ІV. 4. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ФИЛМОВО ИЗКУСТВО”

ІV. 4. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ФИЛМОВО ИЗКУСТВО”

1. 
   Описание на степента на изпълнение на заложените в програмата цели;
   

Изминалата година може да се определи като успешна за изпълнението на заложените цели. Тринадесет нови български /игрални, документални и анимационни/ филма, от които единадесет, създадени с държавна подкрепа, имаха премиери в киносалоните на Република България. Въпреки малкото на брой премиерни филми в българските киносалони, нашето кино продължи да получава международно и национално признание. Продължават да печелят награди и филмите, създадени в предишните години.

2. 
   Продукти/услуги, предоставяни по програмата, описание на постигнатите резултати и изпълнените дейности за тяхното предоставяне
   

През 2-рото полугодие на 2015г., в резултат на проведените, общо 3 редовни конкурсни сесии за трите вида кино и 3 извънредни сесии за международни копродукции, 1 извънредна сесия за нискобюджетни игрални филми, бяха одобрени за реализация общо 37 проекта (при кандидатстващи 149 проекта), от които 11 пълнометражни и 5 късометражни игрални, 6 документални и 3 анимационни проекта, 9 идеи за развитие на сценарий, 3 проекта за международна копродукция. От одобрените проекти 17 са на млади автори (45,95%), в т.ч. 6 дебютни проекта. И трите одобрени проекти за международна копродукция са на млади автори.

Подкрепата за разпространението на 12 игрални („Съдилището”, „Омбре”, „Защо аз?”, „Потъването на Созопол”, „Буферна зона”, „Урок”, „Момичето от низката земя”, „Имало едно време един уестърн”, „С лице надолу”, „Аферим!”, „Виктория”, „Прелюбодеяние”) и 1 документален („Хляб и зрелища”) филма определено има принос за посещаемостта на български филми. Бяха подкрепени и три нетрадиционни форми за кинопоказ: “Мобилно кино”, „София Филм Фест за учащи” и „София Филм Фест на път/Операция Кино”, насочени към разширяване на достъпа на публиката до български филми в селища, в които няма действащи киносалони и безплатен показ на новаторски игрални и документални филми, които не се приемат от търговските киносалони. Подкрепата за „София Филм Фест за учащи” и „София Филм Фест на път” продължава и през 2016г.

През 2015 г. с държавна подкрепа беше осъществена международна промоция на шест филма, както и цялостно представяне на българското кино със собствен щанд на фестивала в Берлин и Кан и чрез провеждане на седмици на българското кино в Прага, Варшава, Париж, Потсдам, Берлин, Рим, Москва, Санкт Петербург, Ню Йорк, Белград и др. Представени бяха български филми в рамките на прояви, организирани от посолствата на РБългария в Европа и извън европейския съюз.

3. 
   Отчет по показателите за изпълнение на програмата
   

• 
  Кратко описание на показателите за изпълнение:
  

Филмови творци взеха участие в срещите на продуценти на МКФ Кан и при представянето на своите филми в рамките на МКФ Берлин, Москва, Анеси, Гьотеборг, Карлови Вари, Клермон Феран, Шанхай, Лос Анджелис, Злин, Прищина, Локарно, Люксембург, Сараево, Сънданс, Ню Йорк, Сан Себастиан, Варшава, Хамбург, Солун, Делхи и др., на прояви, организирани от посолствата на Р България в Европа и извън европейския съюз, както и на професионалния форум “When East Meets West” в Триест (м.януари) и на форума (пазар) през м.юни на документалното кино “Sunny Side of the Doc” в Ла Рошел.

