Отман Баба един от духовните патрони на ислямската хетеродоксия в българските земи

1. Тримингэм, Дж. С. Суфийские ордены в исламе, М., 1989, с. 92.

2. Пак там, с. 37.

3. За Ибн Араби вж.: Кныш, А. Д. Мировоззрение Ибн`Араби /К истории суфийских учений/. - Религии мира /История и современность/. Ежегодник. Москва 1984, с. 81-94; Степанянц, М. Т. Философские аспекты суфизма. М., 1987; Смирнов, А. В. Великий шейх суфизма /Опыт парадигмального анализа философии Ибн Араби/, М., 1993; Никълсън, Р. Мистиците на исляма. С., 1996.

4. Редица изследователи не приемат, че посочените суфии са имали в предвид субстанционалното единство между Бога и мистика.

5. Burckhardt, T. An Introduction to Sufi Doctrine. Trans. D. M. Matheson. Lahore: M. Ashraf, 1963, pp. 89-95; Schimmel, A. Mystical Dimensions of Islam. Chapel Hill: University of North Carolina Press, 1975; Index, s. v. “Perfect Man”.

6. Turgal, Hasan Fehmi. Otman Baba Vilayetnamesi. - Turk Yurdu, Mart 1927, Sayı 27, cilt 5, s. 239.

7. Noyan, B. Alevilik Bektaşilik Nedir?, İstanbul, 1995, s. 599. Иналджък посочва, че копието е завършено през август 1759 г. İnalcık, H. Dervish and Sultan: An Analisys of the Otman Baba Vilayetnamesi. – In: The Middle East and the Balkans under the Ottoman Empire. Essays on Economy and Society. 1993, Volume 9, p. 33.

8. Noyan, B. Цит. съч., с. 598. Едно от значенията на думите кьогчек или кьочек е идентично по смисъл с кючюк и означава “малък”. Освен това се използува за послушниците в мевлевийския орден, намиращи се на началното стъпало в йерархичната система в мевлевийските теккета. /Гордлевский, В. А. Мевлеви. – В: Избр. соч., М., 1962, ІІІ, с. 30/. От вилайетнамето на Демир Баба вижадаме, че терминът се е използувал и за най-низшите в йерархията послушници на ислямските неортодоксални обители, свързани с бабаизма и бекташизма.

9. Gölpınarlı, A. Yunus Emre ve Tasavvuf. İstanbul, 1961, s. 31.

10. İnalcık, H. Цит. съч., с. 19.

11. Тримингэм, Дж. С. Цит. съч, с. 135.

12. Пак там, с. 135, с. 170.

13. Пак там, с. 27, с. 51.

14. Ocak, A. Y. Osmanlı İmparatorluğunda Marjinal Sufilik: Kalenderiler, Ankara, 1992, s. XXIII.

15. Тримингэм, Дж. С. Цит. съч, с. 276.

16. Евлия Челеби. Пътепис. Прев., съст. и ред. Стр. Димитров, С., 1972, с. 289.

17. Това становище изказва и Kiel, M. Sari Saltık ve Erken Devir Bektaşiliği Üzerine Notlar. - TDA, 1980, 9, s. 31-32.

18. Sirazi, Muhammed Masum-i. Taraiku'l-Hakayik. Nsr. M. Cafer Mahcub. Tahran, I, 442-443, 445; II, 354; Ocak, A. Y. Kalenderiler, s. 217.

19. Aşıkpaşazade, Tarihi, Nsr. Ali Beg, İstanbul, 1332, s. 205; Ocak, A. Y. Kalenderiler, s. 85.

20. Това гледище се споделя и от Ocak, A. Y. Цит. съч.

21. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 14b, 16a, 21b. - Journal of Turkish Studies /Türklük Bilgisi Araştırmaları/. Vol. 19, /In Memoriam Abdulbaki Gölpınarlı/, 1995, Harvard University. Изказвам благодарност на проф. М. Кил, който ми предостави ксерокопие от това издание.

