Онлайн канали за комуникация на малкия и средния бизнес в туристическия сектор
Място и роля на туристическия сектор за развитието на българската икономика
Изтегляне 0.75 Mb.
|
Място и роля на туристическия сектор за развитието на българската икономика
Фиг. 2. Брой туристи в света през 1986 г., 1996 г. и 2020 г. (прогнозни данни) в млн. души Туризмът отдавна се е превърнал в икономически и социален феномен в ежедневието на стотици милиони души. Той обхваща не само тяхното свободно движение, но е и важна форма за оползотворяване на свободното време и основно средство за осъществяване на връзки помежду им, за политически, икономически и културни контакти. Това обяснява и динамиката на туристическите пътувания, които са нараснали от 287 млн. през 1986 г. на 595 млн. през 1996 г. и ще достигнат 1,6 млрд. през 2020 г. (виж Фиг. 2). (Държавна агенция по туризъм, 2009) Както споменахме и в увода, България е разположена на кръстопът, свързващ Изтока и Запада от хилядолетия. Тя е дом на много цивилизации, включително на траки, римляни, византийци, славяни, древни българи и османци. В страната има много музеи, манастири и други исторически забележителности, които привличат вниманието на множество туристи. Основните ски курорти са Боровец, Банско и Пампорово, а главните морски - Созопол, Несебър, Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена. Планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите привличат планинари и алпинисти. През последните петдесет години в България са приети редица нормативни актове и са разработени няколко стратегии за развитие на българския туризъм, включително и от такива мощни консултантски организации като “Туристконсултинг”–Виена (1969 г.), водещи британски научно-внедрителски институти (1992 г.), специализирани групи по линията на ЕС (2006 г.), международен експертен екип по проект на Програма ФАР на ЕС (”Техническа помощ за българската държавна агенция по туризъм”, 2006 г. Членството на България към Европейския съюз ще продължава да оказва своето влияние върху развитието на туризма в страната през следващите години. Това влияние далеч не се ограничава с чисто технологичните улеснения като граничен и митнически контрол и др., но основно касае утвърждаване имиджа на България като „близка” дестинация, предлагаща усещане за стабилност, надеждност и предсказуемост. За съжаление, анализът на българския туризъм показва, че по отношение на конкурентоспособност, качество и разнообразие на услугите и утвърдени дестинации на международния пазар, българският туризъм се намира на средно равнище спрямо развитите туристически държави. (Държавна агенция по туризъм, 2009) Както споменахме в увода, в по-широкия смисъл на понятието туристическата индустрия има влияние върху огромна част от българската икономика. Именно на туризма днес се възлагат големи надежди като икономически и социален фактор в настоящото и бъдещото развитие на страната ни. Туризмът е в по-благоприятно положение в сравнение с другите стопански отрасли, тъй като има условия за разнообразен туризъм – маршрутно-познавателен, културен, религиозен, селски, зимен, екологичен, рекреационен, ловен, риболовен, яхтен, хазартен, индустриален, тоталитарен, винарски и други. Във всички тези направления в туристическата дейност нашата страна предлага добри условия и възможности за задоволяване на специфичните изисквания на специализирани групи туристи или на отделния турист; има добра материална база с широк обхват и многопосочност от познавателен, рекреационен и битов характер, привлекателен за наши и особено за чуждестранни туристи, тъй като на сравнително малка териториална дистанция се съвместяват планински, равнини, крайморски и крайречни пейзажи с привлекателни места за почивка, отдих, лечение и спорт; има сравнително добра организация за разнообразна туристическа дейност, включваща туристически услуги, почивна база, хотелиерски и ресторантьорски услуги, съвременна информационна и комуникационна технология, квалифициран обслужващ персонал в системата на туризма, който обаче все още е на разстояние от европейските норми; е изградена и продължава да се изгражда модерна база на стационарния туризъм, особено по Черноморското крайбрежие, където се оформиха туристически комплекси с модерни хотели, битови и атракционни заведения, задоволяващи и най-претенциозните посетители. Същото се отнася и до големите зимни курорти – Боровец, Пампорово и Банско, със съоръжения и условия за активна зимна почивка и спорт. Все още в своето начало е изграждането на базата на селския туризъм, за който страната ни има необходимите предпоставки. България все още е малко позната и дори непозната за много чужденци, наситени от видяното и преживяното в световно известните европейски и извъневропейски туристически региони, комплекси и обекти – те биха желали да видят и се докоснат до естествени природни феномени, исторически и археологически обекти, интересни своеобразни битови и фолклорни традиции, които са налице у нас. (Лазаров, 2005) През последните 30 години, туристическата индустрия е повлияна от три големи тласъка в развитието на информационните и комуникационни технологии (ИКТ): Компютърната резервационна система (КРС) през 70-те, Глобалната дистрибуционна система (ГДС) през 80-те и Интернет от средата на 90-те години насам. Развитието им оказва сериозно влияние върху всички посредници в тази индустрия – паралелно се развиват както премахването на посреднически дейности, така и създаването на нови такива. Онлайн комуникациите позволяват на българските фирми предлагащи туристически услуги да контактуват директно с клиентите си, което създава огромен натиск върху традиционните посредници, като туристическите агенции и туроператорите. Степента на игнориране на тези посредници варира значително в различните под сектори. И все пак онлайн комуникациите в България осигуряват много нови възможности както за традиционните играчи на пазара, така и за нововъзникващите онлайн посредници. Много нови фирми, които работят само през интернет успешно предлагат посреднически услуги, докато утвърдили се вече стари посредници успяват да запазят своята позиция на пазара, предлагайки своите услуги онлайн. Ето защо именно онлайн комуникацията в туристическия сектор е както в основата на проблема, така и в основата на решението му – само чрез използване на модерните технологии в туристическия сектор, бизнесът има шанс за оцеляване и успех. Нека разгледаме състоянието на онлайн комуникацията в българския туризъм.
|