инвестиционни проекти и липса на яснота за разплащане на извършени строителни дейности към фирмите от страна на държавата и общините;
  
• 
  Липса на политическа воля и управленска компетентност за ускорено и ефективно прилагане на законодателните промени във ВиК сектора, като гаранция за ефективно привличане на необходимите инвестиции, подобряване качеството на ВиК услугата и успешно изпълнение на Оперативна програма „Околна среда”;
  
• 
  Липса на реални практически действия и ясно формулирани управленски идеи за продължаване на процесите на децентрализация на функции, отговорности и ресурси от централната власт към местните органи за самоуправление;
  
• 
  Финансова необезпеченост на изработката на необходимата кадастрална основа на урбанизираните територии и големи инфраструктурни обекти.
  

• 
  За първи път през 2009 г. има абсолютно намаляване общо на приходите и собствените приходи, което съответно се е отразило и в свиване на разходите на общините. Намаляването на собствените приходи с над 260 млн. лв. под влияние на кризата е типично почти за всички общини. За съжаление тази тенденция се очертава да продължи и през 2010 г. Известен ръст отчитат 66 общини средно с около 20%, но той се дължи основно на еднократни фактори;
  
• 
  Най-голямо влияние върху спада на собствените приходи оказва намаляването на приходите от данък при придобиване на имущество със 172 млн.лв. и приходите от продажби със 175 млн.лв.;
  
• 
  Около 50 общини са в особено тежко състояние. Просрочените задължения са се увеличили драстично – 2,6 пъти.
  
• 
  Голяма част от общините още при приемането на бюджета са се опитали да предвидят влиянието на кризата, имат и изпълнени антикризисни мерки. Подобен подход е приложен и през 2010 г.;
  
• 
  Просрочените задължения на общините в началото на 2010 г. е над 250 милиона лв.;
  
• 
  За 2010 г. капиталовите разходи на общините са намалени с 50%, а общите им разходи за 2010 г. спрямо 2009 г. ще бъдат с 25% по-малко.
  
• 
  С актуализирания закон за държавния бюджет за 2010 г. са намалени субсидиите на общините с нови 100 милиона лв., което налага съкращения на нови 3300 работни места в тях.
  
• 
  Намалените субсидии на общините пряко влият върху най-уязвимите групи, ползващи услугите на социалния патронаж и върху младите семейства, ползващи детските ясли и градини в общините;
  
• 
  Намаляването на субсидиите за общините, съчетано с намаляване на местните им приходи ще намали силно потенциала на общините да изпълняват проекти съфинансирани от европейските фондове.
  

България има възможност да реализира през периода 2007-2013 г. от Европейските фондове проекти на стойност 11,4 млрд. евро, или изчислено на човек от населението се падат по 1488 евро.

Средствата от ЕС по 7-те оперативни програми и програмите за развитие на селските райони и рибарството са насочени към ускоряване на икономическия растеж, увеличаване на заетостта и подобряване на конкурентоспособността.

След три години и половина приложение на европейските фондове, в средата на седемгодишната финансова перспектива, след 11-месечно управление на настоящото правителство, се наблюдава сериозно изоставане в реализацията на тази основна европейска политика.