22. Гордлевский, В. А. Кара Коюнлу, - В: Избр. соч., т. ІІІ, с. 15; Марр, Ю. Н. Радение секты людей истины. – В: Същият. Статьи и сообщения. М.-Л., т. 2, 1939, с. 248-254.

23. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 38b.

24. Когато заповядва да възстановят крепостта, защото това е градът на Хасан и Хюсеин, той се представя за превъплъщение на Хюсеин, дошъл да отдаде кръвта си /bu şehir Hasan ve Huseyin şehridir ve ol Huseyin didukleri benem/.

25. Пак там, vv. 22a. В мюсюлманския свят под сейид разбират хората с благородно потекло, произхождащо от Пророка Мохамед, и по-конкретно от малкия син на Али и Фатима – Хюсеин, загинал в битката при Кербеля през 680 г. Впоследствие сейид става нещо като почетна титла, легитимираща връзката с Пророка, и бива присвоявана от хора, нямащи нищо общо със семейството на Мохамед. Под фукара се разбират дервишите, тъй като факир /мн. ч. фукара/, означаващ `беден, нуждаещ се от божията милост`, е синоним на дервиш и често се използува като общо название на суфиите. Особено често така са наричани дервишите от теченията на календери, абдали, бабаи, йесеви, хайдери, бекташи.

26. Otman Baba Vilayetnamesi, vv. 11b; Посоченият израз се превежда “Аз съм Бог” или “Аз съм Истината”. Болшинството изследователи предпочитат варианта “Аз съм Бог” /Ene'l Hakk/. Тук обаче ще го превеждаме като “Аз съм Божествената Истина”, тъй като и изписването е “Ene'l Hak”. /Hak = Истина/.

27. Пак там.

28. Vilayetname-i Otman Baba; İnalcık, H. Op. cit., p. 24.

29. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 123b. - Ankara Adnan Ötüken Halk Kütüphanesi, nusha № 643; Ocak, A. Y. Bektaşi Menakıbnamelerinde İslam Öncesi İnanç Motifleri, İstanbul, 1983, s. 16-17.

30. Според суфийската концепция “полюсът на полюсите” е Божият пратеник, който прави възможно да се случват нещата, които сам той пожелае. Седейки върху трона на кутб /kutb burcunda otururken/, като всеки полюс на полюсите Отман Баба се намира в центъра на събранието на посветените души; непрекъснато размишлява за Божествената същност и Божествената истина; вижда всичко и навсякъде във Вселената, във времето и в собственото си същество.

31. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 9b.

32. Пак там, vv. 10b; Известно е, че Мехмед ІІ пребивавал в Маниса след повторното възкачване на Мурад ІІ на престола /август 1446 - 1451 г./.

33. Йемини е смятан за духовен ученик на Акязълъ Баба. В подкрепа на това твърдение говори и вилайетнамето на Демир Баба, където е наречен “знаещ Корана Йемини Ефенди /Hafiz-i Kelam Yemini Efendi/”. От него се вижда, че той принадлежи към обкръжението на Акязълъ Султан. Вж. Vilayetname-i Demir Baba Sultan, vv. 13 /ръкопис от това съчинение се намира у авторката/.

34. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 9b. В суфизма сърр е мистичната тайна на битието, изразяваща вътрешната природа на Аллах и основата на душата.

35. İnalcık, H. Цит. съч., с. 20.

36. Noyan, B. Цит. съч., с. 598.

37. В наличното ни копие на вилайетнамето такива пасажи отсъстват. Затова поставяме въпроса, дали те наистина са автентична част от текста, или са коментари на близки до съвременността автори.

38. Тримингэм, Дж. С. Цит. съч, с. 34, 275.

39. Тези мотиви от образа на нашия светец напомнят черти, характерни и за християнски светци. Известно е, че свети Илия също се почита като повелител на гръмотевиците, светкавиците, дъждовете. В бекташийските менакъбнамета и вилайетнамета един от най-разпространените прийоми в изграждането на образа на светеца е обрисуването му като разпоредител и господар на природните сили, като причина за начало и край на различни природни явления.