Отчетеният брой зрители е следствие на малкото нови завършени български филми („Съдилището”, „Омбре”, „Защо аз?”, „Потъването на Созопол”, „Буферна зона”, „Урок”, „Момичето от низката земя”, „Имало едно време един уестърн”, „С лице надолу”, „Аферим!”, „Виктория”, „Прелюбодеяние”, „Хляб и зрелища” и др.), които са прожектирани в киносалоните наред с касови американски филми. Филмите продължават своето разпространение в киносалоните на страната. Въпреки спада в броя за зрителите в сравнение с предходни години, когато бяха разпространени в кината едни от най-гледаните филми („Мисия Лондон”, „Love.net”, „Тилт” и др.), нивото на гледаемост остава сравнително добро. Това е доказателство, че мероприятията за подпомагане достъпа на българските филми до киносалоните дават плодове и отговарят на интереса на зрителите, който беше изгубен през годините на прехода след драстичното затваряне на киносалоните.

През 2015 г. беше подкрепен и показът на български и европейски филми в четири киносалона в страната – „Лъки-Дом на киното” в гр.Пловдив, ФКЦ в гр. Варна, „Синемеджик” в гр.Търговище и „Дом на киното” в гр.София.

• 
  Източници на информация за данните по показателите за изпълнение;
  

4. 
   Описание на факторите и причините, оказали въздействие върху непостигането на планираните/заявените целеви стойности;
   

Най-незадоволителни са целевите стойности за нова анимационна продукция. Причините за това са обективни - в годините на спад на филмопроизводството много художници-аниматори напуснаха страната и съществуващата професионална школа се разруши. Младите аниматори намират професионална реализация в по-добре платени браншове на аудиовизията - реклама, компютърни игри, специални ефекти. Съществуващите обективни трудности и драстичната промяна на досегашните модели при разпространението на анимационни филми също оказват негативно въздействие на анимационното творчество.

Подкрепата за разпространение на български филми изостава поради факта, че повечето от новите филми планират търговската си премиера едва след като бъдат представени на авторитетни международни фестивали. А когато това представяне не се осъществи вследствие неселекционирането на филмите за конкретните форуми, търговската реализация на филма в българските киносалони допълнително се отдалечава.

5. 
   Отговорност за изпълнението на програмите.
   

Отговорност за изпълнението на Програмата има Изпълнителният директор на ИА “НФЦ” и ресорният зам.министър на културата.

Делегираните бюджети за финансиране в културните институти в областта на сценичните изкуства активизират усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция. Държавните сценични институти продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Финансовите условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните. Системата на финансиране на сценичните институти и отчета на резултатите налагат създаване на инструментариум и система от корекции, които да гарантират верността на данните.

С оглед на оптимизиране на условията на работа беше усъвършенстван модела на финансиране при запазване предимствата на делегираните бюджети, регламентирани в Закона за закрила и развитие на културата. Извършена беше промяна на действащите стандарти като беше утвърден нов показател, базиран на реалните приходи от билети, диференциран според спецификата на отделни групи културни институти. Новата Методика, в сила от 1 юли 2015 е съобразена със сложната финансова ситуация и намаления бюджет за сценични изкуства за 2015 г.

По отношение на стимулиране на многообразието на сценичния културен продукт и

развиване на нови аудитории продължи подкрепата на фестивали и проекти в областта на театралното, музикалното и танцово изкуство.

І. Преглед на изпълнението на програма „Сценични изкуства”
През 2015 г. програмата се изпълнява в съответствие с реализирането на основите цели: създаване на високо художествен театрален продукт, увеличаване на маркетинговата активност при разпространение му и развитие и разпространение на високо професионално равнище на художествено-творческата продукция на държавните музикални институти, за широк жанров диапазон и многообразие на форми - концертни програми, спектакли – опера, оперета, мюзикъл, балет, драма, фолклорни концерти и спектакли.

Осъществяването на тези цели не е равностойно при всички театрални институти, тя се отчита най-вече при софийските театри. Театрите в по-малките градове определено срещат затруднение в изпълнението им. В контекста на кризата повечето куклени театри разпространяват готови спектакли, докато драматичните и музикални институти инвестират и в нови продукти. Активизира се диалогът с младата (особено с детската) публика.

