КРИТЕРИИ ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДСТАВЯНЕТО ИМ ВЪВ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

2.КРИТЕРИИ ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДСТАВЯНЕТО ИМ ВЪВ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

От гледна точка на счетоводното им отчитане съществено значение има класифицирането на инвестициите в зависимост от вида на активите, в които е инвестирано, срока на инвестициите, преследваните от инвеститора цели и характера на дохода, получаван от инвестициите.

Предприятията следва да осигуряват отделно отчитане на дългосрочните капиталови инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия.

Инвестиция в дъщерно дружество имаме при наличие на собственост върху повече от половината в капитала в това дружество и действителна възможност за упражняване на контрол.

Инвестиции в асоциирано предприятие имаме при наличие на собственост върху повече от 20 % и по-малко от 50% в капитала на това дружество и действителна възможност за упражняване на значително влияние.

Посоченото разграничение е свързано с класифицирането на инвестициите в зависимост от това, какъв процент от капитала на емитента се притежава от инвеститора. Обикновено придобитите дългосрочни капиталови инвестиции попадат в следните групи: контрол; значително влияние и малцинствено участие. В международната практика се приема, че контролът представлява способността на инвеститора да определя стратегическата, деловата и финансовата политика на предприятието, чиито акции са придобити. Формално това се постига, чрез притежаването на повече от 50 % от акциите с право на глас на емитента или повече от половината от гласовете в управителните органи. Контролът може да се осъществява и косвено, т.е. дори и тогава, когато инвеститорът притежава по-малко от половината от акциите с право на глас на емитента, но може да насочва неговата оперативна и финансова политика по такъв начин, че да извлича икономическа изгода. Възможностите за това са няколко:

2. 
   Възможност на база постигнато споразумение с останалите акционери да управлява повече от половината от акциите с право на глас на дъщерното предприятие;
   
3. 
   Възможност съгласно устава на дъщерното предприятие да направлява неговата оперативна и финансова политика;
   
4. 
   Възможност да взема решения относно назначаването или освобождаването на отделни лица от управителните органи на дъщерното предприятие като по този начин може да влияе върху решенията, вземани от Съвета на директорите или друг аналогичен орган на управление.
   

5. 
   Участие в Съвета на директорите или друг аналогичен орган за управление;
   
6. 
   Участие в процеса на вземането на решения, касаещи финансовата и оперативна политика на емитента;
   
7. 
   Обмен на управленски персонал;
   
8. 
   Предоставянето на техническа или друга информация, която е от съществено значение за дейността на дъщерното предприятие и т.н.
   

По отношение на понятието “съучастие”²⁴ немският Търговски закон (чл. 271) регламентира, че съучастие в капиталови дружества е налице когато инвеститорът притежава не по-малко от 20 % от капитала на дружеството. Специално за акционерните дружества инвестицията се третира като съучастие само в случаите когато инвеститорът притежава не по-малко от 25 % от акциите с право на глас на дружеството-емитент.

От направените разсъждения на база цитираните счетоводни стандарти и регулировки може да се обобщи, че значителното влияние е налице когато инвеститорът притежава между 20 и 50 % от акциите с право на глас или от гласовете в управителните органи на предприятието, чиито акции са придобити. Същевременно следва да се има предвид, че степените на влияние не винаги са ясно изразени, което налага при вземането на решение да се изхожда от разумната търговска преценка за всяка инвестиция поотделно Това се налага поради обстоятелството, че на пръв поглед контролът и значителното влияние са две взаимно припокриващи се понятия. Наистина общото между тях е възможността инвеститорът да определя финансовата и оперативна политика на предприятието – емитент. При това средствата и способите за постигането на тази цел са твърде близки. Съществената разлика между тях се изразява в степента до която инвеститорът може да определя политиката на предприятието в което е инвестирано. В случаите на контрол инвеститорът има възможност да определя и ръководи оперативната и финансова политика на дъщерното предприятие. При значителното влияние инвеститорът може да оказва съществено влияние при определяне политиката на предприятието, чиито акции са придобити, но не може да я контролира на пълно.

Освен в посочените групи предприятията могат да осъществяват и т. нар. други инвестиции или инвестициите да са под формата на инвестиционни имоти.

Като други следва да се класифицират всички онези капиталови инвестиции, които са извън определенията посочени по-горе, т.е при които делът в капитала на емитента е по-малък от 20%

Инвестиционните имоти представляват инвестиции в земи или сгради, които не се използват в дейността на инвестиращото дружество, а са извършени с цел реализиране на приходи или за поддържане стойността на капитала чрез влагане на свободните парични средства в подходящи активи за извличане на доход.