40. Басилов, В. Н. Культ святых в исламе. М., 1970; Ocak, A. Y. Bektaşi Menakıbnamelerinde ....; Köprülü, M. F. Influence du Chamanisme turko-mongol sur les ordres mystiques musulmans, Istanbul, 1929.

41. Manakib-i Haci Bektas-i Veli: “Vilayet-name”. Haz. A. Gölpınarlı. İstanbul, 1990, s. 40-41; Ocak, A. Y. Bektaşi Menakıbnamelerinde İslam Öncesi İnanç Motifleri, İstanbul, 1983.

42. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 21а, “Ески сарай” е първият дворец на османските султани в Истанбул, построен в района на бившия форум Теодосия около 1457-58 г.; Нешри, М. Огледало на света, Прев. и комент. М. Калицин. С., 1984, с. 272, 359, бел. 410.

43. Hammer, J. Histoire de l`Empire Ottoman depuis son origine jusqu`a nos jours. XVIII, Paris, 1843, p. 110, 131; Тримингэм, Дж. С. Цит. съч., с. 277.

44. Evliya Chelebi, Narrative of Travels in Europe, Asia and Africa. Trad. J. v. Hammer - Purgstall. Vol. 1-2., London, 1834-1850, p. 198, 199.

45. Коледаров, П., Н. Мичев. Цит. съч., с. 243. Села с името Татар Кьой срещаме в показалеца за селищните имена в България след 1878 г. Едното – Гълъбец, се намира на север от Бургас. Другото - Татар кьой, или Татар Ени махле, близо до Айтос, съществува до 1893 г. Селата Радовец и Филипово се намират в южните части на Ямболско и географски са по-близо до изчезналия град, център на санджак - Чирмен. Предполагаме, че става въпрос за някое от тези две села.

46. İnalcık, H. Цит. съч., с. 25.

47. Пак там, с. 24.

48. Засега не сме идентифицирали този град. В османски регистри се среща Гьолюкесрийе. Град на име Кесрийе Гьолю присъства и у Евлия Челеби. Той го разполага на осем часа път в западна посока от Флорина /дн. в Гърция/ и пише, че е населен с гърци. Според описанието районът на града бил заселен с гъсти гори. Агач Денизи османските автори наричат областта Делиорман /дн. Лудогорие, Североизточна България/ и затова смятаме, че тук се визира именно тя. Но ако Улу кесрийе се окаже идентичен с Гьолю кесрийе, това променя нашето предположение, че става въпрос за Лудогорието. Evliya Çelebi. Seyahatname. İstanbul, 1993, 5 cilt, 396-397.

49. Al-Jami, Abdal Rahman b. Ahmad. Nafahat al-uns min Hazarat al-Kuds. Ed. Mahdi Tawhidi pur. Tehran, 1957, p. 9-15.

50. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 14b.

51. Това вярване присъства и в религиозните песни, изпълнявани от алевии-къзълбаши. Öztelli, C. Bektaşi gülleri, İstanbul, 1973, s. 376.

52. Ocak, A. Y. Babailer İsyanı, İstanbul, 1996, s. 107.

53. İnalcık, H. Цит. съч., с. 25.

54. Радушев, Е., Р. Ковачев, Опис на регистри от Истанбулския османски архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция. С., 1996, с. 3.

55. Пак там, с. 2.

56. İnalcık, H. Цит. съч., с. 24.

57. В Южна България до днес са известни две села с такова име - в Старозагорско и Кърджалийско /дн. с. Мъдрец/. Вж. Коледаров, П., Мичев, Н. Промените в имената и статута на селищата в България в 1878-1972 г., С., 1973, с. 231.

58. Vilayetname-i Otman Baba, p. 1.

59. Пак там. На много места са описани такива случки. Напълно поддържаме това становище, което изказва Х. Иналджък. Вж. İnalcık, H. Цит. съч., с. 28.

60. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 14b.

61. Пак там, vv. 20b; İnalcık, H. Цит. съч., с. 29.