Провежда се мониторинг и контрол на дейността на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства и осъществяване на контрол по СФУК.

За поредна година беше направена комплексна оценка на дейността на държавните културни институти в областта на театъра и музиката по Оценъчна карта, приложение към Правила за мониторинг и оценка на дейността на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Резултати след анализа потвърдиха успешната адаптация на повечето и нарастващите затруднения за останалите сценичните институти към новите условия на работа. За 2014 г. единадесет института в областта на сценичните изкуства получиха отлична оценка, двадесет и осем – добра, единадесет – средна и една слаба оценка.

Изготвени са договори за смесено финансиране на сценичните институти в областта на театралното изкуство и музикалното и танцово изкуства с общините. Повечето от общините изпълняват коректно задълженията си и работят в добро партньорство с Министерството за развитие на театралните институти на своята територия, както и за разпространението на техните спектакли.

По посока на стимулиране на многообразието на сценичния културен продукт и

развиване на нови аудитории тази година бяха проведени сесии за подкрепа на фестивали в областта на театралното, музикално и танцово изкуство.

Бяха финансирани приоритетно (без конкурс) големите фестивални форуми в областта на театъра, музиката и танца.

През първото шестмесечие на 2015 г се проведоха 2 конкурсни сесии и 7 сесии по целева програма в областта на сценичните изкуства и са финансирани:

• 
  45 фестивали и конкурси на стойност 157 000 лв.
  
• 
  18 целеви проекта на 133 070 лв.
  

развитието на публиките и създаване на нови аудитории в областта на сценичните изкуства. Финансовият принос за фестивалите в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство е подкрепа за многообразието на сценичните форми и за разширяване достъпа на публиката до все по-високо художествен сценичен продукт.

Продължава процедурата по провеждане на конкурси за директори на сценични институти. Проведени са конкурси за директори в куклените сценични институти, ТМЦ Варна, ДКТ „Ив. Радоев” – Плевен, Народен театър „Ив. Вазов”.

Предстоят конкурси и в останалите сценични институти, чиито сега управляващи директори са назначени „до конкурс” за директори на държавните сценични институти.

Успешното функциониране на мрежата на държавните сценични институти с оглед на осигуряване на все по-широк достъп на зрителската аудитория до високо художествен сценичен продукт изисква постоянно внимание към развитието на цялостния процес.

Подготвена е документация за избор на изпълнител за обществена поръчка на два нови проекти за изготвяне на технически проект за ремонт в два сценични института: Театър „Българска армия” и Драматично-куклен театър „Иван Радоев” – Плевен.

Подготвен е Културен календар с национален обхват за 2016 г. Селектирани са събития, включени в Културния календар на Министерство на културата в неговата обща и жанрова част, бележити годишнини на творци и събития от национален и световен характер в областта на културата.
Отчет на показателите за изпълнение на програма „Сценични изкуства”
1. Театрално изкуство.

Програма “Театрално изкуство”	Мерна единица	План 2015	Отчет към 30.06.2015	Отчет към 31.12.2015
А	Б	1	2
1.Театрални представления	Брой представления	9 400	5 506	9 537
2. Посетители - общо	Брой	1 420 000	808 936	1 353 458
3.Субсидии за творчески проекти	Брой проекти	55	24	27

2. Музикално и танцово изкуство

Програма “ Музикално и танцово изкуство”	Мерна единица	План 2015	Отчет към 30.06.2015	Отчет към 31.12.2015
А	Б	1	2
1.Музикални и танцови и други представления	Брой представления	1 600	1 077	1 975
2. Посетители - всичко	Брой	450 000	305 029	581 070
3.Субсидии за творчески проекти	Брой проекти	53	31	36

Описание на факторите и причините, оказващи въздействие върху планираните/ заявените целеви стойности:
Действащата система за финансиране на театрална продукция създава условия за нов ритъм на работа в държавните театрални институти в контекста на методиката за финансиране. Въпреки полаганите усилия за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на театралната продукция се забелязва намаляване на броя на зрителите в драматичните и куклени театри в сравнение с 2014 г. Същото се отнася и за броя изиграни спектакли. Общата стойност на приходите за 2015 г. от билети е 9 850 690 лв.,което също очертава добри тенденции за развитието на сектора.

