Още на стр. 16 Броят се издава с подкрепата на н фк 20
Изтегляне 1.87 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Mint Chocolate
- Strolling into the Past
- Доказателството
- От багажника
- Пейзаж с магаре
| Someone I Know For Tom Phillips Sitting on the stairs of the National Theatre, people around you drunk with the sunshine, I recognise you instantly: you are so out of place you seem to belong here. I wave my hand, and my reflection on the stairs waves back at me. Mint Chocolate The green candles of the cypress trees light our way downhill to the sea. We sit at a waterfront caf é, and you sip a mojito, while I order Sex on the Beach. The Mediterranean sun is just a gleam of copper light on your naked shoulder. Your skin is chocolate, but your lips are mint. Lunch It’s almost noon, and people start coming in. I just lie there and watch them eat. It’s an old trick that I’ve learned: if you keep staring, they are bound to look back. Every now and then, someone gives me chicken or a morsel of mackerel, or chips (which I don’t eat). It used to be better, but then they put up the sign: Don’t feed the cats! and that was that. Still lying on my side, I stretch my paws, slit my eyes and show just the tip of my tongue. Sooner or later, a guy comes along who cannot read. Strolling into the Past Walking by the fence propped up by the green explosions of bushes and sun, the stony road crunching under my feet, I suddenly thought of you: your gentle presence was all that was missing. Четири стихотворения, написани на български език от Том Филипс и редактирани от Павел Цветков Доказателството Да наблюдаваш колата, летяща през локвите на близкия кръстопът, да проследяваш сочи булеварда, издигащ се в небето, би било пример за чудо за повечето хора, живели нявга тук. Векове наред са липсвали коли, кръстопъти, булеварди, а дъждът сее стичал в локвите където си поиска – в горите, долините, планините, дори пустините… Нямало е и помен от хора те просто не са съществували през повечето време от памтивека до днес. И затова тази локва, която ще изчезне до залез слънце, е оцеляла от древността, а колата, чиито гуми се врязват в локвата, е нещо ново и чуждо, което се опитва да се наложи между другите гласове: на сградите, човешките тела ида на кръстопътите и булевардите. Мен ако питате, тук има само едно чудо и то е локвата. От багажника Купих си билет за автобуса и прибрах сърцето сив багажника. Предстоеше ми дълъг пъти исках да се чувствам в безопасност. Пътят беше в ремонт. Наложи се да пътуваме бавно. Под жълтеещите дървета бригади работници играеха табла или шах. Може би видях отражението на лицето ти във витрината на един бар, но забравих името на градчето. Най-сетне пристигнахме. Автогарата беше празна. Колегата на шофьора отвори багажника. Сърцето ми го нямаше там. В ръката ми остана само скъсаната разписка. Пейзаж с магаре Потен следобед. Жегата завлича нивите към сухото. Като барабани оранжевите искри бият по планинските върхове. Лятото потъва в собствено море от разнолики копнежи. О, тази дума, този копнеж, проблясващ между облаците и в очите на магарето, което преминава отново и отново през същото поле, покрай все същата изоставена къща. Цветята и птиците се заиграват със сенките а също и над града, над хилядите животи. Отраженията им сподирят слънчевата светлина и храната. Изтегляне 1.87 Mb. Сподели с приятели:
|