елена Алексиева, Вулкан, изд. Жанет 45“, Пловдив, 2023 Романът на Елена Алексиева се изгражда като плетеница от историите на различни герои, които в края му се пресичат в неочаквана сглобка. Сюжетът му, роден от едно силно авторско въображение, свободно се движи между разпознаваеми образи на заобикалящото ни настояще и фантасмагорични обрати. Полифоничната структура на книгата преплита разнородни повествователни регистри. Читателите на Елена Алексиева вероятно улавят връзка между Вулкани предишния є роман, Свети Вълк – недиректна, а в начина на представяне на съвременността. Във Вулкан препратките към актуалното настояще, както и към времето от те години насам са очевидни, и все пак книгата далеч не е директен разказ за тях. Хиперболичен, абсурден, фантасмагоричен, саркастичен, Вулкан (както изобщо досегашната проза на Елена Алексиева) представлява много по-сложна рефлексия на съвременността и на съвременния човек. Георги Гаврилов, Последният Буенос Айрес“, ИК Знаци, 2023, 100 с, 15 лв. Третата стихосбирка на Георги Гаврилов го затвърждава като един от най- сериозните гласове в младата българска поезия. Неслучайно книгата беше в краткия списък с номинации за наградата Перото. Можем да я определим като книга за войната, видяна в широкия контекстна световните разриви и катастрофи, но и силно актуална, отправяща въпроси за смисъла и морала към днешния ни свят. Книга за взривяването наличното, за отпадането на илюзиите, за прощаването с невинността, но и за утойчивостта на копнежа по съхраняването на ценностите, както и за вярата в спасението чрез любовта. Теодора Димова, Не ви познавам, изд. „Сиела“, С, 2023, 444 с, 25 лв. Теодора Димова е от писателите, които знаят, че ако травмите отминалото не се извадят наяве и не се изговорят, се взривяват възможностите за нормално настояще, а и бъдеще. Затова и в новия є роман стаяваното минало застига героинята и подкопава устоите, показвайки как дори отделната личност не може да се спаси и опази в свят, в който е допуснал злото отминалото да се мултиплицира, предрешва ида ръководи и направлява. Има нещо от Ибсеновите дилеми в това писане, което пита и пита какво трябва да правим с истината, колко от нея трябва да съобщим и трябвали. Силно психологически, драматичен, романът в крайна сметка е разрез не само наличното решение и пътя към катарзис, но и картина на историята, на обществото ни, потънали във фалш, подмяна и загърбили морала.