Дейността на 14-те държавни културни институти и културните институти в областта на музикалното и танцово изкуство има позитивен характер и се осъществява в условията на обективно действащи фактори за развитие - културно многообразие, специфика и жанрово многообразие на музикалното и танцово изкуство, в конкуренция с развлекателния бизнес и продуктите на музикалната културна индустрии. Увеличава се броя на изявите и изпълненията на български произведения и младежките образователни програми. В условията на делегирани бюджети чувствително се е увеличил и броя на зрителите. Музикалните културни институти са активизирали дейността си в посока на привличане на нови аудитории от страната. Общата стойност на приходите от билети за 2015 г. е 5 474 046 лв., което очертава нарастваща тенденция. Себестойността в сектора е твърде висока.

Ресорният заместник министър, директорът на специализираната дирекция в Министерство на културата, директорите на културните институти.

Стимулиране, закрила и подкрепа на фестивалите с доказана и безспорна културна и художествена стойност чрез подобряване на планирането, координирането им с други подобни дейности, утвърждаване на техния престиж като важна част от националната идентичност, осъществяване на активен международен диалог и популяризирането на националните достижения у нас и по света.

Съхраняване на традициите и многообразието на българската култура и изкуства, както и поощряване на новаторските търсения и авангардните творчески идеи.

Създаване на условия за подпомагане на културните инициативи по региони, отбелязване на значими годишнини, методически срещи и конференции, насочени към извършване на цялостен анализ за развитието на регионалната културна политика по места.

В изпълнение на програмата, през 2015 г. е оказана финансова подкрепа за провеждане на 29 събития от международно и национално значение. По- значителните културни събития, съфинансирани чрез бюджета на Министерството на културата са: Международен театрален фестивал „Варненско лято”, Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко, трима са много”, Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“,Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“, Международен музикален фестивал „Мартенски музикални дни” – Русе, Европейски музикален фестивал, Международен майски хоров конкурс – Варна, Национален събор на народното творчество н Копривщица, Фестивала на изкуствата „Аполония“ и други. Осигурен беше наградния фонд на международния конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“.

Фестивалите и събитията за съфинансиране са определени от комисия при спазването на утвърдени правила, по следните критерии:

- степен на представителност;

- оригиналност и ясна визия;

- обем и качество на международните участници;

- устойчивост;

- реални възможности за надрастване на регионалното или националното му значение;

- съфинансиране и логистика на фестивала от страна на общинските власти и местните бизнес структури;

- синтетичност на фестивала като културно събитие;

- потенциал и конкретни идеи за повишаване на теоретичните и практически умения на творците;

- статистически показатели – брой зрители по линия на «културния туризъм»;

- членство на фестивала в авторитетни европейски и световни асоциации на фестивалите;

- качество на медийно отразяване;

- оценка за качеството на фестивала от страна на съответната професионална гилдия и от цялата културна общност.

На база на наблюдаваните данни по показатели за изпълнение от специализираните дирекции.

• 
  Позитивни:
  

• 
  Многогодишна традиция, капацитет и утвърдени практики в организирането и посещаването на фестивали.
  
• 
  Относително добра мрежа от културни институти, организации, образователни институти за обучение в различни художествени и културно - творчески дейности.
  
• 
  Високо качество на творци в различни изкуства и сфери на културата.
  
• 
  Относителна децентрализация в организирането на фестивали.
  

• 
  Негативни:
  

• 
  Слаба активност на традиционните художествени форуми в адаптирането им към съвременни маркетингови подходи.
  
• 
  Липса на установено партньорство с туристическата индустрия.
  
• 
  Липса на материално-техническата база, необходима за провеждането на фестивали: зали, оборудване и експозиционни площи.