62. Този епизод напомня ранните османски хроники, където извисяването на Османската династия е предсказано от дервиша мистик шейх Едебалъ в неговото завие. Вж. Нешри, М. Огледало на света. С., 1984, с. 31-32; Aşık Paşaoğlu Tarihi, İstanbul, 1992, s. 16. Този шейх, играл роля в ранната османска история, принадлежи към кръга на тюркските мистици, свързани идейно с Баба Илияс Хорасани и движението на бабаите в Мала Азия през 1239-1240 г. Съществуват по-категорични сведения, че бил последовател на тариката Вефаийе.

63. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 20b; İnalcık, H. Цит. съч., с. 29.

64. Weber, M. Economy and Society. Ed. G. Roth and C. Wittich. Berkeley: University of California Press, 1978, p. 548.

65. Пак там.

66. İnalcık, H. Цит. съч., с. 24.

67. Евлия Челеби. Цит. съч., с. 294. От превода “седмостенен замък – трапезна зала” не е много ясно за коя сграда от култовия комплекс става въпрос.

68. Kisling, H. J. Sultan Bajezid`s II. Beziehungen zu Markgraf Francesco II. von Gonzago. München, 1965, s. 13, 39; Tarih-i Solakzade. İstanbul, 1289 /1872/, p. 304; Ocak, A. Y. Kalenderiler, s. 102. Поетът суфи Вахиди също посочва, че за това са отговорни дервишите на Отман Баба. - Vahidi. Menakib-i Hace-i Cihan ve Netice-i Can. Bibl. Nat. de Paris. Suppl. turk. nr. 1558, v. 22b.

69. От надписа става ясно и че тя е изградена в 912 / 4.VІ.1505-23.V.1506 г. Различна датировка на гробницата дава Махиел Кил, който посочва, че тюрбето е твърдо датирано с надпис – от 1485 г. Вж. Kiel, M. The Tekke of Demir Baba Near Nova Zagora – Bulgaria: A Contribution to its History and Date of Construction. – Monuments Ottomans: restauration et conservation /Zaghouan/, Mars 2000, p. 42.

70. İnalcık, H. Цит. съч., с. 20.

71. Tietze, A. Mustafa `Ali`s Counsel for Sultans of 1581, I. Vienna, 1979, text 149, trans. 56.

72. Vahidi. Menakib-i Hace-i Cihan, v. 21b; Hatib-i Farisi: Menakıb-ı Cemal-al-Din-i Savi. Nsr. Tahsin Yazıcı. Ankara, 1972, s. 31.

73. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 9b, и др.

74. Пак там, vv. 28b, vv. 35b.

75. Неуст. Трябва да се е намирала в Източна Тракия, северозападно от Одрин. Може да е някое от разклоненията на Сакар.

76. Села Кадъ кьой, локализиращи се в тракийските и планински области на Южна България, има четири: дн. с. Съдиево, Сливенско, с. Козарево, Ямболско, с. Долно Съдиево, Хасковско, с. Луличка, Кърджалийско.

77. Yemini. Faziletname, s. 129; Noyan, B. Bütün Yönleriyle Bektaşilik ve Alevilik, İstanbul, 1998, s. 262; Ergun, Sadeddin Nüzhet. Bektaşi Şairleri ve Nefesleri, İstanbul, 1944, p. 141.

78. Според нас трите имена се отнасят за една и съща личност. От двете произведения става ясно, че авторът е бил свързан както с Отман Баба, така и с Акязълъ Баба.

79. “Bize ser-lesker olmaga // Sah-i kerem Ali gerek // Mursttir rehber olmaga // Adem Akyazılı gerek” - Ergun, Sadeddin Nüzhet. Bektaşi Şairleri. İstanbul, 1930, s. 275.

80. Тримингэм, Дж. С. Цит. съч, с.115.

81. Пак там, с. 233.

82. Vilayetname-i Otman Baba, vv. 12b, 70b, 48b,; Ocak, A. Y. Kalenderiler, s. 196.

83. Евлия Челеби, Цит. съч., с. 290.